Джеймс М. Кейн - "Двойна застраховка"

Запалих цигара, а димът се сля със сивите гъсти облаци на мрачното небе. Запътих се към запустялата книжарница по вече мокрите улици. Хвърлих цигарата в едно кошче, защото забравих, че не пуша и се запитах защо я запалих, и откъде по дяволите имам шибани цигари.

Отворих скърцащата врата на книжарницата, закачих си бомбето на закачалката и наперено закрачих напред. Нуждаех се от глътка уиски и хубава книжка. Посрещна ме погледът на момичето, което работеше в книжарницата, и което в момента си лакираше ноктите. То ме изгледа с изписано на лицето  досада. Поръчах на момичето да ми донесе уиски (разбира се на ум, защото не сме 1936 по дяволите, а и вече не продават уиски скришом в книжарниците) и се зазяпах по лавиците с книги. Трябваше ми нещо класическо, с по-малък калибър, но да е точно и лесно за четене. И тогава я видях. Тя седеше сама, срамежливо се усмихваше и ме наблюдаваше. Намигна ми. Посегнах към нея, погалих я и я обърнах. Имаше намаление! Струваше само пет лева и се казваше "Двойна застраховка", хубаво и тайнствено име, което ме грабна на момента.

Хвърлих няколко монети на книжарката, оставих й бакшиш и се запътих към изхода с новата компания - черно-бялата книга на Джеймс М. Кейн. И тогава чух хлипане зад гърба ми. Обърнах се и видях книжарката да плаче, а от красивите й очи се стичаха сълзи. Върнах се и подадох носната ми кърпа. Тя се обърса и зациври още по-силно. Приближих се да я успокоя, а тя ми зашлеви един звучен шамар, от който ченето ми завибрира. Оказа се че съм й дал не носната ми кърпа, а кърпата с която избърсах маслото от двигателя на Линкълна. След още няколко извинения, най-накрая момичето ми обясни, че ако не направи оборот от 5 златни ливъ, собственикът ще я пребие.

Е, купих си още няколко книжки, даже момичето успя да ми продаде полици за застраховка на книжки. Момичето седна в скута ми и започна да попълва полиците. Обясни ми, че ако блъсна злия собственик на книжарницата под трамвай номер 20, тя ще ми напише двойна полица и нарочно ще скъса книжките, за да стана богат. За нещастие през това време влезе самият собственик, който се оказа майката на момичето, а като ни видя тя почервеня от яд, и започна да ме налага с порядъчно тежката й чанта. Аз изпаднах в безсъзнание, а като се събудих, се оказа че съм бил сънувал - бях на леглото с книжката до мен. Взех книжката и продължих да чета. Вероятно уискито е било варено в нечие лайняно мазе.

А самата книжка ми разкри още по-заплетена история, с много по-хитра съпруга, която майсторски е запланувала убийството на своя съпруг, възползвайки се от слабостите на един застраховател и на заварената си дъщеря. Седнах и се унесох в четене. Къде е шибаното уиски?

.

"Заблудени мацки" или ноар-пародия в стил Борис Виан

В края на 40-те години на миналия век, отчаян от търговския неуспех на книгите си, Борис Виан започва да пише еротични кримки под псевдонима Върнън Съливан. Една от тях е "Заблудени мацки", която е смесица от онези твърде популярни за времето си еротични булевардни романи и класически ноар - със задължителните фатални жени, детективи, мистериозни престъпления, наркотици и т.н. Това, което прави книгата уникална, е онзи саркастичен Борис Виан, който седи зад перото и с лекота, и с блестящ стил, галантно се шегува с жанра, както и с неговата комерсиалност.

В "Заблудени мацки" Франсис Дийкън разказва една история, в която се забърква, след като решава да си направи майтап с негова приятелка, организирала бал с маски. Франсис се дегизира като жена, при което на бала попада на нишка, която го води до хомосексуална банда, търгуваща с наркотици. Лидер на тази банда е закоравяла лесбийка, която крои коварен план.

Франсис и неговия брат Ричи тръгват да разследват случая, като междувременно решават да вкарат няколко от лесбийките от бандата в "правия път":

"Обръщам я с дупето нагоре и Ричи се заема да я шиба - с каиш, имам предвид.
- Кой като теб - викам й - Ядеш пердах с колан от крокодилска кожа. Баровска работа.
Тя се мята като риба на сухо. Дупето й се нашарва с червени ивици, никак не е грозно според мен.
-По-вляво, Ричи - напътствам го - там има едно местенце, дето е бяло-беленичко."

Ако историята ви се струва проста и абсурдна, то със сигурност тънкия хумор и цветущите определения ще ви накарат да пуснете множество усмивки по време на четенето. Борис Виан от време на време иронизира и самите кримки:

"Зачитам се в някакво криминале, образец на пестеливост, в смисъл, че за единайсет страници стават едва пет убийства..."

Въобще забавна история, в която мъже, преоблечени като жени, преследват банда (или по-скоро биват преследвани) от жени, които се правят на мъже...

"Заблудени мацки" е лек, остроумен черен роман, който може да се прочете за една вечер. Просто чудно.
.