петък, 9 януари 2015 г.

Футболната лига на динозаврите

Както знаете динозаврите са били създадени от Бог преди 6000 години и са загинали по време на Големия потоп, тъй като не е имало място за тях в кораба на Ной. Добре де, шегувам се. :Д

Представете си София преди 50-150 милиона години. Империята на динозаврите е достигнала своя зенит, а в столицата им - Динософия (старото име на София), била техен културен център. По това време се е появило и първото голямо динозавърско футболно първенство, при това точно в Динософия. Да разкажем за това първенство, чрез което най-добре ще разберете за живота на динозаврите.



Представете си, че динозаврите са спретнали едно голямо футболно първенство в които участват две големи родословия: гущеротазови и птицетазови. Както сами се досещате, делението е въз основа на строежа на тазовия пояс, което прави гоненето и ритането на топката различно. Разделението на двата основни еволюционни клона е станало преди 210-215 млн. години (през късния триас) като подразделения на прародителите на динозаврите: текодонтите. Текодонтите пък се играели в най-стария отбор- този на архозаврите от клас влечуги (Reptila).

В дино-лигата на динозаврите, мачовете се играят в две конференции (като в НБА) - тази на гущеротазовите и тази на птицетазовите. От своя страна в гущеротазовата конференция има две дивизии - на тероподите, и на завроподоморфите. Нека представим отделните отбори:


  • I. Гущеротазовa конференция

1. Дивизия Тероподи

1.1 Отбор Мегалозавриди - известни са сред футболните дино-фенове с прозвището "гигантските хищни динозаври". Техни предшественици са били легенди  като Спинозавър, който е дори по-голям от Тиранозавъра, а главата му била по-удължена, като при крокодила. Други известни играчи са били Магалозавъра и Торвозавъра. Трудно мениджърите комуникирали с такива гиганти, затова те играели по-неорганизиран футбол.

1.2. Отбор Карнозаврите -  Отборът се води от голямата звезда Алозавър (Биг Ал), чийто останки били така запазени, че учените успели да възстановят 95% от реалния му скелет.  В отбора се подвизава и китайската звезда Монолофозавър. Съдиите ги е било страх дори да им покажат жълти картони. Никак не е приятно да се сблъскаш с Гиганотозавъра или с Тиранотитана.

1.3. Отбор Целурозаврите - Играчите на целурозаври се славели  с грамадните си черепи и с малките предни крайници, и повече напомняли на птици. Те играели груб футбол, разкъсвали жертвите си на хапки. Безспорната звезда на отбора е страховития център-нападател Тиранозавър Рекс, чиято височина е 6 м, а на дължина достигал 15м. Зъбите са му били остри, 15-20 см дълги, а само главата му е била 1,5 м. Сред другите звезди на отбра e и друг гигант - Тарбозавър (буквално преведено като Гущер разбойник). Сред играчите на целурозаврите имало и  много по-дребни от тиранозаврите, с по-малък череп и сравнително по големи крайници. Като Велоцираптор, който е бил бърз, и вероятно е играл като крило. Или като Орнитомимозавъра, който удивително напомнял на щраус.

2.Дивизия Завроподоморфи

2.1. Прозавроподи (Платеозавриди) - Най-популярни футболисти, типични представители на местната школа на прозавроподите са Платеозавър и Унайзавър , които за разлика от по-модерните завроподи (които играят с четири крака), тези са играли с два. Унайзаврите са били дребнички, само два метра и половина.

2.2. Завроподи - Съдбата на завроподите не била много щастлива, защото много от тях веднага влезли в менюто на мегалозаврите и тиранозаврите, които им причинявали много контузии. Това вероятно е била една от причините те да очертаят тенденция към гигантизъм и футбол с повечко високи центрирания.  Завроподите имали малък главен мозък, и дълги шии, с които посрещали центриранията на топката ( а и яли листата на високите дървета). Именно тези динозаври са развили и вторични мозъчни центрове в областта на таза. Сред звездите на завроподите са били Диплодокус, Бронтозавър (известен още като Апатозавър) и Брахиозавър, които достигали 27-30 метра дължина. Диплодокуса е по-дребничък (10-30 тона), а останалите двама достигали 30-80 тона. Перфектните централни защитници. Най-големият завропод е титанозавърът Аржинтерас, който е бил дълъг около 37 метра и с тегло до 100 тона. Можел да натупа дори трансформърите. За изхранването на такива играчи е трябвало по 300 тона фураж за всеки, така че не е било лесно на клубния президент!

------

В птицетазовата конференция има само два отбора.

  • II. Птицетазова конференция

1. Тиреофори - Най-изявените футболисти на тирефорите са безспорно прочутите Анкилозавър и Стегозавър. Те били така да се каже на гребена на тогавашните модни течения. Стегозавърът е имал два реда триъгълни остри плочки на гърба, с които пронизвал противниците  (и им отнемал топката). А пък Анкилозавърът е бил още по-ексцентричен сред хай-лайф обществото, като имал на гърба си щит с малки шипове, а опашката му завършвала с нещо като боздуган.

2. Цераподи - Цераподите имали страховити голмайстори,  в предни позиции играели цератопса Трицераптор (с два рога) и еднорога цератопс Центрозавър. Сред най-атрактивните играчи на цераподите били орниподите динозаври, които имали какви ли не интересни гребени и израстъци на главите, и били много бързи бегачи. Сред тях и бил Хадрозавъра, който имал много интересна "прическа". A на птерозаврите (сред които бил и Птеродактил) им е било забранено да играят футбол, защото може ли да летят! (ама че расизъм!)

А сега някои факти и рекорди от лигата:

*Най-стари динозаври в лигата: архиозавъра "Чудовището от Мадагаскар", с възраст около 223-230 млн. години
*Най-големи динозаври в лигата: Архентинозавъра (35-40 м, 80-100 тона)
Сеизмозавър (32-37 м, 30-80 тона), Ултразавър (30 м, 80 тона),
*Най-дребни динозаври в лигата: Микрораптор (хищен теропод) - 40 см, до 2 кг
Компсогнат - 60 см, до 3 кг
*Най-големи хищници от кредния период: Тиранозавър (12-15 м, 6 тона)
Царкародонтозавър (13м, 5,5 тона)
*Най-бързите динозаври в лигата: Орнитомимозавърите - до 56 км/ч
*Най-умните динозаври (които показват най-голямо съотношение между размерите на мозъка и големината на тялото (коефициент на цефализация EQ): динозаврите от групата на щраусоподобните като Велоцираптора и Стеноникозавъра.

------------------------------------

Ясно е, че горната статия няма много общи неща с посочената по-долу книга, която прочетох (част от информацията е от книгата, но открих някои грешки и ги поправих), но пък беше приятно да си припомня някои неща, а и е забавно да ви покажа по какъв начин запомнях нещата в МГУ ( а после казват, че футболът е безполезен) :)




"Империята на динозаврите" от Тодор Николов и Вяра Минковска

събота, 3 януари 2015 г.

Ромен Пуертолас - "Невероятното пътешествие на факира, който се заклещи в гардероб на ИКЕА"

Ако трябва да дам определение на този роман, чието заглавие е по-дълго и от раджастанските имена на главния герой, то ще се спра на термина "туристически роман". Ако ми се наложи да пътувам някъде по гарите, аерогарите, със самолети, влакове, автобуси, насред чакални и подобни познати обекти, то определено бих си взел такива пътнически романи, които не натоварват емоционално, а просто забавляват с ведри и невероятни приключенски суматохи.



Ромен Пуертолас е написал несериозно произведение, като се е стремял да прокара и някои сериозни нотки, засягайки болезнена за Европа тема като имиграцията, както и ужасяващите условия, през които трябва бегълците да преминават за да достигнат обетованата земя. Така например, като на шега, ни се обяснява как трафикантите, прекарващи бежанци през средиземноморието, веднъж попаднали на гранични патрули, започват да изхвърлят през борда хората, включително деца и жени. Полицията започва да спасява давещите се, а през това време трафикантите се измъкват. Имигрантите пътуват без паспорти, за да може властите-приемници да не знаят къде да ги върнат. Всичко това разказано с по едно-две изречения, така между другото, докато четем веселите приключения на главния герой.

Аджаташатру Лаваш Пател е факир от Раджастан, с типичните мустаци и парцален тюрбан на главата, изкарващ прехраната си в една от аграрните провинции на Индия, запазила своята древна култура, като забавлява по-заможни люде, с трикове и илюзии. Успява да убеди местното население, че трябва да пътува в Европа, за да вземе магическо легло с пирони. Така те събират пари, купуват му билет до Париж,  а братовчед му отпечатва банкнота от 100 евро, но само от едната страна.  Без пукната пара, фалшиви 100 евро и с изтупана бяла традиционна носия, Аджаташатру пристига в Париж, хваща такси, с идеята да отиде до ИКЕА. Таксиметровия шофьор е циганин. Така раджастанецът се забърква в цяла каша, която ще го прати последователно в Лондон, Барселона, Рим, Триполи и пак обратно в Париж. Като споменах Триполи, авторът някак съвсем бегло, споменава разрухата в Либия след падането на Кадафи, като дори властите се държат като бандити.

Прави впечатление, че героите на Пуертолас (или Пюертола, авторът е французин от испанско потекло, както и Луи дьо Финес между впрочем) са предимно хора, на които европейците гледат с леко пренебрежение - освен с раджастанец, срещаме се с циганин таксиметров шофьор, представен заедно с жена му и дъщеря му, които са облечени като шаврантии; със суданци, затворени в камион, като единствено Мари, жената, която променя възгледите на Лаваш Пател, е французойка, при това самотна и депресирана. 

Накрая всичко завършва като по филмите - с циганска сватба и всички са щастливи. От една страна харесвам, когато автори желаят да представят съвременни проблеми по забавен начин, посрещнати с усмивка. Но струва ми се, че прекалено несериозни и нереалистични са решенията и посланията, които предлага книгата. Йей, всичко е приключение, а накрая всичко свършва със сватба. Проблемите са далеч по-дълбоки, а Запад няма как да приеме всички страдащи на Изток. Не живеем в детски приказки, където всички може да живеем заедно, въпреки жизнерадостното отношение на Пуертолас. Вместо да хвърляш по някоя риба на някой гладен от бедните квартали на Земята (или да му даваш куфар с пари, ей така), може би е по-добре да го научиш да лови риба. 

 
.


петък, 2 януари 2015 г.

2014

Благодаря за поканата на Николета :)




1. Любима книга – Трилогията на Хари Харисън "Свят на смъртта" ми стана любима. Изключително забавление бе да ги чета в автобусите и метрото. 

2. Любим литературен герой – Уве! Великолепният герой на Фредрик Бакман

3. Книгата, която препрочетох – "Боен клуб" - Чък Поланик, на шега я хванах и взех, че пак я прочетох.

4. Книгата, която препоръчвах на всички – "Кривата на щастието", великолепни статии на Иво Иванов, които извеждат публицистиката до съвсем нови измерения.

5. Въображаемият свят, който искам да обитавам –  Лятото посетих Финландия и се снимах с огромен Муминтрол. По-късно прочетох няколко книги на Туве Янсон с тях. Може би бих искал да обитавам временно техния свят. 

6. Любим (новооткрит) писател –  Едно от нещата, които обичам е да чета различни автори, от различни точки на планетата. Ма Дзиен ми разкри любопитни неща за Тибет и Китай, а Анди Уеър, авторът на "Марсианецът" ме върна към твърдата фантастика. Запознах се и с Борис Акунин, Бакман и т.н.

7. Любима нехудожествена книга – "Гениални и когато грешат" на Марио Ливио, парадоксалното е, че така и не намерих време (и думи) да напиша ревю. Затова посочвам Савиано с "Нула Нула Нула"

8. Книгата, която ме разочарова – По-скоро "книгата, която ме вбеси" е "Зилот" на Реза Аслан, псевдо-научното религиозно иранско лайно.

9. Книгата, с която ще започна 2015 година – Започнах няколко, по-интересно е, коя ще прочета по-напред. Ще видим. 


  • По-интересното от блога през 2014: 


Януари: Нищо интересно не пуснах в блога. Удавих се в алкохол.
Февруари: Една студена февруарска вечер ми дойде идеята за играта Книгопол.
Март: За 8-ми март изследвах как жените пишат.
Април: На първи април излъгах всички за книгата на годината.
Май: Нищо интересно отново. Просто се зомбирах на 24-и май
Юни: В един слънчев ден разсъждавах върху модернизма и това как биха изглеждали кориците на класически романи, ако бяха писани в наши дни
Юли: През топлия юли се понесох по кривата на щастието. По-късно изпратих friend request на самия Иво Иванов във Фейсбук. За моя изненада той не само прие, но и си говорихме така, сякаш сме били приятели години наред. Колко по-хубав щеше да е света, ако имаше повече ивоивановци.
Август: През августовите жеги станах свидетел как няколко книги приеха предизвикателството на ALS и се заляха с ледена вода
Септември: Най-скучният книжен месец. Бях залят с работа и нищо не постнах.
Октомври: Написах първото в историята ноар-ревю-разказ на книга.
Ноември: В една есенна нощ си представих как би изглеждал "Бай Ганьо" на Константинов режисиран от холивудски режисьори
Декември: Продължих традицията на блога и превъртях всички събития по света през цялата година, при това през невероятния поглед на книгите.


:)

понеделник, 29 декември 2014 г.

Фредрик Бакман - "Човек на име Уве"

Когато почнах да чета книгата Уве бе просто един сприхав старец, един от многото, неумеещ да се впише в съвременното хай-тек общество, със странни привички, които ни карат да се питаме: "Какво му има на този човек?". В края на книгата същият този Уве го усещах като мой познат, видях в него моят баща, или моят дядо, а въпросът се промени на "Какво по-дяволите му има на шибаното ни общество?".



Животът никак не е бил справедлив към Уве. Като чук той е стоварвал своите беди върху още неоформената детска стомана, заклещена от наковалнята, но от това Уве не е приклекнал, а просто се е борил и оформил своите железни принципи. Може би точно защото образът, изграден от Бакман, притежава много недостатъци, придобити от средата, в която е израснал, но и също принципи, които винаги улавят природата на правилното и неправилното, точно поради тези причини Уве е толкова истински, толкова ярък. Дори клетата котка, останала почти без козина, не се страхува от него, сякаш усещайки добрината му, която извира отвътре, въпреки наглед безчувствената му обвивка. 

Това, което прави впечатление, е че Бакман ни приканва да дадем втори шанс на всеки един от главните герои. В началото Парване е просто нахална чужденка,  която кряска докато глуповатият й съпруг паркира ремарке. Адриан е лигльо, който не зачита правилата за поставяне на колела. Джими е безполезен дебелак. Но постепенно ни се разкрива изключителния характер и човешка топлина на Парване, която сякаш влива живец и връща в релси отчаяния и депресиран Уве. Страданието на Адриан. Добротата и интелигентността на Джими. Всички образи стават като скачени съдове и водата на живота почва да тече по тях. Но най-вече авторът ни кара да се замислим върху предразсъдъците на хората: както споменах по-горе, Парване е персийка, най-вероятно бежанка, Адриан е гей, а Джими е с наднормено тегло. 

Наред с многото забавни и неловки моменти, се срещаме и със стерилността на бюрокрацията, която превръща хората просто в движещ стиропор.  Бакман умело е написал роман, чиято лекота на четене е в контраст с тежестта на идеите, които  притежава.

"Човек на име Уве" е определено една от моите книги на 2014 г..  Тя ни припомня защо животът е странно нещо. Уве може вече да го няма, но той ще остави завинаги своя печат в съзнанието на обкръжението си. А и на читателите, прочели неговата история. Надявам се. 


 

.

вторник, 23 декември 2014 г.

Пътуване на дядо Книголеда през 2014

Стана традиция да правя резюме за вече изтеклата година. Така например миналата 2013 година бе представена чрез статията "Книгите, които биха описали 2013", а за тази съм избрал подобен вариант, но просто действията се развиват в паралелен книжен свят, където дядо Книголеда се разхожда назад с шейната на времето и си записва най-същественото. Надявам се да се забавлявате с намеците:)

ПОЛИТИЧЕСКИ СЪБИТИЯ

Украйна: Няколко руски книгоносача в югоизточна Украйна заляха територията с криминални романи, които бяха приети със смесени чувства сред четящите. Криминалните романи станаха толкова популярни, че цял полуостров беше прекръстен на Крим (от криминалета, кримки). Там се забеляза най-голям ръст на четене. Украинци и руснаци се надпреварваха да четат кримки, а недостигът на книги накараха четящите да свалят малайзийски самолет, пълен с криминални новели. Печеливши се оказаха европейските и американските компании за хартия и мастило, които доволно гледаха сближаването на руснаци и украинци.

Ислямска държава в Ирак и Сирия: Ислямски феминистки нахлуха и завладяха големи територии от Сирия и Ирак, крещейки истерично цитати от бестселъра  на саудитската феминистка Бънт Ал-Сауд - "Монолози на брадатата вагина". Хиляди хора предпочетоха да се гръмнат пред това да слушат истеричните проповеди на ислямските феминистки, а финансиращите ги шейхки  от Катар и Саудитска Арабия ги снабдяваха с прясно отпечатани книги. Книжният хит се очаква да се разпространи в целия арабски свят, а скоро - и в Европа.

Израел-Палестина: Израелци и палестинци подновиха похвалната им традиция да се замерват с книги. Палестина започна парада, в отговор на който израелци уцелиха над 2000 палестинци с книги и зарадваха семействата им. Световната общественост похвали замерящите се с книги и призова всички народи да последват примера им.

Нигерия/Африка: В Нигерия ислямокнижната групировка Буко Харам отвлече 276 девойки, затова че вместо да си четат уроците, момичетата са си оправяли грима. По-късно групировката раздаде книги по ядрен физика и експлозии на над 330 човека. Малко по на запад, поради чудесните образователни и книжни условия, се появи  книжният вирус Ебола.

България/ КТБ: Книжна търговска банка зарадва десетки хиляди българи, като събра стотици хиляди книги и ги раздаде безплатно на своите вложители - действие, което вероятно ще донесе на КТБ приза за "Европейска банка на годината", а нейният управител заслужено би спечелил наградата


КУЛТУРНИ СЪБИТИЯ

Бразилия: Германия става световен шампион по четене, след като печели финала в Риу де Жанейру. В най-паметния двубой немците разбиват домакините от Бразилия с резултат 7:1. Головете за шампионите вкарват Волфганг Гьоте, Томас Ман, Патрик Зюскинд, Имануел Кант, Ерих Мария Ремарк. Ерих Кестнер и Гюнтер Грас. За бразилците почетното попадение отбелязва Пауло Куелю.

Кофи с книги: Тазгодишен интернет феномен се оказа вайръл събитието "заливане с кофа, пълна с книги". Стотици световноизвестни личности се заливаха с книги (без да ги четат) с благотворителна цел.

"Аз съм Фили!"

Космос: Космическият апарат "Розета" става първият апарат управляван от хора от Земята, който каца на комета в слънчевата система. Кръстен е на на мястото, където е намерен "Розетския камък" , защото са се надявали да има надписи от извънземни, наред с български такива, с които най-сетне човечеството да разчита извънземни езици. Малкото управляемо роботче "Philae", изследващо кометата, дори си има Туитър акаунт!

Нобелова награда за книжен мир:  Талибаните, чийто интелектуален стадий на развитие в еволюционно отношение се намира някъде малко по-назад от зомбитата, и малко пред плоските червеи, не успяват да убият момиче, което иска да чете и да учи. Младото пакистанско момиче, Малала Юсафзай, печели наградата за мир, а вероятно за първи път в историята на политическите награди, някой печели нещо, което заслужава.

Снимки с книжки - По световните мрежи изтекоха снимки на голи световноизвестни личности от шоубизнеса, четящи книжки. Не че някой се интересува от голи хора, например едва ли някой се интересува от циците на Дженифър Лоурънс, тъй като статистически има още 3,5 милиарда чифта по света, и поне 10% от тях са по-хубави. Вдигна се огромен шум около снимките, заради книгите в тях. Те показват същността и интересите на личността. Или...



С пожелания за още по=хубава 2015г.!

събота, 20 декември 2014 г.

Бернар Вербер - "Революцията на мравките"

Знаете ли какво е канон в музиката? Канонът е изграден върху една единствена тема, която изпълнителите разкриват във всичките й детайли, като я противопоставят на самата нея. Първи глас задава темата. След определено време я подхваща втори, а след него и трети глас. Канонът може да бъде развит без да бъде добавена нито една нота, а просто като се промени височината. Един куплет - октава нагоре, един куплет - октава надолу. Канонът може да бъде усложнен и чрез промяната на темпото: първи глас изпълнява темата, втори я повтаря два пъти бързо, трети задава ефект на съсредоточаване или разширяване.



Книгата на Вербер като конструкция представлява точно един вид литературен канон, чиято тема е зададена именно от заглавието на произведението: "Революцията на мравките". Досущ като при каноните имаме също три гласа, три равнища, които се развиват паралелно.

На първото равнище срещаме Жюли, 19-годишно момиче, коeто намира "Енциклопедията на относителното и абсолютно знание" на ентомолога Едмон Уелс, и започва да черпи идеи от нея. Жюли се сближава със седмина младежи от нейния клас, чийто прякор е "седемте джуджета", и с които основава рок-група, която смесва различни стилове. Постепенно те се превръщат в бунтари, групата се прекръства на "Мравките", а Жюли се превръща в тяхната обаятелна принцеса, която привлича погледите. Младежите организират един мирен бунт, завладявайки лицея, в който учат. Там те създават технократско общество, което разкрива мудността и еднаквието на образователната система, лицемерието на медиите, арогантността и алчността на властите. Организират един истински бунт - революция на мравките, на малките и незначителни ученици, чийто глас никой не взема на сериозно.

На второ равнище се срещаме с познат герой от предната книга на трилогията, безполовата мравка 103-та, която също се превръща в принцеса, и която организира революция сред мравките. Вече имала достъп до човешката цивилизация, принцеса 103-та желае да въведе технологиите, с които тя е имала досег, разказва за знанията, получени от контакта с хората. Подкрепена от 12 ученика (тук има библейска аналогия, направена с усмивка, защото водачката тук е от женски пол), тя започва да разказва за света на Пръстите, т.е. на хората, и да разкрива техните знания. Заражда се цивилизация, войни с мравките-джуджета, появяват се и деисти, мравки, които обожествяват Пръстите, и които смятат, че те са създателите на мравките. Религията започва да се разпространява, а техният водач се обявява за светия. 103-та успява чрез познанието да се справи както с мравките-джуджета, така и с деистите. Нещо, с което Вербер определено ми напълни душата.

Третата линия в романа са цитати от "Енциклопедията за относително и абсолютно знание", което превръща романите на Вербер в смес от художествена и нехудожествена литература - нещо, което френският писател е превърнал в негова запазена марка. В тези откъси Вербер ни представя интересни и малко популярни сведения в различни области, най-вече свързани с множеството утопии, чрез които човечеството се е стремяло към по-добър живот и по-голяма свобода. Заради тези утопии и вярата в тях, хората са правили революции. Може да се направят някои аналогии между всички революции - в основата им лежат добри намерения. След това винаги се появява дребен хитрец, който да се възползва от общия смут (а може би и организиран от самия него?), за да яхне гребена на вълната и да установи нова тирания. А през това време утопистите загиват и се превръщат в глупаци, които крепят престола на същия този хитрец: Дантон е убит, а Робеспиер властва. Троцки е убит, Сталин властва.

Идеята на Вербер е друга. Да революцията на мравките е неуспешна. Но тя ще ви промени изцяло възгледите и ще погледнете света с други очи. Вербер възлага големи надежди в следващите поколения, всяко от които трябва да е по-добро от предните. Надява се те да извлекат поуки от грешките, да преследват недостижимата утопия, да обърнат поглед към природата. Да, има още много да учим от нея, може да извлечем и ценни особености от обществата на мравките, и от природните закони, които те следват.

По-нататък романът се трансформира във фуга. Фугата е по-сложна форма по отношение на канона. Канонът терзае една и съща тема, докато фугата съдържа няколко различни теми. Фугата не е толкова повторение, колкото развитие. Тя обикновено започва в до минор, но накрая, в резултат от фокус, достоен за най-добрите илюзионисти, завършва в ре минор.

"Революцията на мравките" завършва минорно с поражение, обединявайки трите линии,  които се разпръсват в различни теми, но все пак накрая завършва победоносно.

Предните две части на "Мравките" бяха същински етимологични енциклопедии, представени като роман, като истории бяха по-интересни и по-пленяващи, докато третата част е малко по-символична, по-философска, мравките тук по-скоро са символ и послание, отколкото действителност.

Цитати:

"Внимание с тълпата. Вместо да нсърчи достойнствата на всеки, тълпата по-скоро ги потиска, Общият коефициент на интелигентност на една тълпа е по-нисък от сбора на коефициентите ма хората, от които е съставена. В тълпата не може да се говори за 1+1=3, а е налице 1+1=0,5."

"5-ти обръща внимание, че деистите въобще не се интересуват от науката и знанията. Младият разузнавач се безпокои: в един свят, където господства религията, не са необходими доказателства. Когато един техник твърди, че с помощта на на огъня дървото става по-устойчиво, но опитите му не го потвърждават, вече няма да му вярват, ала когато един мистик твърди, че "Пръстите са всемогъщи и са създатели на мравките", трябва всеки път някой да бъде на място да го опровергае".

" Великото приключение е пред нас, а не зад нас. Използвайте неизчерпаемата база данни на природата около вас. Тя е същински дар. Всяка форма на живот носи поука. Общувайте с всичко живо. Смесвайте запознанства."

"Стремете се към завоюване на нови измерения на мисленето. Без насилие, без гордост, без показност. Просто действайте".

"Революцията на мравките се осъществява в главите, а не на улицата."

"Бъдещето принадлежи на изобретателите. Изобретявайте. Всеки от вас е мравка, която влага сламка в общата сграда. Откривайте малките оригинални идеи. Всеки от вас е всемогъш и мимолетен. Поради тази причина трябва да бързате да строите."




вторник, 2 декември 2014 г.

10-те филма на 2014, базирани по книги


Смея да твърдя, че близо 70-80% от най-добрите филми тази година са адаптации на книги (или на графични романи). Киното не може без сценарии, а литературата има нужда от популярността на киното. Затова избрах 10-те най-добри филма от 2014, които са свързани с любимите ни книжки:


  • 10.  "Снежен снаряд" (Snowpiercer) - по графичния роман "Le Transperceneige" от Жак Лоб и Жан-Марк Роше.



Пуф-паф, тут-туут! Очаквах евтина фантастика, правен по комикс на неизвестни француля, но корейският режисьор Пон Чжун-Хо ( или един корейски бог знае как се произнася името му) е успял да спретне много добре изглеждаща пост-апокалиптична атмосфера в антиутопична среда. С оглед на посредствените опити да се създаде такава антиутопия от тинейджърските "The Giver" и "Divergent" ( а и нещо загубих интерес по "The Hunger Games"), "Снежен снаряд" е определено приятна изненада.


  • 9. Теорията на всичко (The Theory of Everything) - по романа на Джейн Хокинг "Мusic to Move the Stars: A Life with Stephen"


Не може да пренебрегнем този филм за една от най-гениалните личности през последните десетилетия, а смата му история е интересна за проследяване. Прдвид коварната болест на Стивън Хокинг, със сигурност се изисква огромна воля за да е това, което е - един от най-брилянтните астрофизици на нашето време. Филмът е адаптация по биографична книга за Хокинг, написана от първата му съпруга.
Бонус: Подобна тежка тема се разглежда и в "The Fault in Our Stars/Вината в нашите звезди" (по романа на Джон Грийн), но той е предназначен за по-млада аудитория. 

  • 8. "Враг" (Enemy) -  по романа "Двойник" на Жузе Сарамагу



Режисьорът Денис Вилньов затвърди репутацията си на творец, който обича комлексни истории и вероятно романът на Жузе Сарамагу "Двойникът" е бил перфектен за неговата работа. От първо гледане не го харесах, но чак на второто разбрах символиките и усетих цялата красота на филма, чийто шокиращ край ме остави с отворена уста. Чудесна интерпретация има при Скротума, а и също в youtube.
Бонус: Филм по роман на Достоевски, засягащ същата тема също излезе "The Double/Двойникът",  но няма чара на "Враг".

  • 7. "Лекарят" (The Physician) - по едноименния роман на Ноа Гордън.





Отличен германски филм, чиято тема е доста актуална, особено имайки предвид събитията в близкия изток. Среща ни с Авициена (Ибн Сина), който се счита за "баща на медицината". Под негово ръководство евреи, християни и мюсюлмани са се обучавали, а медицината достигнала невиждани висоти. До момента, в който селджукските турци не завземат Исфахан и заплашват със смърт светско настроения "безбожник" Ибн Сина. Силен филм, но темата едва ли интересува всекиго.



Отлична адаптация на разказа от Робърт Хайнлайн, който е същински пример за т.нар. "Predestination paradox", един от възможните парадокси, свързани с пътуванията във времето. Филмът  върви точно по оригинала, поради което повечето фенове на Хайнлайн ще останат доволни.



Бууум. Вярно е, че съм леко пристрастен към Швеция, както и към книгата на Юнас Юнасон, което обяснява по-предната позиция на филма.  Но режисьорът Феликс Хенгрен ме зарадва, а и филмът притежава макар и малка част от привлекателността на романа. Да кажем, че е приятен европейски свеж въздух, въпреки миризмата на тротил и на слонски дарадонки.

  • 4. "На ръба на утрешния ден" (The Edge Of Tomorrow) 7/10  по романа "All You Need Is Kill / オール・ユー・ニード・イズ・キル" от  Хироши Сакуразака



По този роман на Сакуразака, чието оригинално заглавие е "Всичко, което трябва е да убиваш", първо излиза манга, а сега и холивудски филм, който за щастие се оказа много сполучлив, въпреки наличието на противната томкрузова физиономия. "The Edge Of Tomorrow" пък е заглавие на сборник от Айзък Азимов, така че и тук се е получила лека закачка към феновете на фантастиката, особено на time-loop тематиката.
  • 3. "Вълкът от Уолстрийт" (The Wolf of Wall  Street) - по романа на Джордан Белфърт



Да си призная честно романът на Белфърт не ми хареса особено, но Скорсезе е кино-магьосник и е успял да извлече най-същественото от книга, а актьорският състав добавя допълнителен колорит. Темите също са актуални, а след като го изгледах така се напих в РокИт, че... .
Бонус: Ако си падате по разврат и нео-ноар, може да прегледате и Син Сити 2, където визията е чудесна, почти колкото зашеметяващата Ева Грийн (за разлика от сценария).

  • 2. "Пазителите на галактиката" (The Guardians of the Galaxy) 8/10 - по комиксите на Дан Абнет и Анди Ланинг



Никога не съм харесвал филмите по комиксите (особено тези на Марвел), никога не съм предполагал, че режисьорът Джеймс Гън може да създаде нещо интересно (не бях го и чувал), да не говорим, че имах сериозни съмнения за кастинга и сценария, след като във филма с главни роли са сложени бездарни кечисти и залязващи актьори. В крайна сметка сякаш тази трупа от отритнати аутсайдери си е изляла душата (колкото и селски да звучи) във филм точно за група от аутсайдери, и се е получил може би най-добрата приключенска космическа опера от десетилетие насам. Не си спомням кога за последно се радвах като дете на филм, но "Пазителите..." го направи,  а Гън изгради едни от най-симпатичните образи тази година.
Бонус: Ако харсвате чаровни бойни мацки като Зои Салдана, игращи комиксови филми, тогава може да изгледате и "300 - Rise of an Empire", където Ева Грийн пак е убийствено яка.


  • 1. "Гранд Хотел Будапеща" (The Grand Budapest Hotel), повлиян от творчеството на Стефан Цвайг





Филмът не е правен точно по някое произведение, но Уес Андерсън го е посветил на Стефан Цвайг, а и режисьорът споделя, че за сценария е взаимствал от романите "Post Office Girl" и "Beware of Pity).  Цел в творчество на австрийския писател от еврейски произход винаги е било да поставя "мост между различните хора", чрез които да "превъзмогне противоречията и политическите сблъсъци". Не случайно в главните герои са момче на име Мустафа, и бедно момиче с белег на лицето. Действието се развива във "фиктивна" държава в Централна Европа. Топлите цветове и приятната музика спомагат за носталгичните нотки и меланхоличното усещане, които предизвиква "Гранд Хотел Будапеща". Дори да не знаех, че режисьор на филма е Уес Андерсън, само 30 секунди от лентата са достатъчни да разпозная неповторимия му стил.
Бонус: Зората на планетата на маймуните (Dawn of the Planet of the Apes) не е правен по отделна книга, но самата поредица започва от книгите на Пиер Буле. А и пък е достоен бонус за филм.


-----

Смятах да пусна класацията около Нова година, но тогава съм на работа (по дяволите!), а сега имам няколко дена отпуск, от които са зароди и горната субективна статия.

.