неделя, 21 октомври 2012 г.

"Моралният пейзаж" - Сам Харис

Когато говорим за Ричард Докинс, Сам Харис, Ленард Съскинд, Стивън Хокинг, Мат Ридли, Виктор Стенджър, Пол Майърс, много хора забравят, че това не са просто атеисти, а някои от най-изтъкнатите учени и мислители на нашето съвремие.



Почнах да чета "Моралният пейзаж" на Харис, не защото книгата щеше да ми промени възгледите (понеже споделям сходни на горепосочените личности), а защото ми бе любопитно да погледна нещата откъм позицията на невробиологията. А прогресивен и иновативен невробиолог като Харис има какво да каже. Да почнем с устройството на мозъка:


Това, което виждате в горната виолетова част, е медиален префронтален кортекс ( и аз не го знаех, трябваше да потърся в гугъл). Харис, с помощта на функционален ядрено-магнитен резонанс (фЯМР), е изследвал активността на различните части от мозъка на участници в експеримент, в който се задават различни твърдения. Участниците е трябвало да отговорят дали твърденията са верни или не. От резултатите Харис прави заключението, че когато ние "приемаме нещо за вярно", се забелязва по-голяма активност именно в областта на медиалния префронтален кортекс. Тази част на мозъка е свързана с непрекъснатото наблюдаване на реалността и уврежданията там могат да накарат хората да си измислят, да изказват очевидно грешни неща, без изобщо да усещат, че не казват истината. Участието на медиалния префронтален кортекс в обработването на вярванията предполага наличието на анатомична връзка между когнитивните аспекти на вярата и емоциите.

Харис е убедителен тогава, когато ни показва, че начинът, по който възприемаме света около нас и собственото ни място в него, зависи от промените във волтажа и от химичните реакции протичащи в главите ни. Както и от средата около нас. Но според мен е сбъркал в две направления. Първо, Харис съвсем свободно използва специализирани термини, които хора извън бранша едва ли разбират. При това без да обяснява кое какво е. Много малко хора биха разбрали какво по-точно означава "...разликите в отношението към риска като че ли се определят от широк набор гени, включително онези, които обуславят допаминовия рецептор D4 и протеина статмин, действащ най-вече в амигдалата"  или множество подобни такива, които биха накарали повечето читатели просто да затворят книгата. Ще посоча за пример "Шоуто" на Докинс, където всичко бе обяснено със съответните скици и илюстрации, каквито тук нямаше.

Второ, Харис трябваше според мен да се насочи по съвсем друг път - вместо да иска да вкара морала в някакви рамки на науката, нещо което е твърде относително и неубедително, трябваше да ни покаже, че моралът в своето естество е като науката - той не бива да се догматизира, защото е свързан с човека, а човек се развива и променя. Ако преди 100 години робството и неравнопоставеното положение на жените са били нормално възприети, даже съвсем легитимни според Библията и Корана, то днес това не е така.  Науката и моралът изискват течна променлива среда, изчистена от догми и застояли, статични, "всесилни" рамки, които пречат, "задушават" развитието им. Затова религиите  са в конфликт с науката и морала. Религиите са спрели развитието си от 1500-2000 години насам, за тях всичко е обяснено, всичко е статично, всичко е заповядано, нищо не бива да се променя и са крайно агресивни към инакомислещите.  Едва ли някой религиозен може да обясни защо робството е легитимно в Библията и Корана, а в ултра-религиозни общества като това в С.Арабия жените нямат права. Или защо във Ватикана не гласуват жени и защо в Библията пише, че небето е твърд, а Земята е създадена преди Слънцето и светлината.... и т.н и т.н. Как едно религиозно общество може да е толерантно към друго, щом в самите им доктрини им пише, че промяната на вярата се наказва със смърт?

Сам Харис наистина е изключително ерудиран, от "Моралният пейзаж" могат да се научат много факти, да се прочетат много анализи, а книгата е много по-ценна от 99% от глупостите на пазара и заслужава да й се хвърли поглед, въпреки критиките по-горе (нали все пак съм критично настроен :р)

Още ревюта:

Книголандия
InSights

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар