Джамията "Парижката Света Богородица" 2048 - Елена Чудинова

Демокрацията се гради върху едно просто правило - свободни избори и управление на мнозинството. Това кара много европейци да се запитат какво ще се случи в Европа, при условие че бъдещата демографска картина ще е много по-различна, отколкото е сега. А тя показва, че през 2050 г. в повечето страни мюсюлманите вероятно ще са мнозинство. А групировки като Мюсюлманските братя работят безшумно по въпроса, както ще видите в този чудесен филм, направен от прогресивен мюсюлманин, живеещ в Норвегия. Съвсем е реално такива групи-хамелеони (а те се ползват с голяма подкрепа, защото финансират по-бедните, а съответнo и по-лесноманипулируемите) да се внедрят като представители на мюсюлманите във властта, а след това да наложат шериат - политическа доктрина, напомняща идеологиите на фашизма и комунизма. Това вече се случи в Египет, Тунис и Либия, където ислямисти дойдоха на власт, претендирайки че защитават бедната и средната прослойка срещу корпоративни интереси, ала започнаха да предприемат вкарването на безумни закони, предизвиквайки вълна от протести  сред интелигенцията, малцинствата и светско население. В Сирия радикалните ислямисти съсипаха цялата инфраструктура и върнаха републиката десетилетия назад. Да не говорим за терора над малцинствата там, както и исканията на терористичните групировки, вкарани от чужди страни в Сирия, за джизя (данък за неверниците).

Книгата на Чудинова не е нещо ново в европейската или американската литература.  Преди няколко години британската писателка Мелани Филипс публикува романа си "Лондонистан", чиято тема е подобна. А в сферата на публицистиката има редица автори по този въпрос: Боуър, Бриджит Гейбриъл, Робърт Спенсър и т.н.

Но нека се спрем първо върху това явление, наречено уахабитизъм/салафизъм. Тази консервативна форма на исляма е наложена в страни като Саудитска Арабия и Катар. В Саудитска Арабия са забранени всякакви немюсюлмански религиозни храмове, а наказанието за проповеди е смърт.  В Катар едва през 2008г. позволиха да се построят такива, но без религиозни символи и без служения. Дискриминацията спрямо немюсюллманите е огромна, както в юридическо, така и в политическо отношение. В Саудитска арабия има ограничения дори за мюсюлманите-шиити и техните празници, а преди няколко месеца там бяха арестувани 41 души от религиозната полиция (да, точно така, имат религиозна полиция!), защото празнували Коледа. Правата на жените и в двете страни са силно ограничени - полигамията е разрешена, но пък полиандрията е строго забранена. Жените са задължени да носят абая, която ги покрива почти изцяло, с изключение на очите, при това температурите са често над 45 градуса. В Саудитска Арабия жените нямат право да си изкарат шофьорска книжка, не могат на практика да ползват градския транспорт, а има и случаи, в които изнасилени жени се наказват с удари с камшик, за това че са се оплакали в медиите, или че са се разхождали без придружител. Показанията на жените в съда (така е и в Катар) се броят колкото "половин" показание, дадено от мъж, което е проблем, защото жената не може да докаже, че е била насилена. Ако един мъж изрече три пъти талак (развод) на жена си, то това се счита за развод и не са необходими никакви следващи юридически действия. Жената пък от своя страна не може да се разведе по никакъв начин без да получи съгласието на мъжа. Едва през 2012 г. на Олимпийските игри в Лондон, Катар и Саудитска арабия благоволиха да пратят жени да се състезават в мероприятието, тупайки се в гърдите за това колко са напредничави. Едва 2012 г.! Заедно с Бруней бяха единствените, които упорито отказваха да го направят. 

Често момичетата биват кастрирани с бръснарско ножче, за да не изпитват удоволствие от оргазма, с цел да  "предпази" жената от изневери...

И ако има някой, който умее да прави градивна, политически некоректна и рационална критика, то това е Пат Кондел.
----

Но да се върнем към книгата.
За съжаление Чудинова е отишла твърде далеч. Тя признава, че е изградила образа на своята главна героиня - София, около този на Ориана Фалачи, която е един от най-острите критици на исляма. Само че Чудинова и  Фалачи сякаш не могат да разграничат радикалния, политически ислям, който се финансира от няколко страни в Близкия изток, и светско настроените мюсюлмани, които едва ли заслужават да бъдат поставени под общ знаменател. Защото филмът, посочен в началото на ревюто, е правен от мюсюлманин. Арестуваният преди няколко дни сатирик Басем Юсеф, който защитава правата на малцинствата и критикува радикализма, също е мюсюлманин. Редовната армия, която е поставена в християнските градове в Сирия, и която защитава хората от ислямистките нападения, също са мюсюлмани в по-голямата си част. Имам доста приятели мюсюлмани, които са светско настроени. В книгата на Чудинова няма никакви положителни герои-мюсюлмани, освен няколко конвертирани бивши християни.

В литературно отношение книгата е изпипана. Един от движещите образи е бунтарката Жана, като разбира се приликата с  Жана д'Арк не е случайна. Като цяло структурата на романа силно напомня на тези на Виктор Юго (най-вече "Клетниците"), а Еужен-Оливие, друг от героите, частично притежава харизмата на Жан Валжан. Чудинова никак не пести критиките. Още в началото клет човечец е пребит с камъни, заради това че е приготвил вино. Следва сериозна критика за натиска върху жените и тяхната деградация. Явно показва културното изоставане и спирането на техническия прогрес. Чудинова остро критикува и позицията на Европа спрямо Косово. Центърът на католицизма се премества в Полша, които заедно с Русия са бастионите на християнството. Богатите гърци успяват да изкупят частично свободата си, а останалата част от Европа е под мюсюлмански контрол и шериат. Малкото християни живеят в гета, често посещавани от органи за контрол. Организира се революция...

Общо взето "Джамията Парижката света Богородица 2048" е опит за алюзия на оруеловата "1984", само че тук заплахата не са крайните леви и десни системи, а зелената "заплаха". На мен ми се стори твърде религиозна, твърде радикална (дори за моите представи). Така не се пише по такава тема. Струва ми се, че критиката трябва да съдържа и надеждата, че светско настроените мюсюлмани ще надделеят. Рационалното, светско бъдеще трябва да е пътя напред, а не потисничеството и налагането на крайни идеологии. "Най-голямото постижение на Западния свят е демокрацията. Защото всички останали постижения, в науката, в медицината, в културата, бумът на техническия прогрес - всички те са постигнати в демократична среда. А тя в момента е под заплаха." (това са думи на Тарек Хаджи, мюсюлманин). Чудинова е тръгнала да критикува през нейния дълбоко религиозен поглед, поради тази причина няма нито чувство за преценка, нито за критика.

.