четвъртък, 23 юни 2011 г.

Еманципирана магия - Тери Пратчет

Оригиналното заглавие на пратчетовото произведение е "Equal Rites", което всъщност е игра на думи от "Equal Rights",  буквално преведено "равни права". Това ни насочва и към основната тема в "Еманципирана магия" (между впрочем много оригинален превод, поздравления за Вл. Зарков).



Наследили сме герои и легенди от един древен, и леко примитивен свят, в който мъжете владеещи магическия занаят са обозначени с величествената дума "Магьосник", а жените практикуващи магии са проклети да носят грубото "вещица" и обикновено винаги са представени в негативна светлина. Тук Пратчет се заел да обори този стереотип и представя вещиците като грижовни, симпатично грозновати и еднакво умели в занаята колкото и магьосниците. За първи път в Света на диска се появява и великата Баба Вихронрав, със странните си привички.

Само Пратчет може да превърне една семпла история в едно от най-великите приключения. Преди да бъде погълнат от вечността, магьосникът Тъпан Пънски си търси негов наследник, който да наследи жезъла му. Затова се отправя към малкото селце Скапан Гъз, където осми син чака своя осми син. Тук има заигравка с фолклорните легенди за седмия син на седмия син (дори Iron Maiden имат и такъв албум), само че  Пратчет добавя още една бройка. И една пречка - осмият син на осмия син се оказва дъщеря...Ескарина. Вече е късно и силата е предадена. Ескарина се впуска да преследва съдбата си  и решава да отиде да овладее силата на магията в Невидимия университет в Анкх-Морпорк, където не се допускат жени (е, освен ако не са прислужнички, разбира се).

При Пратчет ценното не е историята, а това КАК тя е разказана. Прозата му е изключителна - колко са писателите, които могат да се изразят така:

Ескарина се движеше по панаира като подпалвач през поляна с купи сено или както неутрон подскача из реактор.
Но подобно на всички истински катализатори момичето изобщо не се въвличаше в процесите, на които даваше начало.

Няма как да не се засмееш на световете и героите, които Пратчет създава. Така например по време на приключението, Ескарина се среща с хора от племето на зуните, които въобще не умеят да лъжат, винаги казват истината и честността им е вбесяваща. Ако някой от тях обаче прояви някакъв талант към лъжата, зуните го издигат, дават му високи постове, титлата Лъжец, както и правото да преговаря с другите народи. Което всъщност доста дразни останалите, които смятат, че е по-правилно те да се наричат дипломати, специалисти по връзките с обществеността или политици.
Смях се и на гимнастическия салон в Невидимия университет. Той не е предназначен за физкултурни занятия, а просто е с непроницаеми стени и там магьосниците се упражняват с магии, като често по-непохватните от тях били събирани и изнасяни  в шишета.

Смешно ми беше и когато се появиха леки романтични искрици, които заподскачаха изпод десетките поли от прилепи на Баба Вихронрав и Архиканцлера на университета, хванал вещицата там където не трябва, докато летяли с метла.

Ех, Пратчет наистина е велик :)

Ревю на книгата и в Книголандия :)

11 коментара:

  1. Аз се чудех къде изчезна, а ти си се мотал с вещиците!
    :)

    ОтговорИзтриване
  2. Започнал си да се образоваш и ти ;Р

    ОтговорИзтриване
  3. Без Зарков просто не си го представям Пратчет. Чел съм само Moving Pictures в е-оригинал и ми липсваше дори оформлението на книжките на "Вузев". Голяма реклама им направих, извинявам се :) Чакай да спомена и Джош Кърби, чиито илюстрации винаги са ме дразнели и очаровали едновременно :))

    ОтговорИзтриване
  4. Сутринта беше леко напечено, но сега държа да изкажа благодарности за доброто представяне и да изразя огромното си недоволство (ти освен да зарибяваш хора, друга работа нямаш ли, а!?), че ми писна да издирвам книги, за които си писал. Ако не е лесна за намиране - мисли му ;)

    ОтговорИзтриване
  5. Зори, аз още търся двете книги на Зотов заради теб, а ти мен обвиняваш :))) Поне на Пратчет можеш да ги намериш в читанка :)

    Петре, наистина творенията на Джош са едновременно и ужасно грозни, и много красиви :)

    Силенциум, тоаи блог смятам да е за по-сериозни работи. Не знам колко време ще издържа, преди да напиша някоя глупост де :)

    Ел, вещиците ме отвлякоха и ме пратиха в нещо като командировка :(

    ОтговорИзтриване
  6. Препоръчвам Патрул на разсъмване - Дон Уинслоу :)
    http://www.amazon.com/Dawn-Patrol-Don-Winslow/dp/0307266206

    ОтговорИзтриване
  7. Аз от книгите за вещиците (които пък са ми идолки,особено Баба, еххх:)), май само тази не съм чела.:( А тя май е и първата за тях.
    Скоро ще го поправя тоя пропуск, че доста време вече не съм го чела.
    Всъщност преводът си е много важен за всяка книга. Може да й предаде още няколко нюанса красота или пък съвсем да я окипази. А за Пратчет специално пък е много важен.:)

    ОтговорИзтриване
  8. Като е за Пратчет май мога да вметна само това... Не е много в духа на поста...

    ОтговорИзтриване
  9. опа, съвсем забравих за този блог :@
    Ностро, мерси за линка, довечера ще го изгледам, макар и темата да е доста тежка :/

    Милена, наистина преводачите са важен елемент от една чуждоезична книга :) дано ти хареса, де, аз пък трябва да наваксам с баба вихронрав, тази ми е втора :)

    ОтговорИзтриване
  10. В момента я чета и ми е страшно забавна. Пратчет е велик!

    ОтговорИзтриване
  11. В момента я чета и ми е страшно забавна. Пратчет е велик!

    ОтговорИзтриване