"Къщата на Халифа" - Тахир Шах

Докато четях "Къщата на халифа" на Тахир Шах, в мен влетяха едни меланхолични нотки от ранното детство, което прекарах в Алжир - страна, поделяща Атласките планини с Мароко. Толкова неща ми се сториха горчиво и забавно познати. Изкусното перо на Шах ме накара пак да се озова в старите тесни улички и сгради в ориенталски ар деко стил, шумния  арабски сук (пазар), с всичките приятни аромати на подправки, билки и сладкиши, смесени с непоносимата смрад от пот, гнили плодове и мръсотия. Английският писател от афгански произход по много лек и прецизен начин е пресъздал цялата атмосфера от този свят, с всичките му положителни и отрицателни страни. В "Къщата на халифа" ще се запознаем с една култура, разпокъсана от навлизащите модерни тенденции от рационалния Запад, и пъстрите мрачни традиции на суеверния и мистичен арабско-берберски свят. 

Тахир Шах описва своята собствена история, в която решава да напусне облачния Лондон, за да го замени със слънчевия марокански град Казабланка, познат на всички най-вече от легендарния едноименен филм с Хъмфри Богард и Ингрид Бергман. Воден от спомените от ранното му детство, в което на няколко пъти посещава Мароко, той рискува със закупуването на голям и стар имот, носещ името "Къщата на Халифа". Но оттам започва неговото по-близко запознанство с местните разбирания и начин на живот. Имотът, който е закупил, по традиция върви с тримата дългогодишни пазачи, и всички трудности, свързани с тях и техните големи семейства...

Тахир Шах седи спокойно на бюрото си, където подготвя книгите и документалните си филми

Съвсем неусетно, редейки история след история, в стила на "Хиляда и една нощ", Тахир Шах ни запознава с проблемите на мароканското общество, в един небрежен и комичен вид. Той се сблъсква с тези проблеми още като пуска обява за помощник, който да му помага в работата. На интервю пристига забулено момиче, което обяснява, че иска тази работа, въпреки консервативния си баща, който ако научи, щял да я убие задно с работодателя. Тахир с ококорени очи я отпраща. Проблемите се нижат един след друг - проблеми с алчен и небрежен архитект и проточилите се ремонти, с непрекъснатите суеверия на местните и вярата им в джинове и духове, проблеми с набавяне на различни продукти и материали, със скакалци, плъхове, костенурки, с несериозното отношение към работата и т.н. 

Незабелязано Тахир Шах ни намеква за проблемите с ислямистите и промиването на мозъци в по-бедните общности, с непълнолетните проститутки, с подземния свят, със странните фамилни взаимоотношения. Проблеми с крайно бедните квартали, които се бутат с булдозери, оставяйки големи семейства на улицата.

Но едновременно с това Шах ни показва и положителните черти на тази култура - верни приятели, топли чисто човешки взаимоотношения, приятен, приказен климат, уникална архитектура, простичката и гениална работа на муалемите (т.е. майсторите), които нивелират плочките с проста тръба с вода, богатата кухня и т.н. 

В книгата има много колоритни образи - като този на Камал, роден тарикат, нает от Тахир на работа, и който решава проблемите къде по законен, къде по незаконен начин. Друг такъв е крайно суеверния пазач Хамза, както и мъдрия стар колекционер на пощенски марки Хишам. Изпъстрена е и със забавни случки, като например как цялата работна ръка притиска портата за да не влиза полицията, което подсказва тоталното неуважение към тази институция в този регион. На мен лично много ми хареса романа и го препоръчвам на хора, които искат да се запознаят с този свят, който така или иначе ми е познат до болка.

Старият град (Медина) на Казабланка

Относно изданието имам съвет - в него има много грешки, недовършени изречения, след което започва нов абзац и т.н. Хубаво е да се поправят в следващите издания. Другото нещо е превода на названията. В арабския език буквата "ч" не съществува. Затова няма такова име Хичам, а е Хишам. И градът в северната част не се казва Чефчуен, ами е Шефшуен (или по-точно Шафшуан). Няма име Моуна, а е Муна. И т.н.

На мен тези грешки не ми пречат, книгата и самият превод са добри, а корицата е красива и страшно ми допада. Но трябва да се поправят. 

Хвърлете поглед и на ревюто на Блажев в Книголандия, който всъщност ми препоръча книгата, за което ще го черпя бира (но само ако ми даде половината :р)

.

.