"Градът и градът" - Чайна Миевил

Разочарован съм :(

Не от това което "Градът и градът" е, а от това което можеше да бъде. Идеята и концепцията са страхотни, но за съжаление не е използван огромния потенциал, който авторът е имал в ръцете си и го е прахосал на вятъра.

Чайна Миевил има не само странно "weird" име (що за родители биха кръстили детето си на страна, в която ядат много ориз? Или пък на порцелан?), но и писанията му са наистина много шашави, т.е. weird. Все пак говорим за автора на някои от най-награждаваните книги във фентъзито.  "Градът и градът" печели множество престижни награди - Локус за най-добър фентъзи роман, Хюго за най-добър роман, наградата на Артър Кларк, Световната награда за фентъзи, наградата на Британската асоциация по фантастика (BSFA), номиниран е и за Небюла...

Надявам се, че не е спечелил само заради женските вотове. Заради атлетичното си тяло, Миевил наистина има цяла армия от подмокрени фенки. Но да оставим това настрана.

• Градът и градът. Сетинг. 

В "Станция Пердидо" Миевил беше постигнал неговия марков weird-ефект чрез вкарването на странни същества, с коренно различно мислене и поведение от това на човеците. Имаше насекомоподобни които съжителстват, контактуват и правят секс с хората.

В "Градът и градът" Миевил вече залага предимно на сетинга, който е най-странния и интересен елемент в романа. Става въпрос за два града - Бешел и Ул Кома, които чисто физикогеографски се намират на едно и също място нейде из източна Европа, т.е. те се припокриват. Има райони, които принадлежат само на единия или само на другия град. Има  и т.нар. защриховани райони, които са и за двата града. В тези защриховани части едни и същи улици и сгради имат различни имена и номера, които са за съответния град.

Най-необикновеното нещо в романа е "невиждането". Жителите на двата града са длъжни взаимно да се "невиждат", т.е. да се игнорират помежду си. Ако някой жител от град Бешел отиде в зона, която е само за град Ул Кома, или се вторачи продължително към някой жител от Ул Кома, то тогава той извършва "престъпвение" и веднага бива арестуван от Агенцията за "Престъпвения" (много удачен превод от страна на Богдан Русев или Робърт Блонд, както аз си го знам). Арестуваните сякаш изчезват и никой не чува нищо за тях...

Бешел е по-беден град, силно напомня на град от бившия соцлагер, на Източен Берлин, на София, ако щете, с по-сиви сгради и по-депресирани хора. Имената клонят от славянски до източногермански.

Ул Кома пък е по-модерен, по-богат град, най-вече заради по-сериозните си връзки с Америка и Зап. Европа, в същото време е по-ориенталски, имената имат леко арабско или турско звучене.

В градовете съществуват и някои нелегални политически групировки. Едните са "уеднаквисти" - те искат да обединят града като едно цяло. Съществуват и националисти, те пък искат съответно единият град да надделее над другия.

Токлкова за сетинга.

• Криминален роман. История.

В своята същност "Градът и градът" си е чисто криминален роман, от онези класически кримита от ерата на Реймънд Чандлър, примерно.
Главният герой е инспектор Тядор Борлу, жител на град Бешел, който разказва и историята. Натоварен е със задачата да разследва жестоко убийство на момиче, на възраст малко над 20-те, намерено на бешелска територия. Следите скоро отвеждат Борлу в Ул Кома, където най-вероятно е извършено престъплението, затова той получава разрешение от Агенцията да продължи разследването в другия град. Борлу разбира, че ситуацията е много по-сложна от привидното и в нея са замесени сериозни политически и икономически интриги.

• Идеи. Изразходван потенциал

Наистина самият сетинг ни поставя много въпроси за света, в който живеем, но вместо да прикове вниманието повече върху тях, Чайната се е ориентирал изцяло към hard-boiled криминалния жанр, заедно с всичките  му клиширани герои. Не беше нужно да ни занимава толкова много дълго със самото престъпление и разследване, защото така превърна романа в лесно предсказуема, да не кажа елементарна, кримка.

 Свидетели сме на много териториални спорове по света, заради които хиляди хора се убиват, милиони протестират и пропагандират, десетки даже си самовзривяват задниците за някакви каузи.  Сетингът на Градът и градът напомня и пародира с историята на Йерусалим и за непрестанните многовековни спорове... Като споменах Йерусалим, градовете много приличат на него. В Бешел се говори на бешелски, а в Ул Кома - на илитански, но се споменава, че в миналото са имали един и същи корен. Нещо, което може да се каже и за семитските езици...

Щеше да е чудесно, ако героите повече размишляваха върху тези неща, а не за самото престъпление. Кой определя какви сме? Защо трябва да са разделени градовете? Заради културни (и евентуално религиозни) различия? Заради евтин патриотизъм и гордост? Какво и кой ще спечели, ако единият град унищожи и надделее над другия? Възможно ли е да се обединят и да живеят заедно, при условие, че хората са твърде различни като характер, а не като етнос? Това са сложни въпроси без ясни отговори, и не случайно хората предпочитат просто да следват, каквото им се каже. Да бъдат манипулирани.

Чайна Миевил засяга частично тези въпроси, но съвсем повърхностно, а можеше да превърне този роман в нещо уникално. Уви, сега той не е нищо повече от крими със странен сетинг.

.

.