неделя, 27 октомври 2013 г.

Книжни хибриди

Така се случи!
Оставих на 13-я рафт от моята библиотечка няколко книги, а те взели, че някои от тях толкова много се харесали, та се кръстосали :( Не ги е срам! Вижте какво се получи:

  • 1. Илиада + Трейнспотинг = "Илиадаспотинг" от Омир Уелш






 Парис и Менелай се сбиват в шотландската кръчма "Троя", заради стриптизьорка на име Елена. Хубавата Елена с игривите цомби. Тумбата на Менелай е изгонена от кръчмата. За да влязат пак, те построяват огромна дървена спринцовка с хероин. И се напъхват вътре. Парисовата компания вкарва спринцовката в кръчмата, ония излизат и ги ступват. Ахил и Хектор пък се сбиват след спор на футболна тематика. Ахил избърсва бар-плота с тялото на Хектор, а и после и тоалетните. Накрая избухва пожар и всички изгарят вътре в кръчмата.


  • 2. Аз, Роботът + Ромео и Жулиета = "Роботът и Жулиета" от Айзък Шекспир



Андроидът Ромео и чистата хуманоидка Жулиета се влюбват на един виртуален 5D бал с маски. Уви, властите не им позволяват да се оженят, защото имат "генетическа несъвместимост според законите на роботиката". За тази цел Ромео си присажда органика и заменя изкуствените си части, и така се превръща в чист хуманоид. В същото време депресираната Жулиета скача от балкона и се налага да й заменят някои органи с изкуствени. Така те се сменят и стават хуманоид и андроидка. Отчаяни и двамата се самоубиват, като пращат самосъзнанията си в друго измерение...


  • 3. Да се обичаме с отворени очи + Тъмната половина = "Да се обичаме с тъмната половина" на Хорхе Кинг

(не знам какво е правила книга на Букай в библиотеката ми, честна дума!)





Писател страда от раздвоение на личността. Един ден се събужда като Букай и боядисва стаята си в розово, вижда във всеки предмет божие послание и знак, който ще му помогне да преодолее липсата на муза, като резултатът е десетки розови страници със захаросани послания . На другия ден обаче писателят се събужда с тъмната си половина - Стивън. Стивън боядисва стаята в черно и гледа на света реално. Накрая на тъмната половина й писнало от лигавите писания на Букай, взела пистолеро и си теглила куршум в главата. Така заличавайки себе си и Букай...Стивън умира щастлив, че е спасил света от селф-хелп лигочите на розовата половина.

-------

Кажете сега, това честно ли е? :(

.

петък, 25 октомври 2013 г.

"Генезис" - Бърнард Бекет

Доста рядко попадам на такива книги.

Трудно се и пише ревю за такива книги.



Всъщност като идеология романът на Бърнард Бекет ми напомни за идеите на Ричард Докинс и въведения от него термин мем, както и за "Как се раждат добрите идеи" на Стивън Джонсън:





Само в 120-на страници, под формата на анти-утопичен роман, чието действие до голяма степен се извършва в холограмна среда, Бекет успява да опише опитите ни винаги да даваме дефиниции на светът около нас. Опитите ни да разгадаем сътворението, смисълът му, да обуздаем и наложим идеите, които извират от и около нас, опитите да преодолеем страховете, които оформят мисленето ни, съзнанието ни, както и предаването на тези дефиниции, на тези мисли и идеи по една съвсем естествена верига на копиране и комбиниране. 

Еволюцията ни показва как Животът се заражда в силикатна среда, приема въглеродна форма, която започва да възпроизвежда идеи, а същата тази въглеродна форма отново се обръща към силикатите и ги използва за да мултиплицира и улеснява разпространението им. Естествен кръговрат. Не случайно в споровете между централните фигури - човекът Адам и роботът Арт, се получават такива остроумни сблъсъци:

— Ти си оставаш чисто и просто силиций — констатира той (Адам), разлиствайки страниците.

— А ти си въглерод — не се предаде Арт. — Откога периодичната таблица е повод за дискриминация?
Бекет се старае да ни накара да погледнем върху вечните идеи и въпроси по друг начин. Имайки предвид, че е и преподавател по математика, не ме изненадва и неговия подход. Разглежда различни идеологически модели и се опитва да ги обясни, а не да ги обвинява и развенчава:

Човешкият дух обуславя способността да посрещаш несигурното бъдеще с оптимизъм и любознателност, той подклажда вярата, че проблемите и противоречията са разрешими. Той е увереност. И е нещо крехко. Страхът и суеверията го помрачават.
...
 Суеверието е необходимостта да възприемаш света като причинно-следствена обусловеност. 
...
Неподготвени да отдадат злощастията на случайността, неспособни да приемат незначителността си на фона на една по-мащабна структура, хората започват да търсят чудовища сред себеподобните. Медиите насаждат страх и мнителност. За всяко нещастие, което ги сполетява, пресата съчинява обяснения. И обяснението винаги е от плът и кръв и с конкретно име. Хората се боят дори от съседите си. На всички нива — индивидуално, обществено и национално — търсят белези за злонамереност. И ги откриват навсякъде, защото, който търси, намира. Ето го истинското предизвикателство пред хората от онова време. Предизвикателството да се доверят един другиму. И предизвикателството ги сломява. Това имах предвид под помръкване на духа.
...

*Емилия Ничева, превод

Радвам се, че има автори като Бекет. Той е директен, не разпилява времето на читателя, в дебели тухли, а съвсем изчистено излага идеите си.  Може би "Фермата на животните" на новото, технологично, IT време. Иска ми се да напиша още няколко страници за книгата, но ще остана кратък и директен като Бекет :)

Други ревюта:

Изборът на Пи
Книголандия
Ташева от Аз Чета
Шадоуденс
Горуна
Мишки и гарвани
Сапунено мехурче
Ylith
.


неделя, 20 октомври 2013 г.

"Заблудени мацки" или ноар-пародия в стил Борис Виан


В края на 40-те години на миналия век, отчаян от търговския неуспех на книгите си, Борис Виан започва да пише еротични кримки под псевдонима Върнън Съливан. Една от тях е "Заблудени мацки", която е смесица от онези твърде популярни за времето си еротични булевардни романи и класически ноар - със задължителните фатални жени, детективи, мистериозни престъпления, наркотици и т.н. Това, което прави книгата уникална, е онзи саркастичен Борис Виан, който седи зад перото и с лекота, и с блестящ стил, галантно се шегува с жанра, както и с неговата комерсиалност.



В "Заблудени мацки" Франсис Дийкън разказва една история, в която се забърква, след като решава да си направи майтап с негова приятелка, организирала бал с маски. Франсис се дегизира като жена, при което на бала попада на нишка, която го води до хомосексуална банда, търгуваща с наркотици. Лидер на тази банда е закоравяла лесбийка, която крои коварен план.

Франсис и неговия брат Ричи тръгват да разследват случая, като междувременно решават да вкарат няколко от лесбийките от бандата в "правия път":

"Обръщам я с дупето нагоре и Ричи се заема да я шиба - с каиш, имам предвид.
- Кой като теб - викам й - Ядеш пердах с колан от крокодилска кожа. Баровска работа.
Тя се мята като риба на сухо. Дупето й се нашарва с червени ивици, никак не е грозно според мен.
-По-вляво, Ричи - напътствам го - там има едно местенце, дето е бяло-беленичко."

Ако историята ви се струва проста и абсурдна, то със сигурност тънкия хумор и цветущите определения ще ви накарат да пуснете множество усмивки по време на четенето. Борис Виан от време на време иронизира и самите кримки:

"Зачитам се в някакво криминале, образец на пестеливост, в смисъл, че за единайсет страници стават едва пет убийства..."

Въобще забавна история, в която мъже, преоблечени като жени, преследват банда (или по-скоро биват преследвани) от жени, които се правят на мъже...

"Заблудени мацки" е лек, остроумен черен роман, който може да се прочете за една вечер. Просто чудно.
.

събота, 5 октомври 2013 г.

"Енигма" на Антони Казас Рос или как щеше да изглежда Педро Алмодовар в литературата

Питали ли сте се как щеше да изглежда Педро Алмодовар, ако беше станал писател, а не режисьор?



"Енигма" на Антони Казас Рос е отговорът. И двамата залагат на сложни еротични взаимоотношения между мъже и жени. Между жени и жени. И между мъже и мъже. През цялото време, докато четях книжката, си мислех за филма на Алмодовар - "Говори с нея". Също като прословутия режисьор, Казас Рос  успява елегантно, поетично да изрази сложната женска и мъжка вселени, във всевъзможните им комбинации, използвайки силата на словото:

"...всички се реем из космоса без върховенство, подчинени на невероятната непредвидимост на промените, всяка частица от вселената е свързана с другите по загадъчен начин и всички те се подчиняват на един вечно менящ се танц, над който нямаме и най-малък контрол. Всяка частица е едновременно свободна и в единение, свързана с цялото. Именно за това не вярвах нито в съдбата, нито в случайността. Всяко микросъбитие зависеше от стотици милиарди  непредвидими движения, които го обуславяха" *
*превод: Зорница Китинска

Казас Рос ни запознава с мистериозни, странни герои. С екзотичната, красива и ефирна японка Наоки, влюбена в другата главна героиня - прекрасната студентка по литература Зое. Квартетът герои се допълва от мачото Рикардо, млад поет, който изкарва прехраната си като...наемен убиец. И накрая - Жоаким, преподавател в университета, неуспял и недъгав писател-бунтар. Любовта към литературата и поезията събира тези странни чеда, а тази тяхна любов постепенно се трансформира и придобива телесни форми.

Този странен квартет решава да си направи шега с известните писатели, като започва да разпространява техни книги с преправени финали. Създават скандал, който успява да вкара отново хората в книжарниците. Казас Рос иронизира себе си в романа, иронизира колегите си, а накрая, самият финал на романа е весела закачка с читателя.

Вероятно "Енигма" ще има същата съдба като филмите на Алмодовар. Или ги харесваш, или ги смяташ за празнословни перверзии.

Други ревюта:

Love big books and cannot lie
Литературата днес
.