четвъртък, 16 юли 2015 г.

Пиърс Браун - "Червен изгрев"

Не съм от хората, които се влияят от масовите предпочитания, но и на мен ми стана интересно да прочета една от най-харесваните в Goodreads дебютни книги.

Често обичам да извеждам литературни формули и ако го направя сега то параметрите ще ни се сторят повече от познати. Браун (за щастие не е Дан) вероятно е анализирал ситуацията на пазара и е направил компилация от най-харесваните компоненти в жанра, с цел да изгради един актуален и завършен роман. В книгата се усеща онази брутална макиавелианска атмосфера, в която Джордж Мартин ни потапя в "Игра на тронове" или пък Джо Абъркромби ни хвърля в неговите светове. Героите са подрастващи деца и по това се проявява влиянието на книги като "Игрите на глада" или по-стари класики като "Повелителят на мухите" на Уилям Голдинг. Разиграваните стратегии пък напомнят на тези в "Играта на Ендър", а пък прозвището на главния герой - "Жътваря", вероятно е препратка към "Малазианската книга на мъртвите" на Ериксън, и по-точно към "Вихърът на жътваря". Класовото разделение на червени, златни, бронзови и т.н. директно насочват към друг антиутопичен роман - "Прекрасният нов свят" на Олдъс Хъксли. Най-сериозно обаче е намигването към романите Илион/Олимп на Дан Симънс - използването на гръцката митология, на покровители и наблюдаващи от небесата "богове". Може да открием редица препратки към страшно много други класически фантастики и нашумели напоследък YA романи.

Рискът при такъв литературен микс е голям, защото резултатът може да е плачевен художествен буламач, но в "Червен изгрев" всичко е изпипано и дозирано много добре и се е получил обещаващ продукт, с възможност да се изгради поредния многомилионен франчайз. Планираната трилогия вече привлече погледите на Холивуд и първата част ще бъде режисирана от Марк Форстър, който се справи чудесно с адаптацията на друга голяма книга, "Ловецът на хвърчила" от Халед Хосейни.



Дори историята е стандартна и до болка позната - Дароу е момче, родено в най-бедната прослойка в йератрхията на Марс. Той работи в мините под нечовешки условия и жестока диктатура. Губи своята любима, но по чудо оцелява и е готов за отмъщение. Лидерът на бунтовническа група инвестира в Дароу за да го направи "златен" и да го внедри във висшето общество. Дароу трябва да премине редица тежки изпити и да израсне и оцелее в един брутален, лицемерен свят.

Пиърс Браун умее да изгражда много колоритни, интересни образи, които търпят прогресивно и регресивно развитие. Авторът умее и да поставя героите в отчайващо, почти необратимо и безнадеждно положение. Текстът е жив, наситен с много действия и обрати, държи читателя в непрестанно очакване и напрежение. Характерният романс, който обикновено присъства в подобни романи е доста непринуден, срещат се много различни и силни характери, което прави развитието на тази връзка в следващите части много любопитен. Харесаха ми и доста от вижданията на писателя, според мен той е прогресивно мислещ човек:

"Златните структурират всичко така, че да улеснят собствения си живот. Те поръчват зрелищни продукции, които да забавляват и умиротворяват масите. Раздават парични суми и подаяния на седмия ден от всеки пореден Земен месец, за да държат поколенията в зависимост. създават стоки, за да ни осигурят подобие на свобода. Ако насилието е спортът на Златните, то манипулацията е тяхната форма на изкуството. "
Хм, и като се замислиш...

"Червен изгрев" е чудесен летен роман, който да вземеш със себе си през отпуската, а и в същото време е и многообещаващо начало на трилогия, която се надявам да бъде развита във възходящ ред от Пиърс Браун.Понякога дори от сбирането на много клишета се получава нещо достатъчно приятно, че да си заслужава времето, което да заделиш (особено през прохладните летни отпускарски нощи, в които усещаш горещината, извираща от напечения ти гръб... или гъз, ако сте се пекли на нудистки плаж :P )
...


вторник, 14 юли 2015 г.

Елизабет Колбърт - Шестото измиране

Добре дошли в антропоцена!

Вероятно сте чували, че днес живеем в холоцена - геоложка епоха, която е започнала преди около 12 000 години и продължава до днес.
Голяма част от учените обаче са съгласни, че по-подходящо би било да използваме термина антропоцена, т.е. епохата на човека, заради осезаемото му влияние, което неминуемо ще се запечати в стратиграфската история на Земята. Днес ние успяваме да "прочитаме" историята на планетата благодарение на различните пластове, които са оставили своите "текстове", а  след 100 000 милиона години, всичко, което смятаме за велики постижения на човечеството - скулптури, библиотеки, паметници, музеи, градове и фабрики, всичко също ще бъде сплескано в пласт утайки, не по-дебел от цигарена хартия.

Думата антропоцен е въведена от Пол Круцен, датски химик, който дели наградата за откриването на ефекта на намаляващите озона вещества. За да се аргументира, Круцен цитира следните промени с геоложки размер, причинени от хората:

- Човешката дейност е променила от около една третa до половината суша на планетата
- Повечето големи реки по света са били завирени или преместени.
- Наторяваните растения произвеждат повече азот, отколкото по естествен път се фиксира от всички екосистеми на Земята.
- Риболовът ликвидира повече от една трета от основната продукция на крайбрежните воси на океаните
- Хората са използвали повече от половината от леснодостъпната прясна вода в света.
- Хората са променили състава на атмосферата: концентрацията на въглероден диоксид във въздуха се е повишила с 40% през последните два века, а концентрацията на метан - още по-мощен парников газ - е нараснала над два пъти. Изхвърлянето на въглероден оксид в природата попада в океаните. През последните десетилетия нивото на рН се е понижил от 8.2 до 8.1, а скалата за киселинност е логаритмична. Намаляване с 0,1 означава, че океаните сега са с 30% по-киселинни, отколкото са били през 1800 г. До средата на настоящия век рН на океанската повърхност ще достигне до 8.0, а до края на века ще падне до 7.8. Колбърт описва множество симулации и експерименти, с цел да се установи колко от морските обитатели биха изчезнали при наличие на такава киселинност и резултатите са смущаващи. Така както и бързината с която кораловите рифове намаляват и изчезват, именно заради намаляването на рН във водата, а с това и загуба на цели екосистеми.


Елизабет Колбърт ни разхожда из стратиграфската история на планетата, на която вече са се случили пет грандиозни масови измирания, последният от които е в края на креда преди 65.5 милиона години, когато са изчезнали динозаврите. За последното измиране почти със сигурност знаем, че то не е дело на еволюцията, а е просто лошо стечение на обстоятелствата, което довело до насилствено изчезване на великите тиранозаври, мозазаври и птерозаври. В този глинест пласт, датиращ от 65.5 милиона години ние намираме нехарактерно огромни количества иридий, който е изключително рядък на земята, но много често срещан в метеоритите. Поради това учените започват да развиват теорията, че измирането в края на креда е в резултат на сблъсък с метеорит (болид). По-късно намираме и един белег - огромният кратер Чиксулуб до полуостров Юкатан, който се е получил след този сблъсък. Над континента се вдига огромен облак от пара и отпадъци, разширява се и с напредването си над сушата и изгаря всичко по пътя си. Сред първоначалния топлинен удар, светът преживял ударна зима, тъй като серните частици прах закривали слънчевата светлина, което е намалило температурата за години напред. Апокалиптичен спектакъл, довел до изчезването на три четвърти от видовете.

...

Всяко измиране е само по себе си и не можем да намерим някакъв общ признак или да извлечем някакво циклично правило. Всяко от предните пет масови измирания е имало съвсем различна история и съответно различни причини. За нас обаче най-важно е настоящето, като в момента се проявяват вече симптомите на масови измирания и започват да изчезват цели видове. Няма смисъл да се лъжем, причината в повечето случаи сме ние. Колбърт разказва трогателните истории на някои видове златните жаби и безкрилите гагарки, но в нея няма онази еко истерия, напротив, всичките истории са свързани с хора, които се опитват да върнат по генетичен път изчезнали видове, или с последни усилия да запазят последните екземпляри.

Дотогава може сами да си извадим изводите и да погледнем посланията, които ни оставя природата.