неделя, 16 октомври 2016 г.

Книжно пътешествие около Европа


Пригответе си куфарите с книжките, защото след малко ще направим едно околокнижно пътешествие из Европа *Фанфари*.

Идеята е, от всяка страна в Европа да избера една популярна книга от съвременен писател. Подчертавам съвременен, защото Европа много се промени през последните 25 години. Затова реших в това начинание да попадат книги, писани  от 1990 година насам. От всяка страна ще избера по един писател и една негова книга. Също така като някакво правило, предимство имат книги, в които действието се развива в самата родина на писателя. И последно условие - книгата да е издадена на български.

*Сложил съм и линкове към пълните ревюта.

И така, стегнете си коланите, гащите и чорапите (освен ако не сте с чехли) и да почваме по азбучен ред:




Не знам защо, но си представих най-добрата реклама за Австрия. Тя би изглеждала така: Херман Майер - Херминатора се спуска по Алпите със ски, влачейки Арнолд Шварценегер в шейна, който пък пие Red Bull под мелодията на "Малка нощна музика" от Моцарт....а долу ги чака жена с брада...
В интерес на истината съвременните австрийски писатели не са от ранга на великани като Кафка, Цвайг или Рот, но книгата на Волф Хаас е малка и приятна. A и преследванията с линейки са винаги интересни.

---
  • Албания - Исмаил Кадаре: "Кьорферманът"

Както се досещате не открих кой знае колко съвременни албански книги, преведени на български. Вероятно е заради вицовете с албанските часовници и бойлери. Единствено Ариан Лека и "Змия закрилница", интересен писател, но не запомних кой знае колко книгата му. Легендата в албанската литература е Исмаил Кадаре, но единственото произведение, което му открих е "Кьорферманът", и то в читанка. Харесва ми, че Кадаре е анти-религиозен и критикува религиозността и всякакви автократични власти, а "Кьорферманът" е притча за безучастието и послушното изпълнение на заповеди, издадени от властта, колкото и странни да са те. 
---


Хората се шегуват с това, че на арменците им са големи носовете, защото въздухът е безплатен, но ако това е вярно, то тогава Абгарян има голямо сърце, защото романът ѝ е истинска камера от емоции. Положителни и отрицателни. Обикновени. Каква сполука, че още първият роман от арменски писател (макар излязъл на руски) се оказа толкова приличен.

---


Нобелов лауреат и има защо. В ревюто за книгата написах достатъчно за Беларус. Страна с кратка съвременна история, но вече със сериозни културни постижения. Въпреки всичко, продължавам да се сещам за трактори като чуя Беларус...
---



Знам, че мнозина смятат портативните романите на Нотомб за по-вятърничави и просто устроени и от старите фламандски мелници, но въпреки това израстналата в Япония френскоговоряща дама е изградила своя собствена ниша, с която печели милиони хора. Освен това "Антихриста" не е чак толкова прост роман.
"Белгийският лабиринт"  от Херт ван Истендал е добър опит да бъде анализирана Белгия (макар и малко сух).

---

Както вече споменах в ревюто за "Сараевско марлборо" не съм сигурен дали е политически коректно роденият в Сараево етнически хърватин да представя Босна и Херцеговина, но определено сборникът е великолепен и писан в разгара на войната съдържа разбираем емоционален заряд. Каквото и да намерите от Йергович е добро.
"Книга за Уна" от Фарук Шехич е друга книга, която заслужава внимание и е на същата тема.

---

Номинации:
Милен Русков - "Възвишение" 
Георги Господинов - "Естествен роман"

Представям си лицата на литературния елит (ако има такъв), след като видят твърдението, че автор на спортна публицистика е най-доброто измежду многото утвърдени имена. Но още в ревюто за "Кривата на щастието" обясних защо Иво Иванов прекрачва границите на спорта и дава съвсем ново измерение на публицистиката. Все още събирам и колекционирам думички в малката ми глава за да опиша новото допълнено издание на "Отвъд играта".

"Възвишение" на Милен Русков може да бъде определен като най-български съвременен роман.
---



Номинации:
2. Марк Хадън - "Странна случка с куче през нощта"
3. Кейт Аткисън - "Зад кулисите на музея"
4. Дейвид Мичъл - "Облакът Атлас"
5. Хилари Мантел - "Вълци"
---
1. Нийл Геймън - "Книга за гробището"
2. Тери Пратчет - "Шовинист'/"Истината"
3. Чайна Миевил - "Морелси" и "Градът и Градът"
4. Джо Абъркромби - "Отмъщението на Монца"
5. Дж. Роулинг - "Хари Потър"

От Обединеното кралство (тук добавям + С. Ирландия) имам толкова много любими книги, че бих могъл да добавя още няколко списъка с номинации.  И от всички да избера шотландски простак за номер едно, заради което някой англичанин би ме пребил с голяма чаша за бира. Но какво да кажа за останалите? "Странна случка с куче през нощта" е толкова английска и толкова култова, че също заслужава ламотска награда.
Островитяните са и кралете на фентъзито. С рицари като Геймън, Пратчет, Абъркромби, Миевил и Роулинг кралството им е в добри ръце.

---


Номинации:
2. Давид Зафир и "Кофти карма"
3. Даниел Келман и "Аз и Камински"
4. Владимир Каминер и "Аз не съм берлинчанин"

Както навсякъде може да прочетете, германците ги мразят, защото винаги печелят на дузпи (особено, когато играят футбол срещу Англия), а и мачкат във военни битки (особено срещу француля). Но всички големи философи са шпрехали на немски, което е доказателство за доминацията им и на литературен терен. "Той е пак тук" е  една от най-добрите политически сатири, а и в нея участва Хитлер, фигура, допринасяща за немските комплекси, които Вермеш най-сетне вади на показ. "Кофти карма" също ми е много любима.
---

Не е кой знае колко голям избора за книги от грузински писатели в България, като изключим интригуващите съчинения на Сталин, но затова пък книгата на Ака Морчиладзе (звучно име дори за грузинските стандарти) се оказа истинско откритие. Макар и писана преди малко повече от две десетилетия, все още се усеща как напрежението вибрира  в целия район.

---
  • Гърция - Манос Вуракис "Фадър наш"

Гърците побесняват за малко неща. Никога, ама никога не споделяйте пред грък, че най-известният съвременен грък е всъщност Кемал Ататюрк (роден е в Солун).  Шегите на страна, но гърците са известни с древните си философи, остров Лесбос, както и с Никос Казандзакис. Десетилетия след Казандзакис, Манос Вуракис също написва книга за Исус, макар и не по начина, по който религиозните гърци биха предпочели...

Нарочно съм поставил корицата на друга книга - на "Мидълсекс" от Джефри Юдженидис, роден в САЩ, от гръцки произход, а епичният му роман лично на мен дойде малко тежък. 
---

Йенс Грьондал е за по-сериозна аудитория, харесваща книги за самотата и депресията, Юси Адлер-Улсен пък е писател за крими-фенове. А аз, като истински книжен археолог, който се рови по прашните рафтове, към които никой не посяга, попада и на такива малки по обем и претенции, но големи като заряд романи. "Смъртта кара Ауди" ще потвърди, че наистина има нещо гнило в Дания.
---

Ха! Ето ви изненада, малко носталгично отклонение към Ено Рауд и неговите красиви книги за Маншон, които навяват топли детски спомени. Да, авторът е естонец. Това е само за отклонение на вниманието, инак книгата от Естония е "Синият вагон", а в нея са включени две чудесни пиеси, които много добре представят прибалтийската република...обляна с водка. 
---

Номинации:

2. Ема Донахю - "Стая"
3. Бенджамин Блек (Джон Банвил) - „Чернооката блондинка“

Има нещо харизматично в ирландците. Имат зелена кръв, наливат се с Гинес (не случайно наричат столицата им Пъблин, вместо Дъблин), пушат детелини и танцуват степ с леприкони на зелени хълмове. Джак Харт се превърна в един от любимите ми писатели само с "Размишления в катраненото буре" и "След багера".

Донахю със "Стая" е дамското предложение за Ирландия, а ако харесвате ноар, тогава може да посегнете- Джон Банвил (с прякора Блек).

---


Номинации
2. Антони Казас Рос - Енигма
3.  Едуардо Мендоса - "Ни вест от Гурб"

 Усещам всички погледи, защото Сафон е първото име, което всеки би дал, когато се спомене испанска съвременна литература, и когато не става дума за Ел Класико, или за Палма де Майорка. Така и не намерих нещо, което е по-добро от готическо-историческия романс-трилър на каталунския писател, който пише на испански и е от малкото, които не би ви зашлевил с тортиля през лицето, ако кажете, че Каталуния е част от Испания. Обожавам поредицата „Гробището на забравените книги“, както и самостоятелния роман "Марина".
Ако искате нещо в стил Алмодовар, тогава Казас Рос е вашия човек.

---
Стигаме до Исландия, островчето, на което има повече гейзери, отколкото хора, и на което няма чалга клубове, поради което всеки десети е писател. Останалите се занимават с риболов или банкерство. Или с двете. Две книги ми привлякоха вниманието - "Между Рая и Ада" на Йон Калман Стефансон и гореспоменатата на Сьоун, или както е известен -текстописеца на Бьорк. Стеафансон спечели престижното второ място, а лекотата, с която те праща в транс Сьоун му донася първото.
---


Номинации:
2.Алесандро Барико - "City"или "Океан море"
3.Паоло Джордано - Самотата на простите числа
4. Алберто Анджела: Imperium: Пътешествието на една монета из Римската империя

Ще ви дам предложение, което не може да откажете. Никога да не си поръчвате пица с банани в нея. В днешно време италианците слагат какво ли не в пиците. Добре де, да преминем към книжното. Дуетът Джеда-Анбари е излял на хартия истинска доза болка и историята трябва да бъде прочетена. А ако искате нещо конкретно за Италия, то Барико и страхотното "City" e второто нещо, което бих предложил от Ботуша.
---
  • Кипър -Емилиос Солому - "Брадва в ръката ти"
Да си призная не харесах книгата на Солому. Сложих я, защото не намерих нищо друго. Всъщност "Господарят Батистас и останалото" на Костас Монтис е далеч по-приемлива, но е писана преди 1990г., което нарушава правилата.

----
  • Литва - Херкус Кунчус и Христоматия на пияницата
 Измъквам се по терлици от Литва, защото така и не намерих нещо друго оттам, а и пък искрено се надявам да не забележите, че Латвия въобще липсва. Литовците поне са в класацията, което може, признавам, да доведе до дипломатически скандал и напрежение между двете прибалтийски страни.
Кунчус обаче също не ми хареса. Но кориците на книгите са му хубави. Дано издадат нещо по-читаво от тези страни.
---

Прочетох няколко книги на македонски писатели, сред тях бе например "Посмъртна венчавка" на Паскал Гилевски, но Лидия Димковска бе с класа над всички. С епичен размах македонката би могла да завладее по-големи територии (поне книжни) и от Александър Македонски. Македонски е достигнал до Япония, а японците оттогава са взели идеята от македонското знаме и до днес е изобразено слънцето на него. Или така казват македонците...
---



Разказите на Мейлак са наистина много приятни и точно колкото и чаша бяло вино в лятна нощ, а Малта, макар да е съставена от две големи скали насред средиземноморието, могат да извадят и таланти наред шайката потомци на пирати. 
---



Първо искам да подчертая, че съм голям фен на Ю Несбьо, и то не заради криминалните му романи, а заради детската поредица за доктор Проктор, особено онази част с Пръц-праха. Ето така се пишат детски книги. Иначе за Норвегия има толкова много изявени писатели в областта на трилърите, като почнем от Егеланд (това пък е норвежкия Дан Браун), Карин Фосум, Хагерюп, Рой Якобсен (знам, че "Вледенен" има страшно много фенове, а и има защо) и т.н. Но ако има задължителна книга, то тя ще Светът на Софи.

---

Номинации:
2) Павел Хюле - "Мерцедес-Бенц"
3) Януш Вишневски - "Самота в мрежата"

Да си призная нищо не може да надмине Станислав Лем и "Звездни дневници" с Ийон Тихи. Но са писани преди много, много време. Знам, че Сапковски има огромни тълпи почитатели, особено след като излезе и компютърната игра по "Вещерът", но се опитах да избягвам фентъзита. Има и малки романи, с приятна атмосфера, не кой знае какви, но винаги ги има. Като "Мерцедес-Бенц". Но от всички срещнати Мрожек ми най-допадна като начин на мислене.
Още не съм чел обаче Олга Токарчук, което трябва да се поправи.
---
  • *Португалия - Жозе Сарамаго - "Слепота"

Номинации:
2) Жозе Родригеш душ Сантуш - "Божият гняв"
3) Антонио Табуки - "Изгубената глава на Дамашсену Монтейру"

Имах възможността да говоря с  Жозе Родригеш душ Сантуш (последният да затвори вратата), който се оказа изключително приятен и ерудиран човек, бях впечатлен от начетеността и познанията му за Близкия изток. В "Божият гняв" може да се научат много неща, вярно е, че той се води като португалската версия на Дан Браун, но от книгите му могат да се научат доста неща. Ако говорим за чисто португалска книга като атмосфера, то най-близо до това определение достига Антони Табуки, който обаче е ... италианец. На чисто интелектуално равнище Сарамаго си остава недостижим, макар и книгите му далеч да не са комерсиални и разбираеми.  Пробвах се и с романа "Моето опяване" на португалката Дулсе Мария Кардозо, в който тя не използва нито един препинателен знак и произведението представлява едно гигантско изречение. Но не успях да го харесам.

---

Номинации:
2. Дан Лунгу и "Кокошият рай"
3. Йоана Първулеску и "Животът започва в Петък"

Романът на Теодорович за симпатичния загубеняк и провален самоубиец изпревари останалите претенденти, а и Балканите наистина са голям цирк. Между нас казано - винаги като срещна румънци им казвам, че искам да си намеря трудовете на Чаушеску и после наблюдавам реакцията им.
---



Номинации:
2. Дмитрий Глуховски и "Метро 33"
3. Георгий Зотов - "Еликсир в Ада" / "Епидемия в Рая"
4. Борис Акунин - "Смърт на Брудершафт"
5. Сергей Лукяненко - "Чернова"

Битката за Русия както винаги е изключително оспорвана и дискусионна, но това е земя, на която винаги са се водили революции и перестройки. Забележете, че съм посочил Сергей Минаев за победител, но съм поставил обложката на Метро 2033 от Глуховски, а победители можеха да бъдат както Лукяненко (особено със страхотната Чернова), така и Зотов (приятел ми е във Фейсбук), или Акунин. Чакам някой от тях да плати под масата, но засега реализмът и бруталната критика на съвременното общество в книгите на Минаев вземат връх.
---
  • Словакия - Антон Балаш - "Лагерът на леките жени"
Не съм особено доволен от находките за Словакия, явно ще трябва да издирвам по-внимателно. Пробвах с "Кафене Хиена" от Яна Беньова, както и с "Светият Демон" от Петер Били, но с нищо не ме спечелиха. Антон Балаш с "Лагерът на леките жени" също не е нивото, което ми се иска, но остава начело за Словакия.
---



Понякога намираш само една книга от дадена страна и тя се оказва достатъчно добра. Такъв е случаят с Драго Янчар и "Тази нощ я видях", роман, с който точно можеш да се запознаеш със словенската мрачна история. След което да отидеш на ски там. 
---

Ще се опитам да пиша нещо за Сърбия без нито веднъж да кажа "Пуши курац" (упс, вече го казах и се провалих :( ). Аз съм голям фен на сръбското кино и съвсем естествено избрах Емир Костурица, макар и той далеч да не е известен с писателския си талант. Някой от разказите  обаче направо ме съкрушиха. При все, че има утвърдени като Петрович или Албахари, както млади сръбски писатели (Шайтинац), "Сто Яда" най-много ми допадна. 
---


Борбата за Истанбул беше между Шафак и всеизвестния нобелов лауреат Орхан Памук с "Името ми е червен". Чудех се кой от двамата ще е по-неприятен за Ердоган - жена, незабрадена като Шафак, или дисидент като Памук. Все пак Шафак ми бе по-приятно да я чета, признавам, доста съм я подценявал преди. 

---


Никак не ми се искаше авторът за Украйна да се казва точно "Крим", имайки предвид, че полуостровът вече практически не е много украински, но "Тръбата" е толкова актуална и точна, а хуморът направо срязва като флекс. "Дванайсетте обръча" и името на Юрий Андрухович може и да е най-популярно, но нищо не може да се сравни с бягащи политици в тръба. 
---


Пробвах се с няколко унгарски писатели, но комбинацията на Вилмош Кондор от ноар и историческа фикция спечели и то с голяма преднина. Със сигурност ще е доста дълго време на първо място в маджарската ми класация, поне докато Анита Блонд или Виктор Орбан не издадат книги. 

---


Номинации:
2. Софи Оксанен - Когато изчезнаха гълъбите
2. Роса Ликсом - Купе № 6

Интересно е, че в класацията ми са само жени, а ако добавя и доста странния "Тенарон" на Лена Крун, финландският матриархат става пълен. Все още не съм прочел "Където някога вървяхме" на Шел Вестьо, но Йохана Синисало, участвала и в писането на сценария за "Железни небеса" засега печели първенството. А и накъде финландски роман без тролове?

--
Номинации:
2. Бернар Вербер - трилогията за "Мравките"
3. Дидие ван Коелер - "Среща под знака на Х"
4. Фредерик Бегбеде - "9.99"
5. Жан Тьоле - "Магазин за самоубийци"
-. Катрин Панкол и "Бавният валс на костенурките"


Франция - страна, от която имам изненадващо повече любими книги, отколкото видове сирене с вино, или кроасани с кафе. Огромен фен съм на Мравките и Вербер, обожавам типичните малки и забавни френски романи от сорта на "Среща под знака Х" или "Магазин за самоубийци", които толкова много напомнят за черния хумор на друг боготворен от мен француля от близкото минало (не чак толкова близко, де) - Борис Виан. Въпреки това избрах най-трудно смилаемата и шокираща, най-зашеметяващата. Уелбек, звезда на френската литературна сцена и нападател на ФК Арсенал (шегувам се, ве).
---

Все още не мога да си обясня масовата почит към оранжевия цвят в Холандия и обоготворяването му, а съм доскоро смятах, че страната е арена на неофициална корпоративна война между бирената индустрия и търговията с марихуана, но понеже повечето холандци се напушват, докато пият, изходът от войната е равенство. Няма равенство между Херман Кох и останалите съвременни писатели, на които попаднах - "Вечерята" и "Вила с басейн" са брутални, може би единствено Арнон Грюнберг се доближава, но все още не съм чел "Тирза". 
---

Анте Томич също се превърна в любимец с двете си книги, "Чудото в Поскокова драга" и "Какво е мъж без мустаци", макар в кастинга да участваше и Дубравка Угрешич (не, не е турбо-фолк звезда), а и още няколко хърватски писатели.

---
  • Черна гора - Огнен Спахич - "Глава, пълна с радост"
Единствената книга от съвременен писател от Черна гора, която открих, но все пак аз съм по-стар от тази новоизлюпена държава. Не че ми допадна, сборникът е посредствен, съдържа два-три разказа, които ми привлякоха вниманието, но има потенциал.
---

Чехите са дали толкова много ключови писатели като Чапек, Кундера (все още активен, но новите му книги не ми допадат) и Хашек. Въпреки това са по-известни с бирариите и бардаците в Прага, един от най-красивите градове в Европа. Кратохвил е също писател на високо ниво, макар и да не е лесен за четене, а трите му издадени книги в България заслужават повече внимание.   

---

В ревюто за книгата съм обяснил ясно защо съм избрал романа на Алекс Капю пред останалите, а също и пред няколко шоколада, така че ще бъда кратък и точен. Е, не толкова точен колкото швейцарски часовник, но поне кратък.
---



Номинации:
2. Юнас Юнасон и "Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна"
3. Андерш де ла Моте и трилогията "Играта, Тръпката, Измамата"
4. Йон Айвиде Линдквист и "Покани ме да вляза"
5. Юнас Карлсон - "Фактурата"

Хората, които ме познават знаят, че Швеция ми е любимата страна по редица причини и една от тях е литературата. Населението на Швеция е малко над 9 милиона, но за сметка на това е в топ 10 на най-превежданите езици в световното книгоиздаване. Има толкова много забележителни автори от тази страна, в която карат СААБ, слушат АББА и четат Фредрик Бакман, Трилогията на Андерш де ла Моте също е много важна и донякъде носи духа на времето, това на социалните мрежи в което живеем.
---------

И за десерт цялата карта, като предварително се извинявам на правителствата на Лихтенщайн, Сан Марино, Андора, Люксембург, Молдова, Латвия, Косово и Фарьорски острови (дано не съм пропуснал някоя миниатюрна страна):


С това европътешествието въобще не е приключило. Ще продължавам да ъпдейтвам (добре, де, обновявам) страницата периодично, защото съм сигурен, че ще излизат все по-добри романи, особено в по-малко популярните страни.

В момента обмислям няколко нови предизвикателства:
1) Книжно пътешествие в Южна Америка. Избор на знакова книга и писател от всяка държава.
2) Книжно пътешествие из 20-и век, т.е. избор на 3 ключови /знакови/ книги от всяко десетилетие на миналия век, книги, които най-добре улавят духа на епохата.
3) Прочитане на всичко от един писател, примерно Джон Стайнбек.


.

неделя, 2 октомври 2016 г.

Белгия: "Антихриста" и книгите на Амели Нотомб

За Белгия обикновено никой нищо не знае. Дори самите белгийци не знаят нищо за нея. Може ли да изброите поне един известен белгиец? Отнема доста време за да се сетите за поне един. Как по дяволите е възможно най-известният белгиец да е комиксовият герой Тинтин?   Шибаният Тинтин! Единственото нещо, с което белгийците са известни, е това, че половината от тях говорят много лош холандски (фламандски) език, а другата половина пък говори отвратителен френски (валонски). Това което обединява двете половини са...гофретите. Сещаме се за скромните белгийчета единствено, когато ядем гофрети с шоколад. Гофретите са белгийско изобретение. Друго нямат.

Но пък си имат Амели Нотомб. Онази симпатична писателка, която пише приятни, на пръв поглед неангажиращи, малки романи, обикновено от около 100-120 страници.  Нотомб има малка тайна рецепта, с която пленява милиони читатели по света. Тя работи много усилено и пише часове наред ежедневно, за да достигне до максимално синтезирана история, с която да захапе читателя. Така, израсналата в Япония белгийка, ни пуска по книжната пързалка и неусетно през цялото време се спускаме и се питаме  "какво ще се случи по нататък, мамка му" и не пускаме книгата докрай. Книгите й се четат за няколко часа, чудесни за някоя зимна студена вечер, която да прекарате с книжка под завивките и горещ чай, или за вечерно дълго пътуване с влак, а на плажа или басейна върви с коктейл.Умението й да задържа вниманието на читателя с прости, но майсторски заплетени истории, е удивително. Амели не се опитва да влезе в рамките на някой жанр. Тя има своя запазена марка.



В "Антихриста" се срещаме с две момичета - Христа и Бланш. Христа е нахакана, популярна сред всички в университета, лесно влиза под кожата на хората, умее да манипулира и да постига своето. Бланш пък е срамежлива, асоциална, интелигентна,но предпочита да се затваря в себе си и не е особено популярна. В началото Христа и Бланш се сприятеляват, но впоследствие започва истинска психологическа война между тях. Нотомб неусетно влиза в зоната на женските проблеми и комплекси в тази крехка възраст и те ярко контрастират в образите на двете момичета. И двете се опитват да се преборят с комплексите си, нуждаят се една от друга и се стремят да постигнат своето. Играта е започната от лукавата, хитрата и изключително коварната Христа, която оплита в мрежите си невинната, чувствителна и наивна Бланш, нуждаеща се от внимание и приятели. Впоследствие Бланш започва постепенно да узрява, впуска се в един непознат свят, в който трябва да оцелее и защити достойнството си. В края не се знае кой е победител и кой е губещ, като Нотомб оставя на читателя да реши.

В "Кралска воля" Нотомб дава втори шанс на своя герой, втори живот, който е далеч по-вихрен, опасен и емоционален, който да го накара да забрави за сивотата на предишния. Експеримент със своя собствен герой, с който белгийката иска да изследва поведението му. В "Изумление и трепет" Нотомб представя японската култура както никой друг и кара всеки да се влюби в странностите й. Друг роман, който може да предизвика трепет е "Атентат", една мрачна серенада за любовта.

Така или иначе, която и книга да вземете на Нотомб ще усетите запазената й марка, с която литературата ще я запомни. Кратки, за мнозина повърхностни, за други достатъчно задълбочени, но със сигурност завладяващи истории.