Третият по големина град в Индия, в който се намира всеки трети офис в страната. Градът, в който никнат като гъби масивни сгради, представящи най-големите компании в света - Dell, HP, IBM, Siemens, General Electric и т.н. Много индийци се стичат в Банглаор за да работят през късните часове до ранна утрин в кол-центрове, в т.нар. аутсорсинг бизнес - приемат обаждания и изпълняват поръчки на техните работодатели, намиращи се на хиляди километри, от двете страни на Атлантика.
Но пътуването до Бангалор е дълго. "Белият тигър" е история за онзи трънлив път от крайно бедните градчета като Лаксмангар, през Делхи, до процъфтяващите индустриални центрове като Бангалор. Това е Историята на едно момче, което мизерства и гладува, и което извършва престъпление, за да избяга от задушаващата жестока клетка на кастова система, в която е затворен.
Това е историята на съвременна Индия - страната на чудесата, която е разделена на две - на страната на Мрака и страната на Светлината. Страната на крайностите, в която част от населението мизерства, гладува и слугува, а друга - върти милиони, подкупва политици, служители, полицаи и... управлява.
Аравинд Адига ни представя една огромна култура с всичките ѝ тъмни и светли нюанси. Индия оживява пред нас, благодарение на страхотните описания и метафори, на динамичния, хумористичен и лек текст, които са без типичните за индийските филми фалшове, протакания и драми. Сравнението на бедните касти с това на ограден курник, препълнен с пиленца, настъпващи се и акащи едно върху друго е смразяваща, но удивително точна. На моменти имах усещането, че съм там, в Индия, в калта и мръсотията, задръстванията, сред рикши, мръсен въздух, бедни деца, продаващи фигурки на Кришна и Буда, а шофьорите навсякъде дъвчат и плюят паан - червена гадост, която е популярна сред бедното население.
"Белият тигър" е написан в псевдо-епистоларна форма, т.е. главният герой праща серия от писма до китайския премиер, в продължение на една седмица. Тук се акцентира върху пародийната демокрация в Индия, в която гласовете на бедните се манипулират и котнролират, бандити и групировки държат бизнеса с природни ресурси, с проституцията, а полицаите си прикриват очите, когато някоя богаташка двойка прегази дете на улицата.
Адига в 250-на неусетни страници разкрива характеристиките и особеностите на индийската социална стълбица, взаимоотношенията между отделните касти и религии, пародира със самите религии и милионите богове, а и поставя въпроси, които се разпростират и извън рамките на местната култура, в един по-общочовешки мащаб. Показва несъвършенствата, лицемерието и несправедливостта на нашия свят, в който ненаказано хора заобикалят законите и безскрупулно трупат богатства. Дори краят е истински и съответно несправедлив. Но за да се измъкнеш от Курника е нужно да стъпчеш някого. И да се превърнеш в бял тигър.
Категорично едно от най-добрите неща, които съм чел напоследък.
Други ревюта:
Зори
ЕлеНикИндия
Блог за книги
Хелън
Книжката си я бива - спор няма. И обложката е една от любимите ми. Любопитна съм какво ще е следващото заглавие, което ще попадне в ръчичките ти. И какви са тия петна от сладолед върху кокошките!? Мен няма да заблудиш, че това е оригиналната обложка :P
ОтговорИзтриванепочнах една, но ако имаш нещо интересно, може да споделиш :))) Чета доста по-малко, но пък ям повече сладолед, както се вижда от книжката :P :))))
ОтговорИзтриванеА ти какво четеш? :)))
Днес дочитам Асамтой, все си го оставях за десерт и все отлагах удоволствието ;) А интересно индийско - пробвай Песента на здрача на Сидхарта Шангви, на мен ми е любима.
ОтговорИзтриванеЗори, така или иначе съм на индийска вълна, ще потърся книжлето :)))
ОтговорИзтриванеИ не се връзвай на обложките и мястото, където са я сложили книжарите. Мога да ти я дам, ако обещаеш да я ми я върнеш и пазиш от сладолед :P
ОтговорИзтриванеще ти я върна със сладолед! :Р :Д
ОтговорИзтриванеХа-ха. Корумпираш ме, май :P
ОтговорИзтриване