понеделник, 4 февруари 2013 г.

"Краткият чуден живот на Оскар Уао" - Джуно Диас

По света има толкова много страни, за които знаем твърде малко. Доминиканската република е една от тях. Вярно е, че не всички проявяват интерес към антропологията. Други са любопитни като мен. За радост на последните има писатели като Джуно Диас, които успяват да изградят пълнокръвни образи, а на заден фон ни е показана тежката социално-политическа среда, която оставя дълбоки и жестоки следи върху съдбите на героите.


Книгата може и да се казва "Краткият чуден живот на Оскар Уао", но фигурата, която дълбае бразди в съзнанието е неговата майка - Бели Кабрал. Образът ѝ  ми направи най-голямо впечатление, затова ще се спра върху нейната история. Тя е единствената оцеляла в уважавано семейство, което е станало жертва на бруталния диктатор Трухильо и неговите първични, жалки страсти. На всичкото отгоре тя е с шоколадова кожа, заради което става жертва на предразсъдъци и дискриминация още като ученичка в страна, управлявана от крайно десен диктатор. Все още в крехка възраст, глупава и наивна, почти беззащитна, прелестното момиче веднага привлича вниманието на мъжете и попада в мрежите на влиятелен гангстер. За Бели животът се превръща в истинска месомелачка - той ѝ нанася удар след удар, но въпреки това тя винаги намира сили да се изправи и да търси своето място под слънцето.  Трогателен е моментът, в който болната от рак Бели, съсипана от химиотерапии, с перука на главата, със сетни усилия се опитва да убеди дъщеря си да не повтаря нейните собствени грешки.


Такива са и останалите герои на Джуно Диас - несъвършени като истинския живот, с купища недостатъци и комплекси, опитват се да се преборят с тях,  правят грешки, но в края на краищата те са обикновени хора, които търсят правилния път, ала не винаги съдбата е на тяхна страна.  Такъв е и дебеличкият Оскар, намиращ утеха сред книгите и фантастиката, такъв е и неговия пълен антипод Юниор, такава е и сестрата на Оскар - Лола.

От една страна романът може да се разгледа като исторически разказ за  ужасите в Доминиканската република под управлението на Трухильо. Джуно не ни спестява нищо и ни описва безобразията, които са ставали в тази страна. Tова става в "бекграунда" на картината, която той рисува с думи. От друга страна е интересен и освободения, либерален наратив, пълен е с испански наречия и срещаме едно дружеско отношение писател-читател, като често разказващия нарича читателя "копеле" :).

Определено силна книга, затова се надявам от Жанет да продължат тази интернационална литературна поредица :). 
 
Други ревюта по блогодиктатурите:

Мила в Аз чета
Книжен Жор
Книголандия
Владимир Полеганов в Ikosmos


2 коментара:

  1. Владо Полеганов също има едно страхотно ревю на книгата.

    ОтговорИзтриване
  2. Намерих ревюто и го добавих :) Понякога наистина е трудно да се намерят всички ревюта в блоговете, а това е на практика първото ревю на книгата, кочто той я е чел в оригинал :)

    ОтговорИзтриване