Юнас Юнасон - "Неграмотното момиче, което можеше да смята"

Дори да не знаех, че "Неграмотното момиче, което можеше да смята" е на Юнас Юнасон, той със сигурност щеше да е в листата на заподозрените. Заглавието е малко по-кратко от дебютния роман на шведа, "Стогодишният старец, който скочи от прозореца и изчезна", но е в същия стил.

Не само заглавието, но и съдържанието много напомня за "Стогодишният старец". Юнасон отново ни разказва история за (не)обикновен герой, пречупена през политическите събития, които оставят сериозен отпечатък върху живота му.

Прави впечатление, че Номбеко е изцяло реципрочен образ на Алан Карлсон, героят от първия роман. Алан е бял швед, старец, напуснал Швеция като младеж и обиколил света. Номбеко е пълната му противоположност: чернокожо момиче, родено в другия край на планетата - ЮАР, но впоследствие се озовава в Швеция. Може да са различни, но си приличат в едно - винаги успяват да попаднат на най-неподходящото място.

Юнасон не случайно е избрал момиче от Южна Африка, страна, за която светът си е затварял очите, и чиято история добре изобразява цялото политическо лицемерие на световната сцена. Може някой да каже, че Номбеко е героиня на абсурда, но историята африканското момче Уилиям Камквамба, който израства в пълна нищета и въпреки всичко успява да построи генератор за електричество, показва че никога не трябва да създаваме грешни представи, водени от грешни стереотипи. Номбеко може от малка да помпа и чисти лайна за да оцелява, да израснала в едно от най-позорните предградия на Йоханесбург, Совето, но момичето е гений и се бори срещу всичко, само и само за да води достоен живот. Като споменах Совето, това е същото предградие, което вдъхновява Нийл Бломкамп да режисира култовия District 9, който е заснет в същия район.

Странно е как светът е гледал безучастно на събитията в ЮАР, която до 1990-а е била на практика фашистка държава, наложила апартейд като система на управление, а британците и американците намали нищо против тези правителства, тъй като те им били верни. В същото време съветския съюз финансирал също така брутални крайнолеви правителства в други държави...

За разлика от предишната книга на Юнасон, тук политическите включвания бяха прекалено малко, но достатъчни да те накарат да се замислиш. По-голямо внимание е отделено на Номбеко, двама шведски близнаци (С имена Холгер I и Холгер II) и една вечна бунтарка. Номбеко се влюбва в по-сериозния и умен брат, а бунтарката Селестин си пасва идеално с другия близнак, който също като нея е пълен идиот и загубеняк.

Съвсем леко съм разочарован от прекалено провлачената история с атомната бомба, както и от втората двойка в романа, бунтарите, Селестин и Холгер I, които бяха направени прекалено глупави. На ясно съм, че с тези образи Юнасон се е подиграл на вечно мрънкащите и недоволни бунтари, които превръщат политиката в темата на техния живот, но твърде много обем заемат техните изцепки.

Въпреки това "Неграмотното момиче, което можеше да смята" заслужава да се прочете, макар и да е с една идея по-слаба от "Стогодишният старец, който скочи от прозореца и избяга".

.