"Одисеята на Пенелопа", Маргарет Атууд и феминизъм

 Три са причините, поради които се заех с тази книга.
Първата е, че това е от онези стегнати и целенасочени новели, които се четат за една нощ и не изискват нищо. 100-120 страници! Перфектно!
Втората - написана е от жена. Звучи странно, но забелязах, че почти цялата ми библиотека е пълна с произведения от мъже. Крайно нечестно. Сексистко!, биха казали по-радикално настроените жени. :р
Третата причина е страхотния дизайн. Искам да похваля дизайнера Яна Левиева, за оригиналното и изчистено, нестандартно изпълнение. Радвам се и се възхищавам на хора, които превръщат книгите в произведения на изкуството.
...

"Одисеята на Пенелопа" е част от проект, в който участват редица популярни автори, като всеки от тях пресъздава един мит по свой собствен, иновативен и съвременен начин. Сред тях са руския хахо Виктор Пелевин, Милтън Хоторн, Джанет Уинтърсън, сред тях е и Маргарет Атууд.

Омировата Одисея я знаем всички. Одисей заминава за Троя, където хубавата Елена предизвиква война. Неговите приключения започват, когато войната завършва и той се отправя към дома.   Атууд се е постарала да представи историята чрез Пенелопа, жената на Одисей. Предлага ни един съвсем различен поглед към случилото се, но толкова пълнокръвен, сякаш самата Пенелопа ни е разкрила една дълго пазена тайна, едно словоизлияние за една несправедливост.

Атууд е и страхотен поет, което придава и необходимата поетичност за една древногръцка легенда, но в същото време прозата й е хаплива и остроумна:

"Носеха слухове, дошли от други кораби. 
Одисей и хората му се напили в първото пристанище по пътя им и моряците се разбунтували, казваха някои; не, казваха други, яли вълшебно растение, заради което загубили паметта си, а Одисей ги спасил, като заповядал да ги вържат и да ги отнесат на корабите. 
Одисей се бил с гигантски едноок Циклоп; не, било просто едноок собственик на таверна, казваше друг, а боят бил за неплатена сметка...

Одисей бе гостувал на богиня и омагьосания й остров, казваха някои; тя превърнала мъжете му в свини - не кой знае колко трудно, според мен  - но той ги превърнал отново в мъже, защото богинята се бе влюбила в него, хранела го с нечувани деликатеси и двамата се любели до забрава всяка нощ; не, казваха други, било просто скъп бардак, а той живеел на гърба на Мадам." *

Превод: Д. Равалиева

Казват че Атууд е феминистка, на което писателката отговаря с риторичен въпрос: "Защо всеки път, когато някой напише нещо от гледната точка на жена, казват че е феминистко?" 

Действително, Атууд много елегантно е показала двойните стандарти на Античния свят спрямо жената. Пародира както  крайно обидните стереотипи на женските образи в преданията, така и отношението към тях. Стереотипи, които и днес се величаят. Отправя и критика към закостенелия морал.

Допадна ми произведението, приятно нощно четиво. Може би бях разочарован леко от финала, очаквах да е по-брутален, но това не прави книгата по-слаба. Напротив :)
:)
.