"Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна" - Юнас Юнасон

Изминалият 20-и век бе един много щур и изпълнен със събития период. Век, в който властваха десетки крайни идеологии като фашизъм, комунизъм, религиозен фанатизъм, съпътствани от икономическия империализъм и медийната пропаганда. Век, в който човечеството преживя две световни войни, множество кървави революции и строежи/падания на стени. Столетие, в което хората стигнаха луната, измислиха атомната бомба и дадоха старт на компютърната ера....Въобще, щури времена.

"Стогодишният старец..." представлява една забавна ретроспекция на тази ера, като авторът  Юнас Юнасон ни запознава с един смахнат старец, който на стогодишния си рожден ден решава да скочи от прозореца и да избяга от старчески дом. Името му е Алан Карлсон, като на онзи Карлсон с перките - веселият и бръмчащ герой на Астрид Линдгрен. 

Романът на Юнасон е съставен от две сюжетни линии. 

I. Първата линия ни връща в началото на века и разказва историята на Алан, както и за преминаващите през очите му исторически събития. А той винаги се oказва на най-(не)правилното място. Спасява живота на генерал Франко, а по-късно вечеря и пие с него. По-нататък Алан се озовава в Лос Аламос, където дава идеята на Опенхаймер как да направи атомната бомба, а за награда печели вечеря с вицепрезидента Хари Труман. Труман го праща в Китай за да помогне на Чай Каншъ в борбата срещу комунистите, а нашият Карлсон пък взема че спасява жената на Мао. Приключенията на Алан не свършват дотук - той попада в Иран, където взривява един полицейски участък (по много забавен начин) и става свидетел на революцията там. Накрая бива отвлечен от руснаците, на които също помага да създадат атомна бомба, заради което вечеря със самия Сталин! Всичко е весело на вечерята, пеят се грузински пиянски песнички, докато Алан не изръсва стихотворение на шведски нацист, заради което е пратен в Сибир. Там пък взривява Владивосток и заедно с незаконния брат на Алберт Айнщайн попада в Северна Корея...а после на остров Бали. За десерт остава Париж и премеждия с Шарл дьо Гол. 

Отстрани може да изглежда ужасно несериозно, но Юнасон с усмивка ни връща лентата назад и ни кара да се смеем на цялата историческа какафония, наред с лицемерието, корупцията, вечната надпревара за власт и надмощие, и с лудостта на величията.  

II. Втората сюжетна линия се развива в родината на автора - Швеция. Макар и не толкова широкообхватна, тя също е забавна и има политически и социален аспект, макар и на локално ниво. Стогодишният вече старец Карлсон взима, че свива чантата на един грубиян и потегля на някъде с автобус. Съответно в чантата има 50 милиона крони и мафията го погва, както и полицията. Алан Карлсон среща и спечелва нови приятели, включително и дружелюбен слон. При това приключение се намесват и стотици бройки на библията, бракувани заради едно единствено добавено изречение на последния ред (... И накрая всички заживели щастливо).

В края на книгата двете сюжетни линии се пресичат в настоящето и накрая наистина всички заживели щастливо. Като в приказките. На Астрид Линдгрен. Макар и на сто години, Алан намира щастието, за което никога не е късно да бъде намерено. 

Други ревюта:

Книгозавър
Книголандия
Lovebigbooks
Библиотеката

.

Книжни хибриди

Така се случи!
Оставих на 13-я рафт от моята библиотечка няколко книги, а те взели, че някои от тях толкова много се харесали, та се кръстосали :( Не ги е срам! Вижте какво се получи:

• 1. Илиада + Трейнспотинг = "Илиадаспотинг" от Омир Уелш

 Парис и Менелай се сбиват в шотландската кръчма "Троя", заради стриптизьорка на име Елена. Хубавата Елена с игривите цомби. Тумбата на Менелай е изгонена от кръчмата. За да влязат пак, те построяват огромна дървена спринцовка с хероин. И се напъхват вътре. Парисовата компания вкарва спринцовката в кръчмата, ония излизат и ги ступват. Ахил и Хектор пък се сбиват след спор на футболна тематика. Ахил избърсва бар-плота с тялото на Хектор, а и после и тоалетните. Накрая избухва пожар и всички изгарят вътре в кръчмата.

• 2. Аз, Роботът + Ромео и Жулиета = "Роботът и Жулиета" от Айзък Шекспир

Андроидът Ромео и чистата хуманоидка Жулиета се влюбват на един виртуален 5D бал с маски. Уви, властите не им позволяват да се оженят, защото имат "генетическа несъвместимост според законите на роботиката". За тази цел Ромео си присажда органика и заменя изкуствените си части, и така се превръща в чист хуманоид. В същото време депресираната Жулиета скача от балкона и се налага да й заменят някои органи с изкуствени. Така те се сменят и стават хуманоид и андроидка. Отчаяни и двамата се самоубиват, като пращат самосъзнанията си в друго измерение...

• 3. Да се обичаме с отворени очи + Тъмната половина = "Да се обичаме с тъмната половина" на Хорхе Кинг

(не знам какво е правила книга на Букай в библиотеката ми, честна дума!)

Писател страда от раздвоение на личността. Един ден се събужда като Букай и боядисва стаята си в розово, вижда във всеки предмет божие послание и знак, който ще му помогне да преодолее липсата на муза, като резултатът е десетки розови страници със захаросани послания . На другия ден обаче писателят се събужда с тъмната си половина - Стивън. Стивън боядисва стаята в черно и гледа на света реално. Накрая на тъмната половина й писнало от лигавите писания на Букай, взела пистолеро и си теглила куршум в главата. Така заличавайки себе си и Букай...Стивън умира щастлив, че е спасил света от селф-хелп лигочите на розовата половина.

-------

Кажете сега, това честно ли е? :(

.

"Генезис" - Бърнард Бекет

Доста рядко попадам на такива книги.

Трудно се и пише ревю за такива книги.

Всъщност като идеология романът на Бърнард Бекет ми напомни за идеите на Ричард Докинс и въведения от него термин мем, както и за "Как се раждат добрите идеи" на Стивън Джонсън:

Само в 120-на страници, под формата на анти-утопичен роман, чието действие до голяма степен се извършва в холограмна среда, Бекет успява да опише опитите ни винаги да даваме дефиниции на светът около нас. Опитите ни да разгадаем сътворението, смисълът му, да обуздаем и наложим идеите, които извират от и около нас, опитите да преодолеем страховете, които оформят мисленето ни, съзнанието ни, както и предаването на тези дефиниции, на тези мисли и идеи по една съвсем естествена верига на копиране и комбиниране. 

Еволюцията ни показва как Животът се заражда в силикатна среда, приема въглеродна форма, която започва да възпроизвежда идеи, а същата тази въглеродна форма отново се обръща към силикатите и ги използва за да мултиплицира и улеснява разпространението им. Естествен кръговрат. Не случайно в споровете между централните фигури - човекът Адам и роботът Арт, се получават такива остроумни сблъсъци:

— Ти си оставаш чисто и просто силиций — констатира той (Адам), разлиствайки страниците.

— А ти си въглерод — не се предаде Арт. — Откога периодичната таблица е повод за дискриминация?

Бекет се старае да ни накара да погледнем върху вечните идеи и въпроси по друг начин. Имайки предвид, че е и преподавател по математика, не ме изненадва и неговия подход. Разглежда различни идеологически модели и се опитва да ги обясни, а не да ги обвинява и развенчава:

Човешкият дух обуславя способността да посрещаш несигурното бъдеще с оптимизъм и любознателност, той подклажда вярата, че проблемите и противоречията са разрешими. Той е увереност. И е нещо крехко. Страхът и суеверията го помрачават.

...

 Суеверието е необходимостта да възприемаш света като причинно-следствена обусловеност. 

...

Неподготвени да отдадат злощастията на случайността, неспособни да приемат незначителността си на фона на една по-мащабна структура, хората започват да търсят чудовища сред себеподобните. Медиите насаждат страх и мнителност. За всяко нещастие, което ги сполетява, пресата съчинява обяснения. И обяснението винаги е от плът и кръв и с конкретно име. Хората се боят дори от съседите си. На всички нива — индивидуално, обществено и национално — търсят белези за злонамереност. И ги откриват навсякъде, защото, който търси, намира. Ето го истинското предизвикателство пред хората от онова време. Предизвикателството да се доверят един другиму. И предизвикателството ги сломява. Това имах предвид под помръкване на духа.

...

*Емилия Ничева, превод

Радвам се, че има автори като Бекет. Той е директен, не разпилява времето на читателя, в дебели тухли, а съвсем изчистено излага идеите си.  Може би "Фермата на животните" на новото, технологично, IT време. Иска ми се да напиша още няколко страници за книгата, но ще остана кратък и директен като Бекет :)

Други ревюта:

Изборът на Пи
Книголандия
Ташева от Аз Чета
Шадоуденс
Горуна
Мишки и гарвани
Сапунено мехурче
Ylith
.

"Заблудени мацки" или ноар-пародия в стил Борис Виан

В края на 40-те години на миналия век, отчаян от търговския неуспех на книгите си, Борис Виан започва да пише еротични кримки под псевдонима Върнън Съливан. Една от тях е "Заблудени мацки", която е смесица от онези твърде популярни за времето си еротични булевардни романи и класически ноар - със задължителните фатални жени, детективи, мистериозни престъпления, наркотици и т.н. Това, което прави книгата уникална, е онзи саркастичен Борис Виан, който седи зад перото и с лекота, и с блестящ стил, галантно се шегува с жанра, както и с неговата комерсиалност.

В "Заблудени мацки" Франсис Дийкън разказва една история, в която се забърква, след като решава да си направи майтап с негова приятелка, организирала бал с маски. Франсис се дегизира като жена, при което на бала попада на нишка, която го води до хомосексуална банда, търгуваща с наркотици. Лидер на тази банда е закоравяла лесбийка, която крои коварен план.

Франсис и неговия брат Ричи тръгват да разследват случая, като междувременно решават да вкарат няколко от лесбийките от бандата в "правия път":

"Обръщам я с дупето нагоре и Ричи се заема да я шиба - с каиш, имам предвид.
- Кой като теб - викам й - Ядеш пердах с колан от крокодилска кожа. Баровска работа.
Тя се мята като риба на сухо. Дупето й се нашарва с червени ивици, никак не е грозно според мен.
-По-вляво, Ричи - напътствам го - там има едно местенце, дето е бяло-беленичко."

Ако историята ви се струва проста и абсурдна, то със сигурност тънкия хумор и цветущите определения ще ви накарат да пуснете множество усмивки по време на четенето. Борис Виан от време на време иронизира и самите кримки:

"Зачитам се в някакво криминале, образец на пестеливост, в смисъл, че за единайсет страници стават едва пет убийства..."

Въобще забавна история, в която мъже, преоблечени като жени, преследват банда (или по-скоро биват преследвани) от жени, които се правят на мъже...

"Заблудени мацки" е лек, остроумен черен роман, който може да се прочете за една вечер. Просто чудно.
.

"Енигма" на Антони Казас Рос или как щеше да изглежда Педро Алмодовар в литературата

Питали ли сте се как щеше да изглежда Педро Алмодовар, ако беше станал писател, а не режисьор?

"Енигма" на Антони Казас Рос е отговорът. И двамата залагат на сложни еротични взаимоотношения между мъже и жени. Между жени и жени. И между мъже и мъже. През цялото време, докато четях книжката, си мислех за филма на Алмодовар - "Говори с нея". Също като прословутия режисьор, Казас Рос  успява елегантно, поетично да изрази сложната женска и мъжка вселени, във всевъзможните им комбинации, използвайки силата на словото:

"...всички се реем из космоса без върховенство, подчинени на невероятната непредвидимост на промените, всяка частица от вселената е свързана с другите по загадъчен начин и всички те се подчиняват на един вечно менящ се танц, над който нямаме и най-малък контрол. Всяка частица е едновременно свободна и в единение, свързана с цялото. Именно за това не вярвах нито в съдбата, нито в случайността. Всяко микросъбитие зависеше от стотици милиарди  непредвидими движения, които го обуславяха" *

*превод: Зорница Китинска

Казас Рос ни запознава с мистериозни, странни герои. С екзотичната, красива и ефирна японка Наоки, влюбена в другата главна героиня - прекрасната студентка по литература Зое. Квартетът герои се допълва от мачото Рикардо, млад поет, който изкарва прехраната си като...наемен убиец. И накрая - Жоаким, преподавател в университета, неуспял и недъгав писател-бунтар. Любовта към литературата и поезията събира тези странни чеда, а тази тяхна любов постепенно се трансформира и придобива телесни форми.

Този странен квартет решава да си направи шега с известните писатели, като започва да разпространява техни книги с преправени финали. Създават скандал, който успява да вкара отново хората в книжарниците. Казас Рос иронизира себе си в романа, иронизира колегите си, а накрая, самият финал на романа е весела закачка с читателя.

Вероятно "Енигма" ще има същата съдба като филмите на Алмодовар. Или ги харесваш, или ги смяташ за празнословни перверзии.

Други ревюта:

Love big books and cannot lie
Литературата днес
.

Една сбъркана буква

Днес осъзнах, че една буква може да обърне света. Пропуснеш или замениш буква и всичко може да се преобърне. Особено в тези ултра-технологични времена. Пишеш пиянски мейл на приятел и....бам сбъркаш една буква от електронния му адрес. Писмото е пратено в Таджикистан, при непознат политик-дисидент от Казахстан. Чинг! Вкарват те в списъка за издирване на Интерпол.

Така! Какво ще стане, ако само една буква бъде заменена и пропусната в книжното царство? Това ни показа вече ето тази забавна статия.

Както знаете, моят блог е и книжна лаборатория, в която се експериментира с всички книги, без страх какви книжни взривове могат да се получат. Затова извадих фотошопската колба и забърках няколко книжки в буквен разтвор, и хоп една буква се промени. Малко ли е? Вижте какво се получи:

• Пластелинът на пръстените - Дж. Р. Р. Толкин

Гандалф прави от пластелин орки и ги съживява. Орките са недоволни от уменията на Гандалф и се разбунтуват, защото ги прави прекалено грозни и противни. Хобитите го отнасят, щото се подиграват на орките. Стига бе, заради една буква да се промени цялата история? Е, все пак тук орките са добрите :P

• "Името на бозата" - Умберто Еко

Действието се развива в средновековен български манастир, в който монах издирва изчезналите му две банички и чудотворна боза, която успокоява стомаха. Монахът разкрива хиляди конспирации, докато си намери баничките с боза.

• "Вълшебната сланина"  - Томас Ман

Млад инженер отива да отслабва в алпийски дебелариум. Уви се пристрастява към шоколада и ... местната пържена сланина с бира...

• "Пичовци" - Иван Вазов

Разкази и повести за пичове от предосвобожденските кръчми в град Сопот, където пиенето означавало свобода!

• "За пишките и хората" Джон Стайнбек

За хората и техните...пишки. Или за пишките и техните хора. Вероятно художникът на корицата е бил жена, която е мислила за всичко друго, но не и за книжката.

• "Сто години срамота" - Габриел Гарсия Маркес

Разказва се за перверзиите на семейство Буендия, които накрая основават Огледален град, където всяко огледало те показва чисто гол... И всичко това заради една добавена буква от главния редактор.

• "Пян Бибиян" - Елин Пелин

Засекретените и неиздавани приключения на пияния Бибиян, чиято дружба с Фют леко приема фетишистки измерения с това пляскане с опашка. Пян Бибиян, йохохо и бутилка ром!

• "Осъдени уши" - Димитър Димов

 Романс между испанската принцеса с големи уши Фани Порн и испанския монах, с още по-големи уши, отец Еротия. Защото ушите събират хората.

• "Запивки по българските въстания" - Захари(й) Стоянов

Ако сбъркате на някой изпит само една буквичка, както по-горе, може да се получи доста конфузна ситуация и да спечелите неблагоразположението на учителя по литература завинаги. И все пак истината е във виното :Р.

• "Минету" - Карл Май

Може би най-яркият пример как може да си докарате беля със само една сбъркана буква. За ваше сведение Минету е град в САЩ, с население 1659 души, така че не ме гледайте така :(.


------

Сами виждате, че всяка пуква, пардон, буква е важна :).
.

"Творците на памет" - Джефри Мур

Данните показват, че Алцхаймеровата болест поразява милиони хора след 65-та им годишнина, като до осемдесет и петата година болестта поразява почти половината население на тази  възраст.

Синестетите пък са хора, които обикновено асоциират едно възприятие с друго, като например свързват гласовете или прочетените думи с многоцветни форми. По този начин някои от тях успяват да запаметят огромни количества информация.

Джефри Мур обединява тези две странности в една книга. В две личности - майка и син. Стела Бурун страда от Алцхаймер и постепенно губи разсъдъка си, спомените си, а Ноел пък е синестет - умее да запаметява с най-големи подробности събития, книги, и не може да избяга от лошите спомени.  

"Творците на памет" е съставена почти изцяло от диалози между петимата главни герои, както и дневници, водени от всеки един от тях. По този начин авторът концентрира вниманието върху взаимоотношенията между отделните характери, тяхното възприятие към отделни  ситуации и промените, които настъпват в  състоянията им. От дневника на Стела например можем да забележим как постепенно възрастната жена губи паметта си, затруднява се, мъчително очаква неизбежното, докато накрая губи контрол. Съответно от дневника на Ноел забелязваме трудностите, които изпитват всеки човек, който живее с близък, страдащ от Алцхаймер. Майка му поръчва скъпи продукти по телефона, излиза и забравя къде е, а Ноел й поставя навсякъде бележки с напътствия, опитва се да върже двата края и да намери лек. На моменти ми напомни на суровия филм на Ханеке - "Amour", който също засяга подобна тема.

Освен Стела и основния Ноел, други твърде интересни герои са Норвал и Джей-Джей. Докато Норвал олицетворява рационалното мислене, то Джей-Джей е тъкмо обратното. Преследва алтернативата медицина, вярва в какви ли не щуротии, но въпреки това е симпатичен, макар и примитивен, изключително добродушен и изпълнен с неизчерпаем ентусиазъм. Съжителството между Ноел, Норвал и Джей-Джей показва как могат различни възгледи за света да се допълват и да работят заедно. 

Норвал сякаш се превърна в любим мой герой. Първоначално отблъскващ, описан като интелигентен сексист, привлекателен и неустоим хедонист, който употребява жените за една нощ, но постепенно започнах все повече да харесвам чисто рационалното му мислене, изключително научния му подход към темите:

"Психиатрията? Психиатрията е най-забележителната грешка в мисленето на двайсети век. Следва да бъде пратена, ако все още не е, в бездънния интелектуален нужник. Двайсет и първи век ще постави психиатрите до астролозите и маговете. Искаш ли да знаеш защо? Защото мозъчните увреждания са въпрос на химия. Човешкият мозък е просто парче месо с химически вещества, електрически заряди и превключватели. Чувства, мисли въображение - всичко това са видове обработка на информацията. Всички аспекти на духовния ни живот зависят изцяло от физиологически събития в мозъчните тъкани. Личността? Тя може да бъде дефинирана съобразно разстоянията между мозъчните клетки - синапсите, които са специфични при всеки индивид. "*

* Превод: Невена Дишлиева-Кръстева

Предполагам, че всеки би променил мнението си за Норвал, именно в края на книгата, когато цялата красота на характера му започва да се проявява.

Петият централен герой е Самира. Освен, че е с интересен арабско-еврейско-персийски произход, тя също е необичаен герой. Харесва по различен начин тримата мъже - Джей-Джей, Норвал и Ноел, опитва се и тя да заличи спомените от миналото, и да открие своето правилно бъдеще. От онзи тип жени, които вдъхновяват мъжете.

Чрез "Творците на памет" Джефри Мур се преклонява пред две неща - химията и приказките от "Хиляда и една нощ". С голяма любов описва чудесата на химията, които тя предлага, с което се преклонява пред рационализма на човек. От друга страна пък чрез "Хиляда и една нощ" и поезията на Байрон авторът се покланя на творческите способности, на необятното въображение на мозъка.

Накратко, страхотна книга, която обаче не бих препоръчал на всеки, особено на онези, които харесват динамичните действия и повече събития да се случват в дадено произведение. Тази книга е от друг тип. На някои може да се стори скучна, а на други (мен примерно) - за чудесна. Отново различни възгледи...:)

Ревю в Литературата Днес
.