- 1. Ерик Уайнър - "Сенчестият пазар"
Признавам, тази книга искаха да ми я подарят, но от свян не позволих и си я купих. За което съжалявам :(
Ерик Уайнър е типичният хамерикански драскач, който хал хабер си няма от елементарна география и икономика, но тръгнал да пише книга на геополитическа и икономическа тематика. Това все едно атеист да напише книга в подкрепа на креационизма.
Отворих главата, която ме интересуваше и там прочетох следното:
".....Иран, който исторически е един от най-силните съюзници на Катар, защото 30% от катарското население е от персийски произход".
".....катарското правителство поддържа ислямистки паравоенни организации като Хизбула и Хамас...."
Леле, леле! Това само един пълен лаик може да го напише. Всеки, запознат с Близкия изток ще се хване за главата.
ПЪРВО, твърдението че 30 % от населението на Катар е от персийски произход НЕ Е ВЯРНО. Явно нашият приятел е объркал Катар с Бахрейн. Данни за етническия състав може да намерите в уикипедия. Публична тайна е, че в Катар не се допускат много, много шиити, каквито са иранците, а Катар е една от двете сунитско-уахабитски държави, заедно със Саудитска арабия. Уахабитските С.Арабия и Катар са като дупе и гащи, заедно са вплетени в ожесточен спор с шиитския Иран за господство в околността, а да кажеш, че Катар и Иран са исторически съюзници е все едно да кажеш че Турция е исторически съюзник на Армения ебаси.... Или че ИРА е протестантска организация - същото е. А твърдението, че уахабитският Катар спонсорира шиитската организация Хизбула е направо смехотворно. Кога най-накрая тия геополитически драскачи ще почнат да правят разлика, а тя наистина е ОГРОМНА!
Чудя се дали нарочно с цел пропаганда Уайнър ги пише тези неща или пък просто е скаран с географията и геополитиката. В икономически аспект нещата са такива, сякаш са събрани от безделна клюкарка, четяща икономическите статии в някой второразряден вестник. За съжаление повечето геополитическо-икономически книжлета са такива.
....и такива писатели стават известни....
---
2. Керстин Гир - "Неморално предложение"
Взех си я на Панаира на книгата миналата година, като ми обясниха, че е подобна на любимата ми "Кофти карма" от Давид Зафир, който също е немски автор. А и се притеснявах, че повечето ми книги са писани от мъже, като коч парти е в библиотеката ми, баси :/
Не я издържах много. Няма хумор, по-точно той е някакъв такъв кухненски, стерилен хумор. Пак се прекарах :/ Вероятно с такива книжки е пълно на пазара.
----
3. Масару Емото
Не, не съм тръгнал да му чета глупостите. Просто покрай фейсбук осъзнах колко наивни и суеверни хора има, далеч надвишаващи безопасния % от населението.
Не, нямам и намерение да се занимавам с един от най-известните псевдонаучни кретени по нашата планета . Но просто недоумявам как е възможно да има толкова много ГЛУПАЦИ, които да му се връзват! Виждам, че някои се впечатляват от докторската му титла, а даже някои го мислят и за професор. Всъщност докторската му степен е дадена в Индия, в някакъв Институт по Алтернативна медицина!!! ХАХАХАХА. Разбира се, всеки може да си изкара такова нещо в Индия, нужно ли е да обяснявам?
Та, псевдо-доктора печели милиони от продажба на книгите си, а зомбираните му неграмотни последователи се множат всеки ден. Джеймс Ранди, един от най-известните критици на псевдонаучните и паранормални явления, чрез неговата организация JREF, е обещал 1 милион долара на японския тарикат, ако последния докаже чрез контролирани научни доказателства тезите си, но както се досещате Масару се прикрива като ТЪПА П*ТКА под предлога, че той е от Ню Ейдж движението, и че той е представител на т.нар. субективна наука. Субективна какво? Я се скрий!
Първият, който се опитва да докаже наличието на памет във водата е Жак Бенвенист, чиито изследвания се финансират от познайте кой? Ами от хомеопатична компания. Малоумните му обяснения до такава степен разсмиват научната общественост, че това му донася две анти-нобелови награди. Джеймс Ранди предлага един милион долара и на Бенвенист, ако докаже публично и открито твърденията си, но и той се прикрива и не участва. Защо ли?
Всеки път, когато се появи някой псевдонаучен парцал, който твърди, че може да докаже наличието на памет във вода, този велик човек - Джеймс Ранди, отива и му предлага 1 млн. за да го докаже. Така се случва и с Мейдлийн Енис, професор от кралския институт в Белфаст, която през 1999г. обявява, че е получила резултатите на Бенвенист. Ранди се заема, организира открити за обществеността анализи (чрез BBC) и се оказва.....отново измама ,зад която стоят парите на мазните хомеопатични компании. Отново те, и отново неуспешно, в програма на ABC се опитват да докажат глупостите на Емото и Бенвенист. Резултатите са тук.
Но такива са си масите...
Понякога се чудя дали да не почна и аз такъв бизнес като обявя на всеослушание за чудотворното действие на лайната, и да напиша книгите "Как лайната лекуват всичко" и "Как да се мажем с лайна - натуралният дар на природата". Все няколко милиона хора ще се вържат :D
.
.
Пърфект!
ОтговорИзтриванеЗвяр си, Ламоте!
ОтговорИзтриванеTру
ОтговорИзтриванеЛамоте, бива ли да пускаш такова инфо за паметта на водата, м? Направо си опропастил продажбите на най-новия хитов артикул в "Хеликон". :Р
ОтговорИзтриванеааа, Бъркаш !
ОтговорИзтриванеТова все едно атеист да напише книга в подкрепа на креационизма.
Ето ти го човекът ! Стига с този Докинс - Хопкинс !
Уолтър Файт
http://amazingdiscoveries.org/
Зоолог и мегакултова фигура в областта на чистия протестантизъм !
Оли беееееееееее, що си в мензис? Заради компа и мародерите ли? Сипи си нещо за пиене, апни си, тури си нещо на онази работа, поразходи се, смачкай от бой няколко мирни граждани, които те гледат тъпо и щ'ти олекне :)
ОтговорИзтриванеИначе... пробвах - не работи... не това с омазването в лайна.... олайняването винаги си работи много добре за здравето, психичното имам предвид... но не ми верват. никой ми не верва. И за по-малко от 1 милион долара, но много малко по-малко, мога да докажа, че да се мажа с орина редовно, сутрешната е най-подходяща е много, ама много добре за кожата ми и пак никой нема да иска да ми верва...
но пък знам на к'во кълват акулите и щ'ти шушна да спретнем едно книжле, дето да оформиш и подпишеш, че книга писана от жена кой нормален, уважаващ себе си читател ще купува.
Иначе по една от темите ме не свърта да се изкажа.
ОтговорИзтриванеЧак съжалявам, че не Бла ги е написал тез' коментари, с него като говоря по- ми е лесно, че ме кефи да си съскаме... но с теб... преди да ти заговоря искам дебело да подчертая - НИЩО ЛИЧНО.
Та... не му познавам творчеството на Емото и на този етап нямам потребност да се запознавам по-надълбоко, отколкото вече съм наясно.
Не знам човекът за какво пропагандира идеите си, като какво ги продава - ако им е сложил етикет "доказано" , никак няма да е прав.
Но ако ги продава като хипотези, може да си дрънка каквото иска, стига ДЕБЕЛО ДА ПОДЧЕРТАВА, ЧЕ ИДЕИТЕ, КОИТО СПОДЕЛЯ СА НЕГОВИ ХИПОТЕЗИ, НЕГОВИ ТЪЛКУВАНИЯ НА ДАДЕНИ НАБЛЮДАВАНИ ОТ НЕГО ЯВЛЕНИЯ.
Истина е, че колкото науката повече напредва, толкова повече се разкриват и нови нерешени от нея задачи и въпроси.
Въпросите, които се въртят около "поведението" на водата тепърва предстои да се решават.
Да не говорим, че тепърва ще започне златният век на спекулациите около понятието "поле" във физиката. (Откакто пипнаха Хигс бозонът, ще се навъдят много доброжелатели и хитър петровци, които да успеят да продадат въображението си, опаковано добре от манипулативните им способности за влияние върху обществените нагласи и желания.)
Но това само по себе си основателна причина ли е да не продължим изследването, емпиричното доказване ИЛИ ОТХВЪРЛЯНЕ, както и да търсим и разкриваме продължението, надграждането на идеи, които Айнщайн е започнал да изразява (Айнщайн е инициаторът на теорията за полето във физиката), макар и, според него провалил се, но 100 години по-късно, от височината на днешните експерименти, качен отново на пиедестала на великите умове.
та, мисълта ми беше, това, че все още нямаме задълбочени изследвания и отговори, не прави идеите верни или не верни.
Шарлатанщината се състои най - вече, не в това, че някой е тръгнал да споделя идеи, които на маса хора им звучат шантаво, налудничево, приемливо, апетитно и т.н и т.н. това са все емоционални оценки, които ПО НИКАКЪВ, АМА НИКАКЪВ НАЧИН НЯМАТ ОТНОШЕНИЕ КЪМ ДОКАЗВАНЕТО ИЛИ ДОКАЗАНОТО ОТХВЪРЛЯНЕ НА ВЪПРОСНИТЕ ИДЕИ...
А В ТОВА,
че някой продава идеите си под измамен етикет.
Почти всичко, което дължим на съвременната наука някога е възникнало под формата на спекулативна идея, преди тя да бъде доказана или доказано отхвърлена.
Историята знае и случаи, в които доказано отхвърлени идеи се завръщат след много години в съвсем друг контекст и светлина, с което отварят врати към нови "светове".
Това, че някакъв човек предлага на въпросния Емото, който и да е той, 1 милион долара, за да докаже идеите си и въпросният Емото, който и да е той се криел като путка, също не ми харесва като начин на мислене и логическа постройка на адекватна позиция спрямо някакви идеи.
ОтговорИзтриванеЗа доказването на Римановата хипотеза, предлагат от много по-отдавна 1 милион долара и никой, ама никой не се крие като еби го в гъза, в гъза го еби... заеби.... ами просто не се намира никой, който да се сети как да я докаже.
Мамка й шибана хипотеза.
Мани това, че хилядолетия си блъскат главата над така наречената "тайна на простите числа", ами дошъл Риман и предположил... преди да предположи построил математически пейзаж като триизмерна графика
(ский пича в 19 век, кви неща са му били в главата, дето още идеята за компютър не е съществувала или ако някой е имал неблагоразумието да я сподели е завършил в лудница или на гилотината)...
та
Риман "построим" триизмерен математически пейзаж и поразгледал, поразгледал, след което почнал да създава проблеми с предположенията си...
казал така,
ако в този пейзаж хипотетично има "морско равнище", то там са разположени нули и нулите на морското равнище КРИЯТ ТАЙНАТА НА ПРОСТИТЕ ЧИСЛА. Не спрял до тук, ами си и позволил да предположи, че разположението на нулите показвало, че природата е разпределила простите числа съвсем точно. И като капак изказал своята хипотеза, че всичките нули, които обаче са и БЕЗКРАЕН БРОЙ са разположени на така наречената критична права.
Добре, че в деветнайсти век е нямало нет, т.е изкушение, на което Риман да се подаде и да вземе да заразправя тези 'небивалици" пред масите, които и хабер нямаше да си имат за к'ви нули им се говори, к'ви виртуални пейзажи, к'ви безкрайности и к'ви пет лева и кой го ебе... и идеите му останали само в ръцете на "посветените", т.е на хора, дето са подготвени и знаят за к'во иде реч, дето го разбират този "език" , т.е хора, дето не слушат, а чуват и не се хващат за думите, които винаги са някакви "кръщенета" (често произволни)на явления, които тепърва трябва да се ДЕФИНИРАТ - ОТКРИВАТ, РАЗКРИВАТ, ОПОЗНАВАТ,ПРЕКРЪЩАВАТ, ДОКАЗВАТ, ПОДРЕЖДАТ В ЕДНА ПО-ШИРОКА, СИСТЕМНО ПО-ВСЕОБХВАТНА КАРТИНА.
да изпуша една цигара и ще си довърша приказката :))))))))))))
ОтговорИзтриванета...
ОтговорИзтриванеДобре че, се намира един така наречен "педал" Тюринг, който решава да подходи към Римановата хипотеза по обратен начин - да докаже, че не е вярна. Пичът се си казва, не се сещам как да я докажа, но що не опитам да докажа, че не е вярна.
И... прави машин, с помощта на която да започне да изчислява нулите по "критичната права", да продължи делото на Риман и да установи дали няма да се намери някоя нула, която ще "кривне" от правата.
(Байда уей, тази машина, която създава е първообраза на съвременния компютър.)
Машината изчислява първите 1 104 нули - всичките са на критичната права, след което се разваля.
Тюринг, благодарение на работата си и главоблъсканиците около простите числа, в крачка решава и някои много важни проблеми с втората световна война, разчитайки шифъра на немците, съкращавайки войната с поне две години.
После се самоубива, заради това, че обществото го отхвърля като "мръсен педал" и науката губи един от най-будните си умове.
Но, той завещава дело, което се развива и усъвършенства и благодарение, на което днес имаме съвременните технологии. Както и знаем много повече за криптологията.
През 1952, компщтрите разкриват първите прости числа надхвърлящи ИЗЧИСЛИТЕЛНИТЕ СПОСОБНОСТИ НА ЧОВЕШКИЯ УМ - ПРОСТО ЧИСЛО СЪС 7,8 МИЛИОНА ЦИФРИ.
ОтговорИзтриванеЗа сравнение - броят на атомите във вселената се изразява само със 100 цифри.
Обаче, още Евклид доказва, че винаги ще има и по-голямо просто число.
Днес вече се знае, че първите 10 ТРИЛИОНА нули СА НА КРИТИЧНАТА ПРАВА.
Това обаче, НЕ Е ДОКАЗАТЕЛСТВО за Римановата хипотеза.
ОтговорИзтриванеНяма нищо лошо в това да изчисляваме нулите по правата, но това не може да докаже Римановата хипотеза. Компютърът не може да ни помогне по този начин да разберем безкрайността.
Работата около доказателството на Римановата хипотеза яко се закучва. До 70 - те години, когато идва нова идея, от съвсем неочаквана от никого страна.
Ооо, Светле , ти се доближаваш до истината :) Че атеизмът и сектанството са си чиста шарлатания и мощна игра на кинти :)
ОтговорИзтриванеВ БУЛЕВАРДЪТ НА СПАСЕНИЕТО
http://www.p2pbg.com/index.php?page=torrent-details&id=1e82b78ea16f711247576db9f27ea5232dd2c47e
връзката между пастора Пиърс Броснан и атеистичното гуру(досущ приличащ на Докинс) Ед Харис е много интересна :)
Иначе сериозният филм се нарича ЯБЪЛКИТЕ НА АДАМ :)
http://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=1020052
Ебаси, вече 500 лийчъра дърпат Дневник за изгонване на Дявола :)
http://rutor.org/torrent/216730/dnevnik-izgonjajuwego-djavola_anneliese-the-exorcist-tapes-2011-dvdrip-licenzija
Ха, ха :)Луцифер или епилепсия? Къде е истината :)
Светле, провери линковете :)
ОтговорИзтриванеВСИЧКИ публично проведени опити досега, доказват несъстоятелността на твърденията на Масару Емото. Не е като да е прав. Не говорим за нерешена задача, а за РЕШЕНА задача, чийто отговори са ЯСНИ и документирани и противоположни на твърденията на Емото. Паметта а водата е поредната фъшкия. Доказана фъшкия. И докато францулята се е напълно скрил, Масару се крие под твърдението, че е от Ню Ейдж вълната и че механизмите на традиционната наука не работят за него.
Случаят с Риман е нещо друго, но не смятам, че съм компетентен да го изисквам, всъщност на света не са много хората, които са :)
Тук говорим за евтино шарлатанство, толкова явно, че сълзи да ти потекат. Кой се връзва- да се върже, вече не ми пука.
Има и нещо друго, Светле. Много хомеопатични компании бутнат няколко хилядарки на някой алчен професор и той почне да пропагандира боклуците им. После хорицата лековерно се хващат за такива неща.
Но какво да се прави...
Мо, страхувам се, че "поведението" ми, би се интерпретирало нежелано от мен.
ИзтриванеТова, което излагаш като фактология и позиция спрямо случат с Емото е несъмнено просветно дело.
Аз възроптавам срещу подвеждането, което всички волю, а повече неволю правим, когато привнасяме ДОПЪЛНИТЕЛНО ЕМОЦИОНАЛНА ОЦЕНКА,
която обаче действа неблагоприятно върху позицията на мислещите, заинтересувани от търсенето на "истината".
Подобно поведение настройва масата към подиграване с най-важните, поне за мен човешки способности да се предполага, фантазира, търси, създава, да се опитват методи, пътища да разберем кои сме... къде сме ние... какво е светът (ни) и как бихме могли да живеем по-добре.
Подобно "сочене с пръст" е излишно, когато фактите сами говорят за себе си,
но пък е много ефектно от манипулативна гледна точка за управление на нагласи и вярвания,
което на свой ред е това, от което науката най-няма нужда, защото наистина пречи, за да продължим да се домогваме до картината за "ТОВА, КОЕТО Е".
Просто исках да покажа това, че някакви си спекуланти, макар и със способност да добиват популярност, въпреки, че се отнасят НЕКОРЕКТНО към фактите,
НЕ Е ОСНОВАНИЕ ДА СЕ ОТНАСЯМЕ ПОДИГРАВАТЕЛНО, НАКАЗАТЕЛНО, ЦЕНЗУРИРАЩО КЪМ РАЗГЛЕЖДАНЕТО НА ВСЯКАКВИ ИДЕИ.
Водата наистина има все още неразкрити свойства или по-точно казано, необясними от науката свойства.
И тепърва ще се търсят начините тези "феномени" да бъдат обяснени.
/няма да се впускам в подробности, не за това е дебата, а и се уморих. Това си е тема за много време и изисква много добрата ми подготовка, а точно в момента съм на друга планета :)/
Не бива да позволяваме заради спекуланти, да спрем да задаваме въпроси, да предполагаме, макар и изглеждащи невероятни неща, да опитваме да търсим отговори и да ги доказваме.
НЕ СА ПОРОЧНИ ИДЕИТЕ НА ЕМОТО ( в подходящ контекст те могат да минат за едно не лошо изкуство)А НАЧИНЪТ, ПО КОЙТО СЕ ПРЕДЛАГАТ, ПОРОЧНО Е ПОВЕДЕНИЕТО МУ НА МАНИПУЛАТОР И СПЕКУЛАНТ.
Но заради такива като Емото, хората започват пак да се делят, да воюват, а си оставаме, все така сами в непозната от нас вселена и все така объркани по отношение на това как и на къде да продължим, че пътища не останаха и желанието да ги търсим се губи.
Ето, тази инициатива много ме кефи:
Изтриванеhttp://www.kickstarter.com/
Светле, явно мислим съвсем различно :) Което е хубаво :р
ИзтриванеНо нека ти обясня моето:
Науката казва така: "Ето фактите, какви заключения можем да изведем от тях?".
Псевдонауката и езотериката подхожда по друг начин: "Ето ни заключението, дайте да намерим факти в негова подкрепа". И понеже този кръг е порочен, фактите се пренебрегват и се заменят със спекули и лъжи, само и само за да остане заключението. Това догматизиране е характерно и за религиите, и за псевдонауката.
Това не е наука. А ако ти го приемеш за наука, ти срутваш и опорочаваш цялата същност на науката и по този начин се създава едно болно суеверно общество, което не знае къде са границите на науката и псевдонауката.
Твърдението, че водата има много необясними свойства води до въпроса "кои по-точно свойства?" и "колко много са свойствата". Ти не посочваш факти, ти правиш твое общовалидно заключение без никакви факти, и което може да е валидно за всяко вещество в природата- например титан (който е биосъвместим с човешкия организъм) или тантал например.
Критичното мислене е един от стълбовете на науката. Ако я премахнеш, ти отново срутваш и зариваш границите й.
И да - идеите на Емото СА порочни и толерирането им може само отвори вратата и да се залеем с псевдонаука в геометрична прогресия.
Затова не е хубаво да се миксира. Освен това докога толерантността ще е еднопосочна? Не виждаш ли какво става?
:) Та това е мнението ми, надявам се да не се обидиш заради различията на мислене.
Това вече е разговор :)
ИзтриванеКакво би могло да ме обиди? Напротив - радвам се, че имам такъв събеседник насреща.
Разменяме позиции, опитваме да разберем кой от нас какво казва (на другия) , както и очевадно и двамата сме загрижени за това какво се случва и демонстрираме усещане, че има проблеми, които трябва да се решават.
Имам молба, нека това, което говоря да бъде разглеждано като позиция, а не като - "щом казвам това и това, значи съм такава и такава."
В един аргументиран дебат позицията може да се изменя и поне за мен това е полезността от подобни дебати.
Така че, ако се случи с нас двамата, нека да е ясно че променяме позиция, мислене, посока на възприятие и това не застрашава чувството ни за идентичност.
Това, което се опитвам да направя и виждам, че трудно ми се получава, е да ти покажа, че НА СЪДЪРЖАТЕЛНО НИВО СЪМ СЪГЛАСНА БЕЗАПЕЛАТИВНО С - "Критичното мислене е един от стълбовете на науката. Ако я премахнеш, ти отново срутваш и зариваш границите й."
С почти всичко, което на съдържателно ниво си изложил по случая "Емото" съм съгласна с теб.
Съжалявам, че в момента наистина нямам възможност
аргументирано да подкрепя изказването си:
"Водата наистина има все още неразкрити свойства или по-точно казано, необясними от науката свойства.
И тепърва ще се търсят начините тези "феномени" да бъдат обяснени. /няма да се впускам в подробности, не за това е дебата, а и се уморих. Това си е тема за много време и изисква много добрата ми подготовка, а точно в момента съм на друга планета :)/"
за да не говоря глупости и да се излагам като кифладжия, с което да компрометирам цялостното си поведение и позиция в този дебат.
Само ще споделя няколко неща, за да изчистим недоразуменията, които биха могли да произлязат от липсата на "факти" от моя страна по този въпрос и ми се иска да продължим разговорът към много по-важната за всички ни посока.
Никъде не казвам, че необяснените свойства на водата са много, както и дебело подчертавам, че на изказването ми може да се гледа като на кьор фишек, докато не взема и не дам смислена информация, както и да изредя източниците й. Така или иначе, това , за което говорех, няма нищо общо с идеите на Емото, нито с хомеопатията.
Гледах наскоро един филм по "Дискавъри", съвсем нов за водата, който по дяволите го няма в мрежата, че щеше много проблеми да ми отпаднат. Та филмът точно това обсъждаше. Защо има толкова много спекулации около темата "вода". И показваше нагледно кое се счита за "феномен" все още около "поведението на водата. Нека понятието "феномен" да се приема за "наблюдавано явление, чиито причини са все още неизвестни", а не в някакъв магичен смисъл. изчезването на бучка захар във водата е било феномен до момента, в който не е станало ясно, че захарта се разтваря. За такъв поглед над нещата говоря.
И във филма се показваха различни експерименти, както и позицията на учени, които са свикали комисия и са направили институт за проверка на истинността на подобни твърдения и идеи като тези на Емото, но във всякакви области. И бяха установили няколко случая, в които признават, че даденото им за проверка "изобретение" работи, но все още не се знае защо работи. Но тепърва трябва да издиря филма, да го запиша, да дам имената на учените, института, да опиша експериментите, изобретенията и т.н. т.е да запиша целия филм и да го постна.
Тук спирам по темата "водата", и позволявам да бъда наплюта и замеряна с развалени яйца, и моля към момента да се счете, че нищо не съм казала и просто съм се изложила, че съм си отворила устата, без да се аргументирам. Когато намеря време да се подготвя ще ти свирна да продължим разговора за водата.
Нека продължа нататък.
ИзтриванеИскам да дам моите дефиниции, да (ти) ги предложа за обсъждане, за да е ясно, че едни и същи понятия обсъждаме, както и да е ясно кой какво влага в тези понятия.
НАУКА:
система от знания за същината на (дадени)явления.
"ПСЕВДО" идва от гръцки: "лъжа" и се използва като първа съставна част на сложни думи със значение мним, лъжовен.
ЕМПИРИЧЕН:
основан на опита
По "емпиричен път" ще рече чрез практика, опит и т.н. Емпирично изследване е изследване, при което се установява наличието на факти чрез опит в практиката.
Пример: "Проверих лавинната опасност, като пробвах колко опасно беше в действителност." Чрез личния си опит говорещият е разбрал факта, че има лавинна опасност. Чрез практиката е достигнал до факта, т.е. по емпиричен път.
ЕКСПЕРИМЕНТ:
от Уикипедия,
Експеримент (от латински Experimentum) е изследване на дадени явления чрез възпроизвеждането им при точно определени условия или чрез целенасочено въздействие върху тяхното протичане.
Бива естествен и лабораторен.
Експериментирането се прилага и в областта на обществените явления. Негово звено може да бъде МОДЕЛИРАНЕТО.
Думата е синоним на думата опит. (ЕМПИРИЧЕН)
КОНТРОЛИРАН ЕКСПЕРИМЕНТ:
Контролираните експерименти намират широко приложение в много области на науката.
Използват се с цел да се установи влияние или връзка между две или повече (до четири) променливи.
Изследователят задава измененията на едната променлива и отчита настъпилите промени във втората (останалите).
Към контролираните експерименти се отнасят и тези от типа "Преди - след".
Състоянието на наблюдаваната променлива се отчита не веднъж, а два или повече пъти в хода на експеримента. Прилагат се и контролирани експерименти с контролни условия, при които настъпилите по време на експеримента изменения се съпоставят не със собственосто си изходно положение, а с тези на контрола.
ЛЪЖА:(уикипедия)
ИзтриванеСЪЗНАТЕЛНО казвам нещо неистинско;
Лъжата е съзнателно изречено неистинно твърдение, с цел въвеждане в заблуда на адресата ѝ, или обществото. Когато дадена лъжа е изречена с користни подбуди, и е подържана от изреклия я̀, тя транслира в измама.
Мотивите за изричане на лъжа/и могат да са най-разнообразни (примерно с цел да се затаи или прикрие истината, или да се въведе някой/и в заблуда и т.н.).
Човек който често лъже се нарича лъжец. Лъжата следва да се различава от заблудата по това, че човекът който лъже, го върши съзнателно, докато онзи който неосъзнава нестинността на изреченото върши заблуда поради неинформираност или подвеждаща информация която ползва или с която разполага.
По двузначната логика, лъжата е едно от двете възможни състояния, противоположно на истината.
В информатиката лъжата е недостоверна информация. Лъжовни могат да са факти, сведения, данни и т.н. Истината в информатиката е достоверната информация. Недостоверната информация в информатиката може да се дължи на различни причини - от получени несигурни факти или сведения, до недостатъчност и непълнота на подадените данни.
Видове и форми на лъжата в психологията:
Блъфиране
Блъфирането е претендиране за намерение или наличност на нещо, което някой всъщност не притежава.
Голяма лъжа
Голяма лъжа е опитът да се измами жертва в това да повярва на нещо голямо, което всъщност противоречи на информацията, която жертвата вече има или на здравия разум.
Изфабрикуване
Изфабрикуването е тип лъжа, която е представена като истинно твърдение без да се знае със сигурност дали нещо е верно.
В религиите
В будизма
Казването на лъжи е забранено от Петте свещени заповеди, фундаменталните етични правила за всички будисти.
В исляма
В Корана се казва, че Бог знае тайните на сърцата на хората и когато някой лъже.
ИСТИНА: (укипедия)
ИзтриванеИстината няма едно единствено определение, но най-често се дефинира като твърдение, изказване в съответсвие с фактите или действителността. Специфични дефиниции на истината се използват в математиката, логиката, философията на науката, правото и религията. В разговорния език означава искреност в действията. Противоположното на истина е лъжа.
Съответствие с действителността (семантична теория за истина) е когато 'P' е вярно, ако и само ако P, или когато абстрактна идея съответства на нейния реален обект (кантианска епистемология), абсолютната истина (метафизика) - източникът на всичко, от което всичко произлиза, тя съдържа в себе си възприемаемите качества и характеристики, или когато едно заключение е направено вярно (логика).
Във философията няма общоприето определение на термина и съществуват множество различни разглеждания за истината, както и възгледи за това кои обекти/твърдения/изказвания/заключения могат да бъдат истинни или неистинни, за начините за определяне на истинността и за това дали истината е субективна, относителна, обективна или абсолютна.
Видове истина
Абсолютна истина
Абсолютната истина не се разглежда като процес, тя е статична, неизменна. Познанието на абсолютната истина е това, към което трябва да се стреми философията, въпреки че като цяло се наблюдава отдалечаване на съвременната философия от онтологическите въпроси. Човешкият разум винаги ще бъде ограничен в определени рамки, и няма да има възможност да разкрие напълно абсолютната истина.
В някои религии, в частност християнската се твърди, че абсолютната истина се открива сама на човека, тъй като абсолютната истина това е самият Бог. Философските системи са ограничени, защото са създадени от човешкия разум, който също е ограниччен. Един пример за абсолютна истина може да бъсе изказването на Декарт: „Мисля, значи съществувам“ (на латински: Cogito, ergo sum).
Относителна истина
Относителната истина е философско понятие, което утвърждава, че абсолютната истина е труднодостижима, дори невъзможна. Съгласно тази теория е възможно само приближаване до абсолютната истина, като при това приближаване се създават нови представи, а старите отпадат. Създава се динамика, при която истината зависи от отделни обстоятелства и периоди. Теориите, утвърждаващи съществуването на абсолютната истина, често се наричат метафизика, а теориите за относителната истина — релативизъм. Понятието относителна истина се използва в учението за диалектиката. Разновидност на относителната истина се явява справедливостта, правдата. Тя винаги отразява текущото ниво на нашето знание за природата на явленията.
Обективна истина
За обективна истина обикновено се говори в правото. Това е такава истина, която по съдържание не зависи от субекта. Трябва да се отбележи, че по форма обаче винаги зависи. Хората могат да съществут и да се развиват само благодарение на обективната истина за процесите, явленията, структурите и формите на материята. Без обективна истина не може да има субект, който да разсъждава, да я търси и доказва, не може изобщо да има познание. Мисловните процеси поради своя субективизъм са идеални процеси, родени от материалата реалнаст и подвластни на нея като нейно отражение. Обективните материални структури служат за изграждането на символи, термини, понятия и категории. Материалната обективна истина и реалност съществува извън и независимо от човека.
Субективна истина
Субективната истина е винаги пречупена през погледа на човек. В определени случаи субективната истина може да се доближава, и дори да съвпада с обективната.
Истина в логиката
ИзтриванеЛогиката се занимава с моделите на разума, които могат да помогнат да разберем дали дадено предположение е истина или не. Въпреки това, логиката не се занимава с истината в абсолютния смисъл, както например метафизиката. Логиците използват формален език, за да изразят истини, от които те се интересуват, и в този смисъл може да се говори за истина само в определно тълкуване или истина в някоя логическа система.
Логичната истина (наричана също аналитична истина или необходима истина) е положение, което е вярно във всички възможни светове[1] или при всички възможни тълкувания, в контраст с факт (наричан също необходимо и достатъчно условие), който е верен само в този свят, тъй като се е разгърнал исторически.
Истина в математиката
Има два основни подхода към истината в математиката. Те са теория на моделите и теория на доказателствата. Исторически погледнато, с развитието през деветнадесети век на Булевата алгебра математическите модели на логиката започват да третират истината, представена като Т или 1, като произволна константа.
Неистината е произволна константа, която може да бъде представена като F или 0. Тези символи могат да бъдат манипулирани в съответствие с набор от аксиоми и правила, често давани под формата на таблица с булеви изрази.
В началото на ХХ век в математиката за истинни се приемат тези положения, които са доказуеми във формална аксиоматична система. Това разбиране отпада с развитието на положения и изявления, които са истинни, но не могат да бъдат доказани в рамките на системата.
В края на ХХ век се достига до изграждане на специфични Диофантови уравнения, за които не се знае дали имат решение, или дори ако имат, не е ясно дали са краен или безкраен брой решения. По принцип, континуум хипотезата не може да бъде доказана или опровергана с използване на стандартните аксиоми на теорията на множествата. По мнението на някои, след това е също толкова разумно да се вземе континуум хипотезата или нейното отрицание като нова аксиома.
Истина в религията
„Какво е истината“, Христос и Пилат, 1890 година
В хиндуизма, а също така и в будизма, а и изобщо в много източни учения, въпреки техните различия, по въпроса за истината тяхната позиция е практически една и съща. Истината − това е преди всичко думата, словото на Учителя, указваща правилния Път към спасението. Ако се признае концепцията за душата, то словото на Учителя води към спасение на човешката душа. Ако наличието на душа се отрича, отрича се или се поставя под въпрос древнокитайската традиция, истината е преодоляването на илюзията в полза на образа на действителността, търси се Пътя за възстановяване на световната хармония. Като обобщение може да се каже че в древноизточните учения истината това е пътя към спасението, пътя към знанието.
Към аналогична позиция се пръдържат последователите на исляма, убеждение в това, че думите на пророка пророком Мохамед и изложени в Корана са ключ към блаженното съществуване след смъртта. Отстъпление от тези думи неминуемо води към гибел. В юдаизма и исляма истината е спасителният Закон.
Християнството разглежда като истина не абстрактната идея или някакво материално явление, а самата личност на Исус Христос. По неговите думи:„Аз съм пътят, истината и животът.“ В този смисъл за пример може да се даде поведението на Пилат, който пита Христос със скептицизъм: „Какво е истината?“. Посоката на волята на разумните същества е насочена или към истината и вечния живот, или към лъжата, смъртта и небитието. Възкресението Христово ражда надежда за изкупуване на човешките грешки и поправяне на човешката природа. По този начин и в Християнството истината е спасението, като спасението е в личността на Христос.
Истината удовлетворява потребностите на човека чрез неговите три най-важни съставки - дух, душа и разума. Духът живее в познанието и знанието се явява за него истина. Разумът систематизира знанието, затова истината става и закон. Душата, това е любовта, чувствата и техен обект е личността.
ИзтриванеУЧЕН:(БТР)
който е учен и усвоил някоя наука (виж по-горе определението за наука) или друго знание, опит (виж по-горе емпиричен),
образован;
вещ;
УЧЕН:(БТР)
Човек, който познава основно някоя наука (виж по-горе опр. за наука) и борави вещо с нея
УЧЕНИЕ:
1. декствие на глагола УЧА
2. Време или начин, по който човек учи.
3. Сбор от мнения и възгледи на ОТДЕЛЕН човек или група хора; доктрина.
4. система от знания , обясняваща някои области от ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА или на някоя наука
УЧА:
1.давам някому знание, опитност, обучавам;
2.съветвам, поучавам,
3.възприемам наука, занят;
4.добивам навик
Тъй като днес ми се очертава зает ден, но все още съм в отпуска, утре мисля, че ще мога да отделя подобаващо време да довърша излагането на позицията си и да стане ясно, защо изобщо съм си отворила устата, когато за "интелигентният" - "умният", "разумният" човек ИЗГЛЕЖДА повече от очевидно, че всеки, който говори "лъжи" трябва да бъде линчуван, както и че "истината" е нещо очевидно И ЯСНО за всеки, особено ако на челото му е сложена табела "учен".
Изтриванетака или иначе, към момента съм оставила достатъчно храна за размисъл :)
п.с.
Оли, благодаря ти, че провокираш такива дебати.
сетих се, че съм забравила:
ИзтриванеИДЕЯ:(уикипедия)
Идея (от гръцки ἰδέα - вид, форма) е философски термин свързан с мисловен образ на някаква част от битието, атрибут на мисленето и логиката. В науката и изкуството идея е главната мисъл, главната тема на произведението или теорията.
Едни от философите, развили понятието идея са Платон, Рене Декарт, Аристотел, Кант и Хегел. За Платон идеята е нещо вечно, което предхожда материята. Кант разглежда идеята като функция на разума, а за Хегел тя е обективна истина, съвпадение на мисъл и реалност, на обект и субект.
В днешно време идеите са тясно свързани с понятия като патент, авторско право и секретна информация.
ИДЕЯ:(бтр)
1.фил. отражение на обективната действителност в човешкото съзнание;
2. основна, главна мисъл на художествено произведение;
3. творческа мисъл хрумване, намерение за осъществяване на нещо;
ПОНЯТИЕ:(бтр)
1.логически оформена обща мисъл за нещо;
2.идея;
3.ПРЕДСТАВА; свдение, познание;
4.РАЗБИРАНЕ, СХВАЩАНЕ
(уикипедия)
Понятието е една от основните форми на мислене, в която обобщено са представени съществените признаци на предмети и явления. Функциите на понятието са да разделя, идентифицира и класообразува. Понятието е продукт и средство на мисленето. Същността на понятието се разкрива в съжденията.
МИСЪЛ:
дейност на ума,
продукт от дейността на разума, на мисленето, на разсъждението;
това, което изпълва съзнанието;
мнение, гледище становище;
намерение, кроеж
ЛОГИКА:(УИКИПЕДИЯ)
ИзтриванеЛогиката е наука за формално-валидните умозаключения. Днес тя се изгражда най-често или като теория за логическата истина, или като теория за логическата импликация, за да се изследва кога една теза (извод, заключение) следва логически от дадени хипотези (предпоставки).
История
Логиката е създадена като самостоятелна дисциплина от Аристотел в съчинението му Първа аналитика (гр. Аναλυτικα προτερα) — под формата на т.нар. силогистика.
По-нататък в традицията освен учението за умозаключението (силогизма) към логиката се причисляват още две поддисциплини — логика на понятието и логика на съждението. С оглед на триадата „понятие-съждение-умозаключение“ (лат. „conceptus-iudicium-ratiocinatio“), в чиято основа според традиционната философия лежат трите основни действия на мисленето (operationes или actus intellectus; Кант: Handlungen des Verstandes), а именно тези на просто схващане или представяне (на предмети чрез понятия), на отсъждане (че определено свойство е присъщо или не е присъщо на един или група предмети) и на извличане на извод (че едно положение на нещата следва с необходимост да се приеме за факт въз основа на дадено допускане), логиката се определя като „учение за правилното мислене“.
В модерната формална логика (наричана понякога също символна логика или математическа логика, а по-рано и логистика), за чието възникване основен принос има немският логик Готлоб Фреге (годината на излизането на неговото съчинение Понятопис (нем. Begriffsschrift) — 1879 година — се приема днес за рождена дата на модерната логика), се осъществява едно възвръщане към схващането за централното място на умозаключението в логиката.
Днес логиката до голяма степен е еманципирана от философията и бива разработвана като самостоятелна научна област (в чието изследване немалка роля играят математиците, като дори с името „математическа логика“ започва да се нарича дял от математиката, в който вместо числа, функции, геометрически фигури и т.н. се разглеждат класове, релации, комбинации от символи и т.н.). От философска гледна точка важна разлика между традиционната и модерната логика е преориентацията на логиката от анализ на мисленето към анализ на езика.
Модерната логика
ИзтриванеС оглед на систематизирането на логическите „частици“ (т.нар. „логически константи“), на чието значение може да се основава логическият извод, а именно на езикови изрази от типа на „не“ („¬“), „и“ („∧“), „или“ („∨“), „ако—то“ („→“), с които от прости (сингуларни) изказвания (атомарни пропозиции), т.е. изказвания, които се състоят само от един генерален термин (предикат) („F“, „G“, „H“, ...) и един или повече сингуларни термини (субекти) („a“, „b“, „c“, ...) (напр. със символи: „F(a)“, „R(a,b)“, където „F“ е едноместен предикат, а „R“ — двуместен предикат и съотв. релационен израз; с метаезикови думи: „предметът a има свойството F“, „предметът a се намира в отношението R спрямо предмета b“), се съставят нови комплексни изказвания (молекулярни пропозиции) (напр. със символи: „F(a) → R(a,b)“; с метаезикови думи: „ако предметът а има свойството F, то той се намира в отношението R спрямо предмета b“), или на частици от типа на „всеки“ („∀x“; съотв. „всяко нещо, което...“), „някой“ („∃x“; съотв. „има (поне едно) нещо, което...“), с които от (прости) сингуларни изказвия — чрез извличане на предикати (със символи: „F(x)“; съотв. „(...) е F“) — се образуват нови генерализирани изказвания (със символи: „∃хF(x)“; съотв. „има (поне едно) нещо, което е F“), съвременната логика се подразделя на две основни поддисциплини: пропозиционална логика и предикатна логика.
Пример за пропозиционално-логически валидно умозаключение е: ако са истинни предпоставките „р“ и „р → q“, то с необходимост следва истината на „q“ (символите „p“, „q“, „r“... се използват в пропозиционалната логика като пропозиционални променливи, защото в случая не е важна „вътрешната“ структура на тези изказвания, т.е. те се разглеждат като атомарни пропозиции) (напр. ако е истинно, че улиците са мокри при условие, че вали дъжд („р → q“), и сега вали дъжд („р“), то можем да заключим, че улиците са мокри („q“)). Пример за предикатно-логически валидно умозаключение е: ако са истинни предпоставките „F(a)“ и „∀x[F(x) → G(x)]“, то с необходимост следва истината на „G(a)“ (напр. ако е истинно, че всички хора са смъртни („∀x[F(x) → G(x)]“) и Сократ е човек („F(a)“), то можем да заключим, че Сократ е смъртен („G(a)“)).
Логически оператори
ИзтриванеПропозиционалната логика и предикатната логика не са независими помежду си. Втората предполага първата и я включва в себе си като свой дял. В този смисъл пропозиционалната логика е най-простата и базисна логическа дисциплина. Нещо повече, дори самите предикатно-логическите оператори, т.нар. квантори („∀x“, „∃x“) се дефинират с помощта на пропозиционално-логически оператори, т.нар. конектори или юнктори („¬“, „∧“, „∨“). Така кванторът за всеобщност („∀x“) се въвежда като „обобщена“ конюнкция („и“), а кванторът за съществуване („∃x“) – като „обобщена“ дизюнкция („или“):
∀xF(x) ⇔ F(а1) ∧ F(а2) ∧ F(а3) ∧ … ∧ F(аn)
(Всяко нещо е F тогава и само тогава, когато а1 е F и а2 е F, и а3 е F, и ..., и аn е F)
∃xF(x) ⇔ F(а1) ∨ F(а2) ∨ F(а3) ∨ … ∨ F(аn)
„Има (поне едно) нещо, което е F, тогава и само тогава, когато а1 е F или а2 е F, или а3 е F, или ..., или аn е F).
От тези дефиниции се вижда, че когато областта на предметите а1, а2, а3, ..., аn е безкрайна, то и кванторите трябва да се разглеждат като „безкрайна“ конюнкция (кванторът за всеобщност) и сътв. „безкрайна“ дизюнкция (кванторът за съществуване). Тогава обаче универсалните изказвания (т.е. изказванията с форма „всяко нещо, което...“) няма да са доказателствено-, а само опровержително-определени, докато, обратно, екзистенциалните изказвания (т.е. изказванията с форма „има (поне едно) нещо, което...“) ще са само доказателствено-, но не и опровержително-определени.
Зависимостта между пропозиционално-логическите оператори конюнкция и дизюнкция, от една страна, и кванторите, от друга страна, се вижда и по съответствието, което е налице между отрицанията на конюнкцията и дизюнкцията (т.нар. закони на Де Морган) и отрицанията на кванторите:
¬(р ∧ q) ⇔ ¬р ∨ ¬q
¬∀xF(x) ⇔ ∃x¬F(x)
¬[F(а1) ∧ F(а2) ∧ F(а3) ∧ … ∧ F(аn)] ⇔ ¬F(а1) ∨ ¬F(а2) ∨ ¬F(а3) ∨ … ∨ ¬F(аn).
Съответното важи и за отрицанието на дизюнкцията и отрицанието на квантора за съществуване:
¬(р ∨ q) ⇔ ¬р ∧ ¬q
¬∃xF(x) ⇔ ∀x¬F(x)
¬[F(а1) ∨ F(а2) ∨ F(а3) ∨ … ∨ F(аn)] ⇔ ¬F(а1) ∧ ¬F(а2) ∧ ¬F(а3) ∧ … ∧ ¬F(аn).
Разбира се, същите зависимости са налице и при дефинирането на квантора за съществуване с помощта на квантора за всеобщност и отрицанието и съответно — на дизюнкцията с помощта на коннюнкцията и отрицанието, както и, обратноно, при дефинирането на квантора за всеобщност с помощта на квантора за съществуване и отрацанието и съответно — на конюнкцията с помощта на дизюнкцията и отрицанието:
∃xF(x) ⇔ ¬∀x¬F(x)
р ∨ q ⇔ ¬(¬р ∧ ¬q)
∀xF(x) ⇔ ¬∃x¬F(x)
р ∧ q ⇔ ¬(¬р ∨ ¬q).
Ей, бе... ама е хубаво, че ни има и че сме луди да намираме желание, щото време нямаме, да обсъждаме нещата, дето ни се случват пред очите, дет' се вика :)
ОтговорИзтриванеЩо никой не ме попита, как продължава приказката за Римановата хипотеза?
Позволявам си да я разказвам, защото я чух от първа ръка и я записах дословно, от един от малкото хора в света, които могат да си позволят да обсъждат Римановата хипотеза - Маркус Дьо Сатой -
/През 2008 Ричард Доукинс се пенсионира като професор по Публична наука в Университета в Оксфорд. Войнственият атеизъм на Доукинс направи тази позиция спорна, свързвайки утвърждаването на науката с подиграване на религията.Негов наследник е забележителният математик Маркус дьо Сатой./
http://pinchoftaste.blogspot.com/search/label/%D0%97%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%20%D0%B7%D0%B0%20%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8
Даже и повече от ден да помълча, пак няма да ми се разсърдиш, нали? :))))))))))))))
ИзтриванеАргументация
ОтговорИзтриване(също и теория на аргументацията) изучава как хората могат и трябва да достигат до заключения чрез логическо разсъждение, въз основа на предпоставки.
Тя включва изкуствата/науките на гражданския дебат, диалога, разговора и убеждаването.
Изучава правилата за заключаване, логиката и т.н.
АРГУМЕНТАЦИЯТА И ТЕОРИИТЕ ЗА НЕЯ
Възраждането на реториката през ХХ век се дължи главно на интереса на философи, логици, психолози, лингвисти, семиотици и пр. към проблемите на аргументацията и участието на агонистичния и психологическия елемент в нея в съдружие или опозиция на логическия. В разговорния език на англоговорящите народи терминът “аргумент” предполага неприятна конфронтация (англ. argue – споря, мъча се да докажа, привеждам доводи).
Много често в тези страни журналистите го използват в един синонимен ред с “кавга”, “битка”, “заяждане”, “спор”.
“Аргумент” и “аргументация” се използват синонимно като по-често е употребата на първия термин. За разлика от англоговорящите в разговорните, а също така и в книжовната форма на славянските езици – в това число и българския терминът притежава положителни конотации.
Социолозите, например, изследват “аргумента” като ценностен емпиричен случай, който приема множество форми на мисълта, разговорите, юридическите процедури, масовите комуникации. Прилагателното "аргументиран” съдържа висок положителен заряд и предизвиква уважение. Учените в областта на хуманитаристиката оценяват силния педагогически ефект на аргументираното слово и изследват аргументите като примери на рационалния дискурс сред тях.
Специалистите по реторика използват термина “аргументация”, за да обозначават множество процеси – като се започне от творческата инвенция, публичното разсъждение и влияние и се стигне до съвместното създаване на ситуациите и аудиториите. Логиците строят мрежи от предпоставки и умозаключения като се стремят да обогатят възможностите на формалната логика с тези на не-формалната и диалектическата логика. Най-общо, това многообразие от научни подходи към аргументацията може да се представи терминологично чрез три категории: процес, процедура и продукт. Известният американски специалист по теория на аргументацията от Западно - Илинойския университет, представя тези категории, за да разграничи трите области, от които произтича теорията на аргументацията: логика, диалектиката и реториката.
1 1/Терминът “процес” предполага действие и промяна. Преобладаващото в исторически план мнение е, че аргументите са дедуктивни ходове, процеси на разсъждението, обединяващи 1 Encyclopedia of Rhetoric and Composition, Garland Reference Library of the Humanities (Vol.1389), Garland Publishing, Inc. New York & London, 1996 основанията и умозаключението.
ИзтриванеОпонентите на това становище твърдят, че аргументите са реторически средства включващи първия етап от творческия процес на убеждението – “изобретяването” (inventio), а също така и разсъждението. Поради това аргументацията като процес се явява синоним на следните термини: “разсъждение”, “оправдание”, “спор”, “дискусия”, “полемика”, “диспут”, “ конфликт”, “противоречие”, “разногласие” и др.
Тя често е обект на изследване от социолози, прагмалингвисти, психолози и др., които се интересуват от организацията и съгласуваността на дискусията изобщо. Вземайки естествения разговор като първооснова, тези изследователи разглеждат аргументацията като феномен, който се заражда и умира в социалното взаимодействие.
Взаимодействието получава статут на аргументация когато е налице явна опозиция.
Тъй като противопоставянето може да бъде проявено по много начини, главният въпрос, свързан с него е: Защо процесът на спора се възприема от спорещите страни като единен и необходим?
Как става така, че тезите и контратезите са взаимно разбираеми?
ОтговорИзтриванеЕдин от възможните отговори за това, че процесът на аргументация е единен се крие в ролите, които социалните “актьори” играят в спектакъла на спора – те си приписват аргументативните намерения един на друг и изграждат мрежа от тези и контратези, който са предначертани да доведат до съвместното решение.
2/ Идеята за аргументацията като “процедура” поставя ударението върху обстоятелството, че аргументацията се управлява от правила – чрез имплицитни норми на разговор или експлицитни норми за водене на полемика, професионални норми и изисквания, конвекционални принуди и уговорки и специфични контекстове.
По този начин спорещите, които използват аргументацията, се отличават от останалите социални актоьори по силата на тяхното възприемане и прилагане на правилата (процедурите), произтичащи от осъзнатите роли (пропонент и опонент) реторично осъзнати защитници на теза и контратеза.
В резултат от това аргументацията като процедура се свързва с такива термини като: диалектичен диалог, дебати, дискусия, диспут, полемика. Аргументацията като процедура е твърде детайлно анализирано, за да се открият максимално методите, чрез които съгласията трябва да бъдат предотвратени.
Тук са валидни такива понятия като “ред”, “порядък”, “дисциплина”.
Стивън Тулмин, Ричърдс Рийки и Алън Дженик, например, използват термина “разсъждаване”, за да обозначават междуличностния и социален принос на “мисленето” и “говореното”.
С този термин те изясняват именно как “мисленето” и “говоренето” стават адекватни на замисъла. Аргументацията от тази гледна точка е начин за личен или обществен извод- като разликата между личното и публичното се търси в посока на искреността на говорителите (дали те изразяват или скриват намерението си) или е въпрос на майсторство – говорителите могат да се различават по способностите си да изразяват своите намерения.
Разсъждаването в схемата на Ст.Тулмин е начин да се предоставят идеите за оценка от публичните стандарти, обществено мнение. По този начин изследването на процеса на разсъждаване пред публика се фокусира върху принципите на осмислянето: как твърденията са подкрепени от основанията, как основяанията са оправдани и открити за критика; и върху принципите, посредством които се оценяват аргументите като по-силни или по-слаби.
Идеята за реда (в аргументацията) предполага също, че аргументите са в известна степен саморегулиращи се – независимо от формалните правила, които съблюдават аргументаторите, в хода на общуването се разкриват изисквания, свързани с конкретния контекст. Присъствието на опонентите задължава спорещите да подчинят тяхното поведение на очакванията на критиката и да приспособят действията си към настоящото настроение и възприети очаквания на другите.
ОтговорИзтриванеТъй като участниците в процеса на аргументацията зависят един от друг в процедурните условия, от техните взаимодействия – те развиват допълващо се поведение, взаимна осведоменост за основните правила. Някои автори определят този взаимообучителен (Белланкастерска школа от 19 век) метод като “аргументативен метод”.
В този аспект метода лежи в самото противопоставяне – в осъзнаването, че всеки един от аргументаторите е свързан с личността на другия в процеса на атакуване и защита. В резултат се създава взаимодействие при равнопоставеност, при което всеки участник придобива в равна степен задължения и права спрямо другия.
Разглеждането на аргументацията като саморегулираща се процедура включва и обстоятелството, че понякога аргументите се подчиняват на професионални канони и други външни правила.
Дебатите, например, са много повече регулирани от правила, отколкото обикновените разговори.
ОтговорИзтриванеТе следват правила, ограничаващи времето, мястото, последователността за участие, ролите на дебатьорите и др. В дебатите особена роля изпълнява и аудиторията, която очаква от всеки участник да опровергае другия.
Процедурата на парламентарните дебати, например, е разработена най-детайлно.
В нея се визират правилата (някои от тях застъпени дори в конституциите на държавите), главно включени в Правилника за работа на Народното събрание. Най-добрата система от правила за водене на критическа дискусия предпоследните десетилетия е разработена в прагмадиалектическата теория на аргументацията, дело на Амстердамската школа.
Нейните създатели – Фр.Еемерен, Р. Гроотендорст, Ан. Блеър и др. Нейните създатели разработват детайлизиран кодекс от правила, който предполага не само строго логическо мислене, но и предполага повече взаимно разбиране и взаимодействие.
Участниците в спора трябва да се съгласят за:
1. Общата дефиниция по спорния въпрос;
2. Правилата, които ще управляват тяхната “критическа дискусия”;
3. Стандартите (критериите) за оценяване на дискусията;
4. Резултати от проведената дискусия. Споровете около природата на аргументацията през последните десеттилетия най-често произтичат от разликите между различните гледни точки.
Някои учени съсредоточават вниманието си върху процеса на реторическа инвенция, в който те вписват познавателните си способности да съчетават твърденията и доводите.
Други се фокусират върху умението на аргументатора да въплати намеренията (интенциите) в изпълнението.
Трети се концентрират върху самото съобщение.
За четвърти – обект на изследване е разсъждението, чрез което слушателите възприемат речта.
Естествено резултатите от изследванията са твърде различни:
Така едни изследователи виждат в посланията безличностни текстове, открити за много възможни интерпретации.
Други виждат текстовете като емпирични записи на ситуирано действие. Трети виждат съобщенията и текстовете като доказателство за убежденията и познанията на аргументатора за комуникацията.
3/ Инвенцията, както и слушането са познаваетлни процеси, но говорителят и слушателят могат да имат различни цели и ситуирани мотиви.
Слушателят може да възприеме твърденията на аргументатора в посока, съвършено различна от предначертаното, което им е било вложено.
ОтговорИзтриванеНапример, съмненията в почтеността на източника на информацията може да се окаже достатъчна преграда за възприеманото.
Развитието на психологията и нейните клонове (особено на социалната психология) през ХХ век даде нов тласък в разработването на теория на аргументацията. Х.Перелман и неговите последователи от Брюкселската школа фокусират най - крайните и противоречиви интерпретации на рационалността в аргументацията. Върху основите на античната реторика и нейния исторически развой през вековете, те обединяват психологическите и рационалните компоненти. 3 B. O` Keefe, “ The Logic of Message Design, “Communication Monographs” 55, 1988, p.98-103 3/
Идеята за аргументацията като продукт предполага историческата обвързаност на аргументите с логиката. Аргументите като продукти са единици на реторическото доказателство, съставени от теза, която трябва да бъде потвърдена от основания и гаранции и защитена с предвидено опровержение.
Аргументите в аргументацията са твърде различни както по структура така и по предназначение от тези в логическото доказателство (разсъждението) – Х.Перелман, Ст.Тулмин, Г.А.Брутян и др. Най-широко в западно-европейската и американската научна традиция са теоритическите изследвания на аргументацията, свързващия с анализа на разговора. Разговорът най-общо се определя като “целенасочен процес за решаване на проблем, в който хората създават и прилагат средства, за постигането на резултати в съответствие с принципите на съвместното действие и практическото разсъждение”.
4 Аргументите се появяват в следствие на онова, което участниците в разговора проектират, скриват, изявяват или омаловажават, за да избегнат несъгласието.
Те са комуникативни действия, организирани и интерпретирани с цел да се постигне взаимно възприемане на несъвпадащите намерения.
Сред школите и авторите по теория на аргументацията нека се спрем на онези, които в най-висока степен определят насоката на нейното развитие и предпоставят небивалият интерес към реториката (Х.Перелман, Ст.Тулмин, Фр.Еемерен, Г.А.Брутян). 4 Scott Jacobs and Sally Jackson, “Buildig a Model of Conversational Argument”, Rethinking Communication, Vol. 2, Newbury Park, CA: Sage, 1989, p. 164
източник: укипедия
ФАКТ
ОтговорИзтриванеФакт е нещо, чиято истинност може да бъде доказана научно или логично. Факт обикновено е нещо, което се е случило в действителност и чието съществуване е безспорно и не подлежи на съмнение.
Факт, истиността на който е доказана, се нарича доказан, истински факт или истина. Факт, който се смята за истински може да бъде по-късно опроверган, но също така опроверган факт може да се окаже истински.
В науката факт е обективно проверено (потвърдено експериментално) наблюдение, за разлика от теорията, която е обяснение на или тълкувание на факти.
Юридическият факт е общественозначимо явление от обективната действителност (конкретно жизнено обстоятелство), с наличието или отсъствието на което хипотезата, респективно санкцията, на правната норма свързва правни последици (възникването, изменението или прекратяването на правни отношения и/или правни връзки чрез изпълнението на диспозицията, респективно на санкцията на правната норма).
Върху възприемането на фактите има голямо влияние психологията. Хората са склонни да виждат факти, които потвърждават тяхната позиция и да игнорират такива, които ѝ противоречат. В обичайната реч използването на думата „факт“ може да се свърже със следното:
Честно и обективно наблюдение, потвърдено от широко уважавани наблюдатели
- не са рядкост грешки при тълкуването на значението на наблюдаваното
- често се използват властови механизми, за да се наложи политическо коректно тълкуване на дадено наблюдение
Повтарящо се нееднократно събитие
- Еднократно наблюдение на даден феномен не го прави непременно факт. Съгласно общоприети държавни норми, обикновено се изисква повторно наблюдение.
Нещо, за което се смята, че е действително, за разлика от измисленото
Нещо конкретно, използвано като база за по-нататъшна интерпретация
Информация за конкретен предмет
източник: укипедия
ТЕОРИЯ
ОтговорИзтриванеДумата теория има няколко различни значения в различните сфери на познанието. Това значение зависи от приложените методи и от контекста.
В науката
„Теория“ в науката се нарича математическо и/или логическо обяснение или описание на набор от събития или явления, или техен модел. В този смисъл „теория“ се нарича такава хипотеза, която е потвърдена или установена чрез наблюдение или експериментиране и приета като изложение на известни факти; изложение на нещо, смятано за основен закон, принцип или причина за познато или наблюдавано явление.[1] Една теория е в състояние да прогнозира бъдещи събития или наблюдения от същия род и да бъде подложена на тестове посредством експерименти, в следствие на което да бъде потвърдена или опровергана (фалсифицирана). Оттук следва, че за хората, занимаващи се с наука, понятията „теория“ и „факт“ не са противопоставени. Теорията в науката е хипотеза, потвърдена от факти, за разлика от лаическия смисъл на думата.
Наличието на необяснени явления показва, че определена научна теория не дава задоволителен модел, с който да се обяснят или предвидят точно тези последствия. Така например, вълновата теория за същността на светлината не обяснява фотоелектричния ефект, въпреки, че успешно предвижда резултатите от експеримента с двете цепнатини (показващ дифракцията на светлината). По-късни теории, основаващи се на квантовата механика, дават подходящи моделни обяснения и на двете явления.
Логическа грешка е да се твърди, че след като дадено явление е непредвидимо по настоящата научна теория, то по-добра теория не може да бъде формулирана, която да обясни въпросното явление. Ако се предложи като обяснение свръхестественото действие на Бог, то в този случай става въпрос за аргумент от типа Бог на белите полета (в познанието).
От друга страна, логически неправилно е да се приема, че след като една теория обяснява всички познати явления, тя задължително е вярна. Фактът, че не са известни факти, които да са в противовес на дадена теория, не е само по себе си доказателство за верността на теорията (както сочи Карл Попър). Съществува винаги възможността да съществува някакво все още необяснено явление, което да не се вписва в теорията. Така например, няма нито едно известно явление, което да противоречи на теорията на Големия взрив. Това по никакъв начин не е окончателно доказателство, че произходът на Вселената е резултат на Големия взрив.
Често научната общност е подложена на критика. Обичайно учените се изразяват и постъпват така, сякаш една теория (напр. на Големия взрив) е окончателно вярна. В подкрепа на учените обаче идва чистата практичност — въпреки, че от чиста логическа гледна точка, допускането за вярност е грешно, то е абсолютно непрактично (ако не и невъзможно) да се планират експерименти или да се прави оценка на данни, при отсъствие на каквито и да е било допускания. Науката се нуждае от някакъв набор от фундаментални допускания, на които да стъпи, за да се развива.
В ежедневието
В ежедневието думата теория се използва като синоним на мнение, догадка, предположение или хипотеза. В този смисъл, теорията не се основава на факти, или с други думи, не изисква съответствие с достоверно описание на реалността. Ето защо твърдението "Това не е факт, това е само теория" е некоректно. Достоверните описания на реалността следва да се разбират като твърдения, които остават верни независимо от мнението на хората.
Произход
Думата навлиза в английския през 1613 г. от латински, а преди това от гръцки θεωρία (съзерцание, наблюдение, изучаване), θεωρός (зрител, буквално означава "който гледа шоу").
източник:уикипедия
ХИПОТЕЗА
ОтговорИзтриванеХипотеза (от старогръцки — предположение) е предложено обяснение на дадено явление. В науката хипотеза е твърдение, което трябва да бъде доказано или отхвърлено. Следователно една научна хипотеза трябва да бъде фалсифицируема, т.е. трябва да са възможни експерименти, които биха опровергали хипотезата, ако дадат определен резултат.
В правото хипотезата е структурна част на правна норма, която съдържа условията, при наличието на които се задейства самата норма.
източник: уикипедия
СПЕКУЛАЦИЯ
ОтговорИзтриване(РЧД)(от латински : spekula - НАБЛЮДЕНИЕ)
филос.
ИДЕАЛИСТИЧЕСКО ПОСТРОЕНИЕ, КОЕТО Е ОСНОВАНО САМО НА ЛОГИЧЕСКИ ПРЕДПОСТАВКИ И НЕ ПОЧИВА НА ОПИТА.
Математическо доказателство
ОтговорИзтриванее убедителното демонстриране че дадено математическо твърдение е вярно по необходимост. В математиката доказателствата се получават чрез дедуктивни разсъждения, а не чрез логическа индукция или по емпиричен път, както в природните науки. При тях се използва логика, но обикновено тя не е формализирана и включва изрази от естествения език, който позволява известна двусмисленост.
Чисто формалните доказателства, изписани на изцяло символичен език, са предмет на теорията на доказателствата.
Доказаните твърдения се наричат теореми в математиката, като се приема, че доказателството е изнамерено от някого, някой пръв е извършил доказването.
Когато нито утвърждаващото, нито отричащото твърдение все още не са доказани, такова твърдение се нарича ХИПОТЕЗА.
Когато в процеса на доказването на теорема се отделят помощни за тях твърдения, по-малко сложни от теоремата, те се наричат леми.
Основни елементи на всяко доказателство
Тезис – съждение, което се доказва.
Основание – доводи, аргументи, известни съждения, които се използват за установяване верността на тезиса.
Правила за извод и закони от логиката, които определят реда и начина на съчетаване на основанията, чрез които се установява верността на тезиса.
Видове математически доказателства
В зависимост от това, дали при доказването на твърдението се използва или не се използва неговото отрицание, математическото доказателство е пряко или косвено. Такова доказателство, при което се доказва неверността на отрицанието на дадено твърдение, се нарича косвено. Доказателство, в което не се използва доказване неверността на никое твърдение, се нарича пряко.
Опровержението на неистинно твърдение може да се извърши пряко или косвено.
Към прякото опровержение спадат: опровержение с факти, критика на аргументите, критика на използвана демонстрация.
Към косвеното опровержение спада опровержение чрез свеждане към абсурд.
Според закона за изключеното трето (лат – Les exclusi tertii sive medii inter duo contradictiria) от две противоречащи си твърдения в едно и също време и в едно и също отношение (за един и същи предмет), едното непременно е вярно, изключена е трета възможност.
От дидактична гледна точка, при еднаква сложност, косвените доказателства са по-трудни от преките.
Забележителни факти
Пример за дългогодишни усилия, в продължение на стотици години, да се опише математическо доказателство, е Великата теорема на Ферма, формулирана още през седемнадесети век. Множество математици правят опити да опишат нейното доказателство, някои допускат грешки, после ги откриват или твърде бързо се опровергават вариантите на техните доказателства от колегите им. Все още продължават да постъпват нови предложения, най-често - с грешки и пропуски за тази вече доказана теорема.
ТЕОРЕМА
ОтговорИзтриванеТеоремата е доказано логическо твърдение. Доказването на теореми е основна част от математиката. Понятието "теорема" е различно от "теория".
Една теорема има две части – списък с предположения и заключение, което може да бъде логически изведено от предположенията. За да се счита едно твърдение за теорема, е нужно то да има доказателство. Самото доказателство не се счита за част от теоремата.
В математиката освен "теорема" се използват и няколко други понятия с подобно значение.
Теореми се наричат само важни твърдения, които имат сложно доказателство. За по-маловажните твърдения се използват следните понятия:
лема: това твърдение е част от доказателството на по-голяма теорема. Разликата между "лема" и "теорема" понякога е неясна, тъй като важен резултат за един математик може да бъде маловажен за друг. Примери за важни леми са лемата на Гаус, лемата на Цорн, лемата на Поанкаре.
следствие: твърдение, което следва почти без доказателство от друго вече доказано твърдение. Твърдението B е следствие на твърдението A, ако B може лесно и бързо да се изведе от A.
забележка: твърдение, което се доказва изключително лесно. Може да представлява интересен резултат или да се използва за доказателството на друго твърдение. Забележките, за разлика от следствията обикновено се представят без доказателство, защото то се смята за очевидно.
твърдение: всичко което не е теорема, лема, следствие или забележка. Въпреки наименованието си твърденията изискват доказателство. Навсякъде другаде в тази статия се използва по-общото значение на думата.
Твърдение което не е доказано, но се предполага че е вярно се нарича хипотеза. Теоремата на Гьодел за непълнота ни казва, че за всяка достатъчно богата система от аксиоми има твърдение, което не може да се докаже или отхвърли използвайки само дадените аксиоми.
ТЕОРЕМА НА ГЬОДЕЛ ЗА НЕПЪЛНОТАТА
ОтговорИзтриване(уикипедия)
Теоремата на Гьодел за непълнота описва математически невъзможността за изразяване на цялата истина за дадена предметна област с формални средства (тази формулировка е известна като първа теорема на Гьодел за непълнота).
По-точно:
Нека имаме някаква безкрайна област G от обекти и зависимости между тях и се опитваме да създадем формална теория T, описваща тази област.
Нашата теория T ще позволява с крайни синтактични конструкции (формули, аксиоми, теореми, доказателства) да описваме верните факти за областта G.
Теоремата на Гьодел гласи:
Ако теорията T е достатъчно богата, тя не може да изрази чрез теореми всички верни факти за областта G.
Под достатъчно богата се разбира теория, която изразява понятия като алгоритъм или изчислимост в някаква форма.
Доказателството на теоремата е конструктивно — построява се специален обект, наричан Гьоделево твърдение, което нито може да се докаже, нито да се опровергае от формалната теория T, но е вярно в областта G.
ИСТОРИЯ
ОтговорИзтриванеАвстрийският математик Курт Гьодел формулира и доказва теоремите си през 1931 г. Доказателството му използва техниката на самообсъждане (self-reference), известна още и като диагонален процес на Кантор. Същата математическа техника причинява и известния парадокс на Ръсел в наивната теория на множествата.
Първите доказателства се отнасят до формални аналози на аритметиката, задавана чрез аксиоми на Пеано.
През 1936 г. Алън Тюринг опростява определението на понятието формален метод, свеждайки го до Машина на Тюринг. Той формулира и първите алгоритмично нерешими задачи, като отбелязва връзката им с теоремата на Гьодел. Доказателствата му също използват самообсъждане (за компютърни програми по-точният термин е самоизследване).
Компютърна интерпретация
Гьоделевото твърдение е подобно на самоизписваща се програма, по-точно то описва поведението на самоизследваща се компютърна програма P, реализираща следния алгоритъм:
Създай собствения си текст в променливата A на паметта.
Създай в променливата B формула от теорията T, съответна на твърдението: Програмата, записана в A спира.
Търси доказателство в теорията T на някоя от формулите B или ¬B.
ако намериш доказателство за B, започни безкраен цикъл.
ако намериш доказателство за ¬B, спри.
Формулата (P се зацикля) е Гьоделево твърдение.
То е вярно в нормалния свят на компютърните програми, тъй като единственото поведение на програмата P, което не създава абсурдна ситуация, е тя да търси в т. 3. на алгоритъма доказателство за верността на някоя от двете формули (P спира) и (P се зацикля), без да го намира никога.
Конструкцията на програмата P гарантира, че формулата (P се зацикля) е недоказуема в T, т.е. теорията не е пълна (не съдържа като теореми всички верни твърдения). Думата верни употребяваме в смисъл съдържателно (семантично) верни факти в изследваната област G.
Всички усилия да създадем пълна формална теория за област на изследване, чиято сложност е достатъчна да изрази понятието алгоритъм, са напразни. Можем да добавяме нови аксиоми, но конструкцията на Гьоделево твърдение ще ни даде нова недоказуема формула. Ако пък добавим всички верни твърдения за G като нови аксиоми ще получим теория, в която нямаме ефективен метод за разпознаване на аксиомите.
Втора теорема
Прецизиране на доказателството на първата теорема на Гьодел за непълнота, по-точно провеждането му във формалната теория T, дава като резултат втората теорема на Гьодел за непълнота известна още като теорема на Гьодел за непротиворечивост:
Ако теорията T е непротиворечива, формулата (T е непротиворечива) е недоказуема в T.
Втората теорема обезсмисля усилията да се изгради единна, сигурна и надеждна математическа теория, която да се използва без уговорки като основа или инструмент в останалите науки.
Философска интерпретация
ОтговорИзтриванеТеоремата на Гьодел (в двете ѝ форми) налага силни ограничения върху формалните математически теории и върху методите на научно изследване изобщо. Прието е научното изследване да се разглежда като комбинация от експериментални методи и теоретични конструкции, като последните използват за основа математически теории.
След като формалните математически теории са съществено семантично непълни (такъв е смисълът на първата теорема) и тяхната непротиворечивост е недоказуема (по втората теорема), възниква изкушението да се обсъждат алтернативни пътища.
За съжаление, не разполагаме с никакъв друг инструмент за теоретични заключения. Формалните теории са единственият приемлив от гледна точка на представата ни за научен метод инструмент за логично извеждане на следствия от начални предпоставки.
По-разумно е да се примирим с факта, че обитаваме реалност, в която действат закони, които ни ограничават както по отношение на физически закони (примерно невъзможността да се движим по-бързо от светлината), така и по отношение на методите ни за натрупване на знания.
О, Господи!... :D
ОтговорИзтриванеъъъ, исках да кажа: О, Светле, как e? :P
Задача създадена от мен
ОтговорИзтриване1. Теза (тезис)
Хипотетично да предположим, че аз съм достатъчно състоятелен човек, който може да докаже, че е обезпечен с 15 милиона долара.
Нека, все така хипотетично да продължим да предполагаме, че аз публично обявя награда от 15 милиона долара, която награда ще бъде връчена, ако се намери човек, който да докаже следното твърдение:
"няма бог = бог не съществува".
да предположим, че не се появява такъв човек.
Какви са логическите изводи, които бихме могли да направим от вече изредените факти?
това е задачата.
1. казус
ако някой, който и да е той, предположи, че един от логическите изводи от гореспоменатите факти е:
аз съм "велик човек"
(Всеки път, когато се появи някой псевдонаучен парцал, който твърди, че може да докаже наличието на памет във вода, този велик човек - Джеймс Ранди, отива и му предлага 1 млн. за да го докаже.)
можем ли да счетем този извод за верен?
ОТГОВОР:
този извод няма никакво логическо отношение с гореспоменатите факти.
този извод е емоционална оценка, която логически по никакъв начин не следва от гореспоменатите факти.
Това че, твърдението ми :
"изводът, че твърдението "аз съм "велик човек" НЕ Е ВЯРНО, ЗАЩОТО НЯМА ОТНОШЕНИЕ КЪМ ФАКТИТЕ ОТ ГОРНАТА ЗАДАЧА"
НЕ МЕ ПРАВИ АВТОМАТИЧНО НЕ-ВЕЛИК ЧОВЕК, защото по пътя на същата логика и отрицателното твърдение също НЯМА ЛОГИЧЕСКА ВРЪЗКА С ФАКТИТЕ ОТ ЗАДАЧАТА.
2. КАЗУС
ако някой, който и да е той, каже "Петканчо" ( който и да е той, ако ще и папата да е, ако ще и Емото да е, ако ще и Джеймс Ранди да е)
не доказа твърдението: "няма бог = бог не съществува", независимо, че му бяха предложени 15 милиона долара,
СЛЕДОВАТЕЛНО БОГ СЪЩЕСТВУВА,
можем ли да считаме, че подобно твърдение е логически изведено от гореспоменатите факти в задачата?
ОТГОВОР:
(този отговор е по-дълъг и труден,но блестящо демонстрира най-често използваните техники за манипулация на общественото мнение)
Твърдението "няма бог = бог не съществува" има тежестта на, може да бъде сравнено, с така наречения в правото - „отрицателен факт”.
/Отрицателните юридически факти не подлежат на доказване от страната ,която се позовава на тях , защото не може да бъде доказана липсата на „нещо”, че нещо не съществува или да бъде доказано, че нещо не се е случило. Природата на доказателството изисква да се докаже, че нещо го има, че съществува, че се е случило./ Страната , която се позовава на настъпването на факта (няма бог – бог не съществува) няма как да докаже ненастъпването му.
Т.е. логически е ДОКАЗАНО, че ОТРИЦАТЕЛЕН ФАКТ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ДОКАЗАН.
Това че, не може да бъде доказано твърдението „бог не съществува = няма бог” обаче, НЕ СЕ ПРИЕМА ЗА ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ОБРАТНОТО „ бог съществува = има бог”.
КАКТО И
ДОКОГАТО някой НЕ ДОКАЖЕ ТВЪРДЕНИЕТО „бог съществува = има бог”, страната, която е принудена да „докаже отрицателния факт” ЩЕ СЕ ПОЛЗВА ОТ ОБЛАГАТА, ЧЕ ЛОГИЧЕСКИ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ДОКАЗАН ТОЗИ ФАКТ.
Което МАНИПУЛАТИВНО, БИ МОГЛО ДА се изроди в ТВЪРДЕНИЕТО, ЧЕ ЩЕ Е ПРАВА ДО ДОКАЗВАНЕ НА ПРОТИВНОТО, който факт сам по себе си не я прави „права” – защото тя не е доказала твърдението.
Изводи:
ОтговорИзтриване1.Неспособността да бъде доказано твърдението : „няма бог = бог не съществува” няма логическо отношение, логически не може да бъде прието за, НЕ Е ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ТВЪРДЕНИЕТО „има бог = бог съществува”.
2. наградата обявена за решаване на задачата НЯМА НИКАКВО ЛОГИЧНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ФАКТА, ЧЕ ЗАДАЧАТА Е НЕРЕШИМА, ДО ДОКАЗВАНЕ НА ПРОТИВНОТО.
И 50 милиона да бъдат предложени, този факт не може да окаже влияние върху логическото ниво, в което задачата трябва да бъде доказана.
Двата факта – наличието на 15 милиона и „задачата, която трябва да бъде решена” са от различни нива на
Математически казано:
Двата факта:
- „Аз, която давам 15 милиона и е доказано, че мога да го направя”
- и факта, че твърдението „няма бог =бог не съществува” е с тежестта на отрицателен факт, както и логическите изводи, които могат да се извлекат от това твърдение (виж по-горе)
СА ФАКТИ, ПРИНАДЛЕЖАЩИ НА РАЗЛИЧНИ РЕДОВЕ НА КОМПЛЕКСНОСТ:
ПЪРВИЯТ НЕ МОЖЕ ДА СЕ РАЗШИРИ КЪМ ВТОРИЯ,
НИТО ПЪК ВТОРИЯ МОЖЕ ДА СЕ ИЗВЛЕЧЕ ОТ ПЪРВИЯ –
ТЕ ИМАТ ОТНОШЕНИЕ НА КОНЦЕПТУАЛЕН ДИСКОНТИНУИТЕТ.
Всичко това, само по себе си, НЕ ДОКАЗВА, ЧЕ ИМА БОГ.
както и, че НЯМА БОГ.
ВСЯКО ПОЗОВАВАНЕ НА ПОДОБНИ ТВЪРДЕНИЯ ЩЕ СА САМО ЕМОЦИОНАЛНИ ОЦЕНКИ, КАКТО И СПЕКУЛАТИВНИ СЪЖДЕНИЯ.
Ламоте, позволявам ти да дадеш „задачата” ми, както и изводите направени от нея на който специалист пожелаеш, в която и да е област на познанието, която счетеш че би могла да бъде адекватно критична и да я подложиш на проверка.
ОтговорИзтриванеСЪОТВЕТНО ДА ОПРОВЕРГАЕШ СЪСТОЯТЕЛНОСТТА НА (РАЗ)СЪЖДЕНИЯТА МИ.
п.с.
в подобно подлагане на проверка няма нищо лично. както и откриването и доказването на несъстоятелността на начина ми на мислене, пак не е проява на лично отношение.
Защо пиша всичко това?
ОтговорИзтриванеЗащото искам да демонстрирам подход за обсъждане на факти.
"Злонамерените манипулатори" или пък, по-меко казано "некоректните манипулатори" на обществените нагласи, много добре знаят тези правила на логически постройки, както и боравят умело
СЪС СМЕСВАНЕТО НА ИДЕИ ОТ РАЗЛИЧНИ ПОНЯТИЙНИ РЕДОВЕ НА КОМПЛЕКСНОСТ,
КОЕТО ТРУДНО МОЖЕ ДА БЪДЕ УЛОВЕНО ОТ НЕОПИТНО ОКО
И НА ПОВЪРХНОСТТА МИНАВАТ ЗА ЛОГИЧНИ, СЪОТВЕТНО ЗА ВРЕНИ.
КАТО КАПАК, ИЗРЕЧЕНИ ОТ НЯКОЙ "НАБЕДЕН ЗА УТВЪРДЕН АВТОРИТЕТ"
(ТУК НЕ Е НУЖНО ДА БЪДЕ ПОДЛАГАН НА СЪМНЕНИЕ АВТОРИТЕТА - доказаните заслуги, на който и да е учен в дадена област, НЕ ГАРАНТИРА ДОКАЗАНО МОРАЛНАТА МУ ПОЗИЦИЯ КАТО ГОВОРИТЕЛ - тук пак имаме демонстрация на смесване на понятийни редове - понятията интелект и морал са от различни редове на комплекснот)
ПОДОБНИ СПОСОБИ ЗА МАНИПУЛАЦИЯ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ НАГЛАСИ СЕ ПРЕВРЪЩАТ В ОРЪЖИЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ И ВЯРВАНИЯ.
Да, тези механизми се използват нашироко откакто човекът е тръгнал да създава общество.
Използват се от всички начини на управление - политически, религиозни...
за съжаление и науката може (и се) превръща в политика или религия, ако
е в ръцете на НЕСЪВЕСТНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
И това, няма никакво, ама никакво отношение към тяхната принадлежност, религиозни или атеистични убеждения, хобита, сексуални предпочитания, ако щеш...
Има само отношение към ИЗБОРА ИМ НА НАЧИНИТЕ НА БОРАВЕНЕ С ИНФОРМАЦИЯТА, ДАЖЕ НЯМА И ОТНОШЕНИЕ КЪМ ИСТИННОСТТА НА САМАТА ИНФОРМАЦИЯ.
ДОКАЗАНО НЕВЕРНИ ФАКТИ, УМЕЛО "ОПАКОВАНИ" МОГАТ ДА БЪДАТ СРЕДСТВО ЗА ПОВЛИЯВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ.
И ТОВА СЕ ИЗПОЛЗВА НЕ САМО ОТ ХОМЕОПАТИЯТА, НО И ОТ СЪВРЕМЕННАТА ФАРМАЦЕВТИКА.
НЕДОБРОЖЕЛАТЕЛИ, КОИТО ИСКАТ И ИМ СЕ ПОЛУЧАВА ДА ПЕЧЕЛЯТ МНОГО ПАРИ, БЕЗ ДА НАВРЕЖДАТ (физически, за да не бъдат пипнати) ГО ПОЛЗВАТ ШИРОКО НЕ САМО ВЪВ ФАРМАЦЕВТИКАТА, А В МОДНАТА ИНДУСТРИЯ (шампоани с витамини, кремове с ебем ти какво...), в хранителната промишленост и т.н. и т.н.
НЕМОРАЛНИЯ МОДЕЛ НА ПОВЕДЕНИЕ СЕ ПОЛЗВА ШИРОКО, АКО ОТГОВАРЯ НА УСЛОВИЕТО - ЩОМ НЕ МОЖЕ ДА ДОКАЖЕТЕ, ЧЕ ВРЕДИМ, А ХОРАТА КАЗВАТ, ЧЕ "РАБОТИМ", ЗНАЧИ ВСИЧКО Е НАРЕД.
И ТОВА Е ТАКА - НЕ Е ПРЕСТЪПНО ПОВЕДЕНИЕ, НЕЗАВИСИМО, ЧЕ Е НЕМОРАЛНО.
Да ти шибам и Емотото, и хомеопатията да ти шибам, и фармацевтичната индустрия да ти еба... и Докинса да ти шибам, и политиката, и шибаните средства за злономерена манипулация, да ги шибам…
ОтговорИзтриванеако мога да им ги начукам... ама не мога, защото какъвто и голям да го вадя, го нямам... и това, че не мога да докажа, че го нямам, не доказва, че мога да го извадя голям и магичен, за да им го начукам, на шибаняците шибани…
щото, вместо да се шибам, съм тръгнала да си пържа мозъка и да си харча на вятъра шибаното време, да пиша НЕЩА, КОИТО НИКОЙ НЯМА ДА ПРОЧЕТЕ, И ОЩЕ ПО-НИКОЙ НЯМА ДА ИСКА ДА РАЗБЕРЕ, ЗАЩОТО НА НИКОЙ НЕ МУ СЕ МИСЛИ…
хората не искат да мислят надълбоко,
защото това ги кара да се чувстват изгубени…
хората искат рецепти и то такива, които действат бързо и као меже без да си мръднеш пръста... и ако някой им ги дава тези рецепти и им работят на „опитно ниво”, те не се интересуват от причините, поради които им се получава, ако ще някои да ги наричат ефектът "плацебо" и са си прави… дреме им на хуя как се нарича рецептите им, нали им работят...
а ако не им работят… псуват и бият, и търсят други рецепти до следващия шамар, до следващия ядец, до следващия среден пръст… до следващия нокаут... до следващият епилептичен припадък...до следващата амнезия...
ЩОТО ТАКА ИМ Е ПО-ЛЕСНО, БЕЗ ДА ОСЪЗНАВАТ, ЧЕ НЕ ИМ СТАВА ПО-ЛЕСНО,
да си шибам тъпата, шибана глава, която не спира да ми бръмчи и съм тръгнала да обяснявам неща, дето никой не иска да чува, пък камо ли да разбира, да вниква в тях,
да си шибам тъпото желание да ОБЯСНЯВАМ ОСНОВИ НА МАНИПУЛАЦИЯТА,
вместо да се шибам…
да се еба в тъпата, путка дето съм, да се еба, че съм в мензис и даже не мога да се шибам, щото и презерватива не може да ми помогне и огромното желание на партньора ми да ме шиба не може да ми помогне, нищо, че не му пречи да ме шиба и в мензис, щото кървя, обилно кървя и ме боли… много боли… а шибането, все пак, ако не носи удоволствие, си е шибано изнасилване, отвсякъде, нали? Или?
Лелеееее, Светлееееее
ОтговорИзтриванеразказа ми играта пак
Да знаеш, не бих си уредил секс-среща с теб, щото ще разказваш и говориш много :р, а действията ще ги оставиш на втори план :р
Шегувам се :р
Иначе с тези неща, които успях даа чета съм съгласен :))
Накрая в София пристига Крисчиън Слейтър и избива всички :р
ОтговорИзтриванеКод за достъп «София»
http://rutor.org/torrent/213285/kod-dostupa-«sofija»_sofia_assassins-bullet-2012-hdrip-l1
Момчета,
ОтговорИзтриванепичове сте... много яки типчета!:)
За мен е удоволствие да общувам с вас!
... слабост сте ми и тримата :)))))) то може и да е щото очевадно са ми слаби ангелите, но никой не е съвършен, дори и аз :))))))