неделя, 21 април 2013 г.

"Вещици в чужбина" - Тери Пратчет


 "Защото Вселената била изпълнена с невежество, а ученият я пресявал като златотърсач, надвесен над планински поток, за да отдели златото на знанието от чакъла на глупостта, пясъка на несигурността и малките осмокраки мустакати плаващи твари на суеверието."

    "Но бедата била там, че невежеството ставало все по-интересно, особено онова очарователно невежество за големи и важни неща като материя и сътворение. А хората преставали да градят търпеливо своите малки къщи от късчета разум в хаоса на Вселената и започвали да се интересуват от самия хаос — отчасти защото било доста по-лесно да си експерт по хаоса..."

Предполагам, че ако направя класация топ 20 на любимите ми цитати от книги, вероятно поне 15 от тях ще са на Тери Пратчет. Все си мислех, че Пратчет няма с какво вече да ме изненада, но като отмине малко време винаги започват да ми липсват книжлетата със страхотните илюстрирани корици (дело на покойния гений Джош Кърби) и щур хумор по малките странички.

"Вещици в чужбина" е от може би най-плодородния период на Пратчет, а и по правило всяка негова книга си има своя чар. Тук отново се събираме с триото вещици баба Есма Вихронрав, леля Гита Ог и Маграт Чеснова в ново гротесково приключение, в което трябва да спасят една бъдеща принцеса от.... това да се омъжи за приказен принц! Трите вещици са на практика представители на три различни поколения: консервативната и неподлежаща на промени баба Вихронрав, либерално настроената и обичащата да похапва леля Ог, както и младата бунтарка Макграт. Въпреки различните им възгледи те трябва да заминат на юг към красивия "чужбински" град Генуа, където властва Лилит, галантната сестра на баба Вихронрав. Лилит се вживява като добрата вещица, която превръща града в приказно място и сбъдва мечтите на принцесата (макар и против волята ѝ). Но точно тези, които най-упорито твърдят, че вършат добро за общото благо, по традиция са същите властници, които искат да дърпат конците и  еднолично да управляват.  Или както казва баба Вихронрав: "Злото и доброто са измамни неща, значение има само гледната точка." И добавя: "Не бива да превръщаш реалния свят в приказка. Не бива да се отнасяш с хората, сякаш са приказни герои, сякаш са пионки."

На пръв поглед "Вещици в чужбина" може да изглежда само като пародия на популярни приказки като "Пепеляшка" и "Снежанка", но знаете го Пратчет.  Дори да напише рецепта за пай с картофи, в нея пак ще има повече мъдрост от цял камион философска литература, а и пък ще ви накара да се насер... да се скъсате от смях, исках да кажа. :Р 


Започнах с цитат, така и ще завърша:

    "Какво беше бог? Фокусирана вяра. Ако хората вярват, богът започва да расте. Отначало слабо, но ако блатото учеше на нещо, то бе търпение. Всичко би могло да стане обект на вяра. Шепа пера, вързани с червена панделка, шапка и палто върху няколко пръчки… всичко. Защото когато всичко, което хората притежават, в действителност е нищо, тогава каквото и да е би могло да бъде почти всичко."

.

3 коментара: