Из "Наука и ненаука" на Леон Митрани

Попаднах съвсем случайно на тази книга. Купих си я за 2 лева. Тя смърдеше на мухъл, бе доста прашясала, а на всичкото отгоре разлях и бутилка вода върху й. За радост оцеля :). Но да караме по същество.

Леон Митрани се е опитал да обясни просто нещо: какво е наука и какво не е. Не бях голям фен на такива книги, защото смятах, че едва ли ще науча нещо, което не знам. Но се оказа много интересна и задълбочена книга, с много любопитни истории и факти. Авторът е обяснил разликата между наука, религия и псевдонауките, има ли морал без религии, развитието магии-религии-наука и т.н. Бих казал, че е нещо средно между книгите на Карл Сейгън, Бил Брайсън и Ричард Доукинс. Но Митрани не е изритал религиите, а обяснява причините за тяхното съществуване. Нека извадя някои интересни съждения от книгата (не са точно цитати, а обобщения):

Книгата започва с представяне на няколко любопитни нови религии.
Едната от тях е култът "карго", появил се на няколко острова в Полинезия. Тези острови по време на Втората световна война били превърнати от американците в бази за снабдяване. Туземците, дълго време отцепени от света, приемали самолетите като богове, защото идвали от небето. Американците в замяна на услуги, като носене, теглене и т.н., им давали консерви, питиета и шоколади. След като белите хора се оттеглили, туземците издигнали самолетите им в култ и дълго време се молели те да се върнат, дори построили дървени макети. Много скоро се създала организация, йерархия и символика около този култ. Фактът, че след всяко "богослужение" на "летището" не идвали самолети, не намалявал вярата. Напротив. "Жреците" придобивали все по-голяма власт, а тези, които не вярвали в идването на самолетите били брутално потискани. Ето как за 10-20 години, в наше време е извървян цикъла от зараждане до институционализиране на нова религия. Представете си изненадата на новодошлите европейци след това.
Разгледани са и някои други нови религии, като сциентологията ("наукология") и как основателят на това вярване станал милионер за сметка на останалите членове, а по-късно починал на яхта извън юрисдикциите на закона, преследван от всички. Подобен е и култът Рас-Тафари.

Какво е  наука?
Въпреки че за построяването на една система от знания, за създаването на една научна теория е необходим един минимум от вярвания (т.е. допускания, които произлизат логически от други основни положения), науката до голяма степен влиза в конфликт с вярванията. За науката винаги е по-приемливо, когато количеството вярвания е минимално. Знанията преди всичко са резултат на опитни данни, тяхната проверка, логическата им свързаност в единна система. Колкото повече знания има, толкова по-малко вярвания са необходими.

А какво е религията?
За вярващият, всички процеси, явления, случки с човека и неговите близки са ясни и разбираеми, като се изхожда от вярванията. Приятните и неприятните събития са съвсем лесно обясними. Той е в състояние на нирвана. Няма съмнения, няма вътрешен конфликт, няма развитие. Очевидно е, че общество съставено от "вярващи" не може да се развива, защото развитието е основано на отхвърлянето на едно или друго вярване. . Не случайно голяма част от физическите закони се изразяват с негативни твърдения ("не е възможно топлината от само себе си да преминава от по-студено към по-топло тяло", "не е възможно да се създаде енергия от нищото" и т.н.). Религиозните догми са задължителни, твърди, непоклатими. Хората, които се отклоняват от тях, биват преследвани или заклеймени. Научните догми подлежат на изменение, на съмнение, на проверка. Могъществото на науката започва не с вяра, а с откриване на невъзможностите.

Но кое е по-лесно?
Да вярваш или да знаеш?
Кое изисква по-малко време, труд и съмнения? Като вярваш, ти имаш вътрешно равновесие без никакви усилия, но да знаеш ти трябва да изразходваш много труд. Това е и главната причина, поради която голям брой хора предпочитат вярата пред науката. Библейското обяснение за сътворението на света, пред формулите на физиката и астрофизиката.

----

Друг интересен казус, който се разглежда, е морала. Вярващите обикновено смятат, че религиите са единствените носители на моралните, етически ценности. Само че, моралът се променя, той е като науката - ако навремето се е считало за справедливо да пребиеш с камъни жена или да пренесеш в жертва сина си, то това днес е недопустимо. Т.е. за да имаме действаща морална система, то отново прибягваме до методите на науката. Те не са догматични, те се развиват и подобряват на базата на опит и търсене към по-добър живот.
-----

Не искам да разказвам цялата книга, но определено ми хареса начинът, по който авторът е подходил в този свой анализ. На места стилът е прекалено академичен, но си заслужава четенето :)

Благодарение на ентусиазма и труда на Павел, вече може свободно да се чете тази уникална книга:

НАУКА И НЕНАУКА by Dah Lammoth