събота, 24 август 2013 г.

"Творците на памет" - Джефри Мур


Данните показват, че Алцхаймеровата болест поразява милиони хора след 65-та им годишнина, като до осемдесет и петата година болестта поразява почти половината население на тази  възраст.

Синестетите пък са хора, които обикновено асоциират едно възприятие с друго, като например свързват гласовете или прочетените думи с многоцветни форми. По този начин някои от тях успяват да запаметят огромни количества информация.

Джефри Мур обединява тези две странности в една книга. В две личности - майка и син. Стела Бурун страда от Алцхаймер и постепенно губи разсъдъка си, спомените си, а Ноел пък е синестет - умее да запаметява с най-големи подробности събития, книги, и не може да избяга от лошите спомени.  



"Творците на памет" е съставена почти изцяло от диалози между петимата главни герои, както и дневници, водени от всеки един от тях. По този начин авторът концентрира вниманието върху взаимоотношенията между отделните характери, тяхното възприятие към отделни  ситуации и промените, които настъпват в  състоянията им. От дневника на Стела например можем да забележим как постепенно възрастната жена губи паметта си, затруднява се, мъчително очаква неизбежното, докато накрая губи контрол. Съответно от дневника на Ноел забелязваме трудностите, които изпитват всеки човек, който живее с близък, страдащ от Алцхаймер. Майка му поръчва скъпи продукти по телефона, излиза и забравя къде е, а Ноел й поставя навсякъде бележки с напътствия, опитва се да върже двата края и да намери лек. На моменти ми напомни на суровия филм на Ханеке - "Amour", който също засяга подобна тема.

Освен Стела и основния Ноел, други твърде интересни герои са Норвал и Джей-Джей. Докато Норвал олицетворява рационалното мислене, то Джей-Джей е тъкмо обратното. Преследва алтернативата медицина, вярва в какви ли не щуротии, но въпреки това е симпатичен, макар и примитивен, изключително добродушен и изпълнен с неизчерпаем ентусиазъм. Съжителството между Ноел, Норвал и Джей-Джей показва как могат различни възгледи за света да се допълват и да работят заедно. 

Норвал сякаш се превърна в любим мой герой. Първоначално отблъскващ, описан като интелигентен сексист, привлекателен и неустоим хедонист, който употребява жените за една нощ, но постепенно започнах все повече да харесвам чисто рационалното му мислене, изключително научния му подход към темите:
"Психиатрията? Психиатрията е най-забележителната грешка в мисленето на двайсети век. Следва да бъде пратена, ако все още не е, в бездънния интелектуален нужник. Двайсет и първи век ще постави психиатрите до астролозите и маговете. Искаш ли да знаеш защо? Защото мозъчните увреждания са въпрос на химия. Човешкият мозък е просто парче месо с химически вещества, електрически заряди и превключватели. Чувства, мисли въображение - всичко това са видове обработка на информацията. Всички аспекти на духовния ни живот зависят изцяло от физиологически събития в мозъчните тъкани. Личността? Тя може да бъде дефинирана съобразно разстоянията между мозъчните клетки - синапсите, които са специфични при всеки индивид. "*
* Превод: Невена Дишлиева-Кръстева

Предполагам, че всеки би променил мнението си за Норвал, именно в края на книгата, когато цялата красота на характера му започва да се проявява.

Петият централен герой е Самира. Освен, че е с интересен арабско-еврейско-персийски произход, тя също е необичаен герой. Харесва по различен начин тримата мъже - Джей-Джей, Норвал и Ноел, опитва се и тя да заличи спомените от миналото, и да открие своето правилно бъдеще. От онзи тип жени, които вдъхновяват мъжете.

Чрез "Творците на памет" Джефри Мур се преклонява пред две неща - химията и приказките от "Хиляда и една нощ". С голяма любов описва чудесата на химията, които тя предлага, с което се преклонява пред рационализма на човек. От друга страна пък чрез "Хиляда и една нощ" и поезията на Байрон авторът се покланя на творческите способности, на необятното въображение на мозъка.

Накратко, страхотна книга, която обаче не бих препоръчал на всеки, особено на онези, които харесват динамичните действия и повече събития да се случват в дадено произведение. Тази книга е от друг тип. На някои може да се стори скучна, а на други (мен примерно) - за чудесна. Отново различни възгледи...:)

Ревю в Литературата Днес
.

6 коментара:

  1. най-обичам диалози и несюжетно концентрирани книги! това определено ще се чете преди края на годината в моята вселена, надявам се!!

    ОтговорИзтриване
  2. Дано ти хареса, де. Но при мен определено се получи :)

    ОтговорИзтриване
  3. Това, с парчето месо и тока в него, ми се струва доста опростен аргумент. Развивайки довода в друга посока, може да се посочи, че прекратяването на тока в това парче месо е същото като прекратяването на токовите импулси в кой да е телешки бифтек. ;)
    Отвъд закачката, съзнанието не е толкова химически съединения, колкото биохимична структура и най-вече връзките между отделните клетки на мозъка, ето защо не мисля, че корекциите с химически вещества са толкова ефективни, колкото мисли авторът. Подозирам, че в доста случаи само медикаментозното лечение би било по-скоро ювелирен удар с бейзболна бухалка в стъкларски магазин, отколкото нещо друго. Все пак съм лаик в областта и това е лично мнение. 21-и век има време да реши въпроса. :)
    На същата тема бих ти препоръчал "Генезис" (книгата) и "Дългият следобед на Земята". За първата мисля, че ще ти хареса, за втората - по-скоро се съмнявам, но си спомням, че имаше едно-две интересни хрумвания там.

    ОтговорИзтриване
  4. Гост, връзката между телешкия бифтек и мозъка е като силикон и компютърен чип - да, и двата са от силиций :) Мисля, че в тази насока върви горния цитат.

    Освен това, авторът никъде не твърди, че корекциите с химически вещества са ефективни. :)Напротив - Стела я лекуваха с какво ли не (даже с алтернативна медицина и магии), накрая направи секс и ... се излекува :) (вероятно закачка от автора). Авторът оставя читателя сам да реши какво я е излекувало :)

    Иначе биохимията е химия на живите организми, т.е. органична химия, т.е. пак си е химия. :) Един минерал (да вземем кварц - SiO2) има химизъм, подреден в някаква структура, нали? :)

    А за Генезис, все ме яд, че не си я купих за 5 лв от книжарниците. Дано са останали някакви бройки :)

    ОтговорИзтриване
  5. Мо, не усети дърпането за опашката. :) Визирах тази част от изнесения от теб цитат: "Човешкият мозък е просто парче месо с химически вещества, електрически заряди и превключватели." И двамата с теб май се съгласяваме, че равенството не е двупосочно. (трябва да се поправя - възгледът не е на автора, а на героя му)
    Прав си, терминологично не бях коректен. Мисълта ми беше, че "мръвката" не е от такова значение, колкото кодираната в нея информация и следователно материалистичният възглед за разглеждането на мозъка е непълен.
    "Генезис" я има в Читанката, ако четеш от екран.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. ПП: Последният ми коментар е полуадекватен, извини ме - четох те по диагонал.
      gost

      Изтриване