вторник, 17 януари 2012 г.

Хайдегер и хипопотамът - Каткарт и Клайн

Да напишеш книга за смъртта не е лесно. Защото тя отнема всичко, което имаме.
А може ли да надсмееш смъртта?
Вероятно не, но хилядите философски теории, анализи, писания и творения предоставят чудесен материал, върху който да се забавляваме (или да захъркаме?), а току-виж може и да схванем нещо за живота и смъртта. Точно това правят Томас Каткарт и Даниел Клайн - открехват капаците на всички ковчези по темата и надникват в Смъртта, нейното предисловие Живота, и продълженето й, Блаженото отвъдно.

Каткарт и Клайн се разхождат из историята на философията и ни преразказват (с вицове) различните гледни точки на най-видните мислители и философи.

Ще почна с Фройд, защото се съгласявам с неговите писания:

"...Зигмунд Фройд посочва страха от смъртта като един от основните фактори, подтикващи хората да създават и отстояват илюзията за боговете и религията си. Поради безсилието ни пред перспективата, че ще умрем, нашето подсъзнание изобретява фигурата на бащата в небето, който ни помага да се справяме с живота. Но най-важното, фигурата на Върховния баща облекчава страха ни от смъртта, като ни предоставя вечен живот, ако се съобразяваме с изискванията на обществото. "
После се появява неговият ученик, Карл Густав Юнг, който не се съгласява и казва, че само защото този пакет Бог-религия-вечност идва от подсъзнанието, не означава, че са пълни глупости. Може би подсъзнанието е по-мъдро от съзнателния ум и тези продукти на дълбокото подсъзнание са хранилища на инстинктивна мъдрост, която е достъпна на съзнанието само чрез сънищата, митовете и религиите.

Ако питате мен, по-скоро Юнг яко се е напушил :р.

На сцената се появява и Сьорен Киркегор - датски философ и религиозен мислител, бащата на екзистенциализма. Киркегор смята, че едва когато пожелаем да изхвърлим всичките си илюзии и признаем, че сме объркани, безпомощни и ужасени, ще се освободим от себе си и измамното чувство за сигурност и ще сме готови за онова, което той нарича "скок във вярата".


Да, бе.....Киркегор е Юнг on drugs, ако трябва да сравнявам :D

След това се появява Артур Шопенхауер ( О, неее! Още един ли? ) Според него няма причина да се тревожим от смъртта, защото тя е крайната цел и смисъл на живота. Животът е постоянен източник на страдания и тревоги.

А на мен ми изглежда, че Шопенхауер никога не е правил секс :D

Аха, най-накрая стигаме и до самия Хайдегер! Мартин Хайдегер! Той вече е ИСТИНСКИ философ, него никой не може да го разбере :D. Ето какво казва:

"Да мислим  за Битието като такова експлицитно изисква да изключим Битието до степен, при която то се обосновава и интерпретира единствено от гледната точка на съществата и за съществата като тяхна обосновка, както е цялата метафизика"
Вие разбрахте ли нещо? Аз нищичко, ама нищо :(.  Както самият Хайдегер казва: "За философията е самоубийство да стане разбираема"

Е, за мен ще е самоубийство да го чета, но човечецът е искал да каже, че нашият живот протича в отричане на смъртта, и това не е никакъв живот. Не може напълно да разберем живота, ако не съзнаваме предстоящата си кончина...

Ох, достатъчно Хайдегер, че ме заболя главата.

Да преминем към Жан-Пол Сартър! Последно, обещавам! :)
Та Сартър казва:
"битието за себе си се променя завинаги в битие само по себе си, което изцяло се е прехвърлило в миналото"
Хахаха, тия француля значи, винаги са били красноречиви :D  Добре де, добре, ето ви "превода":

Сартър е искал да каже, че ключовата разлика между хората и гумените патета е, че ние, хората, изобретяваме собствената си същност, като избираме онова, което искаме да бъдем. Но ние, хората, сме за себе си ("за себе си" за Сартър е човешкото подсъзнание), създали себе си, а не в себе си, създадени за определена цел.

Ох, олеле, ако продължа ще ми изгърмят бушоните, затова ще ви кажа, че книжката е добра, но е малко по-скучна от "Птицечовката влиза в бара", която ми хареса повече. Но и двете са чудесни :)

.

7 коментара:

  1. Винаги съм се питал как Азът, обръщайки се към себе си в опит да прозре некохерентните процеси на подсъзнанието си и изхождайки (се) от презумпцията за непълнотата в разбиранията ни за практически всяка една предметна област, би могъл да направи еквилибристиката да се взре в себе си без помощта на мозъчен хирург и огледало, а, как е възможно! Тъй де, аз дори темето си не мога да видя без да ползвам поне две огледала... Каткарт и Клайн изглежда са на път да обяснят и този феномен, тъй че довечера, като прочета останалите ми 10 странички за Пърдоний Флат, ще хвърлям чоп какво да започна. :)

    ОтговорИзтриване
  2. Ностро, първото изречение много сложно, два часа се опитвам да го разбера:/ Да не си карал курсове по философия :)) ?
    Е, как е Пърдоний, същата ли история ти разказа или този път майката на Мария Магдалена не умря и той я скъса от секс? :р
    Баси, философията никак не ми влияе добре :/

    ОтговорИзтриване
  3. Докато се чудех в чии велики мисли да се потопя (Хайдегер ли да е, Платон с птицечовката или Пърдоний), хванах без да искам Сан Антонио. Прелест е: "Гащите й са сиви (може всъщност да са бели, но поизморени)." И все в тоя дух, не мога да се съсредоточа върху мистериозните убийства.

    ОтговорИзтриване
  4. Знам, че пише хумористично и е забавен, трябва да докладваш по-подробно. :) Щом пише за гащи :-)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ще видим, нищо не обещавам. :) А колкото до това, как ти влияе философията - ми нормално, като на всеки непредубеден човек. :)
      Кой нормално мислещ може да асимилира това, че и да разсъждава така:
      "Не съществува такова нещо като бръмбари в ръцете ти, нито нещо като твоя ръка. Онова, за което мислиш с понятията "бръмбар" и "ръка", са само отражения на познаването на идеята за бръмбар и ръка. Има я само идеята, която съществува още преди да се появят тези два конкретни примера. Как иначе биха могли да се появят? И формата на идеята, разбира се, винаги е вечна и реална, тя никога не се променя. Онези неща, които държиш в онова, което мислиш, че са твои ръце, са сенки на тези идеи.
      Това, че двата бръмбара, които държиш, са различни, доказва недвусмислено, че никой от тях не е реален ...Идеите са единственото, върху което си струва да се разсъждава. Ти не си истински, суетни ми и млади Аристотеле, и аз не съм истински. Самият Сократ не бе нищо повече от имитация на самия себе си. Всички ние сме само по-несъвършено копие на формата, която сме."
      Това е Джоузеф Хелър, преразказващ Платон. Как да не се стресираш (най-малко) от подобен поглед върху два прости бръмбара? :) Философията изобщо не е за всеки. :)

      Изтриване
  5. В "Хайдегер и хипопотамът" авторите наричат Платон - кръстникът на душата. :)) Може би тук е обяснявал какво е душата :) Знам ли?
    А самият факт, че има толкова много философски течения, само доказва, че всеки човек си гради своя собствена философия. Ето защо харесвам идеите на Сартр (или Сартър) :)

    ОтговорИзтриване
  6. Ъм... знаеш ли, че има огромна възможност да си я купил от сестра ми :)

    ОтговорИзтриване