"Панталеон и посетителките" - Марио Варгас Льоса

Колумбийците се гордеят с Габриел Гарсия Маркес. Аржентинците си имат Хорхе Борхес, а мексиканците - Карлос Фуентес. Бразилците пък се хвалят с Паулу Коелю...добре де, добре, исках да кажа Жоржи Амаду. А чилийците се гордеят с Пабло Неруда. E, както може да се досетите, писателски герой за перуанците е Марио Варгас Льоса.

"Панталеон и посетителките" излиза през 1973 г. и обхваща онези бурни и нестабилни времена в латиноамериканската история, в които насилието и силата са взимали връх. Льоса много елегантно пародира именно с онзи винаги груб и недодялан милитаризъм, към неговите дисциплинарни правила и първосигналното държание на военните.

Историята вероятно е позната на повечето от вас - капитан Панталеон Пантох, военен със стабилно семейство, неподкупен, изпълнителен и стриктен армейски водач, е пратен в перуанската част на Амазония на секретна мисия. Мисията е следната -  Пантоха има задачата да организира и основе нещо като публичен дом, чийто куртизанки да задоволяват войниците и техните офицери, като по този начин да спрат вълната от изнасилвания в региона.

Панталеон Пантоха се заема със задачата като типичен военен. Дава наставления на Посетителките (така биват наричани жените от публичния дом), създава им правила, нормативи (по колко души да обслужат дневно), даже им измисля и химн, който забавно напомня на патриотично-героичните пропагандни такива:

Да служим, да служим
на родната войска!
Да служим, да служим
със пламенни сърца!

Летете бързо чучупити!
Наш дълг е смелите войници
от сухопътните войски,
щастливи да направим ний.
...

В голямата си част книгата представлява серия от военни рапорти, заповеди и доклади и т.н. Чрез тази техника Льоса успява сполучливо да пародира милитаристките прийоми, но той не спира дотук. Той се присмива и на примитивизма на местното амазонско население , както и на религиозните течения (непрекъснато пренасящи в жертва клети животни), които намират чудесна среда за развитие.

Льоса със симпатия описва и т.нар. "посетителки", създава колоритни образи като Гърдата, Рошавата и Бразилката, която спечелва и сърцето на Панталеон. Сякаш не забравя и че те са живи същества, със свои чувства, надежди и мечти. Просто жени, попаднали на неправилното място, в неправилното време.

Лека полека комичното се трансформира в трагично, драмата се трупа постепенно и накрая взема своя дял. Лично за мен обаче последната третина е разочароваща, дори доскучава. Някак останах с впечатлението за незавършеност, сякаш Льоса зацикля и претупва края. Все пак "Панталеон и посетителките" си остава един от шедьоврите на латиноамериканската литература и интересуващите се от латиноамериканска култура задължително трябва да я прочетат.

Други ревюта:

Размищльотини
Книголандия
.