Хайдегер и хипопотамът - Каткарт и Клайн

Да напишеш книга за смъртта не е лесно. Защото тя отнема всичко, което имаме.
А може ли да надсмееш смъртта?
Вероятно не, но хилядите философски теории, анализи, писания и творения предоставят чудесен материал, върху който да се забавляваме (или да захъркаме?), а току-виж може и да схванем нещо за живота и смъртта. Точно това правят Томас Каткарт и Даниел Клайн - открехват капаците на всички ковчези по темата и надникват в Смъртта, нейното предисловие Живота, и продълженето й, Блаженото отвъдно.

Каткарт и Клайн се разхождат из историята на философията и ни преразказват (с вицове) различните гледни точки на най-видните мислители и философи.

Ще почна с Фройд, защото се съгласявам с неговите писания:

"...Зигмунд Фройд посочва страха от смъртта като един от основните фактори, подтикващи хората да създават и отстояват илюзията за боговете и религията си. Поради безсилието ни пред перспективата, че ще умрем, нашето подсъзнание изобретява фигурата на бащата в небето, който ни помага да се справяме с живота. Но най-важното, фигурата на Върховния баща облекчава страха ни от смъртта, като ни предоставя вечен живот, ако се съобразяваме с изискванията на обществото. "

После се появява неговият ученик, Карл Густав Юнг, който не се съгласява и казва, че само защото този пакет Бог-религия-вечност идва от подсъзнанието, не означава, че са пълни глупости. Може би подсъзнанието е по-мъдро от съзнателния ум и тези продукти на дълбокото подсъзнание са хранилища на инстинктивна мъдрост, която е достъпна на съзнанието само чрез сънищата, митовете и религиите.

Ако питате мен, по-скоро Юнг яко се е напушил :р.

На сцената се появява и Сьорен Киркегор - датски философ и религиозен мислител, бащата на екзистенциализма. Киркегор смята, че едва когато пожелаем да изхвърлим всичките си илюзии и признаем, че сме объркани, безпомощни и ужасени, ще се освободим от себе си и измамното чувство за сигурност и ще сме готови за онова, което той нарича "скок във вярата".


Да, бе.....Киркегор е Юнг on drugs, ако трябва да сравнявам :D

След това се появява Артур Шопенхауер ( О, неее! Още един ли? ) Според него няма причина да се тревожим от смъртта, защото тя е крайната цел и смисъл на живота. Животът е постоянен източник на страдания и тревоги.

А на мен ми изглежда, че Шопенхауер никога не е правил секс :D

Аха, най-накрая стигаме и до самия Хайдегер! Мартин Хайдегер! Той вече е ИСТИНСКИ философ, него никой не може да го разбере :D. Ето какво казва:

"Да мислим  за Битието като такова експлицитно изисква да изключим Битието до степен, при която то се обосновава и интерпретира единствено от гледната точка на съществата и за съществата като тяхна обосновка, както е цялата метафизика"

Вие разбрахте ли нещо? Аз нищичко, ама нищо :(.  Както самият Хайдегер казва: "За философията е самоубийство да стане разбираема"

Е, за мен ще е самоубийство да го чета, но човечецът е искал да каже, че нашият живот протича в отричане на смъртта, и това не е никакъв живот. Не може напълно да разберем живота, ако не съзнаваме предстоящата си кончина...

Ох, достатъчно Хайдегер, че ме заболя главата.

Да преминем към Жан-Пол Сартър! Последно, обещавам! :)
Та Сартър казва:

"битието за себе си се променя завинаги в битие само по себе си, което изцяло се е прехвърлило в миналото". 

Хахаха, тия француля значи, винаги са били красноречиви :D  Добре де, добре, ето ви "превода":

Сартър е искал да каже, че ключовата разлика между хората и гумените патета е, че ние, хората, изобретяваме собствената си същност, като избираме онова, което искаме да бъдем. Но ние, хората, сме за себе си ("за себе си" за Сартър е човешкото подсъзнание), създали себе си, а не в себе си, създадени за определена цел.

Ох, олеле, ако продължа ще ми изгърмят бушоните, затова ще ви кажа, че книжката е добра, но е малко по-скучна от "Птицечовката влиза в бара", която ми хареса повече. Но и двете са чудесни :)

.