събота, 22 ноември 2014 г.

Марек Крайевски - "Смърт в Бреслау"

Поляците винаги са имали силни позиции в литературата. Като започнем от класиците Хенрик Сенкевич и Болеслав Прус, Тадеуш Доленга-Мостович, преминем през легендарните фантасти Станислав Лем и Януш Зайдел, и стигнем до Анджей Сапковски, авторът на поредицата за "Вещер", чиято компютърна игра, правена по книгите, придоби огромна популярност.

 Знам, че поляци и руснаци се обичат толкова, колкото се обичат израелци и палестинци (но не чак толкова, колкото шотландци и англичани :р ), но все пак бих сравнил Крайевски и "Смърт в Бреслау" с Борис Акунин и неговите романи - и двамата автори обичат да разполагат историите си някъде насред бурните събития между двете световни войни, и да построят и развият криминален сюжет около тях.



Събитията в романа на Крайевски ни прехвърлят в Бреслау (така немците наричат град Вроцлав), в началото на 30-те, когато градът е в рамките на Ваймарската република, след което попада в ръцете на Хитлер и нацистите.  Ритуално са убити две жени - младата дъщеря на масонски барон, заедно с нейната гувернантка. Със случая се захваща комисар Еберхарт Мок. В хода на разследването Мок е приклещен от нацистите от една страна, които използват тези убийства за пропагандни цели, като обвиняват евреин за тях, а от друга страна седи могъщия баща на жертвата - баронът-масон фон дер Малтен.  Налага се комисар Мок да лавира между двете страни: от една страна не желае да си навлече гнева на Гестапо, откривайки истинския убиец и проваляйки анти-еврейската им пропаганда, а от друга страна - влиятелният баща на убитото момиче обещава да му съсипе кариерата, ако не намери убиеца.

За да се измъкне от тази мелница Мок започва да действа безскрупулно и безпощадно, без да подбира средства. Това е и една от особеностите на романа - в него няма положителни герои. Всеки гледа да забие нож в гърба на другия, а в историята са въвлечени експанзивни нацисти,  езиди и тяхното сектанско ритуално отмъщение, масони, тайни агенти, евреи... Разбираеми са действията на комисаря в тази ситуация, а на нас не ни остава нищо друго освен да се потопим в този мрачен, опасен и садистичен свят, и да се чудим кой от героите заслужава по-тежка съдба. В арабската митология скорпиониtе символизират едновременно злото и борбата срещу злото...

Още една от интересните точки в романа е, че авторът ни сблъсква с кюрдо-религиозния етнос на езидите (язиди), които в последните години попаднаха под светлината на прожекторите в западните медии, заради експанзията на Ислямска държава в близкия изток и масовия геноцид, който те извършват над тази кюрдска общност. Всъщност езидите (язидите) винаги са били преследван народ, векове наред мачкан от кръстоносци, араби, турци, кюрди и т.н. Езидите са секта, която почита сатаната, но след като се разкайва за греховете си. Наричат този бог на злото Малак-Тавус, представят го във формата на паун и вярват, че управлява света с помощта на седем ангела, също представени като железни или бронзови пауни. Накратко, религията на езидите е смесица от ислям, християнство, юдаизъм и зороастризъм, тоест, всички религиi преминали през планините в средата на Месопотамия, на запад от Мосул, оставяйки частици от вярванията си. По принци езидите са спокоен и любезен народ. Може би авторът е направил интересен паралел между преследванията срещу тях и преследванията срещу евреите в един роман, замаскиран като кримка с елементи на окултизъм.

Вероятно Крайевски е можело избегне някои клишета и да пидаде по-голяма дълбочина на героите, но като тегля чертата, определено интересен роман, особено за нощите без телевизор.


петък, 7 ноември 2014 г.

Ма Дзиен - "Изплези си езика"

Винаги съм казвал, че големите писатели умеят да казват много неща, с малко думи.
"Изплези си езика" е едно от най-странните четива, които съм чел. Запознава ни със странностите на тибетската култура и бит, които са далечни и непознати, дори прекалено екзотични за нас.

снимката е от capital.bg

Удивително кратък и прям, Ма Дзиен ни разказва истории, на които първоначално не исках да повярвам, но по-късно, след доста проверки в интернет, се оказа, че тибетския начин на живот е доста по-различен, отколкото предполагах. Това е ценното на такива книги - запознават те с привичките на други народи, чужди култури, социалните им проблеми и сблъсъци, особеностите на обществата им, и те карат дълго да се ровиш в мрежата. Разказите на Ма Дзиен се разпростират на около 80-на страници, които ме накараха да прочета неколкократно повече страници по-късно, за да опозная тибетската култура.

Едно от тези особености на тибетското общество е полиандрията, т.е. правото на жената да има няколко съпруга, или по-точно една жена да бъде поделена между няколко мъже. В едно голямо семейство братята може да си споделят жените. Това разбира се понякога поражда напрежение вътре в семейството. Понеже при тибетците все още съществува чергарския/изолиран начин на живот, сексуалните взаимоотношения са доста по-странни: не е изключено братя и сестри да се женят помежду си, а обикновено родителите уреждат сватосването, ако децата им не са вече се оженили на определена възраст.

Централна роля в разказите на Ма Дзиен е точно мястото и правата на жената в това затворено общество. Жената е грубо експлоатирана (най-вече сексуално) дори при ритуалите на тибетските жреци. Разбира се ние сме свикнали да свързваме Тибет с борбите им за независимост, с будистката философия и мъдростите на ламите. Малко се обръща внимание на социалните им особености, които могат да предизвикат доста въпросителни. Не знам дали този изолиран начин на живот, ограничени контакти, разделение на малки общества, не са причина за тази меко казано извратеност от наша гледна точка. В петте разказа на Ма Дзиен ясно поставя тези проблеми, въпросителни спрямо мястото на любовта и жената в тибетското общество, оставя ни сами да изградим своето мнение, като в същото време отлично насища тези разкази с характерната за този район будистка философия.

ПС В края на книгата има кратък речник-енцикопедия на будистките/бонските философски термини, което е доста удобно за ползване.

.


вторник, 4 ноември 2014 г.

Как ще изглежда Бай Ганьо на Константинов в Холивуд?

Смятам за крайно несправедливо много съвременни български писатели да нямат възможността техните произведения да бъдат адаптирани в скъпи кинопродукции, с всичките спец ефекти и модерни технологии. Представете си бляскави 3Д филми по книгите на Людмила Филипова, Георги Господинов, Милен Русков,Калин Терзийски, Захари Карабашлиев, Алек Попов (запазвам правата си да заснема филм по разказа "Вагинаторът" ) и т.н. Щеше да е яко, нали? ;)

Затова спретнах машината за възстановяване на справедливостта по света (наречена фотошоп) и реших да направя филми за един от най-популярните персонажи в българската литература - Бай Ганьо, обезсмъртил неговия създател - Алеко Константинов. Филмите са режисирани от най-популярните и най-знакови холивудски режисьори, и ще бъдат пуснати в кината, макар и в друга паралелна вселена, където физичните закони са по-благосклонни към народи, в чиято кръв има повече ракия, отколкото хемоглобин.

Та:

1. "До Чихуахуа и назад", режисьор Куентин Тарантино



Бай Ганьо (в ролята Дани Трехо) заминава за Америка и там започва бизнес с продажби на розово масло, което бързо започва да придобива популярност, а в нощните клубове масово се шмърка само прах от розово масло. Ефектите са удивителни, а най-странното е, че от розовото масло мъжете тотално изглупяват, а жените поемат контрола над тях. Мексиканската мафия погва Бай Ганьо, който им е разбил бизнеса с коката и амфетамините, и ще се опитат да си върнат властта над сенчестия бизнес (и над жените). На страната на Бай Ганьо застава цяла армия от мексикански мацки, които не си поплюват и газят наред с RPG-та. Накрая Бай Ганьо побеждава мексиканския бос и бива лично награден от американския президент Обама с най-високите почести на САЩ...

2. "Бай Ганьо се трансформира в Европа", режисьор Майкъл Бей


Бай Ганьо (в ролята Шая Лебъф) заминава в Прага, където се запознава с дъщерята на Константин Иречек и я уговаря да стане чалга звезда в новото му турбо-звукозаписно студио "Трака-трак".  Двамата са на романтична вечеря с шкембе чорба и зелева салата в заведението на  Пайнер Кючечек в Прага, когато изневиделица в чешката столица от небесата нахлуват извънземни роботи-десептикони, които искат да завладеят чешката бира. Бай Ганьо спасява неколкократно дъщерята на Иречек (в ролята Мегън Фокс) от падащите сгради и експлозии, и се изправя срещу десептиконите. Успява да ги победи, след като намира суперзвукови уредби на които да пусне музиката на оркестър "Кристали", от която десептиконите се саморазпаднали.  


3. "Бай Ганьо се завръща", режисьор Кристофър Нолан


Бай Ганьо основава партия СПД (Секси Пички и Дупета) и печели парламентарните избори с абсолютно мнозинство. След което докарва държавата почти до фалит, докато той строи грамаданско имение в Пуерто Рико и отваря казина в Далмация и Ривиерата. Тогава се появява Батман - решен на всичко протестиращ, който иска да свали корумпирания Бай Ганьо на всяка цена. И след тежки битки накрая успява.
Оказва се обаче, че Батман и Бай Ганьо са един и същи човек, който страда от раздвояване на личността...

------

Ееее, не остана време за повече, трябва да тръгвам за работа :р

.

петък, 31 октомври 2014 г.

Тери Пратчет - "Невиждани академици"

Само Наште! Само Наште!

Още преди много, много години всички очакваха тази книга да излезе. Тя бе въпрос на време. След като Пратчет с думи ни нарисува гротесков свят и ни поразходи из музикалния бизнес (Музика за душата), киното и телевизията (Подвижни картини), операта и театъра (Маскарад), пресата и медиите (Истината), сред пощите и телекомуникации (Пощоряване), монетарна система и банки (Опаричване), философия и религия (Малки богове), туризъм и пътувания (Вещици в чужбина),  всички се питаха кога Пратчет ще засегне и спорта, или по-точно един от най-забележимите социални феномени, не само във Великобритания, ами и в целия свят. Но най-вече във Великобритания. Дам. Футболът.



"Невиждани академици" е истинско завръщане към добрата стара форма на Тери Пратчет и се нарежда сред петте негови най-добри книги в моята листа.  Въобще не усетих как прелетяха тези 550 страници, които за няколко дни ме накараха да забравя тътренето на автобуса до бизнес парка и блъскащите се, вечно намръщени и сприхави, дърти гоблени.

Но какво е футбола?
"Нали това е само игра, като микадо, табла или туп?
"Не! По-скоро е война, но без присъщото милосърдие и човечност"

Както твърди мотото на книгата "Въпросът при футбола - същественият въпрос при футбола - е, че не става въпрос просто за футбол".

 Пратчет далеч е надскочил темата и е уловил цялата гама от фантастични светлини, които ни ги пречупва през света на диска, за да видим истинските цветове, които се отразяват в действителността.

В Анкх-Морпорк пристига ритнитопката. А с нея и публиката, или Мелето, което е обособено тяло без начало и край, и без особен интелект, поради което няма как да му се срита задника. За да получат обещано завещание, магьосниците трябва да изиграят един мач на ритнитопка. Лорд Ветинари, демократичният диктатор на града, вижда в ритнитопката необходим социален отдушник, който трябва да бъде вкаран в ред и направляван по своему. Започват да се измислят правилата, а Големия мач започва да се оформя, като той ще противопостави магьосниците от Невидимия университет срещу сборен отбор от уличните ритнитопковци (предимно асоциални грубияни и биячи).

Като всяка книга на Пратчет и в "Невиждани академици" има пъстри образи и няколко героя, които се открояват насред забавния хаос на щурата история. Най-напред изпъква Гленда, едричко момиче, което може да не е привлекателно, но пък притежава изключителни качества, и читателя би оценил чувството й за справедливост, огромната сила и притегателност, която тя притежава.  Хаху, симпатичният и изключително интелигентен орк, пък символизира незаслужените и арогантни стереотипи, които ние създаваме и лепим, а и вероятно образно изобразява анти-расистката позиция на автора. Ритнитопката дава възможност на Трев, бедно момче, отговорно за свещите в мазетата на Университета да стане звезда, а до него романтично се преплита съдбата на Джулиет, глупавичката жизнерадостна помощничка на Гленда, която пък за кратко време се превръща в модна икона. Всъщност една от темите е именно модата, ексцентричните откачалки, свързани с нея и младите момичета, които стават също звезди, които намират своите половинки на звездния небосклон.
Отразен е и хулиганизма в  лицето на социопата Анди.

Въобще това е една от топ-книгите на Пратчет, за които щастливо ще си спомняm за забавните моменти в автобуса, докато пътувам на работа, тогава, когато бабичките са заели всички места и няма място да седна, и да чета книжка. А сега ви оставям на мъдростта на великия Лорд Ветинари:


"Вървях покрай брега на река, когато видях една видра с малките й. Много затрогваща гледка, ще се съгласите с мен. И докато гледах, видрата се гмурна във водата и изплува с едра сьомга. Завлече я с борба до един полупотънал дънер. Докато я ядеше - още жива, естествено, коремът се разкъса и си спомням до ден-днешен бледорозовия й хайвер. Той се изсипа за голяма наслада на малките видрички...Едно от чудесата на природата - майка с деца, похапващи майка с деца. Тогава за пръв път си дадох сметка за злото. То е вградено в самата тъкан на вселената. Всеки свят минава през болка. Ако има някакво върховно същество, казах си аз, от всички нас зависи да станем негов морален наставник...".


ПС." Един е Макарона,няма друг като Макарона, един е Макароооооона!"

.

вторник, 21 октомври 2014 г.

Реза Аслан - "Зилот"

Едно от нещата, които винаги ме е дразнело са двойните стандарти, които много хора проявяват, когато правят анализи, а още по-наглото е, че започват да изфабрикуват и изкривяват аргументи, само и само за да защитят своите рехави и алогични тези.


Нямаше да съм толкова критичен към Реза Аслан, ако той от своя страна бе критичен към исляма поне толкова, колкото и към християнството. Но тук говорим за човек, който е написал  No god but God: The Origins, Evolution, and Future of Islam ("Не бог, а Бог: произход, еволюция и бъдеще на исляма"), където общо взето Реза се е наел да разяснява и адвокатства "красотата и сложността" на исляма, и как ние трябва да го възприемаме, а не да се страхуваме от него. Интересно ми е защо Реза Аслан не е толкова "прецизен" и критичен спрямо образа на Мохамед и писанията в Корана, но пък си отваря доста широко устата, когато критикува и анализира библейските писания. Но да се разграничим от това, че религиозните хора винаги гледат на всичко от своя собствен хълм.

Чисто в теологичен план Исус и Мохамед се различават по три основни неща. Първо, според корана Мохамед е беден и обикновен човек, а докато според библията Исус е Бог. Второ, Мохамед никога не възкръсвал от мъртвите, докато Исус е. И трето, Мохамед е водил битки, бил е воин и е убивал. Исус никога не е убивал, и никога не е водил битки.

Нямаше да имам нищо против позицията на Реза Аслан, но ми се струва, че той по-скоро се опитва да превърне Исус в Мохамед и неговата позиция се гради изцяло върху възгледите на исляма за Исус, а не спрямо тези на науката, както показват множеството спорове на Аслан с атеисти като Сам Харис и Ричард Докинс. Реза Аслан през цялото време оспорва именно тези три аспекта - той твърди, че Исус не възкръсвал (като Мохамед), че Исус е бил бунтовник, зелот, дошъл с оръжие в ръка и готов да се бие за националистична кауза (както Мохамед), и че е бил прост и обикновен човек (като Мохамед). Реза просто се възползва от рационалните възгледи на науката, но само тогава, когато му изнася на мюсюлманските.
"Иисус от Назарет е бил евреин и нищо повече. Като евреин, Иисус се е притеснявал изключително за съдбата на своите сънародници. Израел е единственото, което е имало значение за него."
"Когато среща езичници, той самият ги държи на разстояние и често ги лекува неохотно" 
 Ако горното е вярно, защо тогава Исус е проповядвал на западно-арамейски език, а не на староеврейски? В крайна сметка арамейският език е бил говорен предимно от населението, населявало римската провинция Сирия, сирийците говорили арамейски, асирийците говорили източно-арамейски, доста близък до западния, а еврейския арамейски е бил много по-различен както в правопис, така и граматически, както бихте прочели дори в статията за арамейски език в wikipedia (цитирам: However, Jewish Aramaic was different from the other forms both in lettering and grammar) и както бих потвърдил аз, човек с арамейски корени все пак. Защо Исус е проповядвал на практика на чужд език, на език, който да е достъпен на цялата палестинска и сирийска провинция, включително и на асирийци, които никога не са приемали юдаизма? Защо тогава първите, които приели християнството са неевреи? Дори и до днес асирийците приемат себе си като най-старите християни, а асирийската църква се счита най-старото отделно християнско вероизповедание. Да не говорим за египетските копти, които са също сред първите християни, а Дамаск ( а не Йеруасалим) в библейски времена е имало повече християни, от което и да е било друго място в света. (Damascus was one of the first regions to receive Christianity during the ministry of St Peter. There were more Christians in Damascus than anywhere else.). Св. Петър е бил сириец.

Тоест твърденията на Аслан, че Исус е бил еврейски бунтовник, проповядващ насилие, който мислел само за Израел и свободата на Израел, която да се постигне чрез насилие, се подкопават от простичкия факт, че Исус е проповядвал на западно-арамейски език, и не случайно евреите го считали за чуждоземец, странник, и никога не го приели. По-скоро тук прозира един мюсюлмански комплекс, който е следствие на това, че самият Мохамед е бил бунтовник с оръжие в ръка, за който горния цитат би бил  по-верен (като заменим евреин с арабин, разбира се).

Също така Аслан се през доста голяма част от книгата се опитва да ни обясни, че Исус е прибягвал до насилие, цитирайки един и същи цитат от Библията няколко пъти в книгата ( Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята, не мир дойдох да донеса, а меч"). Авторът поставя под един знаменател пророци, бандити, зилоти и обяснява, че всички " не се колебаят да прибягнат до насилие, за да се опитат да въдворят Божието управление на земята"). Аслан също счита, че Исус е бил благосклонен само към евреите, а неща като пацифистичните му послания като "обича своите врагове", "дава другата си буза" са били изфабрикувани (стр.155). Също така, обяснява, че за Исус "ближен" означава сънародник евреин (Обичай ближния си). Тоест Азлан през много голяма част се опитва да ни покаже Исус като воинстващ бунтовник, зилот, борещ се за каузата на великия Израел. Но както казах, по-скоро тук отново прозира онзи сериозен мюсюлмански комплекс за Мохамед и откровеното му описание като воин в Корана.

Както знаете, моето мнение е, че Исус е изфабрикуван герои, но ще отбележа, че основния "исторически" източник на Аслан е... "Библията", което е още една черна точка в моята графа. Иначе книгата му има и положителни аспекти, много добре е написана без да е скучна или монотонна, с интересни моменти, а и ако има нещо с което да се съглася, това е възкресението на Исус, но за разлика от Реза, моето "невярване" е вследствие на рационализъм, а не на ислямска доктрина.

В много от споровете в youtube на Аслан със Сам Харис, Докинс, Бил Маър, TheAmazingAtheist, също показват, че американецът с ирански корени има нелогична, нерационална позиция, в която прозира лицемерие, прикрито под псевдо-либерализъм.






събота, 18 октомври 2014 г.

Джеймс М. Кейн - "Двойна застраховка"

Запалих цигара, а димът се сля със сивите гъсти облаци на мрачното небе. Запътих се към запустялата книжарница по вече мокрите улици. Хвърлих цигарата в едно кошче, защото забравих, че не пуша и се запитах защо я запалих, и откъде по дяволите имам шибани цигари.

Отворих скърцащата врата на книжарницата, закачих си бомбето на закачалката и наперено закрачих напред. Нуждаех се от глътка уиски и хубава книжка. Посрещна ме погледът на момичето, което работеше в книжарницата, и което в момента си лакираше ноктите. То ме изгледа с изписано на лицето  досада. Поръчах на момичето да ми донесе уиски (разбира се на ум, защото не сме 1936 по дяволите, а и вече не продават уиски скришом в книжарниците) и се зазяпах по лавиците с книги. Трябваше ми нещо класическо, с по-малък калибър, но да е точно и лесно за четене. И тогава я видях. Тя седеше сама, срамежливо се усмихваше и ме наблюдаваше. Намигна ми. Посегнах към нея, погалих я и я обърнах. Имаше намаление! Струваше само пет лева и се казваше "Двойна застраховка", хубаво и тайнствено име, което ме грабна на момента.

Хвърлих няколко монети на книжарката, оставих й бакшиш и се запътих към изхода с новата компания - черно-бялата книга на Джеймс М. Кейн. И тогава чух хлипане зад гърба ми. Обърнах се и видях книжарката да плаче, а от красивите й очи се стичаха сълзи. Върнах се и подадох носната ми кърпа. Тя се обърса и зациври още по-силно. Приближих се да я успокоя, а тя ми зашлеви един звучен шамар, от който ченето ми завибрира. Оказа се че съм й дал не носната ми кърпа, а кърпата с която избърсах маслото от двигателя на Линкълна. След още няколко извинения, най-накрая момичето ми обясни, че ако не направи оборот от 5 златни ливъ, собственикът ще я пребие.

Е, купих си още няколко книжки, даже момичето успя да ми продаде полици за застраховка на книжки. Момичето седна в скута ми и започна да попълва полиците. Обясни ми, че ако блъсна злия собственик на книжарницата под трамвай номер 20, тя ще ми напише двойна полица и нарочно ще скъса книжките, за да стана богат. За нещастие през това време влезе самият собственик, който се оказа майката на момичето, а като ни видя тя почервеня от яд, и започна да ме налага с порядъчно тежката й чанта. Аз изпаднах в безсъзнание, а като се събудих, се оказа че съм бил сънувал - бях на леглото с книжката до мен. Взех книжката и продължих да чета. Вероятно уискито е било варено в нечие лайняно мазе.



А самата книжка ми разкри още по-заплетена история, с много по-хитра съпруга, която майсторски е запланувала убийството на своя съпруг, възползвайки се от слабостите на един застраховател и на заварената си дъщеря. Седнах и се унесох в четене. Къде е шибаното уиски?

.

Арто Паасалина - "Годината на дивия заек"

Финландия. Страната, в която има 188 хиляди езера, за които финландците съжаляват, че не са пълни с водка. Финландия е страната, за която останалите скандинавци се шегуват, че тя е толкова скандинавска, колкото Турция е европейска. Други пък я наричат Швеция 2.

Шведите имат Астрид Линдгрен, финландците отговарят с Туве Янсон (а шведите отбелязват, че тя е от шведското малцинство във Финландия). Шведите имат Ericsson, а финландците - Nokia. Финландия имат велик хокеист - Теему Селане, шведите отговарят с Даниел Алфредсон. Шведите имат ИКЕА, финландците пък правят игри като Angry Birds. В киното шведите извадиха Ингмар Бергман, а финландците - Аки Каурисмаки. И двете страни са сред лидерите в поп, рок и метъл музиката:  финландците се годеят с групи като Nightwish, Apocalyptica, HIM,  Amorphis, Korpiklaani, Sentenced, Sonata Arctica, Stratovarius...

Но да оставим Швеция настрана. Финландия през последните десетилетия претърпя сериозна индустриализация. Страната произвежда най-големите круизи в света, някои от най-големите производители на хартия и текстил са също там,  а добре развито e и производството на химикали и метали.



Тази тежка индустриализация на страната се сблъсква с естествените финландски корени на населението, които са свикнали да живеят сред суровата природа и хилядите езера. "Годината на заека" от Арто Паасалина е любима книжка на финландците, вероятно защото тя най-точно описва това бягство от стреса чрез бягство от градския живот. В този ред на мисли ми напомняше малко на Мураками.

Журналистът Ватанен с негов приятел блъскат скачащ див заек, а Ватанен кипва от непрекъснатата експлоатация и лицемерие на безкрайно амбициозните и лишени от чувства колеги и съпруга, и решава да се грижи за дивото зайче и излекува счупеното му краче.

Ватанен започва да живее ден за ден насред финландската природа, оцелява предимно чрез физически труд, сблъсква се със страшни животни, мечки, гарги, кучета, но най-страшни се оказват хората. Ватанен се разочарова от бюрокрацията, от полицията, журналистиката, от пропагандите им, от дребнавостта на хората, от жестокостта и псевдоаристократизма на богати лигльовци и разглезени дипломати. Но също така среща и страхотни хора, незначителни за историята, но истински герои. В това приключение Ватанен се сблъсква с много забавни, тъжни и стряскащи случки, всяка от които ни дава представа за начина на мислене в онези времена.

Книгата е приятна и лека за четене, с прости думи, без излишни философии Арто Паасалина ни оставя просто да прочетем историята, така както го прави Стайнбек. Не схванах символизма накрая и гонитбата на мечката, нито одобрявам убийството й, но в крайна Паасалина заслужава внимание.

..