събота, 1 септември 2012 г.

"Пясъчните крале" - Джордж Р. Р. Мартин

С този сай-фай сборник Джи Ар Ар Мартин успя  да промени мнението ми за него. За разлика от графоманската му седемтомна тухлена поредица от "Песен за огън и лед", Мартин тук кратко и ясно е представил 7 разказа, всеки от които носи определени идеи, а някои определено може да ги определим с етикета "запомнящи се". Ето за какво става на въпрос:



"Пясъчните крале" - богаташът Саймън Крес се забавлява като купува различни екзотични животни от планетите, които посещава. Така попада на пясъчните крале - насекоми, наподобяващи мравки, които са затворени в стъклена кутия, и които строят замъци, воюват помежду си, съюзяват се един с друг срещу трета страна и т.н. Не само това, но те боготворят своя попечител, като изграждат образа му в строежите (както е показано на корицата на книгата). Саймън ги наблюдава и забавлява неговите гостите с тях. Но докъде може да стигне човешката кръвожадност и алчност? Какви богове може да сме ние?
Не случайно разказът печели наградите "Хюго" и "Небюла".

"И седем по нивга не убивай човек" - вторият по сила разказ, в който Мартин по интересен начин ни показва лицемерието на религиите. На планета имаме човешка раса, притежаваща напреднали технологии, чийто властници използват религията за да нападат и отнемат земите на дженшите - разумни същества, също силно религиозни. Или както казва главният герой: " Понякога е добре да си нямаш богове. Тези долу имат бог и той ги е превърнал в това, което са сега. Дженшите също имат богове и умират, защото им вярват. Вие, безбожните, сте ми единствената надежда" :)

"Бързите приятели" - красив алегоричен разказ, в който главният герой е изправен пред дилемата дали да следва мечтата си за пътувания в космоса, превръщайки се в космически хибрид, или да запази човешкото, и най-вече онова велико чувство - любовта. А може би мечтата му е любов? Може да се стори лигав на повечето, на мен ми хареса.

Останалите разкази са интересни, но нямаха такъв идеологичен заряд като горните три. В "Свръхконтрол" се разказва за търсачи на скъпоценни камъни, които използват за тежката работа трупове с вградени чипове в главите (нещо като зомбита-роби). В "Каменният град" определено се усеща лъвкрафска атмосфера, онзи психологически страх от непознатото и грозното, но на някои може да се стори скучен. Новелата "Нощен летец" частично ми напомни за филма "Event Horizon" и в него преобладаваше хорър-елемента, но не се впечатлих особено. "Уикенд във военна зона" е за опиянението от войната, опиянение, което разбира се не води до "щастлив край".

Общо взето има добри разкази (3), има и посредствени (4 на брой) - както е във всеки сборник. Между другото, разказите в оригиналния "Sandkings" са други, не знам по каква причина са били селектирани горните 7. Например отсъства разказa "The Way of Cross and Dragon", който отново е на религиозна тема и е носител на Хюго, както и "Bitterblooms", който леко напомня идейно на "Соларис".

Други ревюта:
Bran
Taanstafl 
.





10 коментара:

  1. Ламоте, аз като четох сборника си харесах само Кралете. Другите имаха интересни идеи, но бяха между добри и посредствени с уклон към слаб хорър.
    За втория разказ особено не мога да се съглася. Може да бъркам, защото четох сборника преди време, но ми се струва, че го четеш като дявол евангелието. :)
    ПП: Мнението е лично и напълно субективно.

    ОтговорИзтриване
  2. гост, какво ще рече "чета като дявол евангелието"? :)
    Не напротив, сигурен съм, че точно това е и идеята на Мартин. Крайно време е да се съгласиш, че всеки по-интелигентен автор осмива религията по един или друг начин :)

    ОтговорИзтриване
  3. Ми, дяволът вади цитатите както нему е угодно. :) Ти самият пишеш, че човешките управници "използват религията". Почти вярно, но доколкото "човешките управници" също са дълбоко вярващи, то и те са жертви на религията си.
    По-нататък ползваш един цитат като обосновка, но той е от гледната точка на герой, който всъщност е в основата на второто безсмислено клане в разказа, в което и сам умира. Ако не беше той, нито един от местните нямаше да пострада.
    В крайна сметка за мен разказът е просто история за два реликта от една отдавна приключила война "визирам сектата и ядачите на души (или поне нещата, които им приличат страшно много)). В края има някакъв блудкав намек, че дженшите се организират с подозрението, че ще има нова война, но Мартин в опита си да бъде неясно заплашителен е просто неясен. Дали е искал да каже, че религията е зло или че науката е способна да разработи неща също толкова или дори по-лоши от религията е въпрос на чиста спекула. (За мен литературните произведения не са винаги притчи, в които непросветения досега читател трябва да търси богоспуснатата му истина.) Целта му е най-вече да внуши ужас, с което не успява особено, ако питаш мен.
    ПП: Относно авторите и религията, за мен интелигентни са авторите, които са надживели както преклонението пред религията, така и ожесточението към нея. Това обаче, че някой автор е вярващ, не винаги му пречи да пише добре и не ми пречи да харесвам произведенията му. Същото се отнася за политическите убеждения, както и за всичко останало всъщност.

    ОтговорИзтриване
  4. гост, не мога да се съглася с абсолютно нищо, което каза.
    Какво означава ожесточение към "религия"? Звучиш като Ватикански пропагандатор, баси.Означава ли, че писателите трябва да ни разказват ей така, само истории, с които да не казват нищо и да висят проблеми, които "не е коректно да се критикуват" ? Критичното и рационалното мислене е именно нещото, което различава интелигентните хора от масите, и точно писателите са длъжни да зачекват тези проблеми. Да критикуват крайностите. Осмиването на религията не е крайност. Правили са го Пратчет, Палнюк, Ранд, Азимов, Хайнлайн, Кларк, Лем, Зотов, Ранд, Оруел, Сафон, К. Мур, Вонегът, Марк Твен...да продължавам ли? Има будни умове, които заради които сега имаме що годе свободен свят, а не Тъмни векове.

    А относно твърдението ти, че Мартин се е опитал да създаде просто един хорър текст, еми, тогава за какво е използвал религии и то толкова явно? Можеше да го направи и без тях, нали? ;) Това все едно да ми кажеш, че даден готвач използва месо, но се е опитал да направи вегетарианско ястие.
    И не, дженшите брутално са били избивани преди да се намеси този герой, който е искал да ги научи да оцеляват, а не да седят безропотно и да бъдат убивани. За клането накрая той няма никаква вина, той се опитваше да каже на всички да избягат вътре в гората, а не да стоят и да се препречват на пътя на добре въоръжена армия. Цитатът горе, който използвах на 100% изразява идеята на разказа. И не науката е виновна за религиозния фанатизъм, къде видя да се засяга този проблем? Това дали религиозните водачи са жертва или просто пионки, не се знае, но се в цитираните религиозни слова се виждаха много отличителни черти на познатите ни авраамски религии - богоизбрани народи, инвазия, безропотно изпълнение, истории които целят съжаление и омраза,....все познати неща нали? ;)
    Накрая, това доведе до този грозен край.

    ОтговорИзтриване
  5. Похвално е желанието за интерпретация на сборника, макар и въпросната интерпретация да не оставя достатъчно за 'критичната мисъл' на читателя:)
    Все пак, няма как уводната част да остане без коментар. Интересно е съждението, че седемтомната "тухлена" поредица била "графоманска". Естествено, това е глупост, а е желателно да избягваме глупостите, когато се опитваме да говорим за литература:)
    Впрочем, Джордж Р. Р. Мартин засяга доста религията в издадените 5 тома от "Песен за огън и лед". Просто го прави през погледа на безброй персонажи и гледни точки, което прави въпросното засягане още по-задълбочено.
    Хубаво е да имаме мнение, но да раздаваме гръмки присъди наляво и надясно и неуместно. Следващата стъпка е религиозният фанатизъм, може би?:))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ей сега ще седна да прочета 7000 страници за това как банда фентъзи герои се пердашат с мечове, щото си нямам друга работа и щото Мартин е последния писател на света. Мерси, но не, мерси. Мога да прочета доста по-полезни и приятни 7000 страници, така че ми спести Хари-Потър-like фенбойщина. Другите успяват да кажат много повече в рамките на 300 страници. Някои може да взимат пример

      Изтриване
    2. Ама никой не ви кара да сядате и да четете каквото и да било, авторе. Много религиозно нападателен станахте, пък и с това бързо слагане на всичко в най-просто калъпче доказахте наивността си.
      Успех в преодоляването ѝ:)

      Изтриване
    3. Никой не те кара да ми четеш блога също, не-наивнико.
      Успех в четенето на Корана и тухлите на Мартин, много ще научиш от тях, да знаеш ;)
      Изповядай се, ако искаш.

      Изтриване
  6. Ламот, имам навик да говоря най-вече като себе си, благодаря.
    Всички автори, които изброяваш, говорят за религията, да. Но те говорят и за корумпираните политици, корумпиращите ги търговци, затъпяващата масова "култура" и за всичко онова, което съставя живота на хората. Те не отделят религиите и църквите в собствена категория и не ги възприемат като местната Мара 'отварачката', която всеки пикльо трябва да мине, за да може вече да се бара за мъж. Не съм този, който ще гарантира, че споделят моето по-скоро съжалително отношение към религиите, църквите и вярващите, но съм сигурен, че не се будят сутрин и не проверяват под леглото за оня с разпятието, който вечерта се е опитал да им направи лоботомия. Религиите, макар и реликти вече, са част от света, а тези автори за мен пишат за човека, а не срещу каквото и да било, което и ги прави добри.
    Защо Мартин бил използвал религии? Защо Оруел използва прасе на име Наполеон? По същата логика, защото пише или за френската революция, или за британския селскостопански сектор. В случая на Мартин му е нужен максимум на неизвестност и атавистични страсти, а религията с близкия й мистицизъм е по-доброто решение, сравнена с група от алчни и шовинистични заселници, които да избием с радост. Още повече, че ритуалната зрелищност е доста по-ефектна за целите му от разни хаховци, които секат всичко живо в делириум, докато читателят се отекчава от стандартните вътрешности за декор.
    Има две безразборни кланета на местни. Първото е есента при опит да защитят пеещата пирамида и разбират, че така няма да стане. След това отказват лазерната пушка, забележи от кого предложена. . Второто е при вкарването на троянския кон в града, когато трябва да се убие оръжейника играещ ролята на Касандра и който, ако не бъде убит, може да удължи прогонването на джуншите от родните им места и унищожаването на пирамиди неизвестно дълго време.
    Спокойно можем цял ден да продължим с тълкованията като "ако" и "може би", но те всичките ще са си наши спекулации. Не твърдя, че моята версия е абсолютно вярната, но и никоя не е. Това, което авторът е искал да го каже, го е казал.
    В духа на твоята неприязън предлагам да основем и клуб на грозофилите, като ще се борим срещу красивите жени, които карат мъжете да се бият, както Хубавата Елена е направила с Троя и елините. Крайностите са наистина вредни, ако се замислиш.

    ОтговорИзтриване
  7. Гост, чакай малко. Къде съм казал, че един автор трябва да критикува САМО религията? Посочи. Да не би да искаш да ми кажеш, че когато даден писател осмива религията, суеверията и т.н. трябва да не го забелязваме и подчертаваме, щото видиш ли, някой може да се обиди. :D
    Това са рационално мислещи хора и съвсем логично, като следствие от това, е да критикуват религиите, а не обратното. Това са хора-хуманисти, които по един или друг начин се опитват да ни представят идеите си.
    Да точно така, тези писатели пишат за много неща, и когато пишат за религия, аз го посочвам. Когато пишат за любов и мечти (както в Бързите приятели) аз пак го посочвам. Така както "Малки богове" е ОЧЕВАДЕН спууф за религиите и дървената философия, така както в "Еманципирана магия" се засяга темата за равенството между половете и еманципацията, така както "Истината" ни занимава със свободата на словото и т.н.

    Специално за този разказ на Мартин, това е очевадна, повтарям - ОЧЕВАДНА критика към религиите и към безропотното, догматичното мислене. Какво е искал а каже, го е казал чрез героите и аз съм цитирал един от тях. Интерпретации колкото искаш, това е моето мнение. По този начин може да го обявим за религиозна притча и съвсем да опорочим идеите на автора или просто да принизим творчеството му до "емии, опитал се е да ни сплаши, ра'и'раш ли"

    Защо Оруел използва животни във "Фермата..."? Използва ги съвсем целенасочено - работливия кон, злите кучета, пискливите кокошки... всичко е правено за да подчертае дадени качества, които обикновено приписваме на дадени животни. Специално в българските приказки лисицата е хитра и подла, заекът е страхлив, вълкът е зъл и глупав, лъвът е господар/крал, прасето се въргаля в кочина - това все анималистични персонификации, използвани още от приказките за Шехерезада и Хиляда и една нощ, минем през Луис Карол и Алиса и стигнем до днес.

    Крайностите са вредни и са плод на ирационално, догматично и нетолерантно мислене ;)




    ОтговорИзтриване