петък, 24 януари 2014 г.

Алкохолен реализъм, "Поща" и Чарлз Буковски

- Когато не ни се обаждаш, знаеш ли какво ни казваш?
- Не.
- Чинаски, ти тогава казваш "Да ѝ го начукам на пощенската станция!".
- Така ли казвам?
- И, г-н Чинаски, знаеш ли какво значи това?
- Не, какво значи?
- Това значи, г-н Чинаски, че пощенската станция ще ти го Начука на теб!

Когато хванеш книга на Буковски, нямаш усещането за четене, а сякаш се прехвърляш в задимен бар, а до теб е самият Буковски, с чаша уиски в ръка, който ти разказва история, с дебел, плътен и дрезгав, алкохолизиран глас. А историите на Буковски са за обикновени хора, които не изпъкват с нищо, напълно посредствени, каквито са повечето. Пропаднали хора, зарити в лайна, измъкващи се от смазващата социална тоалетна дупка, само за да се хвърлят след миг в алкохолно тресавище, от което няма измъкване. Алкохолен реализъм, получен от ежедневния стрес.
Буковски разказва с прости думи и изречения, без излишни описания и метафори, без философски напъни и сложни термини. Простичко, но истинско. 

"Поща" се явява нещо като полу-автобиографична книга, която описва дългогодишната тежка и еднообразна работа на Буковски в пощите. Главният герой Чинаски е вероятно алтер-егото на писателя, който пропилява живота си в заливане с алкохол, залагания с конни надбягвания и разпиляна дружба с пропаднали жени. Покрай него съществуват хора, които никой не забелязва - като стария пощальон Дж. Г., който раздава бонбони на децата в неговия район, докато накрая една истерична майка не го обвинява в опит за блудство, което психически разстройва и съсипва кроткия старец. Или Бети - първата любима на Чинаски, чийто край идва без дори някой да се опита да ѝ помогне, един жалък край на самотна и нещастна жена.

В "Поща" обаче преобладават сатиричните, самоиронични елементи. В залупения си живот Чинаски попада в комични, жалки ситуации, които подчертават нищожното му съществуване, за което на никого не му пука, на което Чинаски отговаря - майната му на цялата система, и на мен не ми пука.

"- Какво не им е наред на гъзовете, бейби? Аз имам гъз, ти имаш гъз. Отиваш в магазина иси купуваш пържола, която също е имала гъз. Гъзовете покриват целия свят...светът е пълен с милиарди гъзове. Президентът има гъз, момчето, което мие колите има гъз, съдията и убиецът има гъз....даже пурпурната карфица има гъз." 

петък, 10 януари 2014 г.

Чайна Миевил - "Морелси"

Или Миевил среща Мелвил.

Спомням си, че преди няколко години прочетох едно интервю на Миевил, в което той изразява амбицията да напише по един роман във всеки жанр. И ако "Градът и Градът" си е криминален роман, пречупен от странното миевилско въображение, то "Морелси" е едно отдаване на чест към класическите приключенски романи, които са разпалвали въображението на милиони деца по света и са оставили своя магичен, авнатюристичен отпечатък върху всички тях.

Като всяко произведение на Миевил, "Морелси" е смесица от много жанрове, водещ от които е приключенският, към който са добавени примеси от пост-апокалиптичния жанр, малко стиймпънк, и за десерт - ужаси. Миевил е създател на едни от най-чудноватите светове в литературата, които досущ като сложните механични стиймпънк джаджи, са събрани и сглобени по един  странен начин от различни познати литературни елементи, в една по-сложна конструкция. 



Сетинг и история
Сетингът в "Морелси" е подобен на онези в морските и пиратските романи, с тази разлика, че вместо кораби имаме влакове, а вместо морски чудовища - мутирали до огромни размери гризачи, които изскачат от песъчливия пейзаж и всяват ужас, напомнящ атмосферата на  "Дюн". Но за литературните препратки по-нататък.

Да си представим суха земя, върху която се разпростира безкрайна плетеница от железопътни релси, кръстосвани  от всякакъв тип влакови композиции, от дървени до модерни парни машини, от влакове теглени от животински тягове, до такива, които ползват ядрено гориво. Главният герой е Шам, сирак, който е помощник на лекар в един къртоловен влак. Да, хората ловят огромни мутирали животни, дълбаещи в пясъчната шир, а живеят в "грунднорма" - твърди земя, върху която човеците са в безопасност от същите тези твари. Но не всички се занимават с лов. Това е свят на пирати, които разграбват влаковете, на търговци, на търсачи, които издирват архи- или ню- останки, мародери и т.н.

Като във всеки приключенски роман за подрастващи, и тук главният герой е на кръстопът и се чуди на къде да поеме в този живот. Среща много хора, печели врагове и приятели, пътува, открива своята цел, своята "философия", преследва я и преминава през много препятствия за да я достигне. Класически сценарий, превърнат в култов роман от уникалното въображение на Чайна Миевил.

Литературни препратки
Така както героите в "Морелси" търсят следи и останки, така и авторът е "заровил" множество препратки, да ги наречем лит-останки, които читателите могат да открият.
Разбира се, основната препратка е към класиката "Моби Дик" на Хърман Мелвил. Името на капитанката на къртоловния влак, Абакат Нафи, е всъщност анаграма на Капитан Ахав, централна фигура в романа на Мелвил ( от английски като смените буквите на Abacat Naphi се получава Captain Ahab). Те двамата гонят почти митични същества - съответно гигантски бял кит и гигантска бяла къртица. Шам пък е подобно на Ишмаел.
Препратките към друг класически приключенски роман - "Островът на съкровищата" на Робърт Стивънсън, също са много сериозни. Доктор Лимзи на практика е аналог на доктор Фремло, а търсенето на съкровища и пиратските истории, вечери в кръчми са също взаимствани.
До голяма степен атмосферата и сетингът са препратки към историите на Джак Ванс от цикъла му "Умираща земя", където също имаме пост-апокалиптичен свят с небе, изпълнено с отровни газове, и земя със странни животни. Както и към поредицата "Смъртоносни машини" на Филип Рийв. Има ги и червеите от "Дюн" на Франк Хърбърт
Препратки има и към Даниел Дефо - Шам претърпява "влакокрушение" и попада в ситуацията на Робинзон Крузо ( островите в "Морелси" са скални местности, заобиколени от пясъци). Самото приспиване на Шам е във връзка с детския роман на Ерих Кестнер "Емил и детективите"
Така симпатичното прилепче на Шам, Дейби, пък напомня на отака от "Магьосникът от Землемория" на Урсула Ле Гуин. Е, слава богу Дейби е с по-щастлива съдба. Ха, дори Схватливия Ом, едно от божествата в "Морелси", е намигване към Тери Пратчет и "Малки Богове".  Миевил е направил поклон и към братя Стругацки, сталкерите и "Пикник край пътя"

----

След като я прочетох със сигурност пътуванията с влак няма да са същите :)
Well done China, you weirdo!