"Пясък през пръстите" е един от първите романи на Крайтън и е далеч от понятието технотрилър, а по-скоро е приключенски, в стил Индиана Джоунс. Книгата излиза през далечната 1968 г., когато Египет все още се нарича Обединена арабска република - име наследено от неуспешното обединение между Сирия и Египет, съюз, траял едва 3 години (1958-1961).
Сюжетът е елементарен, дори наивен: Барнаби е учен, египтолог, който разшифрова и разчита по диагонал йероглифи от древен документ, посочващ мястото, на което е погребан неназован фараон от времената след управлението на Тутанкамон. През този период древен Египет е бил нестабилен политически, владетелите се сменяли често и историята не е изяснила докрай кои са били точно те. Барнаби се среща случайно с Пиърс, стар познат от войната в Корея, с който решават да съставят план за разкопаването и изнасянето на съкровищата от тази гробница, под носа на египетските власти.
Оттам насетне действията на Пиърс напомнят на ролята на Франк Синатра от славния шестдесетарски филм "Бандата на Оушън" (Холивуд не пропусна да направи и негов римейк, почти половин век по-късно), като оформя малък и опитен екип от мистериозни и доверени типове, които да се включат в начинанието, или по-точно в обира.
Книгата не ме изненада с нищо. Под яркото египетско слънце се оформят горещи страсти между Пиърс и секретарката на неговия финансов благодетел - перверзен английски аристократ. Присъстват и познатите неща - питони, досадни комари, прах и пясък дори в гащите, правителствени шпиони, и очакван изненадващ обрат.
Но "крайтънщината" присъства макар и в по-малка степен - онази прилежност към детайлите и фактите, които по-късно ще изваят книги като "Ген" и "Юрски парк". А "Пясък през пръстите" (или "Easy Go") е наивна, лека история за приключения в пустинята, която е пълна с истории за фараони, скарабеи, роби и за могъщата река Нил, поддържала живота по тези места хиляди години.
Няма коментари:
Публикуване на коментар