"Ген" - Майкъл Крайтън

Както винаги Майкъл Крайтън е задълбал интересна тема - тази за гените. И макар вероятността "Ген" никога да не надмине популярността на "Юрски парк" да е голяма, книгата ще си остане като една от най-дискутираните. След излизането ѝ редица конгресмени представят законопроекти, чиято цел е да забранят патентоването на гени, повлияни именно от книгата на Крайтън. Защото се оказва, че биотехнологичните компании действително патентоват гени. След кратко проучване от моя страна, научих, че патентните служби издават патенти само за "изчистени" гени, т.е. за гени получени/извлечени в чист вид, макар и да не ми стана много ясно какво ще рече това. Точно поради тази причина е хубаво, че има такива автори като Крайтън, които да дават публичност на сериозни проблеми, а генетиката със сигурност ще бъде сред най-прогресиращите клонове на науката през настоящия век и тя ще промени значително разбиранията ни, както и начина ни на живот. 

Самият роман си има  своите положителни и отрицателни страни, които ще се постарая да разгледам.  Крайтън започва с прокарването на няколко сюжетни линии, които се развиват паралелно и отделно, а самите глави са кратки. Това е техника, която запазва динамиката и поддържа напрежението, макар някои читатели може и да се объркат от многото герои и честата смяна на действията. Прочетох книгата неусетно, което показва, че авторът постига желания ефект. Хареса ми и включването на статии от издания за популярна наука, оформени като изрезки след някои от главите. Крайтън винаги се подготвя старателно за своите романи, което прави книгите му пълни с информация, а проверката ми в интернет показва, че повечето истории са истински, като тази за патентът на инхибитора COX-2. Някои от по-интересните факти в книгата:

- какво представляват стволовите клетки - клетки, които имат способността да се превръщат в други видове клетки. Ембрионалните стволови клетки (т.е. взети от ембриони) са полипотентни, за разлика от тези на възрастните. Това означава, че те могат да се превръщат  във всякакъв вид тъкан - нещо, което ще от голямо значение в бъдеще за медицината.

- Освен във формата на двойна спирала, ДНК-то може да е под формата на единична нишка или на по-компресирана форма, наречена "центромер". Когато ДНК е компресирана, носените от нея гени са недостъпни за клетката.

- В човешкия геном има 35 000 гена. Разликата ни спрямо шимпанзетата се изразява само с около 500 гена, а с червея - с около 15 000. Кръвта на шимпанзетата е идентична с човешката, различава се по формата на присъствие на сиаловата киселина.

...

"Ген" няма за цел само да запознае читателя само с фактология и правните проблеми, свързани с гените и генното инженерство, тя се явява и остра социална критика спрямо съвременното общество, и най-вече спрямо безграничната алчност на всеки член на това общество. Положителни герои почти нямаше, а и ми направи впечатление, че повечето герои бяха с разбити семейства. Един тръгнал да спи с учителя по тенис, друг задява по-млади госпожици или господа. Всеки съдеше или заплашваше със съд някой друг, стресовите ситуации бяха много. Хареса ми как Крайтън иронизира така характерните юридически разминавания и различното четене по тях, както и други социални феномени като например тоновете реклами около нас, и все по-големите безумия в тази насока. Затова ще извадя следния цитат:

"Но аз искам да привлека вниманието ви към друго, към самото количество на търговските послания - виждате ги на екрани, наредени в редица покрай шосето. А във всеки автомобил, който минава покрай тях, гърми радио, което на свой ред бълва търговски послания. Изчислено е, че американците минават покрай средно три хиляди рекламни послания дневно — макар че дали ги чуват е друг въпрос.
...
Огромни послания, включително широкоекранно видео, се появяват по площади, покрай шосета и магистрали, в станциите на метрото, на железопътните гари. Слагаме видеоекрани на ключови точки в търговските центрове. В тоалетните. В чакалните, баровете и ресторантите. В терминалите на летищата и в самите самолети. Превзели сме и личното пространство. Логота, търговски марки и слогани се появяват върху обикновени предмети — от ножове и посуда до компютри. Появяват се върху всичките ни вещи. Потребителите ги носят по дрехите си, на ръчните си чанти, обувките, бижутата. Всъщност истинска рядкост е човек да се появи на публично място без тях. Ако преди трийсет години някой беше предрекъл, че цялото население на Земята ще се превърне в ходещи рекламни табла, идеята би се възприела като фантасмагория. Но вече е факт."

Като чисто литературни достойнства "Ген" леко ме разочарова. Най-вече заради характерните клишета, с които американските  автори и сценаристи ни заливат всеки ден. Понякога имам чувството, че те ползват едни и същи строителни материали, които в крайна сметка "строят" все едни и същи произведения, с едни и същи клишета. И тук имаме гонки, преследвания, екшън драми, стереотипи, предвидими действия и т.н. А и на някои места Крайтън преувеличава и преиначава нещата. Но книгата определено заслужава да се прочете и бих я препоръчал, особено на феновете на трилъри. 4/5

:)
PS Между впрочем, продавам си гените :Р