"Пулсът на слънцето" - Боб Бърман

Изучаваме Слънцето, защото е най-страхотното нещо наоколо - Боб Бърман

Ако го нямаше Слънцето, сега нямаше да имаме това:

Представете си света без нудистки плажове... Тъжно място, нали :( ?

Историята на слънцето не е просто история на една звезда, това е историята на Земята, на галактиката, на вселената и на всичко останало в тях. 

Да почнем отначало. 

Раждането на една звезда е моментът, когато някъде се получава струпване на газ (водород) и започне ядрен синтез. Ядреният синтез е сложна дума, но тя означава, че всеки водороден атом е запратен към своя съсед с такава сила, че техните протони се свиват. При този процес се освобождава огромна енергия - всяка секунда Слънцето създава и излъчва енергия на шест трилиона атомни бомби като хвърлената над Хирошима. 

Звездите биват седем класа - О, В, А, F, G, K и М (астрономите ги помнят като акронимно изречение - Oh, be a fine girl, kiss me. Аз ги запомних така: "Оiled boobs are fucking great, kiss milk") 

Някои звезди са с по-малка маса и ниско налягане, поради което те пестеливо горят своето гориво и живеят вечно като червени джуджета. В другата крайност са масивните звезди - тяхната гравитация е силна, бързо изразходват горивото си и експлодират. За щастие нашето Слънце е умерена звезда, от клас G. 

Представете си, че имаме една масивна звезда като Ригел от стъпалото на Орион. Тя е 17 пъти по-тежка от слънцето и съответно живее едва 7 милиона години, превръщайки водорода в хелий (следващия елемент от таблицата), вследствие на ядрения синтез. Като изразходва целия си водород започва да гори самият хелий, като от този процес се получават въглерод и кислород, а звездата живее още 700 хиляди години. След което кислородът се превръща в силиций, а силицият - в желязо. Желязото е краят. Създаването на атоми, по-тежки от желязото, по-скоро изразходва енергия, отколкото да я създава. 

Като няма вече гориво, теглото на всичките й слоеве ще я накара да се свие в себе си и да избухне в свръхнова. Ще се разпръсне материята от кислород, силиций, желязо, а от горещината на свръхновата се синтезират нови, по-тежки елементи. Тази материя се разпръсква и като срещне по пътя си първична мъглявина се формира цяло люпило нови звезди от второ поколение. И се повтаря цикъла. Нашето слънце е звезда от трето поколение. Това го знаем, защото единствения начин да се създаде йод (намиращ се в щитовидната ни жлеза), олово, уран, а и от всичко от което сме съставени, е във врящия котел на свръхновата. Масивната звезда е фабриката, в която се създават всички познати елементи. 

Красива история нали? :) Това е историята на всичко и аз преразказах съвсем малка част от многото такива в книгата на Боб Бърман.

Но това не е всичко. Вярно е, че Слънцето ни бомбардира с вредни лъчи, които се спират от атмосферата и манитното поле на Земята. Но стопроцентовото спиране на радиацията би създала планета с изключително бавно променящи се форми на живот и вероятно сега още щяхме да бъдем триболити. Атмосферата ни пропуска малка част от тази радиация, благодарение на която се извършват биологични промени и мутации, без това да е прекалено напористо и бързо. Връзката ни със Слънцето се корени в самите ни гени. 

----

Наистина могат да се научат много неща от книгата: кога е полезно Слънцето (особено за образуването на витамин D), кога и за кои е особено вредно (за съжаление за таква като мен с повече бемки :/ ), можем да научим и за големите учени и техните открития, за комичната астрология, за глобалното затопляне и антропогенния му характер, какво представлява видимата и невидимата светлина, цветовете, как е устроено окото, слънчевите петна и влиянието им, особеностите на въглерод-14, слънчевите затъмнения....и още какво ли не. 

И както винаги Бърман, макар и умерено, не пропуска да покаже и чувството си за хумор:

"Далтонистите лесно могат да объркат цветовете на светофара, особено ако са разположени по несвойствен начин. Оказва се, че кучетата и слоновете също са далтонисти. Това е една от причините, поради които не бива да им позволяваме да шофират".

Много съм благодарен на Алекс и Блажев за подаръка, който ми направиха. Наистина много ценна книга.

Други ревюта:

Блажев в Книголандия

Блажев във Всичколандия

public-republic

Ностро за Бърман и "Непознатата вселена", която я е чел, докато е гледал дупета на нудисткия плаж, и която не ще да ми я даде :(. Всички заедно" буууууууууу") :р 

.

.