събота, 23 август 2014 г.

Книги на Стивън Кинг приеха ALS предизвикателството и се заляха с ледена кофа вода

Няколко книжки на Стивън Кинг приеха предизвикателството на ALS и се заляха с кофа студена вода. Уви, след като се заляха някои неща се промениха, включително и текстовете. Ето, вижте резултатите (текстовете и идеята са на професора по стивънкингология инж. на развратните науки Адриан Лазаровски! )

1. Бягащият дръж






1982 „Бягащия дръж!” - (под псевдонима Ричард Факман) – антиутопия за ТВ-състезание, в което група разгонени голи мацки гонят гол мъж с цел сексуална експлоатация.


2. Гробище за домашни кубинци


1983 „Гробище за домашни кубинци” – посветена на класовата борба история за семейство лекари, които отвличат кубински емигранти с цел сексуална експлоатация, след което ги заравят в някогашното индианско гробище зад къщата (преди тях в къщата е живяло друго семейство, което пък е отвличало индианци с цел сексуална експлоатация и ги е погребвало във въпросното гробище), а пък те възкръсват и искат на свой ред да опънат експлоататорите си

3.  Зеленият прът



 1996 „Зеленият прът” – най-трогателната порноистория на Краля на секса. Разказва за гиганта Джон Кофи с грамадния зелен пенис, наречен „Зеленият прът”, който влиза в затвора и започва да опъва всички подред с огромния си фалос, като в замяна ги изцелява от различни болежки.

-----

Още разврат и гениалности от професор Лазарус тук

:)
;

петък, 22 август 2014 г.

Роберто Савиано - "Нула Нула Нула"

Уникален труд на Савиано, който ще промени тотално възгледите за това, което се случва в света. Написано е майсторски, увлекателно, с множество шокиращи истории, при това съвсем реални, документирани, тревожещо истински. Но нека да посоча някои от основните ми впечатления:



Кокаинът - най-търсената и конвертируема стока на света. Бизнес за милиарди. 

Кока, хероин или метамфетамини се консумират от известната актриса, която иска да не се провали и да изиграе ролята на живота си. Или от политикът, застанал пред хиляди насочени към него погледи, очакващи лидерска реч. Или от рок-звездата, рапърът, поп-иконата, идолът на милиони - те всички трябва да са ексцентрични, различни, да са център на внимание. Ползват се от порноактьорите, културисти, проститутки, ТВ-водещи, от простолюдието, от пропаднали младежи, комплексари, аутсайдери. От войници, джихадисти, демонстранти, мафиоти, леки жени, купонджии, обикновени работници, финансисти, програмисти. От хора,  болни от неизлечими болести, от хора, които не издържат на болка, прегъват се от стреса и напрежението.

И ето го кокаинът - кралят на дрогите - микроскопична капка от вещество, невротрансмитер, която възбужда клетката, предава нататък възбудата, която кара кръвта да "кипи". По-лесно е да говориш, по-лесно е да флиртуваш, по-лесно е да усетиш, че те оценяват. Усещанията, чувствата и реакциите са изострени до краен предел. Кокаинът е бензин за тялото, екстра допамин и норадреналин, животът се умножава на куб... преди да се сгромоляса всичко.
 Преди да те разсипе, да те изяде. Всичко, което дава, после взима като подъл лихвар: сърцето ти гръмва, членът ти омеква, мозъкът ти изпушва. Ставаш пихтия. Но за много индивиди важното е сега, а не утре...
----

Кокаинът - стоката, за която не важи правилото на ластика. 

В бизнеса важи правилото на ластика - когато почнем да опъваме един ластик, в началото няма съпротивление, докато не достигнеш максимално удължение. След което ластикът се къса. В началото има ресурси, има място на пазара за нов продукт. После идва конкуренция, пренасяне на заводи на изток, плащане на по-евтина работна ръка, избягване на данъци. Опитваш се да разширяваш ластика, като избегнеш той да се скъса. Всички стоки следват правилото на ластика. Освен една- коката.
През 2012г. с появата на миниайпад и айфон 5, Епъл е компанията с най-високо скочила цена на акциите - само за една година те поскъпват с 67%. Това означава, че ако си инвестирал 1000 евро, след година имаш 1670!
Но ако в началото на 2012 си инвестирал 1000 евра в коката сега щеше да имаш €182 000! Почти сто пъти повече!

Кокаинът е стока укритие, тя няма цикличност, не се бои от изчерпване на ресурсите, нито от срива на пазара. Разходите са минимални, реализацията е мигновена, а печалбите - огромни. Няма друга такава стока в света. Дори петролът и златото имат нужда от посредници, време и инвестиции.
Според ООН за 2009г.  в Африка са били изконсумирани 21 тона, в Азия - 42 тона, в Латинска Америка - над 100 тона.

След печалбите идва и прането на пари. Чрез големи банки. Следват строежи на молове, магазини, заводи, бизнес-паркове. Отварят се хиляди работни места. Наркобароните пускат корени навсякъде и стават все по-значими, и все по-влиятелни. Непоклатими. От мутри се превръщат в костюмари. Покрай коката се развива и други сенчести дейности - проституция, рекети, застраховки.

Коката, политиката и мафията

Савиано започва своя разка с доста мрачната, шокираща история на мексиканските наркокартели. Появата на такива брутални групировки като "Лос Сетас", "Лос Негрос" и "Ла Фамилия". По-странното е, че голяма част от тези нарко-армии се изграждат от бивши военни, полицаи, или са групи, с доста тесни връзки с органите на реда.
По ирония на съдбата Лос Сетас е създадена от остатъци на елитната мексиканска армия GAFE, който е създаден именно да елиминира престъпници и наркопласьори. Лейтенант Артуро Гусман Десена създава тази групировка от бивши военни и дезертьори, която се превръща в един от най-големите наркогрупировки. Историите, които ни разказва Савиано, са меко казано шокиращи. От включването на безпощадните гватемалските бойци каибили до жестокостите, с които работят мексиканските картели - рязане на части от тялото, чупене на ребра и кости, разтваряне в киселини. Ужасяващо. Битките между отделните картели също са съпътствани с много кръвопролития и жестокости. Там важат правилата на джунглата. Жертвите за последните 5-6 години надминават 100 000!

Авторът ни прехвърля и набързо към Колумбия - историите на картелите в тази страна също е разтърсваща. Авторът не подминава и най-прогресиращата мафия в Италия - калабрийската мафия, или т.нар. Ндрагента.
Идва ред на руската мафия, с легендарния мултимилионер Могилевич и гениалните му похвати за пране на пари.

Единственото ми разочарование е, че не отделил време за друга наркотеритория - Афганистан. Както и битките около Афганистан за територии и пътища.

"Нула Нула Нула" е названието на най-качествената кока. Савиано е събрал и подредил факти като истински разследващ журналист, но най-важното му качество е, че умее да разказва. Книгата наистина е много брутална, но по-ужасяващото е, че е описва действителността, такава, каквато е. Мислите, че живеете в лицемерен свят?


.

петък, 25 юли 2014 г.

Иво Иванов - Кривата на щастието

Много, много отдавна, на един зеленист остров се появили бардовете. Полумитични същества, които имали една дарба - да превръщат историите в легенди. Когато бард запеел, времето спирало, хората забравяли за тревогите и се заслушвали в техните магнетични песни. Никой не помнел имената на бардовете, но историите им оставали. Тези истории надживявали всички и пътували във времето и пространството, и се превръщали в легенди.  

Вероятно в гените си Иво Иванов има спирали, изтъкани от песни на бардове. В една от статиите си Иво изразява възхищението си от художниците. Художниците са хора, които виждат нещата по друг начин, за тях всяко парче камък или дърво може да е вдъхновение. Всяка история за Иво е вдъхновение, а статиите му са картини, изваяни с много богата палитра от химични, физични, биологични, литературни, квантово-механични боички. В неговите словесни картини може да преобладава спортната (най-вече баскетболна) тематика, но Иво успява да свърже всяка история/точка с кривата на живота. Защото всяка крива е съставена от различни точки: футболни, баскетболни, политически, икономически, житейски точки/истории,  но в крайна сметка всички са част от тази крива, рожба на една формула. От която може да направим множество заключения за това в какъв свят живеем.



Кривата на щастието е част от тази на живота, Иво я е построил с предимно спортни истории, и като всяка крива тя си има своите възхитителни максимуми и тъжни минимуми. Както и така интересните инфлексни точки, които ги свързват.

Може да кажете, че прекалявам с метафорите, но вероятно ще ме разберете, ако прочетете статията "Крадецът на стихове". Когато почнах да я чета в един момент наистина спря времето, то се разтвори и ме прати в паралелен свят, в който бях близък свидетел на драмите в американското училището "Санди Хук", преплетено със събитията в шотландското градче Стърлинг, където един до друг са били сгушени бъдещета тенис звезда Анди Мъри и неговия брат. Когато отново се върнах в настоящето, бях с просълзени очи. Никога не съм попадал на така добре аргументирана и трогателна статия, насочена против притежанието на оръжия и огромния оръжеен бизнес, около който алчни деградирали социопати градят империи. Темата ме интересуваше още, когато прочетох "Гняв" на Стивън Кинг.

Но това не бе единствената статия, която предизвика пожари в мен. Какво да кажем за Мануте Бол, баскетболист, който можеше да е милионер, но добродушният дългуч предпочете да жертва парите и здравето си за брутално тероризираните му сънародници в изстрадалата и разпокъсана от войни родина, управлявана от радикални ислямисти? Или статията за Билкис Абдул Кадир, наречена "Болни сърца", в която нагледно ни се описва грубото и отвратително отношение към жените в безумна държава, каквато е Саудитска Арабия (тема, която срещнах в книгата на Кармен).

Няма как да не ме развълнуват историите за уникални личности като скромната, красива и работлива (и девствена на 29) Лоло Джоунс, или тази за дзен-мастъра Фил Джаксън, или пък за невероятния борец Рулон Гарднър, горкичкия прецакан добряк Дирк Новицки, или за симпатяги като Кърт Уорнър.

Иво умее също така да пише разтърсващи критически текстове, които разкриват както и красотата на личността, така и бърка в тъмните социални бърлоги на обществото - хероинът, който отне живота на канарата Демайо, темите за затлъстяването, отвратителната синтетична храна и ужасяващото отношение към животните, лицемерието, неистовата алчност на корпорациите, жаждата за кръв и улични боеве в стил Шед Смит... Срещаме се и с личности като Джек Молинас, чийто талант се клатушка между гениалността и покварата.

Книгата е истинско удоволствие и от друга гледна точка: всеобхватната личност на Иво Иванов има широк  спектър от познания, които биха направили дори статия за потни чорапи интересна. В книгата може да се срещнат и велики автори като Маркез, Паланюк и на мен така любимия стенд-ъп комедиант Джордж Карлин.

Често обичам да сравнявам библиотеката си с футболен отбор. Е, тази година "Кривата на щастието" е моят трансферен удар, новата звезда сред скромните ми рафтове. Ако трябва да ползвам баскетболна терминология - тази книга е номер едно в драфта този сезон.

:)



неделя, 20 юли 2014 г.

Лейф Першон - Убийството на Линда

 Не знам дали знаете, но шведският език е сред 10-те най-превеждани в света, когато се отнася за съвременна литература. Никак нелош показател за страна с население малко над 9 милиона души. През последните години дори на ограничения български пазар сред най-продаваните автори са шведи: Стиг Ларшон с трилогията "Милениум", Юнас Юнасон  с политическото приключение "Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна", Йон Арвиде Линдквист с вампирския "Покани ме да вляза" , както и криминалните романи на Камила Лекберг, Лиза Марклунд, Йенс Лапидус и класическия Хенинг Манкел. Ето ви един нагледен пример, който показва, че и страна с ограничен човешки ресурс/пазар може да бълва световни бестселъри.

Имах щастието това лято да бъда за 2 седмици в Швеция и да я разгледам в детайли. Почти перфектно устроена страна, с добре подредена икономика и красива, макар и сурова природа. Останах впечатлен от простичките решения, с които си решават проблемите шведите. Нещо като ИКЕА. Просто, лесно, но ефикасно. Добрият стандарт кара много чужденци да потърсят късмета си в страната на Астрид Линдгрен и Долф Лундгрен, а високите заплати позволяват на много шведи да пътуват до далечни дестинации, което обяснява широката им скроеност, толерантност и любопитство.  Срещнах много шведи и всички бяха много отзивчиви, интелигентни, и добре подготвени за всяка тема, която подхващах с тях. Забелязах, че някои от тях четяха "Истинската история за носа на Пинокио" от Лейф Першон, известен професор по криминология към шведската полиция, който се появява по телевизията, когато се разискват криминални случаи. Забавна и артистична личност, той е сред любимците на шведските читатели.

По някаква странна игра на съдбата, когато се върнах в София, съвсем прясно бе излязла една негова книга - "Убийството на Линда", първата преведена у нас, доколкото знам. Въобще не се колебах.








В повечето кримки главният герой е детектив/разследващ полицай, който блести с висока ценностна система, интелект, лоялност и предприемчивост, за да улови маниак-убиец.  В случая обаче централният образ, Еверт Бекстрьом, е всичко друго, но не и това. Той е елементарен, чревоугодник, използвач, сексист, расист, алкохолик, невъобразим мързел, който гледа всекиго с презрение. Не се притеснява да печели от положението си - като застаряващ ерген почти никога не пере дрехите си, но се възползва от хотелските услуги по време на командировки. Винаги взема със себе си 2 куфара с мръсни дрехи, дава ги на персонала за химическо чистене, а след това  вписва разходите към командировъчните. За да не го засекат, че плаща за нощните канали за възрастни от неговата сметка, той отива в стаята на негов отсъстващ колега в хотела и там зяпа порно (за сметка на колегата, разбира се) . Авторът ни разкрива мислите, които минават през главата на Еверт, на места доста цинични и просташки. Не че не се старае, но предпочита да пие бира. Или както казва той:

- Папата носи ли тюрбан? Комисар Бекстрьом работи ли като квартален? Доли Партън спи ли по корем?

Сюжетът е класически: убито и изнасилено е младо момиче във Векшо. Оттам насетне започва разследване, множество разпити, снемания на отпечатъци, ДНК анализи, предположения и т.н.

Бекстрьом е колоритен и хумористичен образ, но като всеки съвременен шведски автор, книгата на Першон представлява и съсичаща социална критика - насочена към нахалната преса и безочливите журналисти, прекалено либералната социална система, към немарливите и мързеливи полицаи, към търсещите сензации и мистични послания медийни "специалисти" и граждани.

Книгата има и отрицателни страни - шведските автори обичат да се разпростират нашироко и рядко книгите им са под 400-500 страници. Това прави темпото и развитието на самите действия малко по-мудно, по-бавни. Не знам дали с това Першон иска да ни накара да почувстваме бавните реакции и действия на разследващите, но поне според мен можеше да спести доста страници.

Като цяло обаче положителните черти преобладават.




неделя, 1 юни 2014 г.

Как ще изглеждат кориците на класиките, ако бяха писани днес

Комерсиализъм. Поп-култура. Маркетинг. Корици. Корици, които да привличат потребителите. И които определят пласмента. Кориците са важни. Те могат да променят всичко.

Представете си корица на религиозна книга, правена от Анди Уорхол. Или детска  книга без картинки и често бяла, академична корица. Корицата определя всичко. Да отидем назад във времето, да вземем няколко писателя и да се върнем после пак в настоящето. Да си ги представим, че книгите излизат днес. Вероятно кориците им ще изглеждат така:

1. "Железният Светилник" - Димитър Талев



2. "Тютюн" - Димитър Димов



3. "Престъпление и наказание" - Фьодор Достоевски


4. "Патиланско царство" - Ран Босилек


5. "Без дом" - Ектор Мало


6. "Приключенията на храбрия войник Швейк" - Ярослав Хашек






7. "Вино от глухарчта" - Рей Бредбъри




...

Кориците могат да скапят книгата.

.

събота, 31 май 2014 г.

Дидие ван Коелер - "Среща под знака на Х"

Понякога попадам на неизвестно заглавие, от неизвестен автор, на неизвестно издателство, събиращо прах в някоя книжарница и чакащо нечий ръце да го грабнат, и да го спасят от най-лошото за една книга - да не бъде прочетена. Такива книги те карат да се чувстваш като детектив в книгогробище, търсещ и най-малките улики, които да го насочат към "своята" книга.



Роман за 19-годишни порнозвезда и футболист може да се стори на всеки като поредната банална, и вече изтъркана история, но "Среща под знака Х" е много прецизно, забавно и интелигентно написана. Ван Коелер разглежда две огромни индустрии, тези на футбола и порното, като изважда на показ неособено лицеприятните им страни.

Талия е поредното момиче от източна Европа, което пристига в Париж, с надеждата да стане фотомодел. Остава излъгана и за да може да си плаща сметките, да оцелее в големия град, тя започва да снима адулт филми. Надеждите й да попадне в истинското кино, като всяка друга от бранша, угасват - на порнозвездите никой не гледа на сериозно. Участва в реклами, но само й се използва тялото.

Рой пък е футболист от Южна Африка, голям млад талант в страната си, при това белокож. Закупен е от европейски гранд (вероятно от ПСЖ), но само за да привлече интереса на зрителите на африканската страна и съответно - да се продадат телевизионните права за повече пари. Скоро след това Рой е натирен сред резервите и никой не му обръща внимание.

Рой и Талия се запознават на снимачната площадка. Безделникът Рой попада там абсолютно случайно, доведен от негов безработен приятел. Южноафриканецът ненадейно е накаран да замени титулярния актьор, на който Талия прилага специална техника за да го извади от строя - прекалено големия му член застрашава по-късното й участие в планирана реклама.

Между Рой и Талия прескачат искри, твърде вероятно заради това, че поделят една и съща съдба - тази на  експлоатирани тийнейджъри, останали без достойнство, а телата им служат за правене на пари. Оттук насетне се получават невероятни и нелепи случки. Предполагам е доста неловко да отидеш на романтична вечеря и половинката ти да каже, че няма да яде, защото на другия ден щяла да снима анална сцена...

Удивително е как ван Коелер засяга толкова много въпроси и теми в толкова малка книжка - като почнем от жестокостта към животните, расизма, изключителното лицемерие в "уж демократична"  страна, експлоатацията и беззащитността на младежи, излишното насилие, използването на наркотици и стимуланти, създаването на идоли и т.н. И всичко това под формата на хумористичен роман, в който се смях буквално на всяка страница, и в който главните млади герои ще се опитат да се измъкнат с чест от достойнство от дупката, в която са попаднали. А и като човек, който следи от доста години футбола като попкултурно явление, останах приятно впечатлен от дълбочината и познанията, с които борави писателят.

Накрая отварям една скоба - колко ли такива малки книжни бижута има по книжарниците? При тази смазваща англоезична литература, с която ни заливат, се надявам много издателства да погледнат и към съвременните европейски малки шедьоври/ 


.

неделя, 25 май 2014 г.

Четящите мъртви се събуждат на 24 май!

Е, вече е 25 май... и вече са ви ухапали!











ЧЕСТИТ 24 МАЙ, КНИЖНИ ЗОМБИТА!!! :P :D
.