Едни от най-добрите 25 страници, които съм чел - Амос Оз и "Как да излекуваме фанатик"

Знаете ли коя е разликата между добър писател и велик писател?
Добрият писател умее да разказва умело, а великият - той те кара да търсиш причините, да мислиш. Великият писател не пише за добро и зло, не разделя героите на "добрите" и "лошите", а търси причините за различията и начина по който можем да ги преодолеем без фатален край.  Точно за това Амос Оз е велик писател.

"Как да излекуваме фанатик" е малко книжле от 70-на страници, което включва 2 есета на Амос Оз, както и едно интервю с него в края на книгата. Аз искам да насоча вниманието си върху есето, което е дало и заглавието на книгата. То е по-малко от 25 страници, но всеки ред, всяка дума е добре премерена и със сигурност тези страници ще ви кажат много повече, отколкото повечето писатели биха ви казали в цели топове хартия и безкрайни поредици.

Ще извадя няколко цитата, които сами говорят за себе си:

"Това е сблъсък между фанатиците, които вярват, че целта, каквато и да е тя, оправдава средствата, и останалите, които вярваме, че животът е цел, а не средство."

"Тук става въпрос за отколешна битка между фанатизма и рационализма. Между фанатизма и плурализма. Между фанатизма и толерантността."
"Фанатизмът е по-стар от исляма, по-стар от християнството и от юдаизма, по-стар от политическите системи, идеологии и религии. За съжаление фанатизмът е неизменна част от човешката природа, злият ген в нея, ако щете." 
Пълното съгласие и стремежът към единение, желанието да си част от голямото цяло и стремежът всички останали да са част от него са може би най-разпространените, ако не и най-опасните проявления на фанатизма.. Спомнете си великолепния филм на Монти Пайтън "Животът на Брайън". Брайън казва на бъдещите си последователи:

"Всички вие сте личности!", и тълпата отвръща с викове: "Всички сме личности!", само един измърморва плахо: "Аз не съм!", и останалите се нахвърлят върху него. Всъщност, като казах, че конформизмът и стремежът към единение са по-леки, макар и широко разпространени проявления на фанатизма, следва да добавя, че сред тях се нарежда и култът към личността и идеализирането на политическите или религиозните водачи. 

Дълбоко в себе си  вярвам, че въображението може да служи като частичен имунитет срещу фанатизма. Иска ми се да кажа, че отговорът е в литературата, че тя съдържа в себе си противоотровата срещу фанатизма, тъй като тя развива въображението. За съжаление множество стихотворения, романи и пиеси са били използвани, за да възпламеняват омраза и чувство за национално ( аз бих добавил и религиозно) превъзходство. Но има произведения, които помагат. Например Шекспир. В неговите пиеси всяка проява на екстремизъм, всяка безкомпромисност, всяка форма на кръстоносен поход завършва като трагедия или комедия.

"Чувството за хумор е чудесно лекарство. Не съм срещал фанатик с чувство за хумор, нито пък съм виждал човек с чувство за хумор да стане фанатик, освен ако по някаква причина го е загубил.Фанатиците по правило са саркастични, някои от тях имат остър език, но не и чувство за хумор. Хуморът задължително включва способността да се смееш на себе си. Хуморът предполага релативизъм, способност да се погледнеш отстрани и да се видиш такъв, какъвто те виждат другите, възможност да проумееш, че колкото и да си прав и безгрешен, животът има и една смешна страна.  Ако можех да компресирам чувството за хумор в малки капсули и да накарам цялото население на Земята да изпие по едно..."

Харесва ми, че Амос Оз е рационално-мислещ и е реалист, а не идеалист. Той много добре разбира, че хората мислят различно и няма как да се пребориш напълно с радикализма и фанатизма, но поне се опитва да разбере причините и да намери подходи, с които тези неща да се ограничат. Може много хора да го гледат като мечтател, но книжлето е само 70 страници и наистина заслужава да се прегледа. Може да се каже, че неговото мислене съвпада на 90% с моето.

В първото си есе, което е озаглавено "Между правото и правото", Амос Оз изцяло разглежда палестинско-израелския въпрос по един много умерен начин. Това може да не ви интересува, но Оз го е погледнал като глобален, а не локален проблем - такива проблеми се случват навсякъде по света. И то не само в политиката.
.
.