По подобен начин се развиваме и на социално ниво, но вместо клетки имаме т.нар. мемета, а генетични кодове са нашите идеи, действия, умения. Появява се идея, тя се копира и предава, трансформира и развива, а по-късно идеите се комбинират помежду си и се получават нови. Най-устойчивите оцеляват. Това може да го наречем социална еволюция:
Използвайки подобни аналогии с природата, Стивън Джонсън се е опитал да проследи и опише естествената история на иновациите в неговия труд "Как се раждат добрите идеи":
Мислите ни оформят пространствата, в които живеем, и пространствата на свой ред ни връщат услугата. Основната теза на Джонсън е, че идеите се развиват в дадени среди, и в тях съществуват някои общи модели и свойства, които се появяват отново и отново. Той ги е свел до следните седем основни групи от характеристики, като на всяка е посветил по една глава:
1. Съседно възможно
Големите идеи не изскачат ей така от нищото, те не излизат от рамките на заобикалящата ни среда, и не са просто дело на някои даровит ум, който успява да се извиси над отломките на овехтелите стари идеи и закостенели традиции. Те са построени от тези отломки, от резервните части, които се въргалят в гаража и килера.
Представете си, че всяка идея е стая, която има врати, които водят до нови идеи. Не може да прескочим една стая, без да преминем отделни етапи. Това се нарича съседното възможно. Почваме от средата, "стаята" с която разполагаме и продължаваме напред.
2. Течни мрежи
Животът е възникнал в течна среда, тъй като тя била най-благоприятна за развитието му. В газова среда елементите са прекалено отдалечени, а в твърда среда прекалено твърди и немобилни са връзките.
Идеите не са нещо единично, те са мрежа, при това течна и мобилна, като отделните елементи се комбинират и търсят "съседното възможно".
Най-добра среда за идеи са големите населени места, където имаме най-гъста мрежа от връзки. Затова големите компании притежават отворени и мобилни офиси, където да се обменя информация. Имате идея, в града може да намерите съмишленици, в дадена среда (може и кафене, много от идеите са се зародили там) и постепенно да я развивате.
3. Бавно прозрение
За големите идеи им трябва време. Дарвин е развивал теорията си дълги години, също както създателят на www (world wide web) Тим Бърнърс Лий. Затова си водете дневник и си записвайте, водете бележки, създавайте нови връзки и някой ден може идеята ви да се реализира.
4. Серендипност
Serendipity е дума в английския, която произлиза от персийската приказка "Трите принцеси от Серендип", в която героите откриват неща, които не са тръгнали да търсят. Много често творците се задълбават и зациклят в собствената си среда. След което заминават за някъде, където искат да забравят и да починат, да се отърсят за малко... и "хоп" смяната на средата ги осенява с решението на проблема, който са търсили. Като древната легенда за Архимед и крясъка "Еврика" , докато бил във ваната. Марк Зъкърбърг си взима понякога творчески почивки за седмица-две, в които да мисли за съвсем други неща.
5. Грешка
Природата е оставила леко открехната вратата за малка "грешка" в копирането на генетична информация, вследствие на което се и получила еволюцията. Грешките и случайностите са част от прогреса. След пореден неуспешен опит Луи Дагер прибира плаките в шкаф, пълен с химикали и на следващата сутрин, за негова изненада, от изпаренията на случайно разлято шишенце живак, върху плаката се е получило изображение - дагеротипът, предшественик на модерната фотография. Откривателят на аудиона, Де Форест, дори не е знаел какво прави. Всички гении са грешели, понякога от една изхвърлена идея, случайности или грешки са се развивали големи проекти.
6.Екзаптация
Гутенберг е изработил първата печатна преса, като използвал като фундамент винтовите преси за вино и зехтин и ги комбинирал с други добре познати елементи - подвижен набор, мастило, хартия. Това представлява и екзаптацията - съставянето на продукт/идея, като се използват/комбинират знанията, идеите, методите от съвсем други сфери. Това е и един от най-важните подходи при иновациите.
7. Платформи
За да разберем тази точка, ще трябва да вземем още един пример от природата: бобърът строи бент за да се защити от хищниците, но инженерното му творение има огромен ефект, и около тази "платформа" се настанява цяло пространство за водни кончета, бръмбари, земеродни рибарчета и т.н. "Строителите" на платформите не отварят просто вратата към съседното възможно, те строят цял нов етаж в замъка. Тези платформи могат да представляват институции, корпорации, или подобен род организации, но те са необходим фундамент.
----
Като цяло това са вижданията на Стивън Джонсън. Разбира се, в книгата са засегнат нещата в много по -голяма дълбочина, сами преценете дали са ви интересни и нужни подобни съждения. На мен лично ми бе интересно, и аз благодаря на Блажев, че горещо ми я препоръча, наистина си заслужаваше. Обезателно погледнете и неговото ревю. :)
:)
