петък, 19 юли 2013 г.

Как ще изглежда романът "Под игото", ако не беше писан от Иван Вазов?

Време за летни лигавщини.Взех рендъм изречение от романа "Под игото" на Иван Вазов и си представих как би изглиждало, ако бе родено от перото на други автори. Банално, но поне ми бе забавно :)

И тъй:

Ученичките изпяха една песен и народът се заразотива доволен. Когато Огнянов приближи Рада, да се прости с нея, тя му каза развълнувано:
— Господин Огнянов, благодаря ви сърдечно...
 Иван Вазов (оригинал)

-------------
А сега:

Андроидите пуснаха по един сигнал и роботите си разотидоха доволни. Когато Огнянов-274 се приближи до Рада-347, тя му изпрати съобщение чрез телепатия:
- Благодаря за мрежата, 274!
Айзък Азимов

Вещиците за ужас на всички изпяха песен и народът се разбяга. Когато тролът Огнен кварц доближи тролката Родохрозитка, тя романтично стовари боздугана върху главата му и каза:
- Съкровище, благодаря за опалите...
и го прасна пак, а той щастливо се стовари върху отряд гноми.
Тери Пратчет

Ученичките премижаха от удоволствие, а доминаторът продължаваше да размахва камшика. Когато Огнян приближи голата Рада, за да й нанесе поредния удар по дупето, тя изохка:
- Благодаря ти, господарю!
Е.Л. Джеймс

Учениците въртяха сръчно пръчките си, а  квесторите ги наблюдаваха. Когато Хари Огнян се доближи до Радамаяни, тя го вдигна във въздуха и полетяха заедно:
- Благодаря ти за магиятаааа...
Дж. К. Роулинг 

Ученичките изпищяха и се разбягаха из селото, ала войниците ги пресрещнаха, брутално изнасилиха и заклаха. Когато Огняновил приближи Радазаел, за да я посече, тя му изкрещя:
- Благодаря, но не ми се умира днес...
И подло извади кама от ботущата си и я заби в гърдите на Огняновил.
Джордж Р.Р. Мартин

Танцьорките се развилняха на сцената в малкото кабаре. Когато детектив Огняноу доближи изящната Рада, за да й запали цигарето, пристигна уискито с лед. Тя пусна дим право в лицето му и каза:
- Благодаря, детектив Огняноу. Открихте ли следите?
Реймънд Чандлър

Ученичките заеха местата си в съдебната зала пред погледа на магистратите. Когато Огнянов доближи адвокат Рада, тя хладно му каза:
-Благодаря за показанията Ви, господин Огнянов. Нямам повече въпроси!
Дейвид Балдачи

Ученичките свободно търчаха с късите си полички, показвайки гащичките си на момчетата наоколо. Когато Огнянов доближи Рада, сграбчи я със силните си ръце, целуна я страстно, а тя му прошепна в ухото:
-Благодаря ти за вечерта, скъпи. Аз съм кучка.

Джаки Колинс

 Злото се бе вселило в душите на ученичките, а гражданите на Салем'с Лот живееха в страх и мрак. Когато Огняновър доближи Радиън, за да забие зъби в плътта й и да премахне семейната прокоба, тя треперейки от страх му каза:
-Благодаря за вечния живот...
Стивън Кинг

Ученичките следваха своите мечти, предначертани от вселената, която всевъзможно гледаше да им помогне. Огнянош доближи Раделе, за да се слеят пътищата им, а тя се загледа в звездите и му каза:
- Съдбите ни ще се разделят, но силата на любовта като магнит ще ги съедини отново...
Паулу Коелю

Ученичките си пафкаха хеш, поркаха, и си говориха за новите гей-стайл чанти. МакОгън се доближи до Радет, за да изшмъркат и последния плик кока, а тя му каза:
-Компир, копеле, махни си косматите ти ръце от мен. 
Ървин Уелш

Ученичките си извадиха въдиците и си наловиха няколко дървета. Когато Огнян доближи Рада, за да измие папагалите, тя му каза с цветен глас:
- Благодаря за синия пъпеш с картофи.
Борис Виан

Индианките от племето аравахи танцуваха около Прътът на дъжда, а старейшините пушеха лулата на мира. Огнената ръка приближи Миризливата Роза, зарови томахавката в ловното поле, а тя срамежливо му каза:
-Хау, нека луната блести в сърцето ти...
Карл Май 



------------

Кой бихте добавили и как ще прозвучи цитатът от неговото перо?
:)

.





18 коментара:

  1. Хобитите пушиха цял следобед пушилист на склона на зеления хребет, източно от река бързоструйка, а след това пяха древни песни, запомнени още от началото на голямата зима и голямото преселение.

    След това народът се разотива всеки по своята дупка. Когато Оги Бегинс приближи Рада Торбинс, да си каже сбогом, преди да замине към Мраколес, където щеше да търси трупа на Исилдур, заедно с веселата компания на елфи и джуджета със сини, велурени, островърхи шапки, тя му каза развълнувано:
    — Господин Оги, камината ще ви чака запалена, както и чаят ще бъде на печката, моля ви, вие само се върнете цял и читав.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. -Толкин, както винаги доста подробен.:D

      Изтриване
  2. Анонимен20 юли 2013 г., 0:57

    Много добро! Коментарът също!

    ОтговорИзтриване
  3. Ученичките изпяха една песен и народът се заразотива доволен. Не че познавах ученички. Но ясно си ги представях. Бяха мудни и мъдри – видели всякакви скучни човешки ужаси, – също като селските лекари. Та така...
    Бях просто един селски лекар. Приближих до Рада, а тя развулнувано ми каза:
    - Вземете мерки!
    Калин Терзийски (знам, че ти е любим) :)

    ОтговорИзтриване
  4. Я да видим, нещо като Удхаус. :)))
    Сър Огнаун извади своята лула и погледна скептично към ученичките, които спокойно можеха да минат за застарели нимфетки пеещи любовни трели със сапун в ръка. След като се напяха, мис Радисън се доближи с тиха стъпка към сър Огняун и прошепна като скорец болен от тежка туберколоза в ухото му: -Благодаря Ви, сър, без Вас цялата тази какафония едва ли би била възможна- и се фръцна кокетно, като държеше сърцето си в ръце.Толкова беше развълнувана.

    :D

    ОтговорИзтриване
  5. Четириръките изпяха песен за строежа на космически станции и се разлетяха щастливи, насочвайки се към спалните си помещения. Когато Пиро Граф се приближи, Силвърада му се усмихна:
    - Благодарим Ви много, Пиро!

    ОтговорИзтриване
  6. Бухахахахаххахаха!Виан ме разцепи! Тенкю за шибоя от словата на големите :)

    ОтговорИзтриване
  7. Да добавя и аз, стил Мураками

    "Ученичките гледаха в захлас луната и в главата им звучеше песен. Всичко беше нереално - те пееха наум, а песента се чуваше съвсем ясно от народа. Как чуваха и как възприемаха по този начин ? Огинаро не знаеше.
    Той застана до Радиоко, а тя замислено промълви :
    — Благодаря ти."

    ОтговорИзтриване
  8. Сълзи от смях по лицето ми :D Направи още няколко такива и ще ги добавиш като апендикс към илюстрираната енциклопедия "Книгите, каквито можеха да бъдат".

    ОтговорИзтриване
  9. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  10. Една най-отпред, зад нея още една, на следващия ред - две, зад тях три и на последния ред - пет. За зрителите, които се разотиваха доволни, това не означаваше нищо, но Огдън го съзря веднага и потрепери: ученичките не просто току-що бяха изпели масонската "Заключителна ода", но и бяха подредени като редицата на числата на Фибоначи. В този миг усети докосване. Зад него, появила се неизвестно от къде, застана Софи Радо.
    -И вие го забелязахте, нали, господин Огдън - прошепна тя. -Сега вече сме в опасност...

    Дан Браун, евентуално :)

    ОтговорИзтриване
  11. Заразих се, не ми се спи, та айде още едно:)

    Ученичките пееха, макар че с тези усти можеха да правят толкова други работи. Повечето от тях изглеждаха достатъчно порочни, за да се сетят сами. Останалите щяха да го научат по-късно, когато изчетат достатъчно много тъпи статии в модерни списания. Сигурно поне половината ще са написани от мен... Както и да е, ученичките свършиха, аз едва не направих същото и тръгнах да излизам с доволната тълпа. Доволна не толкова от пеенето, колкото от гледката, ако съдех по собственото си доволство.
    -Мръсник!
    Диригентката им, кой знае как, беше отгатнала мислите ми. Явно тъмните ми очила не бяха достатъчно тъмни. Да го духа Рей Бан.
    -Мръсник - повтори тя. -Остави ги тия пикли. Ела аз да ти благодаря.

    Фредерик Бегбеде

    ОтговорИзтриване
  12. хахаха, много са хубави всичките :)) Вече имаме и Бегбеде, Дан Браун, Мураками, Бюджолд (евентуално, Гост ще каже), Удхаус, Терзийски и Толкин! Чудесна колекция, мерси, и на мен ми беше забавно

    ОтговорИзтриване
  13. Честит рожден ден, Ламотски!
    http://prikachi.com/images/12/6408012B.jpg :P

    ОтговорИзтриване
  14. Странните деца, притежаващи характерния за Инсмут вид, приключиха със своя злокобно мистичен, почти нечовешки напев и намусената, недружелюбна тълпа се разотиде. Когато Огняноуъл с изпълнено със смут сърце отиде да се сбогува с Радает, тя му прошепна сластно:
    - Благодаря Ви, мистър Огняноуъл, но съм сигурна че това не е сбогом - знам, че сърцето Ви ще остане завинаги в нашето прекрасно градче!
    - Хауърд Лъвкрафт

    ОтговорИзтриване
  15. Слушайте: Ученичките попяха малко, колкото да изгонят глупаците наоколо, дето само пушеха и цъкаха с езици. Огън от едната страна, глупак от другата - що е то?

    Але-хоп!

    Огнян Траут веднъж написа разказ как се приближава до някаква си Рада, за да й забие звучен шамар без да знае защо...
    Шегувам се.

    Всъщност Траут действително се приближи до Рада, а тя без да губи време каза:
    - Трябва да си помагаме да преминем през това нещо, каквото и да е то.

    Каквото и да е то.

    (Кърт Вонегът)

    ОтговорИзтриване
  16. Ученичките изпяха песен. Хората си отидоха доволни. Приближих към Радин. Тя каза, че ми благодари сърдечно.

    ОтговорИзтриване