МЕТРО 2033 - Дмитрий Глуховски

Лукяненко, Ник Перумов, Зотов, Борис Акунин, Пелевин, Маринина - на книжния пазар съвременните руски писатели се котират добре. Няма как обаче да не направи впечатление младият Дмитрий Глуховски, чийто пост-апокалиптичен роман "Метро 2033" излиза, когато е едва на 25 години. Проектът му започва да се популяризира по интернет, като за кратко време се превръща в глобално явление - по книгата се правят компютърни игри, реклами, подготвя се и игрален филм.  

• История

Както се досещате, светът бива покосен от ядрена катастрофа, която унищожава по-голямата част от човечеството. Някъде около 40 000 души успяват да се спасят в московското метро, което е най-голямото ядрено бомбоубежище в света. Дълбоко под земята те се крият от радиацията и от мутиралите страшни форми на живот. 

Главният герой - Артьом, живее в една от крайните метростанции, която е застрашена от набезите на хора мутанти, наричани още "черните", които успяват да се промъкват в метрото. За да спаси своята станция, Артьом получава мисия да стигне до Полиса, културно и търговско средище на метрото, откъдето да потърси помощ. Той тръгва през опасните тъмни тунели, посещава различните станции, обединени в различни градове-държави, с различни идеологии. Те търгуват, воюват и сключват договори помежду си. Различните станции се ръководят от   комунисти, капиталисти, търговци, сатанисти, организирана престъпност, религиозни фанатици, фашисти и т.н., всяка от тях издигнала град-държава.  Основната валута са патрони и оръжия. Артьом среща всякакви хора с различен поглед и философия спрямо света, някои с рационално мислене, а други - със съвсем нерационално, свръхестествено. 

Карта на московското метро. Сивият кръг представлява "Ханза" - капиталистически, търговски съюз, който е добре уреден и организиран. Червената линия е на комунистите, които са поели твърда сталински метод на управление. Има и комунисти  революционери, поели линията на Троцки, но са малко и слабоорганизирани. Почти в средата се намира Полиса - управляван от библиотекари и военни (или по точно използват индийска кастова система с брамини, кшатрии и т.н.),  който е културен център на метрото. Фашистите (националисти) са над тях, управляват три метростанции, мразят кавказци и всички неруснаци. Саществуват станции на сатанисти, религиозни фанатици, независими центрове. Има и метростанции ръководени от организираната престъпност, както и университетско (научно) крило, отцепено от останалото метро, и за което се говори, че са намерили антидот. 

• Идея

В края на книгата има интервю с Глуховски, в което той споделя: "На човека му е свойствено да враждува, да се дели на групи и даже глобална катастрофа няма да промени това".

Поглеждайки назад в историята на човечеството ще забележим, че действително на човек му е в природата да се идентифицира и дели на различни националности, идеи, религии, идеали, системи. Винаги се опитва да доминира, да воюва, да надделява. Често стига и до крайности, които могат да бъдат пагубни някой ден. 

В "Метро 2033" Глуховски е създал една малка вселена, един микросвят, в който човек трябва да рестартира и да започне всичко отначало, но преди всичко да оцелее. Но отново той поема по същия път - започва да се дели, враждува, да манипулира и преследва. 

• Влияние

Ясно се разпознава влиянието на братя Стругацки, частично се усеща атмосферата на "Пикник край пътя", от там е взето и понятието сталкер - това в случая са хора с екипировка, които излизат на повърхността и носят провизии, рискувайки живота си.

Глуховски е и страстен геймър, и тази негова пост-апокалиптична страст е предадена от играта Fallout  и подобните. Тази динамична екшън атмосфера я дължи именно на игрите. Осезаемо еи  влиянието на латиноамериканската литература - Маркес, Борхес и т.н.   

• Недостатъци

На мен много не ми стана ясно как по-точно циркулира кислорода в метрото за толкова много години, но да кажем, че това не е съществено. По-съществен недостатък е, че Метро 2033 е твърде патриархален - липсват силни женски образи, някак не се усеща мястото на жената в тази вселена. Вярно е, накрая се появява кльощава жена с дете, която предлага тялото си за 15 патрона, но тази трогателна картина не е достатъчна за мащабите на романа. Но може това да не е част от концепцията на романа.
Не смятам, че точно по този начин ще се разделят обществата в такава ситуация, но това пак е виждане на автора. 
Забележка към самото издание - Сиела трябваше да закачат и една цветна карта на метрото като притурка към романа, а не да сложат някаква дребна и размазана. Това едва ли щеше да увеличи кой знае колко цената, но в случая такава карта е необходима. Наложи се да си изтегля една от интернет и да следя действието по нея.

-----

Книгата заслужава да се прочете от хора, които харесват пост-апокалиптични романи - атмосферата е напрегната, мрачна, романът се чете лесно (макар и да не харесвам дебели книжки :р). Не е празна черупка, има си и идейно съдържание. Последните две страници тотално обръщат цялата история, което също ми хареса. Има и недостатъци, но не са дразнещи. Определено е забележителен успеха на толкова млад автор. Трябва да се отбележи и добрата му ориентация в интернет-пространството. Аз лично почнах да я чета от читанка преди време, едва сега си я купих и я завърших. В goodreads съм дал оценка 4/5, ако това е от значение. 

Е, това е.

Леле, колко много ревюта има в блогосферата :)
Христо Блажев от Книголандия
Ясен Овчаров от Аз чета
Димитър Панайотов от Аз чета
Блог за книги/кака Сиика
ТАNSТААFL
Lotlorien
Konxompax