събота, 28 април 2012 г.

"Математик ли е Бог" - Марио Ливио

Всичко около нас може да бъде представено чрез математически модели. Чрез математиката можем да формулираме теории за вселената, анализираме поведението на стоковите борси,  чрез нея статистиците оптимизират и прогнозират поведението на различни социални явления, невробиолозите създават модели за работата на мозъка и т.н. Може да кажем, че математиката е езика, граматиката на науката.

Но дали тя е плод на нашето въображение или тя е даденост в природата, нещо което просто откриваме? Иначе казано  - ние ли измисляме начин, с който да си обясним явленията около нас, или те са детерминирани, просто езикът на природата  (или на създателя) е математиката, а ние просто разкриваме тайните? Откриваме или измисляме?



Това са въпросите, които задава Марио Ливио в "Математик ли е бог" и за да отговори ни предоставя възможността да се отправим на пътешествие, с което да се запознаем с историите и постиженията на някои от най-великите умове. Като цяло книгата ми напомни на две други творби - "Върху раменете на гиганти" на Хокинг и "История на почти всичко" на Бил Брайсън.  Може да се каже, че Ливио проследява цялата история на математиката, развитието й, но без да се задълбочава с тежки математически съждения. Ето какво по-точно представлява книгата, ако се поразходим из отделните й глави:

Мистици: нумерологът и философът
Питагор и неговите последователи били сред първите, които открили чудесата на числата.  Те буквално потопили света в математиката. За тях не Бог е математик, а математиката е Бог. Да вземем броят на дните в годината - 365. Това число може да бъде представено като сбор от квадрати на три последователни числа: 10^2 + 11^2 + 12^2 или със следващите два члена: 13^2 + 14^2. Следвайки подобни съждения Питагор открил неговата прословута теорема: сборът на квадратите на катетите в правоъгълен триъгълник е равен на квадрата на хипотенузата. С това започнало господството на геометрията
Платон представя математиците като изследователи на чужди земи, те могат само да откриват независимо съществуващи математически истини, но не и да ги създават.  Понятията платонизъм и платонов свят следват идеята, че светът е изграден от математиката, това е даденост. Ние просто преоткриваме тези закономерности.

Магьосници: учителят и еретикът
Архимед преобръща разбирането за същността на математиката и нейното отношение към света. Чрез поразителна смес от неговите теоретични и практически занимания той осигурява първите емпирични, а не мистични свидетелства за математическото устройство на природата.  Той бил изпреварил с толкова много своите съвременници, че е било необходимо да минат 1700 години преди да се появи математик от неговия калибър. На неговия гроб е изобразена сфера, вписана в цилиндър. Вписаната сферата винаги има обем равен на 2/3 от обема на цилиндъра - едно от наистина многото му открития.
Галилео Галилей е следващият магьосник в науката. Неговите открития са толкова много, че ще трябват няколко тома да се опишат. Според него математиката е език на вселената и за да я разберем, трябва да говорим този език. Трябва да кажем, че за Галилей, математиката основно се свежда до геометрия. Той елегантно доказва хелиоцентричния модел, но това му носи неприятности и проблеми с църквата. Или както Ливио пише: "...Галилео не спира да вярва в победата на разума, а това е голяма грешка, когато става дума за предизвикателствата на религиозната вяра"

Магьосници: скептикът и великанът
Рене Декарт е друг титан, допринесъл за развитието на науката. Той въвежда т.нар. координатна система, чрез която всяка точка може да бъде изобразена като двойка числа (x; y). Тази точка удовлетворява равенството  x^2 + y^2 = a^2. Така изведнъж геометрията и алгебрата престанали да бъдат отделни дялове на математиката, а се превръщат в два различни начина да бъдат описани едни и същи истини. Така всяка крива или обект може да бъде алгебрично представен. Просто, но фундаментално откритие!
Исак Нютон няма нужда от представяне. Той поставя основите на механиката, а трудът му "Principia" е едно от най-големите и важни постижения на науката.Удивително е колко са точни изчисленията на Нютон.  Според неговия закон силата на гравитационното привличане намалява обратнопропорционално на квадрата на разстоянието. През негово време точността с която е можело да се провери този закон е не повече от 4%, а през 2007г. бе сметнато, че той важи и за разстояния от порядъка на 56 хилядни от милиметъра.  По-късно Айнщайн обяснява нещо, което Нютон не успява - как функционира гравитационното привличане.
Нютон е бил убеден, че едни и същи закони управляват процесите във вселената.

Статистици: науката за несигурното
Появата на статистиката и теорията на вероятностите (ТВ) разширява хоризонтите на математиката и тя навлиза в области, за които се смятало, че тя не влияе толкова - най вече в социалните науки. Ролята на статистиката и ТВ не е да даде точен резултат, а да предвиди най-вероятния такъв за дадено явление. Интересно е, че ако представим графично с крива резултатите от статистическите данни, тя почти винаги има камбановидна форма - тя се нарича крива на нормалното разпределение.
По-късно Грегор Мендел превръща теорията на вероятностите в инструмент на генетиката. Въвежда термина "алели", чрез който може приблизително точно се прогнозира бъдещите поколения даден вид. Математиката завладява нови светове. 
 
Геометри: Шокът на несигурното


През 19 век се появяват доказателства за неевклидовата геометрия, с което се разтърсва цялата основа на математиката. Математици като Николай Лобачевски, К.Ф. Гаус и Фаркаш Бояй откриват нови светове за математиката и доказват, че евклидовата геометрия не е единствена за всички случаи, т.е невинаги смятаните за абсолютна истина теореми са верни. Сборът на ъглите в триъгълника не винаги е 180 градуса. Появява се т.нар. хиперболична геометрия, в която сборът на ъглите е по-малък от 180 градуса, а на всичкото отгоре един от учениците на Гаус - Бернард Риман, открива че са възможни и други неевклидови геометрии. Той описва т.нар. елиптична геометрия (вж. снимката по-горе), където сборът на ъглите в триъгълника изобразен върху сфера е по-голям от 180. Това преобръща изцяло мнението за божествения статут на математиката и везната се накланя към формалистите (т.е. хората, които смятат, че математиката е творение на човека, а не език на природата)

Логици: размишления върху разсъждения
Една от най-трудните за четене глави, заради по-абстрактната материя. Появяват се спорове между математици и логици относно това, коя наука е основа на другата. Ключова фигура е Джордж Бул, който въвежда логическите операции, както и термини като класове, множества, пропозиция и т.н. Ако например х е класът на всички селски идиоти, а у е класът на всички хора с черна коса, то х.у е класът на всички идиоти с черна коса. В крайна сметка Бул успява да изрази математическите свойства логически конективи и, или, ако...то и не, които понастоящем са в основата на функционирането на компютрите. Ето защо той се смята за един от "пророците" на съвременната дигитална епоха.
Оказва се, че може да формулираме различни теории на множествата като просто избираме различни съвкупности от аксиоми - а това нанася сериозен удар върху платоновата математика. Това означава, че математиката е наше творение.
И тъкмо когато формалистите предвкусват своята победа, тогава на сцената се появява 24-годишния Курт Гьодел, който смъртоносно ги съкрушава с две прости теореми. Простичко казано, Гьодел доказва, че всяка формална система, която е достатъчно богата, за да представлява някакъв интерес, е или непълна, или противоречива. Платонистите отново водят в  резултата.

Необяснима ефективност
Дали математиката еизмислена от нас или тя е езикът на природата е спорно, но със сигурност ефективността й, когато трябва да опишем природни и социални закони, е впечатляващ. Тук е представена теорията на възлите, която се появява като грешна теория за атомите, но по-късно тя става ключова в разбиранията ни за ДНК спиралите, както и в Струнната теория, която се опитва да обедини квантовата механика с теорията на относителността и да се получи т.нар. "теория на всичко".

За човешкия ум, математиката и вселената
В тази глава Ливио обобщава казаното, дава интересни примери и прави заключения, които няма да казвам за да ви е интересно :р
---------------

Страхотна книга, материята не е за всеки, но със сигурност си заслужава обезателно четенето, ако човек проявява интерес. Професионалните математици може да я намерят за елементарна, лаиците - за твърде суха и скучна, но за мен е чудесна възможност за опресняване и обобщение на някои неща. Не вярвах, че ще я прочета за толкова кратко време, но снощи останах буден до 3 часа, докато не я свърших. Може и да не съм схванал всичко, но основната идея лесно може да се разбере и това е ценното на това произведение.

;)

вторник, 24 април 2012 г.

"Кървави книги - том I" - Клайв Баркър

В повечето случаи произведенията обозначени като "ужаси" са първични и са предназначени да предизвикат различни емоции у читателя, а идейността остава на заден план. Но ето че има и писатели като Клайв Баркър, които успяват да разчупят рамките на жанра и да отидат по-далеч.

Първият том на "Кървави книги" съдържа 5 разказа (+1 встъпителен), аз ще ги изредя по степента на харесване, а не както са подредени в книгата.

Най-голямо впечатление ми направи "Секс, смърт и звезден блясък", разказ за смъртта на един театър в разрастващ се промишлен град, в който комерсиализмът измества истинското изкуство. Смърт, която ни е представена по подобаващ артистичен начин - чрез последното представление на театъра, в който мъртвите сякаш се надигат за да си го приберат.

За мен вторият по сила разказ е "В хълмовете, градовете". Една гей-двойка отива на "меден месец" в Югославия (книгата излиза през 1984г.), където двамата стават свидетели на апокалиптично, чудовищно, сюреалистично съревнование между жителите на два града. Дали  тези две чудовища не са метафора за социалистическия режим, в който всеки човек губи индивидуалността си и става част от един обречен механизъм, или това е проницателното предвиждане на автора за бъдещото сгромолясване на страна, в която насилствено са обединени няколко народа?

На трето място поставям "Плямпалото и Джак" - зъл демон-новобранец има задачата да изтормози и извади извън релси обикновения човечец Джак Поло. Толкова ли е важно човек да запази самообладание и хладнокръвие, дори и в най-тежките моменти?

Останалите два разказа наблягат по-скоро на ужаса. "Среднощният влак за месо" е за касапин, вилнеещ в метро и служещ на демонични сили. Разказът е филмиран, като в ролята на касапина е Вини Джоунс, доста подходящ избор, като се има предвид, че това бе най-големият касапин на футболното игрище в началото на 90-те :). Предполагам, че Баркър е засегнал сектите и догматичния страх.

На последно място (в класацията тази седмица :р) е "Кървав свински блус", или как душата на едно момче се е вселила в огромна свиня, или както тя казва накрая "Такава е участта на звяра...да яде и да бъде изяден".

"Кървавата книга" е встъпителен кратък разказ, който дава основен тон за предстоящото кресчендо.

Хубав сборник, чете се много бързо. Може да не е литература от най-високо ниво, но пък е перфектен за феновете на жанра

Още ревюта:
Бран
Блажев
Книга за теб
Библиотеката
.

Мързи ме да слагам картинка на книгата :(
.

петък, 20 април 2012 г.

Разочарованието Хосе Карлос Сомоса и "Зигзаг"

Захванах се със Сомоса и "Зигзаг" с голям ентусиазъм, заради обещаващото описание на задната корица, където пишеше, че става на въпрос за суперструнната теория, физика и пътувания във времето.



Звучи чудесно! Действително в романа се споменават на десетки места имената на Стивън Хокинг, Нютон, Шрьодингер, Айнщайн, Максуел, бегло се споменават пространствата на Талаби-Яу, брани и т.н. Дори главната героиня присъства на симпозиуми, в които говори Стивън Хокинг. Идеята да се направи научен трилър е хубава, но за съжаление роденият в Куба и живеещ в Испания писател ме разочарова тотално с изпълнението.

Централна фигура в произведението е Елиса Робледо - млада, но гениална физичка, с апетитно тяло. Всъщност този тийнейджърски трепет, с който Сомоса описва интимностите на Елиса, е много дразнещ. А аз си мислех, че красавици-учени има само в по-тъпичките холивудски филми. Да караме по-нататък. Героинята успява да впечатли професор Бланес, чийто теории правят революция във физиката. Този професор успява очарователно да докаже, че времето също е съставено от свръх-струни и е близо да открие начин, с който можем от настоящето да видим миналото, и да станем свидетели на знаменити събития. На помощ идва Елиса, чиято идея затваря теорията. Така тя е взета в екипа на професора, който събира млади учени за мащабен проект. Всички заминават на тайнствена база, построена на  остров Нуева Нелсон, нейде из Индийския океан. Проектът е спонсориран от правителството, като скритата им цел е да използват откритието за военни цели.

Разбира се, нещата се объркват, когато групата учени тръгва да разгледа библейските събития край Йерусалим. Появява се страшно зло... Оттук нататък романът по-скоро се превръща в криминален трилър, в който участниците умират един след друг...

Съжалявам за спойлерите, а ако очаквате още такива, няма да има, защото се отказах от четенето на книгата. Причината е Сомоса и неумението му да изгражда реалистични и убедителни герои. Елементарният и еднообразен начин, по който се опитваше да създаде някакъв съспенс, също ме издразни. В повечето случаи използваше гръмки изречения като "...и тогава то се случи!", след което следва нова глава или нов абзац.
Елиса пък бе  заобиколена от учени мъже (като Виктор и Валенте), които през цялото време точеха лиги по нея. В първата третина непрекъснато авторът ни намеква, колко е умна и колко е секси, и как привлича погледите към нея - все пак не е много обикновено да се види красива жена в тези среди, нали?

На всичкото отгоре, романът е 500 страници. Това е половин хилядарник, по дяволите! Ако Сомоса не разтягаше толкова много ненужни локуми, може би щях да я дочета докрай. Но  съм от хората, които захвърлят разочароващите книги настрана и не си губят времето с тях.

Много ми се щеше да е добра, всъщност идеята и темата много ми харесват, но не съм очарован от Сомоса. Може би предните му книги са по-добри. Тази обаче не става.

За десерт един цитат, който всъщност доста ми допадна. Жалко, че нямаше повече в този стил:

Времето като че ли надява различна маска в зависимост от начина, по който го изследваме, включително и по който го усещаме. За физика дефиницията на една секунда е точния отрязък, заключен между 9192631,770 трептения на атома на цезия. За астронома една секунда е равна на единица, разделена на 31556925,97474, а това представлява времето, за което Земята се завърта на 360 градуса, тоест,  една тропическа година. Но за всеки, който е очаквал да се появи лекаря, за да му съобщи дали е минала успешно животоспасяващата операция на любим човек, една цезиева или астрономическа секунда невинаги се равнява на една секунда. Секундите в нашия мозък могат да се влачат безкрайно бавно.

Има добри попадения, но като цяло е шит кръстоска между Дан Браун и Майкъл Крайтън. Май е по-добре да пробвате с останалите му книги като например ревюираните от:

Блажев
TANSTAAFL

 .

неделя, 15 април 2012 г.

"Играта на Ендър", Орсън Скот Кард и мормонска литература

След поредицата от позитивни ревюта, реших да посегна към първата част от многотомната поредица на Орсън Скот Кард. Първоначално си я четох от chitanka.info , а по-късно я взех от колега.



Останах със смесени чувства. От една страна "Играта на Ендър" е страхотна книга, написана от човек с богато въображение и те държи под напрежение от начало до край. Но пък от друга - все ми се струваше, че има нещо гнило. Когато проверих в интернет за романа, се оказа, че Орсън е предан мормон и застъпник на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Ъммм....

Няколко думи за самата история. 
Хората овладяват космоса, но се спречкват с извънземна инсектоидна раса,  която наричат Бъгери (не знам защо така са го превели, bug е буболечка, но пък може би буболи би звучало несериозно:р). Поради тази причина се създават лагери, на които да се обучават съвсем малки деца (6-7 годишни), които след това да водят битки с извънземните неприятели.  Такъв е и Ендър, който постепенно показва таланта си и веднага се превръща в лидер. Ендър е трето дете в общество, в което по закон е позволено на семейство да има само две деца. Поради тази причина той е с ограничени права, а към него всички се обръщат с презрителните "третак" и "третаче".
Като голям фен на мравките още от времето, когато прочетох романите на Бернар Вербер, ми бе много интересно да си представя "бъгерите" - те са точно аналог на мравките. Бъгерите имат групово мислене и голямата им цел е да защитават своята кралица-майка.
Хорските командири с хитрост се възползват от огромния стратегически талант на Ендър и нанасят съкрушителен удар срещу извънземния враг. Ендър искрено съжалява за това...

Алюзии с мормонските вярвания.
Искам първо да подчертая, че романът на О.С. Кард в никакъв случай не е мормонска пропаганда. Той просто черпи вдъхновение от мормонските писания, както честно си признава в интервютата, в което няма нищо лошо. Едва ли писателите, които градят историите си върху древногръцки, римски и викингски легенди, пропагандират вярата в Зевс, Юпитер и Один, нали?
Първата алюзия вероятно идва с трите управляващи партии на Земята, което напомня на мормонските вярвания за трите първични цивилизации - яредити, ламанити и нефити.
Ендър пък е третак, трето дете, а както знаете в Америка основните религии са католицизъм и протестантство, които гледат с насмешка и презрение мормонството. Телепатичната връзка на Ендър с кралицата-майка също не е случайна, само "спасителят" може да контактува със създателите.

С това не искам да омаловажа таланта на автора, напротив. "Играта на Ендър" засяга много интересни въпроси и дилеми, и с нетърпение очаквам филмовата адаптация, която за съжалени ще излезе чак в края на 2013г. Макар че, едва ли ще прочета нещо друго на О.С. Кард. Като се има предвид, че е противник и на Дарвиновата теорията, едната вежда лекичко почна да се повдига, колкото и да се старая да се преборя с предразсъдъците ми.

Мормонска литература
Все пак искам да отбележа, че напоследък много агресивно се лансират писатели-мормони. Къде заслужено, къде не. Знаем, че църквите имат пари.  Дори намерих цяла раздел в уикипедията. Забележете, че всички те определено използват "Книгата за мормон" като вдъхновение, а и понякога като платформа на историите си, остава сами да прецените качеството. Ето и по-известните:

Орсън Скот Кард
Стефани Майър - всеизвестната авторка на вампирско-върколашко-кифленския драматичен епос "Здрач", нея всички я познавате.
Брандън Сандерсън -  също набира популярност у нас с поредицата за "Мъглороден". Той бе избран да довърши и безкрайната епопея "Колелото на времето" на Робърт Джордан.
Брандън Мъл - доколкото знам "Колибри" скоро ще пуснат негова поредица за феи и магии, която се рекламира като новия "Хари Потър"
Трейси Хикман - у нас  известен със сериите за "StarCraft". Издадена му е и "Драконите на сломеното слънце".
Шанън Хейл - може да погледнете ревюто на Шаннара :)
Глен Бек - известен политически коментатор, който обикновено развива всякакви теории на конспирацията, разбира се е републиканец и религиозен бастун.

-----

Други ревюта:
Блажев
The diary of an addicted reader

.

събота, 7 април 2012 г.

Z-та Световна война!

Преди няколко дена се сдобих с "Z-та Световна война" на Макс Брукс. Прочетох едва 1/3 от нея, но не се стърпях да напиша моя версия, след експлозиите (виж корицата по-долу:р) от идеи (в моя случай - глупости), които ми дойдоха, докато си я четях.  

Няколко думи за самото произведение. Писано е в епистоларна форма и представлява хронологично събрани интервюта, разкази и материали на очевидци, жертви и участници в мащабна зомби-пандемия, избухнала вероятно в Китай и обхванала цялата планета. Героите са много и твърде разнообразни: от политици до обикновени работници, лекари, учени, журналисти, търговски измамници и военни. Материалите са събрани от различни точки по света - Русия, САЩ, Китай, Европа, Близък Изток, Индия, Южна Африка и т.н. 

Съгласете се, че зомбитата и зомби културата представляват един много интересен художествен инструмент, чрез който може да опишеш и иронизираш света около нас. В крайна сметка всички ние сме зомбита, до една или друга степен. Някои се вманиачават към социалните мрежи, форумите, Фейсбук, интернет; други пък се палят по футбол, музика, кино, книги, компютърни игри, порното; трети се зомбират в работата, във фитнеса, бягането, диетите, модата, гримовете, метросексуалността, в търсенето на популярност и т.н.

Макс Брукс е поел към по-сериозен курс, романът му е с мрачна, зловеща атмосфера, политически ориентиран, а зомбитата са просто инструмент, чрез който авторът придава художествена стойност на идеите си. Усеща се иронията, острата критика към бюрокрацията, човешката алчност и сребролюбие, лицемерие и неконтролируем страх.

Илюстрациите и корицата на Петър Станимиров пък ми напомниха за времената на книгите-игри и сп. "Дъга" :), а това придава индивидуалност и уникалност на българското издание, което се надявам да е пример за подражание. 




Аз лично бих подходил и написал по-друг начин, но в крайна сметка всички гледаме на света с различни очи и с различно мислене. В случая аз го виждам по малко по-комичен начин, затова моята "Z-та война" би изглеждала така:

ЗОМБИ БЮЛЕТИН, 2030г.
  • Ивицата Газа, Палестина/Израел
Израелци и палестинци сензационно се обединяват и по ирония на съдбата използват именно стените около ивицата като крепост и щит срещу зомбитата. Палестинците с охота приемат израелците зад стените, а те от своя страна носели провизии и оръжия. Заедно успели първи в света да отблъснат и прочистят Голямата вълна. Оцелелите по света се шегували, че зомбитата най-накрая успели да обединят враждуващите страни. След победата обаче отново избухнали размирици и спорове  вътре в ивицата. Споровете били предимно относно разделянето на приходите от продажби на зомби-сувенири. Някои местни интелектуалци сериозно призовали: "Върнете зомбитата! Върнете зомбитата!". 

  • Ал-Риад, Саудитска Арабия
В този район се е разпространил по-особен щам, който заразявал само мъже. Заразените мъже избягвали и изпитвали необясним ужас от женските индивиди. В рамките на няколко месеца в Саудитска Арабия всички мъже били инфектирани, а жените поели контрола над страната, обявявайки първия нудистки матриархат в света. На въпроса "Какво ще правите с мъжете-зомбита?" министър-председателката на интензивно прогресиращата страна, Ясмина Ал-Бубсита, отговорила: " Еми, те и преди си бяха такива свине. Само се дупеха и ръмжаха като тях. Нищо не се е променило".

  • Ватикана
Против всякаква логика, един от първите заразени  бил папата - човекът, за когото се е предполагало, че трябва да бъде най-добре защитен. Носят се слухове, че е бил ухапан от дете-зомби по половия член, но така и не  са се намерили сведения защо папата си го бил извадил.  
Ватикана била първата страна, попаднала изцяло под контрола на зомбитата. Злите езици побързали да заявят, че то винаги си е било така.

  • Глазгоу, Шотландия
Един от най-именитите местни зомболози, Гъф МакЛауд, забелязал някои странни проявления в тамошните зомбита. Гъф разделя зомбитата на два вида - Рейнджърс зомбита и Селтик зомбита. Първите имали слабост към тъмносиния цвят и не понасяли католическите песнопеения, както и зеления цвят, а вторите - точно обратното. Нощем често се събирали и ритали с отрязана глава вместо топка. Загубилите обикновено се прощават с мозъците си и ги поднасят за вечеря на победителите.

  • София, България
България била една от малкото почти незасегнати страни от Голямата вълна. Още в началото на пандемията било направено уникалното откритие, че зомбитата изпитват остра непоносимост към характерната местна музика, наречена чалга. След откритието поп-фолк песни започнали да се въртят нон-стоп навсякъде: в автобусите, автомобилите, заведенията, клубовете, жилищните блокове, училищата, администрациите, стадионите, махалите.... Интересно изказване прави странстващ българин, който дълги години живеел извън страната. Той заявил: "В България всичко е по старо му. "

  • Москва, Русия
Шумен скандал избухва, когато се разбира, че дългогодишният президент на страната РасПутин е спечелил последните два мандата в зомби състояние. Това донякъде обяснявало нечленоразделните му речи и ръмжене през последните години, но по-интересното е как той е успял да активира мозъчната дейност и избирателната активност на зомбитата, които по онова време представлявали 80% от населението. Фактите все още се разследват.

  • Вашингтон, окръг Колумбия, Съединени Американски Щати
 Въпреки че 70% от страната е била напълно опустошена, САЩ бележи забележителен икономически прогрес. Тласък за този финансов разцвет дава т. нар. зомби-индустрия, като с най-голям успех се радвали домакинските уреди "които са толкова стабилни и лесни за употреба, че и на зомбитата им било лесно да ги ползват". Добре се продавали и произведените в Китай зомби-фланелки, зомби-автомобили, зомби-играчки и т.н. През 2025г. излиза филмът "Зомбитата разбиват извънземните", превърнал се в най-касов за последното десетилетие. За него казват "бил толкова як, че и зомбитата му се кефили". В филма за първи път участват истински зомбита, а по-интересното било, че звездата в него, легендарният Чък Норис, бил действително ухапан от тях, но  "нищо не му станало". Така била открита и ваксината чъкнорисус.
В САЩ се появяват и първите организации за защита на зомбитата, като членовете им твърдели, че зомбитата не трябва да се убиват, защото проявявали интелект. Въпреки всички доказателства в полза на противното. 
В Щатите се излюпва и религиозната секта "Казахме ли ви?", която организира масови молитви в чест на Бог и благодарствено поклонение за заслуженото наказание, което Той изпратил. 

---------------------------

 Хм, от това би излязло добра щафета, нали :D На мен ще ми е много интересно да прочета как вие виждате света в такава ситуация :) Всички да се почувстват поканени, стига да ви е харесала идеята :) 

.

петък, 6 април 2012 г.

Александър Беляев

Тъжна е съдбата на някои книжки. Бях отишъл да си изхвърля боклука, когато видях един кашон с книги до кофата. Разбира се, до тях се бе натътрил клошар, който вероятно пресмяташе колко левчета ще изкара от вторични суровини,  с които да закърпи бюджета за следващата седмица. Случайно ми се мярна едно книжле с дебели бели корици, а на нея с големи букви бе написано "Александър Беляев". След кратките бизнес преговори с клошара, се разделих с 2 лева и си взех книгата, заедно с още една - "Физиците продължават да се шегуват". Ей на това му викам bookлук :D 

Тъжна е съдбата и на някои автори. Александър Беляев, един от пионерите на руската фантастика, не е имал лек живот. Сестра му и брат му умират трагично още докато е малък, а като единствен син на православен свещеник е пратен да учи за поп в семинарията. За радост там Беляев не само става атеист, но започва да поема лека полека към творческа дейност. Разболява се от туберкулоза, успява да я преодолее, след което написва първия си разказ, по-късно издаден и като роман - "Главата на професор Доуел". Именно него прочетох първо.



"Главата на професор Доуел", както и всички останали произведения на Беляев, могат да бъдат сметнати като наивни и outdated, но не може да се отрече, че руснакът умее да разказва приятно и че има невероятно развито за времето си въображение.

От всички неща на Беляев, които прочетох, най ми хареса "Хойти Тойти" - един от разказите за професор Вагнер. Професорът успява да направи трансплантация на човешки мозък в главата на слон, чийто прякор е Хойти Тойти. Мозъкът е на Ринг, трагично загинал асистент, чиято история е разгледана в друг разказ - "Амба". Интересна е историята на слона, т.е. на Ринг, която разказва докато е бил в джунглата. Много скоро той осъзнава, че най-големите му врагове не са леопарда или лъва, а безпощадните бракониери и пигмеи. Доста са трогателни и описанията на жестокия начин, по който са избивани слоновете. Човек да се пита кои са истинските зверове.

Да се върнем към основното - "Главата на професор Доуел".  Сюжетът е подобен на предните разкази. Професорите Доуел и Керн работят върху проект, в който успяват да запазят главите на пресни мъртъвци и да ги съживят. Керн обаче решава да обере славата за себе си и отравя Доуел, като запазва главата му, изнудвайки го за информация. Керн наема медицинската сестра Мари Лоран, която научава истината и  решава да вземе нещата в свои ръце. Появяват се още две глави на мъж и жена, чийто живот иронично е зависим от телата им... Накрая завършва с отворен финал.

Всеки би забелязал сходството на голяма част от прозата на Беляев - съживяване на хора и опитите им за оцеляване. Така е и в "Човекът-амфибия", където е направена животоспасяваща операция на момче, което обаче го задължава да живее във вода. 
 Авторът често се е сблъсквал със смъртта и вероятно това е дало отражение върху творчеството му. Той  губи освен братята и сестрите си, така и невръстната му дъщеря. Беляев умира от глад по време на нацистката окупация през 1942г.

Накратко : произведенията на Беляев са кратки, опростени, но пък са много идейни и чудесни за вечерно четене  :)
.

понеделник, 2 април 2012 г.

Момчетата на Ананси - Нийл Геймън

Не знам дали знаете, но бащата на Нийл Геймън е бил глава и говорител на британската Сциентоложка църква. Факт, от който Нийл едва ли се е гордял много, а и вероятно се е срамувал в дадени моменти. Но все пак му е бил баща и дължи много на него.



Точно това се усеща и в началото на "Момчетата на Ананси".
Бащата на Дебелия Чарли ненадейно умира, но дори тогава успява отново да го изложи.  Появява се неговият брат Паяка, който обръща живота му надолу - Чарли губи работата си, свободата си, а на всичкото отгоре Паяка изчуква и годеницата му. Чарли разбира, че е син на африканско божество, Ананси, и че ще трябва да се справи с далеч по-мрачни и могъщи противници. В тази битка той ще преоткрие много неща, най-вече компромисите, които човек трябва да направи.

На пръв поглед изглежда семпло, но Нийл Геймън  е разказвач по призвание. Сякаш е потомък на древни бардове, той наистина те кара да се влюбиш в магията на митовете и легендите, в силата на въображението. Тук е вкарал екзотичния и по-рядко използван африкански фолклор с всичките му съставки - Маймуната, Тигъра, Хиената, симпатични бабета, както и зловещи птици, които напомнят на хичкокския филм "Птиците".



За финал, препоръчвам  да изгледате и това видео:


В него Геймън изразява позицията си спрямо нелегалното разпространение на негови произведения. В Русия, където се разпространяват романите му безплатно по интернет, впоследствие са се увеличили многократно продажбите. Това кара писателят да пусне за няколко месеца "Американски богове" да се тегли безплатно, експеримент, с който всъщност са се увеличили отново продажбите с 300%. Накрая заявява, че той не гледа на днешния интернет феномен като на пиратство, а като реклама. 






Други ревюта:
Бран
Силенциум
Шаннара
Аз чета