"Кървави книги, том 2" - Клайв Баркър

Получиха се чудесни готически пролетни вечери, в които релаксирах на тавана под металическите звуци на сношаващи се прилепи, слети с мелодията на приятния лек ветрец навън.  Леле, колко поетично, изразявам се почти като сънародниците на Баркър :р.
Баркър е наистина майстор на ужаса. Показа го и в първия том. И ни кани на второто си демонично представление, състоящо се от 5 кошмарни акта, от 5 ужасяващи разказа. Ето ги и тях:

Па!

"Ужас" - Страхът! Това е разказ за онова най-важно първично чувство, биологически зададено от природата, което направлява живота, оцеляването и поведението на по-сложните организми. Точно това привлича млад мъж, който се опитва да извлече, анализира и направлява страха, използвайки двама студенти за целта. Но да си играеш със страховете на хората е нещо, което винаги води до фатален край.

"Адска надпревара" - Вечната надпревара между крайностите - доброто срещу злото, демокрацията срещу тиранията, дясното срещу лявото. Баркър облича тази борба в тениска и шорти, и я оформя като състезание по бягане. Чернокож бегач си жертва живота за победата (общочовешката), но дали ще го оценят хората или безразлично просто ще си тръгнат?

"Джаклин Ес - последна воля и завещание" - След неуспешен опит за самоубийство жена узнава за своя могъща дарба - тя може генетично да променя и деформира всеки мъж, който пожелае. Притежава умения, които превръщат мъжете в нейни роби. Една зловеща приказка за любовта, за желанията на жената да бъде център на вниманието, и за мъжа, който иска просто да си задоволи потребностите. Накрая тези сили взаимно се анихилират и балансират вселената. 

"Кожите на бащите" - Бижуто в сборника. Тук Баркър ни показва деструктивната сила на мъжкото начало, което е отговорно за грубостта, за насилието, за жестокостта в човешкия свят. Жителите на малко селище в прерията, водени от своите предразсъдъци и страхове, се изправят срещу неописуеми демони. Но кои всъщност са на страната на злото?

 "Нови убийства на улица Морг" - веднага се сетих за песента на Iron Maiden, която е инспирирана от разказ на Едгар Алън По. Криминалният полъх и дъха на 19-ти век се усещат, но отново са изкривени от въображението на Баркър.
за десерт:

Общо взето Баркър запазва нивото от предишния сборник, дори само заради безбожния разказ "Кожите на бащите" си заслужава да се прочете. Разказите в том 2 са изпълнени с похот, първични и тъмни страсти, с много ужас и страх, но на моменти нещата сякаш са предвидими. Хорър-феновете обаче ще са предоволни.

Още ревюта:

Весислава Савова 
Слави Ганев
Бран в Dark Corner
Блажев в Книголандия
Библиотеката
Габриела Кожухарова от Аз чета
Рафтчето на Райчо
The God Of Tears Project

Еми, изглежда сякаш съм последния блогър на Земята с ревю за тази книга :P
.

"Зъл мрак, угаснали звезди" - Стивън Кинг

 Много ме мързи да пиша при такова слънце, но ще се напъна :D
 
Любимите ми неща на Стивън Кинг са "Особени  сезони" и "Четири след полунощ". Почеркът им е един и същ - съдържат по четири новели, обединени от един общ мотив.
В "Четири след полунощ" основната тема е страхът, както и последствията от него върху психиката на всеки човек. Дали това ще е страх от неизвестното, непознатото (Ланголиерите), страх, породен от травма в детството (Библиотечна полиция), или страх, породен от комплекси и самота ( Таен прозорец, тайна градина; Слънчевото куче) - все е онова остро чувство, което така силно влияе върху светогледа ни.
В "Особени сезони" Стивън Кинг бе поставил на изпитание волята на своите герои, изследвайки докъде би се разпростирала тя. Волята на група малчугани, тръгнали на опасно пътешествие (Тялото), волята на несправедливо обвинен интелигентен човек (Рита Хейуърт и изкуплението Шоушенк), волята на майка, решена на всяка цена да роди своето дете (Начин на дишане).

Когато видях, че "Зъл мрак, угаснали звезди" е писана по същия модел, веднага си я взех, въпреки солената цена. Чудех се кой Стивън Кинг щях да срещна в книгата - стария добър Крал, или разочароващия нов такъв. Е, срещнах и двамата.

 И тук имаме един основен мотив, а именно - възмездието и неговата природа. Набързо за четирите новели:

"1922" - Фермер разказва за драматични събития в личния си живот, които се случват през 1922г. Тогава решава да се отърве от съпругата си след спор за земя, която става пречка за съвместното им бъдеще. Фермерът успява да прикотка своя син и заедно, по доста недодялан и груб начин, успяват да убият жената. Но оттам насетне започва техния кошмар... Последствията са жестоки, дори прекалено сурови.
Това е най-доброто произведение в книгата, което напомня за стария Кинг. Оставя те да се чудиш дали някои от нещата са реални или са плод на въображението на човек, изтерзан и покрусен от вина и угризения.

"Големия шофьор" - Авторка на криминални романи бива жестоко изнасилена и пребита от грамаден дебелак. Едва оживяла, тя решава да търси отмъщение... Темата е твърде сериозна, на моменти се проявяват психическите травми, получени след изнасилването (разговаря с котарака й, както и с други образи), но новелата е далеч по-неубедителна от например "Библиотечна полиция", която разглеждаше подобна тематика.

"Изгодна сделка" - Понеже разказът е само 40-50 страници, ще си позволя спойлери. Мъж, болен от рак, чийто шансове са минимални, среща амбулантен търговец на име Ялвод (игра на думи очевидно за Дявол), който му предлага сделка - да го излекува. Но в замяна ще трябва да избере човек, който мрази, и върху който да прехвърли негативната енергия. Болният човечец избира своя най-добър приятел  от гимназията, който е богаташ и към който сякаш съдбата е прекалено благосклонна. Ролите се разменят. Животът на най-добрия му приятел главоломно се свлича, докато неговият процъфтява. Общо взето това е. На мен ми се струва незавършен, идейно и сюжетно. Щеше да ми хареса, ако имаше още един туист и нещата пак се бяха обърнали.

"Щастлив брак" - новела за жена, която научава, че съпругът й е сериен убиец, убиващ по особено жесток начин.  Тя решава сама да се заеме с този проблем... Не лошо като идея, но някак твърде банално му видя сметката :/ Твърде холивудско.

---

Нелош сборник, но далеч от нивото на "Особени сезони" например.  Много ми хареса послеслова от Кинг в края на книгата. Там той казва: "Нямам нищо против "интелектуалната" литература, в която, общо взето, необикновените герои попадат в обикновени ситуации, но като читател и писател проявявам по-голям интерес към обикновените хора, попаднали в необикновени ситуации"

Други ревюта при:
Бран 

"Марина" - Карлос Руис Сафон

Все още не мога да си обясня как я прочетох за толкова кратко време - за две нощи ( ето какво е да нямаш ТВ :). Вината за това е изцяло на испанския бард Карлос Руис Сафон, който е превърнал разказването в хипнотично изкуство. Не съм привърженик на такива епитети, но те най-близко описват неговото творчество.

"Марина" е готически роман, чийто сетинг се вмества в един магически град - Барселона. В сърцето на Каталуния са творели художниците-сюреалисти Салвадор Дали, Жоан Миро, тук е учил и Пабло Пикасо,  а уникалните архитекти Гауди и Бофил са издигали истински шедьоври. Всичко това, в комбинация с изкусното перо на Сафон, допринася за изграждането на една зловеща, артистична, нощна атмосфера в романа.

Основната сюжетна линия обхваща съдбите на 15-годишните Оскар и Марина, които се сближават бягайки от депресиращата самота. Около тях Сафон е изградил пълнокръвни образи, всеки от който е със своя собствена история, собствена тайна, изпълнена с болка и вина. Болка, която се пренася и върху читателя след прочитането на произведението.

Въпреки твърде различните характери и герои, всъщност всички образи си приличат. Всичките протагонисти в "Марина" бягат от самотата, намират сродни души, борят се за тях, губят ги и им остава само болката и помена за тях. Колкото и наивно да звучи, Сафон е конструирал великолепно романа, използвайки множество елементи  от готическия хорър до магическия реализъм. Трудно е да се опише, трябва да се прочете.

Един цитат:

Циркът бе моето училище и домът, в който растях.Ала още тогава знаехме, че е обречен. Реалният свят се превръщаше в по-голяма гротеска от пантомимата на клоуните и танцуващите мечки. Скоро щяхме да сме излишни.Самият двайсети век се бе преобразил в големия цирк на историята.  

ПС В goodreads дадох първоначално 4 от 5, но после се замислих и реших, че коя ли книга няма слабости, и й дадох 5.

Други ревюта:
Блажев ( псст, Блажев, всяка книга, която чета вече си я прочел :)) Някой ден ще си прочел всички хубави книги  и ще се принудиш да разлистиш библията :р Шегувам се)
Книга за теб
В тайната градина
.
.

"Кървави книги - том I" - Клайв Баркър

В повечето случаи произведенията обозначени като "ужаси" са първични и са предназначени да предизвикат различни емоции у читателя, а идейността остава на заден план. Но ето че има и писатели като Клайв Баркър, които успяват да разчупят рамките на жанра и да отидат по-далеч.

Първият том на "Кървави книги" съдържа 5 разказа (+1 встъпителен), аз ще ги изредя по степента на харесване, а не както са подредени в книгата.

Най-голямо впечатление ми направи "Секс, смърт и звезден блясък", разказ за смъртта на един театър в разрастващ се промишлен град, в който комерсиализмът измества истинското изкуство. Смърт, която ни е представена по подобаващ артистичен начин - чрез последното представление на театъра, в който мъртвите сякаш се надигат за да си го приберат.

За мен вторият по сила разказ е "В хълмовете, градовете". Една гей-двойка отива на "меден месец" в Югославия (книгата излиза през 1984г.), където двамата стават свидетели на апокалиптично, чудовищно, сюреалистично съревнование между жителите на два града. Дали  тези две чудовища не са метафора за социалистическия режим, в който всеки човек губи индивидуалността си и става част от един обречен механизъм, или това е проницателното предвиждане на автора за бъдещото сгромолясване на страна, в която насилствено са обединени няколко народа?

На трето място поставям "Плямпалото и Джак" - зъл демон-новобранец има задачата да изтормози и извади извън релси обикновения човечец Джак Поло. Толкова ли е важно човек да запази самообладание и хладнокръвие, дори и в най-тежките моменти?

Останалите два разказа наблягат по-скоро на ужаса. "Среднощният влак за месо" е за касапин, вилнеещ в метро и служещ на демонични сили. Разказът е филмиран, като в ролята на касапина е Вини Джоунс, доста подходящ избор, като се има предвид, че това бе най-големият касапин на футболното игрище в началото на 90-те :). Предполагам, че Баркър е засегнал сектите и догматичния страх.

На последно място (в класацията тази седмица :р) е "Кървав свински блус", или как душата на едно момче се е вселила в огромна свиня, или както тя казва накрая "Такава е участта на звяра...да яде и да бъде изяден".

"Кървавата книга" е встъпителен кратък разказ, който дава основен тон за предстоящото кресчендо.

Хубав сборник, чете се много бързо. Може да не е литература от най-високо ниво, но пък е перфектен за феновете на жанра

Още ревюта:
Бран
Блажев
Книга за теб
Библиотеката
.

Мързи ме да слагам картинка на книгата :(
.

Z-та Световна война!

Преди няколко дена се сдобих с "Z-та Световна война" на Макс Брукс. Прочетох едва 1/3 от нея, но не се стърпях да напиша моя версия, след експлозиите (виж корицата по-долу:р) от идеи (в моя случай - глупости), които ми дойдоха, докато си я четях.  

Няколко думи за самото произведение. Писано е в епистоларна форма и представлява хронологично събрани интервюта, разкази и материали на очевидци, жертви и участници в мащабна зомби-пандемия, избухнала вероятно в Китай и обхванала цялата планета. Героите са много и твърде разнообразни: от политици до обикновени работници, лекари, учени, журналисти, търговски измамници и военни. Материалите са събрани от различни точки по света - Русия, САЩ, Китай, Европа, Близък Изток, Индия, Южна Африка и т.н. 

Съгласете се, че зомбитата и зомби културата представляват един много интересен художествен инструмент, чрез който може да опишеш и иронизираш света около нас. В крайна сметка всички ние сме зомбита, до една или друга степен. Някои се вманиачават към социалните мрежи, форумите, Фейсбук, интернет; други пък се палят по футбол, музика, кино, книги, компютърни игри, порното; трети се зомбират в работата, във фитнеса, бягането, диетите, модата, гримовете, метросексуалността, в търсенето на популярност и т.н.

Макс Брукс е поел към по-сериозен курс, романът му е с мрачна, зловеща атмосфера, политически ориентиран, а зомбитата са просто инструмент, чрез който авторът придава художествена стойност на идеите си. Усеща се иронията, острата критика към бюрокрацията, човешката алчност и сребролюбие, лицемерие и неконтролируем страх.

Илюстрациите и корицата на Петър Станимиров пък ми напомниха за времената на книгите-игри и сп. "Дъга" :), а това придава индивидуалност и уникалност на българското издание, което се надявам да е пример за подражание. 

Аз лично бих подходил и написал по-друг начин, но в крайна сметка всички гледаме на света с различни очи и с различно мислене. В случая аз го виждам по малко по-комичен начин, затова моята "Z-та война" би изглеждала така:

ЗОМБИ БЮЛЕТИН, 2030г.

• Ивицата Газа, Палестина/Израел

Израелци и палестинци сензационно се обединяват и по ирония на съдбата използват именно стените около ивицата като крепост и щит срещу зомбитата. Палестинците с охота приемат израелците зад стените, а те от своя страна носели провизии и оръжия. Заедно успели първи в света да отблъснат и прочистят Голямата вълна. Оцелелите по света се шегували, че зомбитата най-накрая успели да обединят враждуващите страни. След победата обаче отново избухнали размирици и спорове  вътре в ивицата. Споровете били предимно относно разделянето на приходите от продажби на зомби-сувенири. Някои местни интелектуалци сериозно призовали: "Върнете зомбитата! Върнете зомбитата!". 

• Ал-Риад, Саудитска Арабия

В този район се е разпространил по-особен щам, който заразявал само мъже. Заразените мъже избягвали и изпитвали необясним ужас от женските индивиди. В рамките на няколко месеца в Саудитска Арабия всички мъже били инфектирани, а жените поели контрола над страната, обявявайки първия нудистки матриархат в света. На въпроса "Какво ще правите с мъжете-зомбита?" министър-председателката на интензивно прогресиращата страна, Ясмина Ал-Бубсита, отговорила: " Еми, те и преди си бяха такива свине. Само се дупеха и ръмжаха като тях. Нищо не се е променило".

• Ватикана

Против всякаква логика, един от първите заразени  бил папата - човекът, за когото се е предполагало, че трябва да бъде най-добре защитен. Носят се слухове, че е бил ухапан от дете-зомби по половия член, но така и не  са се намерили сведения защо папата си го бил извадил.  

Ватикана била първата страна, попаднала изцяло под контрола на зомбитата. Злите езици побързали да заявят, че то винаги си е било така.

• Глазгоу, Шотландия

Един от най-именитите местни зомболози, Гъф МакЛауд, забелязал някои странни проявления в тамошните зомбита. Гъф разделя зомбитата на два вида - Рейнджърс зомбита и Селтик зомбита. Първите имали слабост към тъмносиния цвят и не понасяли католическите песнопеения, както и зеления цвят, а вторите - точно обратното. Нощем често се събирали и ритали с отрязана глава вместо топка. Загубилите обикновено се прощават с мозъците си и ги поднасят за вечеря на победителите.

• София, България

България била една от малкото почти незасегнати страни от Голямата вълна. Още в началото на пандемията било направено уникалното откритие, че зомбитата изпитват остра непоносимост към характерната местна музика, наречена чалга. След откритието поп-фолк песни започнали да се въртят нон-стоп навсякъде: в автобусите, автомобилите, заведенията, клубовете, жилищните блокове, училищата, администрациите, стадионите, махалите.... Интересно изказване прави странстващ българин, който дълги години живеел извън страната. Той заявил: "В България всичко е по старо му. "

• Москва, Русия

Шумен скандал избухва, когато се разбира, че дългогодишният президент на страната РасПутин е спечелил последните два мандата в зомби състояние. Това донякъде обяснявало нечленоразделните му речи и ръмжене през последните години, но по-интересното е как той е успял да активира мозъчната дейност и избирателната активност на зомбитата, които по онова време представлявали 80% от населението. Фактите все още се разследват.

• Вашингтон, окръг Колумбия, Съединени Американски Щати

 Въпреки че 70% от страната е била напълно опустошена, САЩ бележи забележителен икономически прогрес. Тласък за този финансов разцвет дава т. нар. зомби-индустрия, като с най-голям успех се радвали домакинските уреди "които са толкова стабилни и лесни за употреба, че и на зомбитата им било лесно да ги ползват". Добре се продавали и произведените в Китай зомби-фланелки, зомби-автомобили, зомби-играчки и т.н. През 2025г. излиза филмът "Зомбитата разбиват извънземните", превърнал се в най-касов за последното десетилетие. За него казват "бил толкова як, че и зомбитата му се кефили". В филма за първи път участват истински зомбита, а по-интересното било, че звездата в него, легендарният Чък Норис, бил действително ухапан от тях, но  "нищо не му станало". Така била открита и ваксината чъкнорисус.

В САЩ се появяват и първите организации за защита на зомбитата, като членовете им твърдели, че зомбитата не трябва да се убиват, защото проявявали интелект. Въпреки всички доказателства в полза на противното. 

В Щатите се излюпва и религиозната секта "Казахме ли ви?", която организира масови молитви в чест на Бог и благодарствено поклонение за заслуженото наказание, което Той изпратил. 

---------------------------

 Хм, от това би излязло добра щафета, нали :D На мен ще ми е много интересно да прочета как вие виждате света в такава ситуация :) Всички да се почувстват поканени, стига да ви е харесала идеята :) 

.

Истинско ревю при Блажев

"Магазинът за самоубийци" на Жан Тьоле

Черен хумор, подплатен с френски финес и симпатичен инфантилизъм, при това само в 100-на страници! Не е ли перфектно за прохладна пролетна вечер?
Прочетох я докато гледах с едното око Майорка-Барселона, като заради нея изтървах и двата гола :/

Тьоле не хаби напразно изреченията и бързо ни въвежда в един пост-апокалиптичени свят, погълнат от сивота и депресия. Семейство Тюваш притежава магазин за самоубийци, в който предлагат въжета за бесене, ръждясали бръснарски ножчета, отровни ябълки и други джунджурийки, с които да задоволи "желанията" на клиентите си. Вследствие на скъсан презерватив се ражда и третото им дете - малкият Алан (кръстен е на Алан Тюринг, който е един от бащите на компютъра и който се самоубива като изяжда ябълка потопена в цианид. Някои смятат, че това е причината Ейпъл да имат емблема с отхапана ябълка). Алан се различава останалите, озарява с щастие и усмивки всичко наоколо, за шок и ужас на родителите му.

Макар семейство Тюваш наистина да напомня за семейство Адамс,  а "Магазинът за самоубийци" донякъде на  "Книга за гробището" от Геймън,  Тьоле е създал свой собствен свят, чийто тъмни краски и  фин хумор се открояват, при това без да отнема на читателя много време.

През есента ще излезе и анимационен филм по новелата на Жан Тьоле, като вече излезе и трейлър:

Може да се стори детинска на някои, но ако не сте загубили детското в себе си, задължително я прочетете.

Ревюта на:

Ана Хелс (специални благодарности, нейното ревю ме инспирира да прочета книжлето :))
Левитация
Десислава Микова в "Аз чета"
.
.

"Топли тела" - Айзък Мериън

Сдобих се с книгата след като прочетох позитивното ревю в Книголандия (както и това на Бла), а и пък никога не бях чел роман, в който главни действащи лица са зомбита.

Няколко думи за автора. Както пише на задната корица, Мериън е прекарал целия си живот в района на Сиатъл и се е занимавал с инсталиране на топлопроводи, охраняване на електроцентрали, доставяне на смъртни легла за пациенти на приюти (хм, последното някак обяснява тематиката на произведението) и други подобни дейности.  Връзвал е някак двата края. Не е ходил в колеж и няма никакви спечелени награди. 

Впечатляваща визитка, нали? :))  Показва ни, че за всеки има място под слънцето стига да преследва мечтите си. Може и да не е завършил колеж, но се е справил много по-добре от колегите си професионалисти.

Мериън има и блог. А зомби-маниак като Саймън Пег е останал възхитен от дебютния роман на американеца. Айзък не е изпълнил  творбата с много събития: момче, превърнало се в зомби,открива че изпитва някакви странни чувства към живо момиче. Дали тези чувства ще го върнат обратно към живота? Къде е границата между живота и смъртта, и каква е разликата?

Ето ви и един цитат, който ясно ще ви разкрие посланието на "Топли тела" (колкото и наивно да звучи):

"Усмихваме се, защото така ние спасяваме света. Няма да позволим Земята да се превърне в гробница, в масов гроб, въртящ се около оста си в пространството.Ще плачем и ще кървим и ще желаем, и ще обичаме. Ще излекуваме смъртта. Ние ще сме този лек. Защото го искаме."

След като прочетох романа, имах нещастието да вечерям наденица, която на фона на още пресните ми спомени от книгата имаше вкус на подметка за обувки. Запитах се дали се различаваме от зомбитата и от първичните им инстинкти - менюто ни е пълно с плът, болка и кръв, ядем автоматично, серем и ходим на работа. Това се повтаря всеки ден. Празнотите между тези дейности запълваме с чувства, а от тях зависи дали наистина живеем. Без тях сме наистина като зомбита.

Макар и да не е кой знае какво, "Топли тела" ми хареса. Може би има много слабости, но е написана добре, чете се лесно и напълно изпълнява целта си.

"Гняв" - Стивън Кинг

"Гняв" е едно от по-малко известните произведения на Стивън Кинг. То е първото писано под псевдонима Ричард Бахман и носи в себе си типичните характеристики на ранното му творчество - семпъл сюжет, в който авторът рови из прашните чекмеджета в  дълбоките тъмни места на съзнанието, откъдето вади най-мрачните страхове и мисли на героите.

Вероятно това е най-скандалната книга на Кинг. Влияние върху написването й са оказали няколко драматични събития със стрелби и насилие в училищата, шокирали Америка по онова време (1974-76г.). Това насилие никак не е намаляло и след издаването на "Гняв", и ако отидете в статията за книгата в wikipedia, ще прочетете, че поне в четири от случаите извършителят е бил повлиян от романа на Кинг. Нещо, което кара автора да се откаже от следващи преиздавания на творбата, заявявайки "(Rage is) now out of print, and a good thing".

  Историята се върти около един психически нестабилен ученик, Чарли Декър, който нахлува в класната стая, застрелва учителката по математика (чиито последни думи са: "ако увеличим числото на променливите величини, аксиомата остава непроменена) и взема за заложници неговите съученици. Оттук нататък той започва да манипулира училищните му другарчета и да изкарва наяве техния гняв, тяхната болка. С разговорите му с тях започват да се открояват вечните проблеми по оста родители-деца, междуособиците между приятелите и неприятелите в училище, първите сексуални премеждия - всичко това може да остави дълбока следа и сериозно да повлияе върху бъдещето на даден индивид. Чарли успява ловко да финтира и да изкара извън нерви училищния психолог (знаем ги психолозите и техните обвинителни въпроси, тук Декър му разказва играта с "Ако зададеш въпрос, ще гръмна някого),  да разкрие комплексите на някои от съучениците му, доказва и закона на тълпата - "нахвърляй се върху този, който се дели от групата".

Книгата е от около двеста страници, едър шрифт, чете се лесно и бързо. Липсва ми този стил на Кинг. За заключение ще кажа, че Стиви е психопат :)