събота, 20 декември 2014 г.

Бернар Вербер - "Революцията на мравките"

Знаете ли какво е канон в музиката? Канонът е изграден върху една единствена тема, която изпълнителите разкриват във всичките й детайли, като я противопоставят на самата нея. Първи глас задава темата. След определено време я подхваща втори, а след него и трети глас. Канонът може да бъде развит без да бъде добавена нито една нота, а просто като се промени височината. Един куплет - октава нагоре, един куплет - октава надолу. Канонът може да бъде усложнен и чрез промяната на темпото: първи глас изпълнява темата, втори я повтаря два пъти бързо, трети задава ефект на съсредоточаване или разширяване.



Книгата на Вербер като конструкция представлява точно един вид литературен канон, чиято тема е зададена именно от заглавието на произведението: "Революцията на мравките". Досущ като при каноните имаме също три гласа, три равнища, които се развиват паралелно.

На първото равнище срещаме Жюли, 19-годишно момиче, коeто намира "Енциклопедията на относителното и абсолютно знание" на ентомолога Едмон Уелс, и започва да черпи идеи от нея. Жюли се сближава със седмина младежи от нейния клас, чийто прякор е "седемте джуджета", и с които основава рок-група, която смесва различни стилове. Постепенно те се превръщат в бунтари, групата се прекръства на "Мравките", а Жюли се превръща в тяхната обаятелна принцеса, която привлича погледите. Младежите организират един мирен бунт, завладявайки лицея, в който учат. Там те създават технократско общество, което разкрива мудността и еднаквието на образователната система, лицемерието на медиите, арогантността и алчността на властите. Организират един истински бунт - революция на мравките, на малките и незначителни ученици, чийто глас никой не взема на сериозно.

На второ равнище се срещаме с познат герой от предната книга на трилогията, безполовата мравка 103-та, която също се превръща в принцеса, и която организира революция сред мравките. Вече имала достъп до човешката цивилизация, принцеса 103-та желае да въведе технологиите, с които тя е имала досег, разказва за знанията, получени от контакта с хората. Подкрепена от 12 ученика (тук има библейска аналогия, направена с усмивка, защото водачката тук е от женски пол), тя започва да разказва за света на Пръстите, т.е. на хората, и да разкрива техните знания. Заражда се цивилизация, войни с мравките-джуджета, появяват се и деисти, мравки, които обожествяват Пръстите, и които смятат, че те са създателите на мравките. Религията започва да се разпространява, а техният водач се обявява за светия. 103-та успява чрез познанието да се справи както с мравките-джуджета, така и с деистите. Нещо, с което Вербер определено ми напълни душата.

Третата линия в романа са цитати от "Енциклопедията за относително и абсолютно знание", което превръща романите на Вербер в смес от художествена и нехудожествена литература - нещо, което френският писател е превърнал в негова запазена марка. В тези откъси Вербер ни представя интересни и малко популярни сведения в различни области, най-вече свързани с множеството утопии, чрез които човечеството се е стремяло към по-добър живот и по-голяма свобода. Заради тези утопии и вярата в тях, хората са правили революции. Може да се направят някои аналогии между всички революции - в основата им лежат добри намерения. След това винаги се появява дребен хитрец, който да се възползва от общия смут (а може би и организиран от самия него?), за да яхне гребена на вълната и да установи нова тирания. А през това време утопистите загиват и се превръщат в глупаци, които крепят престола на същия този хитрец: Дантон е убит, а Робеспиер властва. Троцки е убит, Сталин властва.

Идеята на Вербер е друга. Да революцията на мравките е неуспешна. Но тя ще ви промени изцяло възгледите и ще погледнете света с други очи. Вербер възлага големи надежди в следващите поколения, всяко от които трябва да е по-добро от предните. Надява се те да извлекат поуки от грешките, да преследват недостижимата утопия, да обърнат поглед към природата. Да, има още много да учим от нея, може да извлечем и ценни особености от обществата на мравките, и от природните закони, които те следват.

По-нататък романът се трансформира във фуга. Фугата е по-сложна форма по отношение на канона. Канонът терзае една и съща тема, докато фугата съдържа няколко различни теми. Фугата не е толкова повторение, колкото развитие. Тя обикновено започва в до минор, но накрая, в резултат от фокус, достоен за най-добрите илюзионисти, завършва в ре минор.

"Революцията на мравките" завършва минорно с поражение, обединявайки трите линии,  които се разпръсват в различни теми, но все пак накрая завършва победоносно.

Предните две части на "Мравките" бяха същински етимологични енциклопедии, представени като роман, като истории бяха по-интересни и по-пленяващи, докато третата част е малко по-символична, по-философска, мравките тук по-скоро са символ и послание, отколкото действителност.

Цитати:

"Внимание с тълпата. Вместо да нсърчи достойнствата на всеки, тълпата по-скоро ги потиска, Общият коефициент на интелигентност на една тълпа е по-нисък от сбора на коефициентите ма хората, от които е съставена. В тълпата не може да се говори за 1+1=3, а е налице 1+1=0,5."

"5-ти обръща внимание, че деистите въобще не се интересуват от науката и знанията. Младият разузнавач се безпокои: в един свят, където господства религията, не са необходими доказателства. Когато един техник твърди, че с помощта на на огъня дървото става по-устойчиво, но опитите му не го потвърждават, вече няма да му вярват, ала когато един мистик твърди, че "Пръстите са всемогъщи и са създатели на мравките", трябва всеки път някой да бъде на място да го опровергае".

" Великото приключение е пред нас, а не зад нас. Използвайте неизчерпаемата база данни на природата около вас. Тя е същински дар. Всяка форма на живот носи поука. Общувайте с всичко живо. Смесвайте запознанства."

"Стремете се към завоюване на нови измерения на мисленето. Без насилие, без гордост, без показност. Просто действайте".

"Революцията на мравките се осъществява в главите, а не на улицата."

"Бъдещето принадлежи на изобретателите. Изобретявайте. Всеки от вас е мравка, която влага сламка в общата сграда. Откривайте малките оригинални идеи. Всеки от вас е всемогъш и мимолетен. Поради тази причина трябва да бързате да строите."




вторник, 2 декември 2014 г.

10-те филма на 2014, базирани по книги


Смея да твърдя, че близо 70-80% от най-добрите филми тази година са адаптации на книги (или на графични романи). Киното не може без сценарии, а литературата има нужда от популярността на киното. Затова избрах 10-те най-добри филма от 2014, които са свързани с любимите ни книжки:


  • 10.  "Снежен снаряд" (Snowpiercer) - по графичния роман "Le Transperceneige" от Жак Лоб и Жан-Марк Роше.



Пуф-паф, тут-туут! Очаквах евтина фантастика, правен по комикс на неизвестни француля, но корейският режисьор Пон Чжун-Хо ( или един корейски бог знае как се произнася името му) е успял да спретне много добре изглеждаща пост-апокалиптична атмосфера в антиутопична среда. С оглед на посредствените опити да се създаде такава антиутопия от тинейджърските "The Giver" и "Divergent" ( а и нещо загубих интерес по "The Hunger Games"), "Снежен снаряд" е определено приятна изненада.


  • 9. Теорията на всичко (The Theory of Everything) - по романа на Джейн Хокинг "Мusic to Move the Stars: A Life with Stephen"


Не може да пренебрегнем този филм за една от най-гениалните личности през последните десетилетия, а смата му история е интересна за проследяване. Прдвид коварната болест на Стивън Хокинг, със сигурност се изисква огромна воля за да е това, което е - един от най-брилянтните астрофизици на нашето време. Филмът е адаптация по биографична книга за Хокинг, написана от първата му съпруга.
Бонус: Подобна тежка тема се разглежда и в "The Fault in Our Stars/Вината в нашите звезди" (по романа на Джон Грийн), но той е предназначен за по-млада аудитория. 

  • 8. "Враг" (Enemy) -  по романа "Двойник" на Жузе Сарамагу



Режисьорът Денис Вилньов затвърди репутацията си на творец, който обича комлексни истории и вероятно романът на Жузе Сарамагу "Двойникът" е бил перфектен за неговата работа. От първо гледане не го харесах, но чак на второто разбрах символиките и усетих цялата красота на филма, чийто шокиращ край ме остави с отворена уста. Чудесна интерпретация има при Скротума, а и също в youtube.
Бонус: Филм по роман на Достоевски, засягащ същата тема също излезе "The Double/Двойникът",  но няма чара на "Враг".

  • 7. "Лекарят" (The Physician) - по едноименния роман на Ноа Гордън.





Отличен германски филм, чиято тема е доста актуална, особено имайки предвид събитията в близкия изток. Среща ни с Авициена (Ибн Сина), който се счита за "баща на медицината". Под негово ръководство евреи, християни и мюсюлмани са се обучавали, а медицината достигнала невиждани висоти. До момента, в който селджукските турци не завземат Исфахан и заплашват със смърт светско настроения "безбожник" Ибн Сина. Силен филм, но темата едва ли интересува всекиго.



Отлична адаптация на разказа от Робърт Хайнлайн, който е същински пример за т.нар. "Predestination paradox", един от възможните парадокси, свързани с пътуванията във времето. Филмът  върви точно по оригинала, поради което повечето фенове на Хайнлайн ще останат доволни.



Бууум. Вярно е, че съм леко пристрастен към Швеция, както и към книгата на Юнас Юнасон, което обяснява по-предната позиция на филма.  Но режисьорът Феликс Хенгрен ме зарадва, а и филмът притежава макар и малка част от привлекателността на романа. Да кажем, че е приятен европейски свеж въздух, въпреки миризмата на тротил и на слонски дарадонки.

  • 4. "На ръба на утрешния ден" (The Edge Of Tomorrow) 7/10  по романа "All You Need Is Kill / オール・ユー・ニード・イズ・キル" от  Хироши Сакуразака



По този роман на Сакуразака, чието оригинално заглавие е "Всичко, което трябва е да убиваш", първо излиза манга, а сега и холивудски филм, който за щастие се оказа много сполучлив, въпреки наличието на противната томкрузова физиономия. "The Edge Of Tomorrow" пък е заглавие на сборник от Айзък Азимов, така че и тук се е получила лека закачка към феновете на фантастиката, особено на time-loop тематиката.
  • 3. "Вълкът от Уолстрийт" (The Wolf of Wall  Street) - по романа на Джордан Белфърт



Да си призная честно романът на Белфърт не ми хареса особено, но Скорсезе е кино-магьосник и е успял да извлече най-същественото от книга, а актьорският състав добавя допълнителен колорит. Темите също са актуални, а след като го изгледах така се напих в РокИт, че... .
Бонус: Ако си падате по разврат и нео-ноар, може да прегледате и Син Сити 2, където визията е чудесна, почти колкото зашеметяващата Ева Грийн (за разлика от сценария).

  • 2. "Пазителите на галактиката" (The Guardians of the Galaxy) 8/10 - по комиксите на Дан Абнет и Анди Ланинг



Никога не съм харесвал филмите по комиксите (особено тези на Марвел), никога не съм предполагал, че режисьорът Джеймс Гън може да създаде нещо интересно (не бях го и чувал), да не говорим, че имах сериозни съмнения за кастинга и сценария, след като във филма с главни роли са сложени бездарни кечисти и залязващи актьори. В крайна сметка сякаш тази трупа от отритнати аутсайдери си е изляла душата (колкото и селски да звучи) във филм точно за група от аутсайдери, и се е получил може би най-добрата приключенска космическа опера от десетилетие насам. Не си спомням кога за последно се радвах като дете на филм, но "Пазителите..." го направи,  а Гън изгради едни от най-симпатичните образи тази година.
Бонус: Ако харсвате чаровни бойни мацки като Зои Салдана, игращи комиксови филми, тогава може да изгледате и "300 - Rise of an Empire", където Ева Грийн пак е убийствено яка.


  • 1. "Гранд Хотел Будапеща" (The Grand Budapest Hotel), повлиян от творчеството на Стефан Цвайг





Филмът не е правен точно по някое произведение, но Уес Андерсън го е посветил на Стефан Цвайг, а и режисьорът споделя, че за сценария е взаимствал от романите "Post Office Girl" и "Beware of Pity).  Цел в творчество на австрийския писател от еврейски произход винаги е било да поставя "мост между различните хора", чрез които да "превъзмогне противоречията и политическите сблъсъци". Не случайно в главните герои са момче на име Мустафа, и бедно момиче с белег на лицето. Действието се развива във "фиктивна" държава в Централна Европа. Топлите цветове и приятната музика спомагат за носталгичните нотки и меланхоличното усещане, които предизвиква "Гранд Хотел Будапеща". Дори да не знаех, че режисьор на филма е Уес Андерсън, само 30 секунди от лентата са достатъчни да разпозная неповторимия му стил.
Бонус: Зората на планетата на маймуните (Dawn of the Planet of the Apes) не е правен по отделна книга, но самата поредица започва от книгите на Пиер Буле. А и пък е достоен бонус за филм.


-----

Смятах да пусна класацията около Нова година, но тогава съм на работа (по дяволите!), а сега имам няколко дена отпуск, от които са зароди и горната субективна статия.

.


понеделник, 1 декември 2014 г.

Ма Дзиен - "Майсторът на фиде"

За Китай може да се напишат хиляди страници със статистики и примери, но нито една страница няма да притежава силата на разказите от Ма Дзиен, от които може да получиш творческа клаустрофобия и да разбереш защо творците се задушават в подобни тоталитарни системи (или както по-точно може да се опише: авторитарен режим с капиталистическа икономика).



В един от разказите Ма Дзиен е описал тази система като ябълка. Писателят-червей яде по инерция от тази ябълка, оставяйки тъмно-кафяви тунели от изпражнения. Червейчето не смее да отиде до центъра на ябълката, защото се страхува да не попадне на вожда Мао и Централния комитет. От време на време си подава главата навън и страхливо се връща малкия свят от постепенно прогниващата ябълка. 

В "Майсторът на фиде" се засичаме с двама главни герои - с "Професионалният писател", и с "Кръводарителят". Професионалният писател започва да разказва истории за познати хора, които са от работническата класа или са автори, творци. Така Ма Дзиен оформя две групи от герои. От една страна имаме образи от артистичните/интелектуални среди - актриса, художник, поетеса и съпруга й писател, уличен писар. От другата страна са работниците: кръводарител, предприемач с крематориум и неговата майка-съдружник, работничка в завод, обикновени хора. Този сборник обхваща един интересен период от историята на Китай. Началото на "политиката на отворени врати", която позволява на хората вече да имат малка собственост и да развиват бизнес. Китай се отваря малко към света, навлизат модни течения от Запад. 

Професионалният писател получава задачата да напише пропаганден роман, възхваляващ народния герой от работническата класа Лей Фън. Така писателят се чувства задушен, ограничен, притиснат с огромна тежест, която не му дава друго място, освен това на евтин пропагандатор. Това е и основната линия на "Майсторът на фиде". Този социален задух се проявява и в актрисата, която решава красиво да се самоубие на сцената. Как може да се очаква една жена да е изискана и елегантна, когато израства четейки "Анализ на диктатурата на пролетариата" и "Избрани съчинения" на Мао Дзедун? Ма Дзиен не разглежда само проблемите, пречупени през китайските изкуствени лещи, но ги разширява и в по-глобален мащаб. Както и в "Изплези си езика", така и в това произведение срещаме един много сериозен въпрос относно мястото на жената и нейните права. "Мъжете ни принуждават да носим тези флинтифлюшки", "...всичките ми вкусове и представи са оформени заради мъжете." 

Един от най-силните разкази е този с бащата, който се опитва да изостави умствено изостаналата си дъщеря, за да може властите да му разрешат да зачене момче. Всеки сам може да си направи изводите. Друг любопитен момент е съжителството между говорещо трикрако куче и художник. Сюрреалистичната нотка на този разказ вибрира и засяга две пласта - първият е отношенията на властите към кучетата, а втория е поставен въпроса, дали пък ако кучетата вземат властта, няма да се отнасят по-добре към хората. 


Пореден силен роман на Ма Дзиен, а слабите оценки в goodreads ме озадачават. Явно хората са очаквали твърде пряко и директно да се разказва. А писателите все пак са вид артисти. 


.  



събота, 22 ноември 2014 г.

Марек Крайевски - "Смърт в Бреслау"

Поляците винаги са имали силни позиции в литературата. Като започнем от класиците Хенрик Сенкевич и Болеслав Прус, Тадеуш Доленга-Мостович, преминем през легендарните фантасти Станислав Лем и Януш Зайдел, и стигнем до Анджей Сапковски, авторът на поредицата за "Вещер", чиято компютърна игра, правена по книгите, придоби огромна популярност.

 Знам, че поляци и руснаци се обичат толкова, колкото се обичат израелци и палестинци (но не чак толкова, колкото шотландци и англичани :р ), но все пак бих сравнил Крайевски и "Смърт в Бреслау" с Борис Акунин и неговите романи - и двамата автори обичат да разполагат историите си някъде насред бурните събития между двете световни войни, и да построят и развият криминален сюжет около тях.



Събитията в романа на Крайевски ни прехвърлят в Бреслау (така немците наричат град Вроцлав), в началото на 30-те, когато градът е в рамките на Ваймарската република, след което попада в ръцете на Хитлер и нацистите.  Ритуално са убити две жени - младата дъщеря на масонски барон, заедно с нейната гувернантка. Със случая се захваща комисар Еберхарт Мок. В хода на разследването Мок е приклещен от нацистите от една страна, които използват тези убийства за пропагандни цели, като обвиняват евреин за тях, а от друга страна седи могъщия баща на жертвата - баронът-масон фон дер Малтен.  Налага се комисар Мок да лавира между двете страни: от една страна не желае да си навлече гнева на Гестапо, откривайки истинския убиец и проваляйки анти-еврейската им пропаганда, а от друга страна - влиятелният баща на убитото момиче обещава да му съсипе кариерата, ако не намери убиеца.

За да се измъкне от тази мелница Мок започва да действа безскрупулно и безпощадно, без да подбира средства. Това е и една от особеностите на романа - в него няма положителни герои. Всеки гледа да забие нож в гърба на другия, а в историята са въвлечени експанзивни нацисти,  езиди и тяхното сектанско ритуално отмъщение, масони, тайни агенти, евреи... Разбираеми са действията на комисаря в тази ситуация, а на нас не ни остава нищо друго освен да се потопим в този мрачен, опасен и садистичен свят, и да се чудим кой от героите заслужава по-тежка съдба. В арабската митология скорпиониtе символизират едновременно злото и борбата срещу злото...

Още една от интересните точки в романа е, че авторът ни сблъсква с кюрдо-религиозния етнос на езидите (язиди), които в последните години попаднаха под светлината на прожекторите в западните медии, заради експанзията на Ислямска държава в близкия изток и масовия геноцид, който те извършват над тази кюрдска общност. Всъщност езидите (язидите) винаги са били преследван народ, векове наред мачкан от кръстоносци, араби, турци, кюрди и т.н. Езидите са секта, която почита сатаната, но след като се разкайва за греховете си. Наричат този бог на злото Малак-Тавус, представят го във формата на паун и вярват, че управлява света с помощта на седем ангела, също представени като железни или бронзови пауни. Накратко, религията на езидите е смесица от ислям, християнство, юдаизъм и зороастризъм, тоест, всички религиi преминали през планините в средата на Месопотамия, на запад от Мосул, оставяйки частици от вярванията си. По принци езидите са спокоен и любезен народ. Може би авторът е направил интересен паралел между преследванията срещу тях и преследванията срещу евреите в един роман, замаскиран като кримка с елементи на окултизъм.

Вероятно Крайевски е можело избегне някои клишета и да пидаде по-голяма дълбочина на героите, но като тегля чертата, определено интересен роман, особено за нощите без телевизор.


петък, 7 ноември 2014 г.

Ма Дзиен - "Изплези си езика"

Винаги съм казвал, че големите писатели умеят да казват много неща, с малко думи.
"Изплези си езика" е едно от най-странните четива, които съм чел. Запознава ни със странностите на тибетската култура и бит, които са далечни и непознати, дори прекалено екзотични за нас.

снимката е от capital.bg

Удивително кратък и прям, Ма Дзиен ни разказва истории, на които първоначално не исках да повярвам, но по-късно, след доста проверки в интернет, се оказа, че тибетския начин на живот е доста по-различен, отколкото предполагах. Това е ценното на такива книги - запознават те с привичките на други народи, чужди култури, социалните им проблеми и сблъсъци, особеностите на обществата им, и те карат дълго да се ровиш в мрежата. Разказите на Ма Дзиен се разпростират на около 80-на страници, които ме накараха да прочета неколкократно повече страници по-късно, за да опозная тибетската култура.

Едно от тези особености на тибетското общество е полиандрията, т.е. правото на жената да има няколко съпруга, или по-точно една жена да бъде поделена между няколко мъже. В едно голямо семейство братята може да си споделят жените. Това разбира се понякога поражда напрежение вътре в семейството. Понеже при тибетците все още съществува чергарския/изолиран начин на живот, сексуалните взаимоотношения са доста по-странни: не е изключено братя и сестри да се женят помежду си, а обикновено родителите уреждат сватосването, ако децата им не са вече се оженили на определена възраст.

Централна роля в разказите на Ма Дзиен е точно мястото и правата на жената в това затворено общество. Жената е грубо експлоатирана (най-вече сексуално) дори при ритуалите на тибетските жреци. Разбира се ние сме свикнали да свързваме Тибет с борбите им за независимост, с будистката философия и мъдростите на ламите. Малко се обръща внимание на социалните им особености, които могат да предизвикат доста въпросителни. Не знам дали този изолиран начин на живот, ограничени контакти, разделение на малки общества, не са причина за тази меко казано извратеност от наша гледна точка. В петте разказа на Ма Дзиен ясно поставя тези проблеми, въпросителни спрямо мястото на любовта и жената в тибетското общество, оставя ни сами да изградим своето мнение, като в същото време отлично насища тези разкази с характерната за този район будистка философия.

ПС В края на книгата има кратък речник-енцикопедия на будистките/бонските философски термини, което е доста удобно за ползване.

.


вторник, 4 ноември 2014 г.

Как ще изглежда Бай Ганьо на Константинов в Холивуд?

Смятам за крайно несправедливо много съвременни български писатели да нямат възможността техните произведения да бъдат адаптирани в скъпи кинопродукции, с всичките спец ефекти и модерни технологии. Представете си бляскави 3Д филми по книгите на Людмила Филипова, Георги Господинов, Милен Русков,Калин Терзийски, Захари Карабашлиев, Алек Попов (запазвам правата си да заснема филм по разказа "Вагинаторът" ) и т.н. Щеше да е яко, нали? ;)

Затова спретнах машината за възстановяване на справедливостта по света (наречена фотошоп) и реших да направя филми за един от най-популярните персонажи в българската литература - Бай Ганьо, обезсмъртил неговия създател - Алеко Константинов. Филмите са режисирани от най-популярните и най-знакови холивудски режисьори, и ще бъдат пуснати в кината, макар и в друга паралелна вселена, където физичните закони са по-благосклонни към народи, в чиято кръв има повече ракия, отколкото хемоглобин.

Та:

1. "До Чихуахуа и назад", режисьор Куентин Тарантино



Бай Ганьо (в ролята Дани Трехо) заминава за Америка и там започва бизнес с продажби на розово масло, което бързо започва да придобива популярност, а в нощните клубове масово се шмърка само прах от розово масло. Ефектите са удивителни, а най-странното е, че от розовото масло мъжете тотално изглупяват, а жените поемат контрола над тях. Мексиканската мафия погва Бай Ганьо, който им е разбил бизнеса с коката и амфетамините, и ще се опитат да си върнат властта над сенчестия бизнес (и над жените). На страната на Бай Ганьо застава цяла армия от мексикански мацки, които не си поплюват и газят наред с RPG-та. Накрая Бай Ганьо побеждава мексиканския бос и бива лично награден от американския президент Обама с най-високите почести на САЩ...

2. "Бай Ганьо се трансформира в Европа", режисьор Майкъл Бей


Бай Ганьо (в ролята Шая Лебъф) заминава в Прага, където се запознава с дъщерята на Константин Иречек и я уговаря да стане чалга звезда в новото му турбо-звукозаписно студио "Трака-трак".  Двамата са на романтична вечеря с шкембе чорба и зелева салата в заведението на  Пайнер Кючечек в Прага, когато изневиделица в чешката столица от небесата нахлуват извънземни роботи-десептикони, които искат да завладеят чешката бира. Бай Ганьо спасява неколкократно дъщерята на Иречек (в ролята Мегън Фокс) от падащите сгради и експлозии, и се изправя срещу десептиконите. Успява да ги победи, след като намира суперзвукови уредби на които да пусне музиката на оркестър "Кристали", от която десептиконите се саморазпаднали.  


3. "Бай Ганьо се завръща", режисьор Кристофър Нолан


Бай Ганьо основава партия СПД (Секси Пички и Дупета) и печели парламентарните избори с абсолютно мнозинство. След което докарва държавата почти до фалит, докато той строи грамаданско имение в Пуерто Рико и отваря казина в Далмация и Ривиерата. Тогава се появява Батман - решен на всичко протестиращ, който иска да свали корумпирания Бай Ганьо на всяка цена. И след тежки битки накрая успява.
Оказва се обаче, че Батман и Бай Ганьо са един и същи човек, който страда от раздвояване на личността...

------

Ееее, не остана време за повече, трябва да тръгвам за работа :р

.

петък, 31 октомври 2014 г.

Тери Пратчет - "Невиждани академици"

Само Наште! Само Наште!

Още преди много, много години всички очакваха тази книга да излезе. Тя бе въпрос на време. След като Пратчет с думи ни нарисува гротесков свят и ни поразходи из музикалния бизнес (Музика за душата), киното и телевизията (Подвижни картини), операта и театъра (Маскарад), пресата и медиите (Истината), сред пощите и телекомуникации (Пощоряване), монетарна система и банки (Опаричване), философия и религия (Малки богове), туризъм и пътувания (Вещици в чужбина),  всички се питаха кога Пратчет ще засегне и спорта, или по-точно един от най-забележимите социални феномени, не само във Великобритания, ами и в целия свят. Но най-вече във Великобритания. Дам. Футболът.



"Невиждани академици" е истинско завръщане към добрата стара форма на Тери Пратчет и се нарежда сред петте негови най-добри книги в моята листа.  Въобще не усетих как прелетяха тези 550 страници, които за няколко дни ме накараха да забравя тътренето на автобуса до бизнес парка и блъскащите се, вечно намръщени и сприхави, дърти гоблени.

Но какво е футбола?
"Нали това е само игра, като микадо, табла или туп?
"Не! По-скоро е война, но без присъщото милосърдие и човечност"

Както твърди мотото на книгата "Въпросът при футбола - същественият въпрос при футбола - е, че не става въпрос просто за футбол".

 Пратчет далеч е надскочил темата и е уловил цялата гама от фантастични светлини, които ни ги пречупва през света на диска, за да видим истинските цветове, които се отразяват в действителността.

В Анкх-Морпорк пристига ритнитопката. А с нея и публиката, или Мелето, което е обособено тяло без начало и край, и без особен интелект, поради което няма как да му се срита задника. За да получат обещано завещание, магьосниците трябва да изиграят един мач на ритнитопка. Лорд Ветинари, демократичният диктатор на града, вижда в ритнитопката необходим социален отдушник, който трябва да бъде вкаран в ред и направляван по своему. Започват да се измислят правилата, а Големия мач започва да се оформя, като той ще противопостави магьосниците от Невидимия университет срещу сборен отбор от уличните ритнитопковци (предимно асоциални грубияни и биячи).

Като всяка книга на Пратчет и в "Невиждани академици" има пъстри образи и няколко героя, които се открояват насред забавния хаос на щурата история. Най-напред изпъква Гленда, едричко момиче, което може да не е привлекателно, но пък притежава изключителни качества, и читателя би оценил чувството й за справедливост, огромната сила и притегателност, която тя притежава.  Хаху, симпатичният и изключително интелигентен орк, пък символизира незаслужените и арогантни стереотипи, които ние създаваме и лепим, а и вероятно образно изобразява анти-расистката позиция на автора. Ритнитопката дава възможност на Трев, бедно момче, отговорно за свещите в мазетата на Университета да стане звезда, а до него романтично се преплита съдбата на Джулиет, глупавичката жизнерадостна помощничка на Гленда, която пък за кратко време се превръща в модна икона. Всъщност една от темите е именно модата, ексцентричните откачалки, свързани с нея и младите момичета, които стават също звезди, които намират своите половинки на звездния небосклон.
Отразен е и хулиганизма в  лицето на социопата Анди.

Въобще това е една от топ-книгите на Пратчет, за които щастливо ще си спомняm за забавните моменти в автобуса, докато пътувам на работа, тогава, когато бабичките са заели всички места и няма място да седна, и да чета книжка. А сега ви оставям на мъдростта на великия Лорд Ветинари:


"Вървях покрай брега на река, когато видях една видра с малките й. Много затрогваща гледка, ще се съгласите с мен. И докато гледах, видрата се гмурна във водата и изплува с едра сьомга. Завлече я с борба до един полупотънал дънер. Докато я ядеше - още жива, естествено, коремът се разкъса и си спомням до ден-днешен бледорозовия й хайвер. Той се изсипа за голяма наслада на малките видрички...Едно от чудесата на природата - майка с деца, похапващи майка с деца. Тогава за пръв път си дадох сметка за злото. То е вградено в самата тъкан на вселената. Всеки свят минава през болка. Ако има някакво върховно същество, казах си аз, от всички нас зависи да станем негов морален наставник...".


ПС." Един е Макарона,няма друг като Макарона, един е Макароооооона!"

.