събота, 22 ноември 2014 г.

Марек Крайевски - "Смърт в Бреслау"

Поляците винаги са имали силни позиции в литературата. Като започнем от класиците Хенрик Сенкевич и Болеслав Прус, Тадеуш Доленга-Мостович, преминем през легендарните фантасти Станислав Лем и Януш Зайдел, и стигнем до Анджей Сапковски, авторът на поредицата за "Вещер", чиято компютърна игра, правена по книгите, придоби огромна популярност.

 Знам, че поляци и руснаци се обичат толкова, колкото се обичат израелци и палестинци (но не чак толкова, колкото шотландци и англичани :р ), но все пак бих сравнил Крайевски и "Смърт в Бреслау" с Борис Акунин и неговите романи - и двамата автори обичат да разполагат историите си някъде насред бурните събития между двете световни войни, и да построят и развият криминален сюжет около тях.



Събитията в романа на Крайевски ни прехвърлят в Бреслау (така немците наричат град Вроцлав), в началото на 30-те, когато градът е в рамките на Ваймарската република, след което попада в ръцете на Хитлер и нацистите.  Ритуално са убити две жени - младата дъщеря на масонски барон, заедно с нейната гувернантка. Със случая се захваща комисар Еберхарт Мок. В хода на разследването Мок е приклещен от нацистите от една страна, които използват тези убийства за пропагандни цели, като обвиняват евреин за тях, а от друга страна седи могъщия баща на жертвата - баронът-масон фон дер Малтен.  Налага се комисар Мок да лавира между двете страни: от една страна не желае да си навлече гнева на Гестапо, откривайки истинския убиец и проваляйки анти-еврейската им пропаганда, а от друга страна - влиятелният баща на убитото момиче обещава да му съсипе кариерата, ако не намери убиеца.

За да се измъкне от тази мелница Мок започва да действа безскрупулно и безпощадно, без да подбира средства. Това е и една от особеностите на романа - в него няма положителни герои. Всеки гледа да забие нож в гърба на другия, а в историята са въвлечени експанзивни нацисти,  езиди и тяхното сектанско ритуално отмъщение, масони, тайни агенти, евреи... Разбираеми са действията на комисаря в тази ситуация, а на нас не ни остава нищо друго освен да се потопим в този мрачен, опасен и садистичен свят, и да се чудим кой от героите заслужава по-тежка съдба. В арабската митология скорпиониtе символизират едновременно злото и борбата срещу злото...

Още една от интересните точки в романа е, че авторът ни сблъсква с кюрдо-религиозния етнос на езидите (язиди), които в последните години попаднаха под светлината на прожекторите в западните медии, заради експанзията на Ислямска държава в близкия изток и масовия геноцид, който те извършват над тази кюрдска общност. Всъщност езидите (язидите) винаги са били преследван народ, векове наред мачкан от кръстоносци, араби, турци, кюрди и т.н. Езидите са секта, която почита сатаната, но след като се разкайва за греховете си. Наричат този бог на злото Малак-Тавус, представят го във формата на паун и вярват, че управлява света с помощта на седем ангела, също представени като железни или бронзови пауни. Накратко, религията на езидите е смесица от ислям, християнство, юдаизъм и зороастризъм, тоест, всички религиi преминали през планините в средата на Месопотамия, на запад от Мосул, оставяйки частици от вярванията си. По принци езидите са спокоен и любезен народ. Може би авторът е направил интересен паралел между преследванията срещу тях и преследванията срещу евреите в един роман, замаскиран като кримка с елементи на окултизъм.

Вероятно Крайевски е можело избегне някои клишета и да пидаде по-голяма дълбочина на героите, но като тегля чертата, определено интересен роман, особено за нощите без телевизор.


петък, 7 ноември 2014 г.

Ма Дзиен - "Изплези си езика"

Винаги съм казвал, че големите писатели умеят да казват много неща, с малко думи.
"Изплези си езика" е едно от най-странните четива, които съм чел. Запознава ни със странностите на тибетската култура и бит, които са далечни и непознати, дори прекалено екзотични за нас.

снимката е от capital.bg

Удивително кратък и прям, Ма Дзиен ни разказва истории, на които първоначално не исках да повярвам, но по-късно, след доста проверки в интернет, се оказа, че тибетския начин на живот е доста по-различен, отколкото предполагах. Това е ценното на такива книги - запознават те с привичките на други народи, чужди култури, социалните им проблеми и сблъсъци, особеностите на обществата им, и те карат дълго да се ровиш в мрежата. Разказите на Ма Дзиен се разпростират на около 80-на страници, които ме накараха да прочета неколкократно повече страници по-късно, за да опозная тибетската култура.

Едно от тези особености на тибетското общество е полиандрията, т.е. правото на жената да има няколко съпруга, или по-точно една жена да бъде поделена между няколко мъже. В едно голямо семейство братята може да си споделят жените. Това разбира се понякога поражда напрежение вътре в семейството. Понеже при тибетците все още съществува чергарския/изолиран начин на живот, сексуалните взаимоотношения са доста по-странни: не е изключено братя и сестри да се женят помежду си, а обикновено родителите уреждат сватосването, ако децата им не са вече се оженили на определена възраст.

Централна роля в разказите на Ма Дзиен е точно мястото и правата на жената в това затворено общество. Жената е грубо експлоатирана (най-вече сексуално) дори при ритуалите на тибетските жреци. Разбира се ние сме свикнали да свързваме Тибет с борбите им за независимост, с будистката философия и мъдростите на ламите. Малко се обръща внимание на социалните им особености, които могат да предизвикат доста въпросителни. Не знам дали този изолиран начин на живот, ограничени контакти, разделение на малки общества, не са причина за тази меко казано извратеност от наша гледна точка. В петте разказа на Ма Дзиен ясно поставя тези проблеми, въпросителни спрямо мястото на любовта и жената в тибетското общество, оставя ни сами да изградим своето мнение, като в същото време отлично насища тези разкази с характерната за този район будистка философия.

ПС В края на книгата има кратък речник-енцикопедия на будистките/бонските философски термини, което е доста удобно за ползване.

.


вторник, 4 ноември 2014 г.

Как ще изглежда Бай Ганьо на Константинов в Холивуд?

Смятам за крайно несправедливо много съвременни български писатели да нямат възможността техните произведения да бъдат адаптирани в скъпи кинопродукции, с всичките спец ефекти и модерни технологии. Представете си бляскави 3Д филми по книгите на Людмила Филипова, Георги Господинов, Милен Русков,Калин Терзийски, Захари Карабашлиев, Алек Попов (запазвам правата си да заснема филм по разказа "Вагинаторът" ) и т.н. Щеше да е яко, нали? ;)

Затова спретнах машината за възстановяване на справедливостта по света (наречена фотошоп) и реших да направя филми за един от най-популярните персонажи в българската литература - Бай Ганьо, обезсмъртил неговия създател - Алеко Константинов. Филмите са режисирани от най-популярните и най-знакови холивудски режисьори, и ще бъдат пуснати в кината, макар и в друга паралелна вселена, където физичните закони са по-благосклонни към народи, в чиято кръв има повече ракия, отколкото хемоглобин.

Та:

1. "До Чихуахуа и назад", режисьор Куентин Тарантино



Бай Ганьо (в ролята Дани Трехо) заминава за Америка и там започва бизнес с продажби на розово масло, което бързо започва да придобива популярност, а в нощните клубове масово се шмърка само прах от розово масло. Ефектите са удивителни, а най-странното е, че от розовото масло мъжете тотално изглупяват, а жените поемат контрола над тях. Мексиканската мафия погва Бай Ганьо, който им е разбил бизнеса с коката и амфетамините, и ще се опитат да си върнат властта над сенчестия бизнес (и над жените). На страната на Бай Ганьо застава цяла армия от мексикански мацки, които не си поплюват и газят наред с RPG-та. Накрая Бай Ганьо побеждава мексиканския бос и бива лично награден от американския президент Обама с най-високите почести на САЩ...

2. "Бай Ганьо се трансформира в Европа", режисьор Майкъл Бей


Бай Ганьо (в ролята Шая Лебъф) заминава в Прага, където се запознава с дъщерята на Константин Иречек и я уговаря да стане чалга звезда в новото му турбо-звукозаписно студио "Трака-трак".  Двамата са на романтична вечеря с шкембе чорба и зелева салата в заведението на  Пайнер Кючечек в Прага, когато изневиделица в чешката столица от небесата нахлуват извънземни роботи-десептикони, които искат да завладеят чешката бира. Бай Ганьо спасява неколкократно дъщерята на Иречек (в ролята Мегън Фокс) от падащите сгради и експлозии, и се изправя срещу десептиконите. Успява да ги победи, след като намира суперзвукови уредби на които да пусне музиката на оркестър "Кристали", от която десептиконите се саморазпаднали.  


3. "Бай Ганьо се завръща", режисьор Кристофър Нолан


Бай Ганьо основава партия СПД (Секси Пички и Дупета) и печели парламентарните избори с абсолютно мнозинство. След което докарва държавата почти до фалит, докато той строи грамаданско имение в Пуерто Рико и отваря казина в Далмация и Ривиерата. Тогава се появява Батман - решен на всичко протестиращ, който иска да свали корумпирания Бай Ганьо на всяка цена. И след тежки битки накрая успява.
Оказва се обаче, че Батман и Бай Ганьо са един и същи човек, който страда от раздвояване на личността...

------

Ееее, не остана време за повече, трябва да тръгвам за работа :р

.