"Жестокото присъствие на времето" - Дженифър Игън

Оригиналното заглавие на книгата е "A Visit from the Goon Squad", но приветствам сполучливия превод, защото е много по-близо до основната тема, разгледана от Дженифър Игън.

Всички знаем, че живеем в сложен свят, в който всеки тръгва от някаква изходна позиция А и стига до настояща позиция Б, а по средата има извървени много пътища с много алтернативи и надежди, които остават зад гърба ни и биват оценявани едва когато загубим младостта си.  Времето, което винаги се опитваме да игнорираме, неумолимо тече и оставя незаличими биологични следи по телата ни.  Времето е сякаш някакъв "шантав състарител", както го описва един от героите, който размива чертите по лицата ни и убива младежката ни наивност и невинност.  Защото всички се опитват да извлекат максимума в краткия си отрязък от време, дори да не знаят как.

Не е лесно да опишеш времето и влиянието му върху нас, нали?  Но Дженифър  Игън успява благодарение на оригиналния си подход и нестандартния начин на писане. Книгата се състои от 13 глави, една от които представлява нещо като PowerPoint презентация с около 70 слайда, с таблици и фигури, оформени като разказ. Експеримент, който говори за по-разчупения стил на авторката. Всяка глава е с главно действащо лице и няколко второстепенни, които в следващите глави се превръщат в централни, а премеждията се разчупват през различните им мирогледи. Така се получава една мозайка от образи, всеки един от които има различна съдба и различни виждания, но общото за всички е времето. То ги е притиснало като менгеме и безмилостно отброява годините, без да пита никого.

Никак не е случайно, че Игън е избрала събитията да се въртят около личности, свързани с шоу-бизнеса. Това са хора, които са свикнали да бъдат център на внимание или да търсят обект, който да стане такъв. Винаги е болезнено, когато си бил под светлината на прожекторите, а после се налага да слезеш от пиедестала. Така както се сменят листата на дърветата през различните периоди на живота. Такъв е и Бени, музикален продуцент, започнал като посредствен басист в група, по-късно се е издигнал до една от големите клечки в музикалния бизнес, само за да залезе и да бъде заменен от следващото листо - Лулу. Не по-малко интересен образ е неговата дългогодишна помощничка - добре изглеждащата клептоманка Саша. Тя е непоправима и пристрастена крадла, която избягва от стреса като краде вещи . Краде дори когато прави секс...
Кити Джаксън пък е актриса, превърнала се в световна звезда още като тийнейджърка,  и която вероятно страда от Стокхолмски синдром.  Нейният блясък също помръква и накрая тя свършва като наложница на брутален диктатор. 
Любопитните и колоритни образи се изреждат един след друг, всеки един от тях има  своите големи слабости и проблеми, а докато ги преодолее, се оказва твърде стар. Някои успяват да преглътнат този факт ("стари чанти сме вече"), а други пък продължават да упорстват.

За финал не искам да прозвуча като сексист, но "Жестокото присъствие на времето" изглежда като най-добрата книга писана от жена, която съм чел :Р