сряда, 14 март 2012 г.

Сътворението на света

Човешкото въображение е нещо, което винаги ме е удивлявало. Елфи, великани, чудовища, феи, вещици и магьосници, тролове и джинове, демони и ангели. Особено креативни са били прадедите ни, когато са искали да си обяснят сътворението на света. Свързвали го с наличието на свръхестествени същества и великани, които създали тези грамадните планини, гори и морета. Оттам дължим наличието на целия жанр фентъзи, крепящ се на толкова богатия и разнообразен фолклор.  

Тия дни попаднах на две книги по въпроса. Първата от тях бе детска, но с много атрактивни картинки на още по-атрактивни богинии :D

Камилата е много привлекателна, нали? :)

Рагаш и Лаверде са ни представили легендите за сътворението през погледа на индийските, китайските, скандинавските, африканските и други митове и легенди. Някои от тях много ми харесаха, като например виетнамската:

Виетнамска легенда за сътворението/накратко/: В началото небето и земята били плътно съединени, но великанът Конг Ло ги разделил и постепенно създал света. Тъкмо завършил работата си, когато се появила жена-великан. Той веднага я поискал, но тя обещала да му се отдаде само ако успее да построи по-голяма планина от нейната. И така започнала да го юрка непрестанно, саботирала му работите, карала го да ѝ строи реки, хребети, котловини, докато най-накрая го изтощила. Но поне си получил възнаграждението.

Не знам за вас, но на мен ми се струва доста убедителна и достоверна историята, обяснява някои черти на жените. Шегувам се, де :р

Скандинавската легенда за великана Имир, образуван от ледовете (от какво друго?) , също е сред любимите ми. От потта на подмишниците му са се образували първите мъж и жена. А също така и една крава, която почнала да ближе ледените грамади наоколо, и от една от тях се образувало съществото Бури. Неговите деца са били първите богове: Один, Вили и Ве.... Явно студът сериозно изкривява въображението :р.
-------------------

Другата книга, разбира се, е "Великият дизайн" на Стивън Хокинг.


Въпреки, че поне 60-70% от  нещата в книгата вече съм ги срещал и чел в предишните популярни трудове на Хокинг, последните глави обхващат точно темите за живота, сътворението и засяга въпроси от сорта "уникален ли е нашия свят?".
През останалата част сбито и стегнато са ни представени познати неща - опитите на физиката да намери прости математически принципи и чрез тях да се създаде единна теория, която да обясни всичко. Под всичко разбираме обяснение за всеки детайл на материята и силите, които наблюдаваме в природата. Хокинг и Млодинов правят  разходка из 19 и 20 век, през които Максуел и Айнщайн обединяват теориите на електричеството, магнетизма и светлината. През 70-те години на миналия век се появява единна теория за силните, слабите ядрени взаимодействия и за електромагнетизма. След това дойде ред на струнната теория и на М-теорията, които се опитват да включат  останалата сила - гравитацията. Нищо ново. 

След като ни запознават накратко със силите и законите в природата, авторите ни питат дали на тези сили им е необходим създател, и защо? А кой е създал този създател? Не се ли въртим така в кръг или има по-логично обяснение?



Зоната на лютичето - така наричат учените зелената ивица, в която  могат да се развият условия за живот. Жълтата точка е слънцето, вляво и вдясно са показани различни нейни фази/размери, а зеленото поле показва на какво разстояние от тях трябва да е Земята, за да има необходимите условия за живот. Както виждате, те не са уникални.


Теории, легенди, библии и закони - хората все пак сами избират как да си обяснят света, нали? :)
.

неделя, 11 март 2012 г.

Дъглас Адамс

 Днес рожден ден има Дъглас Адамс - авторът на "Пътеводител на галактическия стопаджия". Човекът, който издигна хумора и сатирата до нови висини и промени мисленето на милиони хора. Сред най-ярките му последователи е и Ричард Докинс, който посвещава  "Делюзията Бог" именно на  него. Редица култови писатели сочат Адамс като любим автор и източник на вдъхновение - като почнем от Нийл Геймън и Тери Пратчет, и стигнем до... Стефани Майър (колкото и странно да звучи).

Любим абзац от "Пътеводителят.." : 
"Известно е, че поезията на вогоните е на трето място сред най-бездарните в цялата Вселена. На второ място е тази на азготите от Крия. Веднъж, по време на рецитал, техният главен поет Грухтос Бомбастични изпълни стихотворението си „Ода в чест на зелената гнойна пъпчица, която открих под мишницата си една лятна утрин“, в резултат на което четирима души от публиката починали от вътрешни кръвоизливи, а председателят на Средногалактическия художествен Ноблингов комитет едва е оцелял, като сам си прегризал единия крак. Говори се, че Грухтос останал „разочарован“ от приема на стихотворението си и тъкмо се канел да започне да чете дванадесет-томната си епопея, озаглавена „Любимите ми гаргари в банята“, когато собственото му дебело черво при отчаян опит да спаси живота на хората и цивилизацията, скокнало право нагоре, минало през гърлото му и заседнало в мозъка му".

- Ако съществува нещо по-важно от моето его, искам веднага да се залови и разстреля!
- Корабите висяха в небето така, както тухлите не могат.

....

Дано все повече хора да гледат на нещата така, както Адамс  :)
.
 

петък, 9 март 2012 г.

Как се раждат добрите идеи - Стивън Джонсън

Ако проследим нашия генетичен код и се върнем достатъчно назад във времето (3.5 млрд години), ние може да открием и първоизточника на този код - прост клетъчен организъм. Тази клетка е имала възможността да копира генетичния код и да се  размножава. Понякога копията били с малки грешки, което позволило на клетките постепенно да се трансформират и усложняват. Някои от тях започнали да се комбинират и така започнала еволюцията, при която най-устойчивите организми оцелявали и се адаптирали към съответната среда:


По подобен начин се развиваме и на социално ниво, но вместо клетки имаме т.нар. мемета, а генетични кодове са нашите идеи, действия, умения. Появява се идея, тя се копира и предава, трансформира и развива, а по-късно идеите се комбинират помежду си и се получават нови. Най-устойчивите оцеляват. Това може да го наречем социална еволюция:





Използвайки подобни аналогии с природата, Стивън Джонсън се е опитал да проследи и опише естествената история на иновациите в неговия труд  "Как се раждат добрите идеи":


Мислите ни оформят пространствата, в които живеем, и пространствата на свой ред ни връщат услугата. Основната теза на Джонсън е, че идеите се развиват в дадени среди, и в тях съществуват някои общи модели и свойства, които се появяват отново и отново. Той ги е свел до следните седем основни групи от характеристики, като на всяка е посветил по една глава:

1. Съседно възможно 
Големите идеи не изскачат ей така от нищото, те не излизат от рамките на заобикалящата ни среда, и не са просто дело на някои даровит ум, който успява да се извиси над отломките на овехтелите стари идеи и закостенели традиции. Те са построени от тези отломки, от резервните части, които се въргалят в гаража и килера.
Представете си, че всяка идея е стая, която има врати, които водят до нови идеи. Не може да прескочим една стая, без да преминем отделни етапи. Това се нарича съседното възможно. Почваме от средата, "стаята" с която разполагаме и продължаваме напред.

2. Течни мрежи
Животът е възникнал в течна среда, тъй като тя била най-благоприятна за развитието му. В газова среда елементите са прекалено отдалечени, а в твърда среда прекалено твърди и немобилни са връзките.
Идеите не са нещо единично, те са мрежа, при това течна и мобилна, като отделните елементи се комбинират и търсят "съседното възможно".
Най-добра среда за идеи са големите населени места, където имаме най-гъста мрежа от връзки. Затова големите компании притежават отворени и мобилни офиси, където да се обменя информация. Имате идея, в града може да намерите съмишленици, в дадена среда (може и кафене, много от идеите са се зародили там) и постепенно да я развивате.

3. Бавно прозрение
За големите идеи им трябва време. Дарвин е развивал теорията си дълги години, също както създателят на www (world wide web) Тим Бърнърс Лий. Затова си водете дневник и си записвайте, водете бележки, създавайте нови връзки и някой ден може идеята ви да се реализира.

4. Серендипност
Serendipity е дума в английския, която произлиза от персийската приказка "Трите принцеси от Серендип", в която героите откриват неща, които не са тръгнали да търсят. Много често творците се задълбават и зациклят в собствената си среда. След което заминават за някъде, където искат да забравят и да починат, да се отърсят за малко... и "хоп" смяната на средата ги осенява с решението на проблема, който са търсили. Като древната легенда за Архимед и крясъка "Еврика" , докато бил във ваната. Марк Зъкърбърг си взима понякога творчески почивки за седмица-две, в които да мисли за съвсем други неща.


5. Грешка
Природата е оставила леко открехната вратата за малка "грешка" в копирането на генетична информация, вследствие на което се и получила еволюцията. Грешките и случайностите са част от прогреса. След пореден неуспешен опит Луи Дагер прибира плаките в шкаф, пълен с химикали и на следващата сутрин, за негова изненада, от изпаренията на случайно разлято шишенце живак, върху плаката се е получило изображение - дагеротипът, предшественик на модерната фотография. Откривателят на аудиона, Де Форест, дори не е знаел какво прави. Всички гении са грешели, понякога от една изхвърлена идея, случайности или грешки са се развивали големи проекти.

6.Екзаптация
Гутенберг е изработил първата печатна преса, като използвал като фундамент винтовите преси за вино и зехтин и ги комбинирал с други добре познати елементи - подвижен набор, мастило, хартия. Това представлява и екзаптацията - съставянето на продукт/идея, като се използват/комбинират знанията, идеите, методите от съвсем други сфери.  Това е и един от най-важните подходи при иновациите.

7. Платформи 
 За да разберем тази точка, ще трябва да вземем още един пример от природата: бобърът строи бент за да се защити от хищниците, но инженерното му творение има огромен ефект, и около тази "платформа"  се настанява цяло пространство за водни кончета, бръмбари, земеродни рибарчета и т.н. "Строителите" на платформите не отварят просто вратата към съседното възможно, те строят цял нов етаж в замъка. Тези платформи могат да представляват институции, корпорации, или подобен род организации, но те са необходим фундамент.
----


Като цяло това са вижданията на Стивън Джонсън. Разбира се, в книгата са засегнат нещата в много по -голяма дълбочина, сами преценете дали са ви интересни и нужни подобни съждения. На мен лично ми бе интересно, и аз благодаря на Блажев, че горещо ми я препоръча, наистина си заслужаваше.  Обезателно погледнете и неговото ревю. :)

:)

понеделник, 20 февруари 2012 г.

Истории от света на писателите - пилотен

Тържествено откривам нова рубрика в блога!
От време на време, като е скучно, ще правя псевдо-мини-комикси с известни автори :)
Карикатурите не са мои, от интернет са, щото не мога да рисувам :/
Ще са нещо такова:

вторник, 14 февруари 2012 г.

Флаговете на страните в света - Иван Иванов


Можем да научим много неща от флаговете на страните. Не вярвате? Добре, нека се разходим из книгата на Иван Иванов тогава:


САЩ - едно от най известните знамена в света. Тринадесетте червени и бели линии обозначават тринайсете английски колонии, които са били в основата на възникването на щатите. В горният ляв ъгъл навремето е седяло британското знаме (по подобие на знамената на Австралия, Фиджи, Нова Зеландия и т.н.), но по-късно било заменено с 50 звезди на тъмно син фон - по една за всеки щат.   
---


Бразилия - зеленият цвят е за растителното богатство на страната. Жълтият ромб символизира елмазите и минералите, които са били добивани в страната. В центъра на ромба е поставена небесна сфера, на чийто екватор пише: "Ordem e progresso" (Ред и сигурност). Под екватора сияят 21 звезди, които представляват съзвездията на Южното небе, начело с Южния кръст. Всяка звезда представлява един щат (например звездата Гама от Южния Кръст е за щата Сау Паулу). А голямата звезда над екватора е за столицата Бразилия.
---



Китай - знамето е в любимия на социалистите червен цвят. Голямата звезда символизира единството на народа и единната му програма, а четирите малки са съответно за участващите в програмата работници, селяни, занаятчии и патриотичната буржоазия.
---



Монголия - двете червени ивици символизират революцията, а синята - безоблачното небе на страната. От лявата страна е със златист цвят е изобразена сложната идеограма "Сойомбо". Най-отгоре има символ за огън, чийто три езичета  характеризират миналото, настоящето и бъдещето. Огънят олицетворява просперитета и домашния уют. Следват фигурите на луната и слънцето - символи на света и вечността ( имат и песен: Ние сме монголци, чийто баща е младата луна, а майка - златното слънце.  Триъгълниците са бойни фигури, а след това се появява и символът Ин и Ян, изобразяващ двете начала на природата - огън и вода, земя и небе, мъжа и жената и т.н. Двата правоъгълника, които ограничават фигурата означават единение, твърдост и крепост. 

Бах и монголците :)) Южно-корейското знаме е още по-сложно. Там освен символа на Ин и Ян има и четири сложни триграми отстрани, които представляват цели изречения.
---


Кения - африканците са сложили един щит на масаите заедно с две копия, които символизират готовността за отстояване на националните интереси и свободата. Подобен щит има и на знамето на Свазиленд. Оръжия има и на знамената на Мозамбик, Саудитска арабия ( меч) и други страни. 

Принципно повечето африканските знамена наблягат на едни и същи цветове: жълто, което символизира богатствата и минералните  ресурси на страната, черно - което е за африканския народ и борбата му за свобода, червено - кръвта на народа, и зелено - природата и земята на страната. 
----


Папуа-Нова Гвинея - отдясно са сложили летящата златна райска птица - кумул. А отляво е съзвездието Южен кръст, което го има на повечето флагове на страните в Океания, включително и на знамената на Австралия, Нова Зеландия, Западна Самоа и т.н.
----


Русия - руснаците използват типичните пан-славянски цветове - бяло, синьо и червено. Със същите цветове са и голяма част от славянски страни: Чехия, Словения, Словакия, Хърватия,

Е, ние за да се различаваме малко, сме сложили зелено:



Бяло-зелено-червено, Бяло-зелено-червено, Бяло-зелено-червено
тралалала!
---

А СЕГА И ЗНАМЕТО НА ВЕЛИКОЛЕПНА РЕПУБЛИКА ЛАМОТИЯ:


Ламотия - опростено знаме, защото ламотци не обичат сложностите. Символизира любовта на ламотци по кръглите форми и сфери. Вие си знаете по-нататък :р

------

Имам отдавнашно влечение към тия знамена. Не само защото любимата ми занимавка докато ям в столовата ( или докато релаксирам в тоалетната) е една игра на телефона ми, в която се разпознават знамена. Просто знамената са толкова забавни :))
.

сряда, 8 февруари 2012 г.

"Интересни времена" - Тери Пратчет

"Дано живееш в интересни времена" - смята се, че това е китайско проклятие, което следва поговорката "По добре да живееш като куче в спокойни времена, отколкото като човек в размирен период".



Горната поговорка ни подсказва за какво иде реч в поредното приключение на клетия Ринсуинд, който е понесен от пратчетовото въображение в далечната Ахатова империя и град Хунхун - проекции,  съответно на Китай и Пекин в света на диска. 

Пътищата пратчетови срещат Ринсуинд с Коен Варварина, 90-95 годишния герой (и той вече не помни на колко е), който е тръгнал да покорява Империята с неговата пенсионерска дружина, наречена Сребърната орда. Първото име на Коен Варварина е Чингис, което сякаш е своеобразна алюзия за монголските нахлувания в древен Китай. Пратчет ни е представил закачливо този далекоизточен свят, заедно с историята му, изпълнена с преврати, непрекъсната борба между отделните династии (в случая са пет: Фанг, Танг, Хонг, Сунг и .... Максуини!?) , като привидно е осмял тоталитарните системи на управление. Или както се споменава в романа:
 ...хаосът се намира в най-голямо изобилие там, където някой се стреми да въведе ред. И хаосът винаги надмогва реда, защото е по-добър организатор.
 Ще срещнем много географски и културни препратки - тук е великата китайска стена, за която героите се чудеха дали е построена за да предпазва империята от нашествия, или, за да пречи на жителите да не избягат от нея :)  Тук е и "Забраненият град", теракотената армия, както и китайската версия на Дилбър Сам Си Прерязвам Гърлото!

В цялата тази суматоха, против волята си, Ринсуинд отново има нещастието да попадне сред революции и размирици, накратко сред "интересни времена", където единствената цел е да оцелее. Или както той казва на бунтовниците-революционери:


 Не можете да се сражавате за кауза! Тя е измислица!
Аз съм от Анкх-Морпорк. Имали сме безчет въстания и размирици. Да ти подскажа ли резултата? Властниците са си още по местата. Винаги така става.

Знам ги хората, дето подкокоросват към жертви за общото благо! Никога не са същите проклетници, които правят жертвите! Чуете ли някого да кряска: "Напред, смели другари!", тъкмо той се е сврял зад най-големия камък и носи най-дебелия шлем" 
:) :) :)

Ще срещнем и Двуцветко, симпатичният турист от първите романи за Диска, който тук е хвърлен в затвора, заради произведението си "Какво правех през почивните дни", което се превръща в революционен труд. Двуцветко ще срещне във финална битка злия Лорд Хонг - виновник за смъртта на жена му, и човекът седящ зад всички пъклени планове.

През цялото време ще се хилим на дъртата орда на Коен Варварина, състояща се от 10 пенсионирани варварина, които спукват от бой втрещените и изненадани легиони от нинджи. При това варварите се опитват да се държат "цивилизовано". 

 Като цяло на мен ми се стори много лека и приятна за четене книжка, която бих я охарактеризирал като класическа от по-ранния период на Пратчет. Е, аз я четох две седмици, което прави по 20-30 странички на ден, но не изгарям от желание да чета напоследък :).

Още бисери:
Акулата не се замисли. Този процес е неприсъщ за акулите. Знакът "=", общо взето изчерпваше мисленето им. "Виждам" = "изяждам"
"Империята? (Не искам да ходя) Нали там мразят чужденците?"
"И ти ги мразиш. Значи ще се погаждате превъзходно."

четвъртък, 2 февруари 2012 г.

Какво да правим с глупавите книги?

Почти винаги попадаме на глупави книги. Колко пъти ви се е случвало да дадете  20-30, понякога 50 лева, а след това книгата да се окаже пълен боклук и ви иде да пребиете автора с нея? Казвате си: "Защо не си купих нещо друго вместо нея, сега какво ще я правя" .

Ето 10 неща, които можете да направите с глупавите книги.

Първо, представете си, че на мен ми е дошла ужасяващата идея да напиша книга. След което някой издател се излъже и я пусне на пазара. И хоп, вие също правите голяма грешка, като си я купите.
Можете да ги ползвате  като:

  • 1. Уред за пляскане (модерен iron maiden)

Особено подходящи са книжките с дебели корици :)
  • 2. Тоалетна хартия (или гъзобръс на жаргон)

Винаги можете да закъсате с тоалетната хартия и да запознаете дупето ви с "най-любимите" ви пасажи от по-близо :р
  • 3. За подпалки 

Когато ви е студено, тъпите книги горят и топлят точно толкова, колкото и вашите любими такива :)
  • 4. Тапети, плакати и флаери  


Ако имате цяла колекция от тъпи книжки, но затова пък кориците им са шаренки и готини, може да си облепите и украсите стената в стаята ви (поп-арт тапети).

  • 5. Подаръци
Най-лесният начин да се отървете от скапана книга е....като я подарите на друг!!! Преди това хубаво я опаковайте в лъскава и цветна хартия, за да изглежда измамно привлекателна (а и да скриете заглавието. Колкото е по-неподходяща книгата за получателя, толкоз по-добре! :р

  • 6. Тъпи книги в ежедневието

Може да приложите тъпите книги и във вашето ежедневие! Можете да увиете бурканите с компотив мазето, или пък стъклени предмети в килера, можете да ползвате хартията за да си запалите цигара с канабис, да използвате книгите за нивелир на мебели, или просто да си правите моряшки шапки, самолети, с които да целите съучениците/колегите ви.

  • 7.(По идея на Миленка) Ако сте сръчни










А и Ностро също ми подаде таз идея (сега видях във Фейса :р)


Стига толкова, и без това ме мързи по-дяволите :( Ако искате още съвети, пишете ми на мейла и след съответното заплащане (2 шоколада и 3 чипса) ще ви отговоря :) 

.