Екстремно започва и романът - президентът на републиката Степан Сопронович и неговите най-близки подлизурковци пълнят торби с пачки валута, с идеята да избягат от страната, след бунт и преврат, който е последван от ексцесии в парламента. През таен ход те попадат в Тръбата - творение за пренасяне на газ, което свързва Украйна с Русия и Европа. И което сякаш свързва миналото на украинците, от което те не могат да се отърват, с настоящето, което се мъчат да изградят.
В Тръбата авторът е изградил цяла вселена, в която присъстват колоритни образи. Като все още живеещия в съветско време Кузма Григориевич, верен на партията комунист и чекист, пазач, за който сякаш времето е спряло. Тази среща между Кузма и политическите бегълци ни дава ясна представа за сблъсъка между прогнилото наследство на социализма с криворазбраната демокрация, която характеризира прехода не само в Украйна, а и преходите във всички бивши социалистически републики.
Освен Кузма, в тръбата се срещаме и с цял катун цигани, които могат да ти намерят(откраднат) каквато си поръчаш, присъства и евреин с цигулка, както и задължителните бутилки водка ( както казва един от героите "руснаците винаги ще печелят, докато имат газ и водка").
Крим е намерил оригинален начин да осмее така характерните по нашите ширини шуробаджанащина, корупция, чревоугодничество, завист и омраза (особено между двата женски образа), излишно сервилничене и подмазвачество, неграмотност и т.н. Дори когато живелия през последните 30 години в Тръбата Кузма пита какви нови филми има из съюза, разказващият историята, сещайки се за ужасните риалита и шоупрограми, му отговаря : "Няма. Добрите режисьори измряха, няма кой да снима сега"
Накрая ви оставям с един силен цитат:
"Съветвайки се с международните опекуни, депутатите узаконили рушветите, разработили от тях прогресираща скала данъци, обяснявайки на международното общество, че корупцията в моята страна е невъзможно да се победи, тъй като е неотделима част от нашия манталитет... Беше създадено ново министерство. В началото искаха да го кръстят "Министерство на Корупцията", но това режеше слуха, затова беше обявен конкурс, на който спечели оптимистичното име "Министерство на Благодарността".И една "философска" сентенция, обилно полята с водка, от самия Кузма:
"Любовта, моля да ме извините, също е вид наркомания. Свърши ли любовта - свършва и наркотикът и ти отново я гледаш с трезви очи на нормален човек. Нима това е добре? Това е ужасно! Трезвостта е сестра на песимизма! Защо хората пият? Защото като пийне човек, животът му се изпълва с радостен смисъл. "
Виновник да прочета тази книга за пореден път е Блажев, който ме запали (с газова бутилка :р) с това ревю
.
.
Минаване през тръбата може да стане само, ако през нея не тече газ. Значи действието се е развивало по време на газовата криза, когато руснаците спряха газта, защото украинците си отбиваха без да плащат. Хитреци.
ОтговорИзтриванеМежду другото сега май съдят Тимошенко за корупционни практики ставали по онова време. Явно, че и украинците не падат по-долу от нас.
Всъщност ако гледаш новини и четеш ежедневници пародията е още по-пълнокръвна.
еми, украинците искат хем да се отцепят от влиянието на Русия, хем искат тя да им дава евтин газ. Не знам дали при Хънтингтън или Бжежински бях чел, че Украйна може да се разцепи на две половини.
ОтговорИзтриванеЗа съжаление, този пролетариатски манталитет, който бе изграден по време на комунизма, както и комплексите и мутризма, които изникнаха по време на преходите, още дълго време ще ни пречи да се има нормално развитие. Така е за нас, така е и за тях, с тази разлика, че те имат огромни ресурси. А ние нищо нямаме. :/
Хехе, радвам се, че ти е харесала :)
ОтговорИзтриванеНостромо, всъщност Крим докарва абсурда до крайност, като решава, че героите му дишат газ, а циганите в тръбата са дори пристрастени към него. Та действието наистина започва по време на кризата, но после продължава и в газова атмосфера :)
Скоро я прочетох.
ОтговорИзтриванеИнтересна е.