четвъртък, 11 юни 2020 г.

Как фантастиката, фентъзито и наградите "Хюго" се превърнаха в SJW пропаганда.

Като малък обожавах фантастиката. Винаги съм смятал, че това е много особена и притегателна форма на изразяване, в която разказвачите преплитат въображение, технологии и идеологии за да изковат своите съдържателни и пълнокръвни истории. Фантастиката те кара да мечтаеш и да градиш по-добри светове, или да се предпазиш от по-лоши такива. Дава силата на авторите да експериментират и да създават вероятности, от които трябва извлечем поуки за реалния свят.  

Един от най-великите фантасти - сър Артър Кларк, си е мечтаел и представял света със система за комуникация чрез спътници, писал е статии по тази тема. И ето, днес, всички си комуникираме именно чрез сателити, а идеята му буквално е променила света.

Сър Артър Кларк печели 2 награди "Хюго" за свои романи, а и е бил номиниран многократно. Понеже съм във ваканция и имах малко повечко време, исках да почета  и да поръчам по интернет някоя фантастика/фентъзи. Затова разгледах последните номинации за престижната награда за фентъзи и фантастика "Хюго". Това, което видях, беше покъртително тъжно.

От 2017 година насам комисията на "Хюго" номинира по 6 романа. За тази 2020-а година пет от шестте номинации са от така наречения жанр Queer Adult Sci-Fi and Fantasy (QASFF). Или другояче казано, това са хомосексуални фентъзи и фантастика.  Положението не е по-различно и за миналата 2019 година. Същите теми за транссексуална любов, расизъм, тежък феминизъм и екологични катастрофи, причинени от човека. Никакви други. Едни и същи теми се въртят банално, безидейно, досадно, при това вече почти цяло десетилетие. Организаторите на едно време най-престижната литературна награда за фентъзи и фантастика днес са изпаднали в такъв тежък интелектуален колапс, че те бързо превърнаха "Хюго" в нарицателно име за качество. Такава обсесия ги е обхванало с модните крайности и политкоректности, че през последните две години не са номинирали нито един мъж, а десет жени, повечето от които са лесбийки, и двама транссексуални, които искат да се обръщаме към тях с "нея" или с "тя".

През последните десет години (2011-2020) само един мъж е печелил наградата, Джон Скалзи, който обаче се е е обявил за заклет феминист, както и за почитател на рокфелерското либерално републиканство (каквото и да означава това). Такова чувство на "коректност" ги е обгърнало, че организаторите дадоха три поредни награди Хюго на чернокожата писателка Н.К. Джемесин, която е първият писател въобще с такова постижение.

И не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против хора от различни полове, раси, с различни коси, дължини или идеологии. Проблемът е там, че пробутването на определена част от тях, така яростно, вече започва да прилича на тоталитарна пропаганда, на превъзпитание в оруелски свят. Защото нямаше да имам нищо против Джемесин да спечели три поредни награди за една и съща трилогия, ако разглеждаше различни проблематики, а не една и съща тематика - расова дискриминация и екологични катастрофи, причинени от човек. Дори смели и мислещи ревюисти  и критици я обвиниха в липса на идеи.




Но нека се върнем към номинациите за 2020 и погледнем индивидуално всяка една от тях. Първата е за Чарли Джейн Андърс, транссджендър, тоест мъж, която си е имплантирал цици и сега се чувства дискриминиран и пренебрегван от обществото по някаква причина,  а неин партньор в живота е друга писателка - Аналий Нюитц.
Аналий е известна с това, че официално си смени личните обръщения от "тя" на "те". Тоест, ако искате да се обърнете към Нюитц трябва да е с "те", а не с  "тя", затова дори в страницата й в wikipedia се обръщат към нея с "they".



И в двата последни романа на Чарли Джейн Андърс имаме любовна връзка между характери с женски имена (хомосексуалисти и лесбийки), а темите са "екологични катастрофи" и "въпроси относно свободната воля". Ау, колко иновативно! Двамата, Чарли и Аналий, са пословични с проявите в защита на правата на хората с различни сексуални предпочитания, като са и организатори на няколко НПО-та.



Следващата номинирана за 2020 г. книга е "Gideon the Ninth" на Тамсин Муир. 
Тамсин е... лесбийка. И как няма да е, ако не беше - вероятно нямаше да има номинация. Съответно и в романите й героините са открити лесбийки. Трябва обаче да призная бизнес заложбите на Тамсин и умението й да улови пазара. И аз веднага бих си купил книга, на чиято предна корица е написано ""Лесбийки-некроманти изследват обладан от духове готически дворец в космоса!". Книгата е описвана като комбинация от ужаси, хумор, фантастика, фентъзи в готическа лъвкрафтска вселена....с лесбийки. Разбираемо е защо всички тийнейджъри (обзалагам се предимно мъжката част) са пощурели по такава книга. Свалям шапка за това. Остава въпроса за сериозността да се номинират такива комерсиални книги.

Това колко добре се продават в момента спейс приключения с лесбийки го е разбрала и друга номинирана - Камерън Хърли. Първият й роман, "Звездите са легион", бе наречен от читателите с ироничното "Лесбийки в космоса", а авторката, усетила бизнес-извлеченията от подобно прозвище, започна да раздава плакати с надпис "Лесбийки в космоса" в туитър на феновете й. Самата тя се определя като бисексуална и закоравяла феминистка, която пише редица статии по темата, като например книгата "The Geek Feminist Revolution".  "Звездите са легион", както и номинирания за 2020-а "Бригада на светлината", са определени като милитаристка фантастика от рода на "Звездните рейнджъри" от Хайнлайн, но с...лесбийки. И с нотки на анти-капитализъм и феминизъм.



Четвъртата номинация е за Аркади Мартийн с романа й "Спомен, наречен империя". Аркади е също лесбийка, живее с друга писателка на име Вивиан Шоу. Съответно и в романа й историята се върти около романс между жени, повечето от героите са хомосексуални (queer), а темите кръжат около империализъм и колективно възприятие на нещата около нас. Звучи комплицирано за масите, но по-важното е, че е с лесбийки.  Както се разбрахме, те вървят добре на пазара в момента.

Петата номинирана е Шонан МакГуайър. Тя е от по-специалните бисексуални. Описва се като демисексуална и пансексуална (каквото и да значат, честно казано хич не ми се проверява). Както признава в туитър, тя е работила като оператор на секс-телефон (демек пъшкала е за пари), затова ми се струва, че би било интересно да се прочете какво е изпъш...пардон, написала. От синопсиса на книгата й "Middlegame", обаче, ако пак трябва да съм честен, засяга малко по-интересни и психологически сложни теми, затова ще е нечестно да я критикувам. В крайна сметка може пък и една от книгите да става.

Последната номинация е за Аликс  Хароу, за която тъкмо се чудех защо е номинирана, защото е омъжена и не е нито лесбийка, нито трансджендър, но тогава видях, че основните теми в книгата й са расова и полова дискриминация, и тогава ми светна и получих отговора. Също така е специалист по афро-американска история. Поне така пише в биографията й.

---

Ако си мислите, че това е така само за тази година, хвърлете поглед сред номинациите през последните четири години и ще видите, че от 24 номинации само 3 са за мъже, а на всичкото отгоре се въртят една групичка от едни и същи имена. Сякаш са някакъв картел, който взаимно се възхвалява, номинира и награждава. Да не говорим, че и издателите не са много различни и са доминирани от Tor Books и Orbit Books. Така знаменитата Хюго се е превърнала в нещо средно между партийни кръжоци и комсомолски събирания. После голяма част от същите авторите пишат срещу опасностите от корпоративния свят, срещу дискриминацията и несправедливостта. Представете си хилядите други писатели, които нямат привилегиите да са в този картел. И които може никога да не ги чуем, а да са с далеч по-голям талант от писането за расови и полови проблеми.

Само да вземем последния победител от 2019 г. : Мери Робинет Коуъл. Тя печели наградата с романа "Пресмятащи звезди", алтернативна история, която започва десетилетие след Втората световна война и в която СССР се е разпаднал заради глад и мизерия. САЩ печелят космическата надпревара, но става екологичен катаклизъм и хората са принудени да почнат бавно да заселват други планети/спътници (Луната и Марс). Понеже НАСА не бърза да взема жени в първоначалните мисии, главната героиня дава гласност и се опитва да докаже правотата на жените да участват тези мисии. Също така една от основните теми е расовата сегрегация и расизма. Всички чернокожи са безкрайно положителни герои, за разлика от включения южноафрикански бял расист. Въобще перфектната амалгама за да спечелиш награда за изкуство (независимо дали е кино, литература или нещо друго): полова и расова дискриминация, и екологична катастрофа, причинена от човечеството.

Никога не съм бил краен в тези дебати за климатичните промени или теми за расовата/половата дискриминация. Но когато те се превърнат във вече безкрайно пошло, изтъркано, досадно клише, което като плевел задушава и убива всички останали идеи и позиции, то тогава е редно да сме наистина по-критични, и да се отнасяме с целия този цирк само с присмех и сарказъм. 

Както виждате едни и същи теми се развихрят из ултралиберлната псевдоинтелигенция от строги "защитници на правдата". Което ми напомня за тъжната история на Марион Зимър Брадли, една от най-популярните писателки-фантасти през 60-те и 70-те години, както и една от най-гласовитите феминистки в литературата в онази епоха. Само да се окаже по-късно, че е замесена в сериозен скандал с насилие и сексуално посегателство върху деца, хвърчат обвинения дори от собствената й дъщеря. Мъжът й бива съден многократно също за такива посегателства, но Марион го е прикривала.

Толкова за тази "правда" и "класа" на писателите. За претенциите и за принизяването на целия жанр. В превръщането му в евтина политическа пропаганда, в инструмент на пошли, бездарни политици без истински каузи и идеи. А с измислени претенции и комплекси.





2 коментара:

  1. Аналий...интересно име, ако сложиш ударението другаде. Иначе какво да очаква човек, щом вече и Междузвездни войни демонстрираха тази толерантност.

    ОтговорИзтриване