Шоуто трябва да продължи: "Маскарад" на Тери Пратчет

Гранде Опера - онова велико изкуство, което съдържа в себе си още няколко големи изкуства - театър, музика, танци, декори и пъстри костюми.

"Маскарад" е една забавна пратчетова закачка с операта, най-вече с легендарното произведение на Гастон Льору "Фантомът на операта", обект на стотици адаптации, а имената на една от пратчетовите героини - напълно бездарната, но много красива, руса и глупавичка Кристина, е пародия на главната героиня на Льору - Кристин. Запознатите с мюзикъла "Фантомът на операта" от Андрю Лойд Вебер ще се досетят, че "Маскарад" е жизнерадостна песен от второ действие на постановката.

В центъра на събитията отново са двете вещици баба (Есме) Вихронрав и леля (Гита) Ог, които отиват в Анкх-Морпорк за да убедят младата Агнес, която се е насочила към операта, да последва истинското поприще, която съдбата ѝ е определила - вещерския занаят. Да сме честни, двете всъщност отиват в града за да си оправят сметките с издател, който издал готварската книжка на Леля Ог, без да ѝ плати подобаващото.

През това време Операта бива закупена от бившия търговец на сирене Ведър, който много скоро научава истината за операта: "Кривата на катастрофите, г-н Ведър, е начин на живот във всяка опера. Представленията се случват, защото огромен брой дреболии изумително не успяват да ги провалят. Ако сте искал мирно занимание, не биваше да купувате Операта. Трябваше да се захванете с нещо по-безопасно. Например да поправяте зъбите на алигатори."

Пратчет доста остро пародира с комерсиализацията на изкуството като цяло. Талантливата Агнес е принудена да пее, скрита от светлината на прожекторите, а неземно красивата Кристина да си отваря само устата и да приема овациите на публиката:

-Горкото дете! Твърде късно се е родила. Някога в операта наистина имаха значение само гласовете. Знаете ли, помня времената на велики певици.
- Какви времена бяха...Тогава имаше истинска опера. Спомням си как госпожа Веритази натика един музикант в цугтромбон, защото си позволил прозявка...

Не е пропусната и грандоманщината и псевдо-аристокрацията на публиката: "Долу май имаше изобилие от пера, тук-там лъщяха бижута. Личеше колко грижи са отделени за външността. Публиката идваше да се покаже, а не да гледа." Пратчет се шегува и с латинските прякори на изпълнителите.

Но най-добро определение за операта ни дава леля Ог:

"Виж сега, общо взето, има два вида опера... Има, значи, тежка опера, където хората предимно пеят на чужбински ей тъй: "О, о, о, аз умирам, о, аз умирам, о, о, о, ами толкоз беше". Има и лека опера, в която пак пеят по чужбински горе-долу тъй: "Бира! Бира! Бира! Искам да излоча много бира!", макар че понявгаш пият шампанско. Други опери май няма."

Но кой друг ще ни покаже магията на Операта, във всичките й цветови гами, ако не негово височество сър Тери Пратчет?

Веселата гонитба на Призрака на операта продължава до самия край на една от най-добрите книги на Пратчет, с която се забавлявах буквално на всяка страница.  Във всеки един от нас живее духа на това изкуство, което чака да бъде събудено. Призрак или Фантом, Операта е илюзия, от която всички се нуждаем: 

ПС.: Един въпрос към всички: Кое е първото нещо, което бихте си взели от дома, ако там избухне пожар? :)

.