понеделник, 15 октомври 2012 г.

"Затворникът на рая" - Карлос Руис Сафон

- Чели ли сте "Граф Монте Кристо"?

Това пита един от героите в книгата, сякаш да подскаже какво представлява "Затворникът на Рая" -  третата част от тетралогията на Карлос Руис Сафон. Да, този път маестрото от Барселона ще ни предложи една модерна готик версия на романа на Александър Дюма, в който ще ни срещне отново с любимия ми сафонски образ - Фермин.



Ще се прехвърлим в края на 30-те, когато започва ерата на диктатора Франко. Началото на една бурна и трагична за цяла Каталуния ера, в която не е имало място за свободомислещи хора и логично Фермин попада в затвора Монжуик. А който попадне там, жив не излиза.  Фермин среща писателя Давид Мартин, като по този начин "Затворникът в рая" се превръща в онази част от пъзела, която обединява предните две парчета - "Сянката на вятъра" и "Играта на ангела". Заедно те ще измислят план, с който Фермин ще се опита да се измъкне от строго охранявания затвор, за да може да изпълни мисията, която му е възложил Мартин.

Появява се един негативен герой - Маурисио Валс, директор на затвора.  Точно този антагонист символизира онази прослойка от сервилни на властта подлизурковци, напомпани с огромно самочувствие бездарници, които се изживяват като литератори и знаменосци на културата. Но развръзката с него е запазена за следващата, последна част от тетралогията.

От една страна се зарадвах, че Сафон е променил изцяло конструкцията от предните 3 книги, които четох, и е предложил нещо по-различно. Но пък от друга - не усетих онази тръпка от "Сянката на вятъра". Сякаш Сафон там вдигна летвата на недостижимо ниво. Признавам, че съм пристрастен към този автор, защото обичам тази област на Испания, а познавайки историята ѝ добре разбирам политическите драми, които се разиграват през този период. Всичко това вплетено с житейските премеждия и колоритни образи прави книгата интересна.Но е под класата на предните.

Да се върнем към любимия ни Фермин. Няма как да не харесаш остроумните му, кратки, но винаги на място реплики. И аз като Блажев смятам този герой за алтер егото на Сафон, който винаги може да ме зарадва с някоя своя мисъл:
"Аз не съм от никоя фракция. Нещо повече, за мен знамената са просто цветни парцали, които миришат на гранясало. Стига ми само да видя как някой се е омотал в тях и бълва химни, речи и лозунги, за да ме хване диария. Винаги съм мислел, че всеки, който има влечение към стадото, трябва да е малко като овца."
 Ето и трейлър на книгата:


Хех, шегувам се :P Това не е трейлър към книгата, но ще разберете защо пускам клипа, ако отворите страница 30 и прочетете последните реплики ;).

 Още ревюта от 
Блажев
Мила от Марс, ъм, от Аз чета, де
Литературата днес
Бояна Ламбер
Ели Бакалова
.
.

2 коментара:

  1. Велика мисъл : ".. всеки, който има влечение към стадото, трябва да е малко като овца "

    ОтговорИзтриване
  2. :D
    В "Сянката на вятъра" имаше още по-добри изказвания на Фермин :) Въобще "Сянката..." със сигурност една от най-добрите книги, които съм чел :) И тази не е лоша, де :)

    ОтговорИзтриване