събота, 29 юни 2019 г.

Манал Ал-Шариф - "Да се осмелиш да шофираш"

Отдавна не съм писал за книги. Даже бях решил да престана. Но има книги, които току ме придърпват отново към старото хоби, макар и да съм ограничен с времето.

Има много причини книгата на Манал Ал-Шариф да бъде прочетена и да я препоръчам на много хора. Първата е, защото наистина страшно уважавам личности, които са надраснали своята среда, които успяват да разчупят черупката в която са поставени и с много усилия, с риск дори за живота им, се осмеляват да се преборят и да се извисят над инертността на останалите. 



Заглавието, "Да се осмелиш да шофираш", ми се струва прекалено ограничено за мащабите на книгата. По-точно може би щеше да е "Да се осмелиш да живееш", предвид това през което е преминала авторката. 

Едно нещо, което винаги ме е дразнело, е пренебрежението, с което медиите представят политическата атмосфера в Саудитска Арабия. Страна, която прави така критикуваните Иран и Северна Корея да изглеждат като повече от нормални. 

Манал е родена в Мека, безкрайно консервативен, покрит с религиозни табута град. Майка й е от либийски произход, но е израснала в Египет. Описанието на нейното детство е едно от най-трудните начинания. В него Манал с горчивина и съжаление си спомня как си е опропастила детските й години и как ограничената и консервативна среда са били я направили изключително затворена, радикализирана до фанатизъм девойка. Религиозните текстове и наложените правила за държание са й били промили тотално мозъка, нещо, което авторката съвсем честно признава, в повечето случаи с голяма болка и отправено послание. С това тя иска да покаже защо толкова много жени в кралството подкрепят тази забуленост и сякаш сами си ограничават правата. Просто така са им го втълпили и това е станало част от идентичността им, въпреки всички неудобства.
Още от ранна възраст момичетата са разделят от всякакъв контакт с момчета, учат в различни училища и им се налага да се забраждат. Това поражда доста голяма социално напрежение, което се отразява и на семейните отношения и Манал описва доста случки със сестра й и брат й. 

Представянето на образователната система в Саудитска Арабия е също много съществен момент от автобиографията. Не само там седи този проблем, а именно - карането да се наизустява всичко, без право на проява на логика или своеволия, всичко трябва да се назубри и повтаря точно така, както е казано. Това наистина "програмира" още от малка възраст хората да се подчиняват. Манал наистина е хванала същността на всички проблеми, разнищила ги е в дълбочина. При това съвсем пълно е видяла всички слабости. Дори тези, които лицемерно се прикриват от самото саудитско общество. Като например обрязванията на момичетата, които пред останалия свят Саудитската държава твърди, че са забранени. Но тази ужасяваща примитивна практика далеч не е спряна, а се прилага и така се осакатяват стотици хиляди момичета, оставяйки им белег за цял живот. Самата Манал също е била обрязана по доста болезнен начин и описанието на болката, която е изпитала наистина е трудна за четене. 

Манал не се ограничава само с личните си преживявания. Точно това прави книгата многослойна. Доста адекватно е представена салафитско-уахабитската идеология, историята й, както разрастването и разпространението й. Добре си дава сметка, че те са в основата на ислямския тероризъм по света. Тя доста точно посочва различните фатви, които влиятелни религиозни проповедници издават и по този начин контролират поведението на хората. Наред с изключителните неудобства за жените, дискриминацията спрямо тях, униженията, които те са длъжни да преглъщат и приемат. 

Пред нас се разкрива някои наистина потресаващи, почти сюреалистични за нас, израсналите в по-отворени общества, реалност. За много хора по света Саудитска Арабия е страна на богати шейхове. В реалност има страшно много бедни хора, които едва свързват двата края. Авторката не е пропуснала да спомене и огромната дискриминация спрямо шиитите в страната, както и с многобройните чужденци, много от които са буквално като роби. 

Манал все пак успява да си уреди работа в комплекса на "Арамко" - нефтената компания на С.Арабия. Основана от Стандарт Ойл, начело с Джон Рокфелер, днес тя се води като изцяло държавна компания. Интересното е, че в рамките на комплекса жените имат право да карат автомобил и там действат закони, съвсем различни от тези за останалата С.Арабия. Там американците са най-скъпоплатени наемници и се третират с преференции. Нещо, което подбужда задаването на много въпроси.

Манал разказва и за ужасните си преживявания със съпруга й, зависимостта й от мъжете, тъй като не може да направи нищо, нито в администрацията, нито дори да запише нейното дете на училище, без съгласието на нейния мъжки "покровител" (съпруг, брат, баща или дори син, стига да е навършил 12 години). Описва ужасяващите действия и практики на "Мутауа"- религиозната полиция, както и правата, които са й дали да се гаврят с хората. Едва през 2016 г. са й спрели правата да арестува хора. Разказва за удивителния свят, който се разкрива пред очите й, когато успява да замине извън кралството на Сауд. За момента, в който отива на театър, слуша музика, за правото да чете навън на някоя пейка...

Днес медиите се надпреварват да възхваляват Саудитска Арабия, най-вече, защото е послушен и най-голям арабски съюзник на Запад, както и най-голям доставчик на най-ценния ресурс. В медиите дори възхваляват отмяната на забраната на жените да шофират, с тази малка особеност, че пак трябва да получат "съгласие" от нейния мъжки покровител. Лицемерието не свършва с примитивните религиозни табута, които съществуват в региона. А то е част от лицемерието на великите сили. 

Въпреки това Манал изразява надежда, че все някога С.Арабия ще се промени.