петък, 25 октомври 2013 г.

"Генезис" - Бърнард Бекет

Доста рядко попадам на такива книги.

Трудно се и пише ревю за такива книги.



Всъщност като идеология романът на Бърнард Бекет ми напомни за идеите на Ричард Докинс и въведения от него термин мем, както и за "Как се раждат добрите идеи" на Стивън Джонсън:





Само в 120-на страници, под формата на анти-утопичен роман, чието действие до голяма степен се извършва в холограмна среда, Бекет успява да опише опитите ни винаги да даваме дефиниции на светът около нас. Опитите ни да разгадаем сътворението, смисълът му, да обуздаем и наложим идеите, които извират от и около нас, опитите да преодолеем страховете, които оформят мисленето ни, съзнанието ни, както и предаването на тези дефиниции, на тези мисли и идеи по една съвсем естествена верига на копиране и комбиниране. 

Еволюцията ни показва как Животът се заражда в силикатна среда, приема въглеродна форма, която започва да възпроизвежда идеи, а същата тази въглеродна форма отново се обръща към силикатите и ги използва за да мултиплицира и улеснява разпространението им. Естествен кръговрат. Не случайно в споровете между централните фигури - човекът Адам и роботът Арт, се получават такива остроумни сблъсъци:

— Ти си оставаш чисто и просто силиций — констатира той (Адам), разлиствайки страниците.

— А ти си въглерод — не се предаде Арт. — Откога периодичната таблица е повод за дискриминация?
Бекет се старае да ни накара да погледнем върху вечните идеи и въпроси по друг начин. Имайки предвид, че е и преподавател по математика, не ме изненадва и неговия подход. Разглежда различни идеологически модели и се опитва да ги обясни, а не да ги обвинява и развенчава:

Човешкият дух обуславя способността да посрещаш несигурното бъдеще с оптимизъм и любознателност, той подклажда вярата, че проблемите и противоречията са разрешими. Той е увереност. И е нещо крехко. Страхът и суеверията го помрачават.
...
 Суеверието е необходимостта да възприемаш света като причинно-следствена обусловеност. 
...
Неподготвени да отдадат злощастията на случайността, неспособни да приемат незначителността си на фона на една по-мащабна структура, хората започват да търсят чудовища сред себеподобните. Медиите насаждат страх и мнителност. За всяко нещастие, което ги сполетява, пресата съчинява обяснения. И обяснението винаги е от плът и кръв и с конкретно име. Хората се боят дори от съседите си. На всички нива — индивидуално, обществено и национално — търсят белези за злонамереност. И ги откриват навсякъде, защото, който търси, намира. Ето го истинското предизвикателство пред хората от онова време. Предизвикателството да се доверят един другиму. И предизвикателството ги сломява. Това имах предвид под помръкване на духа.
...

*Емилия Ничева, превод

Радвам се, че има автори като Бекет. Той е директен, не разпилява времето на читателя, в дебели тухли, а съвсем изчистено излага идеите си.  Може би "Фермата на животните" на новото, технологично, IT време. Иска ми се да напиша още няколко страници за книгата, но ще остана кратък и директен като Бекет :)

Други ревюта:

Изборът на Пи
Книголандия
Ташева от Аз Чета
Шадоуденс
Горуна
Мишки и гарвани
Сапунено мехурче
Ylith
.


1 коментар:

  1. Преди няколко 1-2 седмици я прочетох. Направо ми отнесе главата. :) Може би най-добрата книга, която прочетох за 2013г.

    ОтговорИзтриване