Te не само се продават най-бързо и най-лесно, но Холивуд моментално усети силата им и започна да ги екранизира. Само за 2014 г. третият филм за "Игрите на глада" събра $752 милиона, "Дивиргенти"- $340 милиона, Лабиринтът - 289 млн. и т.н. Тази година безспорен лидер в бокс-офисите в целия свят е "Петдесет нюанса сиво", който дотук е събрал $530 милиона. Фетишисткият сив роман е продал над 450 милиона бройки, изпреварвайки предишните лидери при поредиците - Сюзан Колинс с "Игрите на глада", "Здрач" на Стефани Майър и Дж. Роулинг с "Хари Потър", а сравнително нови поредици като "Дивиргенти" на Вероника Рот, "Реликвите на смъртните" на Касандра Клеър или по-стари като "Дневниците на вампира" също продават с милиони.
Нишката, която обединява почти всички популярни YA романи е, че са писани от незадоволени и скучаещи жени, с наднормено тегло, вече прехвърлели 30-те и клонящи към 40-те. Дори много литератори започнаха да наричат този феномен "mom-/girl porn". Нямам нищо против тези жени да изкарват милиони, както и разбирам, че хормоните на тинейджърите кипят и те жадуват за цуни-буни филмчета и книжки, където да бленуват и да са обект на желание, но клишетата, които дразнещо се повтарят, празнотата на тези романи, вече почнаха да са пословично дебилни.
Разбира се, най-открояващо в цялото това течение е онзи фетиш на подмокрените лелките-писателки, в който те поставят главната героиня в центъра на любовен триъгълник. Сърцето на Героинята е разкъсано между двама млади мъжаги, а тя се превръща в обсесивен обект на тяхното желание (доста често са свръхестествени същества като вампир или върколак). Съвсем естествено е жените да искат да са център на внимание и желание, но цялата тази плява започна да прилича на досаден кич, който залива книжарниците и киносалоните. На всичкото отгоре самите тези самотни писателки превръщат всички тези женски образи в предвидими, безхарактерни кукумявки, които кляпат и пърхат мигли безизразно и влюбено.
А любовни комплекси започват да се проявяват в романите на тези автори, сякаш те болезнено възприемат остаряването си и неосъществените генг-бенг аспирации.
Любовните триъгълници са толкова предвидими, и толкова еднообразни, че понякога се чудя как тази тълпа от разгонени писателки не може да измисли нищо друго. Обикновено обектът на желание бива ухажван от един нежен, романтичен емо путьо от една страна, а от другата се появява екзотичен мъжкар. Както е в "култовия" Здрач - Бела до последно се чуди с кого да се изпраска и да загуби девствеността си - с екзотичния екземпляр Джейкъб, или с меланхоличния емо Едуард. С доброто (Стефан) или лошото момче (Деймън), както е в "Дневниците на вампира". В "Игрите на глада" имаме също изкопиран любовен триъгълник - Катнис се лута между страдащия романтик Пийта и момчето-мъжкар Гейл.
Не е по-различен и фен-фикшънът на "Здрач", който чупи всички рекорди по продажби - легендарният вече "Петдесет нюанса сиво", в който отново девственица се захваща с лошото момче, който хем е красив, хем е и милиардер, а на всичкото отгоре обича да шляпа с колан дупето й. За сметка на това екзотичния, но беден Хосе няма особен шанс в този триъгълник.
Триъгълници има в почти всеки Young Adult роман, като започнем от "Реликвите на смъртните" от Касандра Клеър (Клеъри се колебае между Джейс и Саймън, но първият има вероятност да й е брат), и стигнем до новото "гениално" творение на Стефани Майър - "Скитница", където любовният триъгълник е развит до фигура с повече страни. Любовните триъгълниците са станали толкова досадни, че дори думата "клише" вече е слабо определение.
Сами сте наясно, че не съм чел тези книги. Пробвах се с "Игрите на глада", както и с "Петдесет нюанса сиво" (от чист научен интерес), и с няколко други, но така и не успявах да прочета повече от 50 страници. Просто не е моята чаша чай, както биха казали аристократичните англичани. Повечето впечатления събрах от екранизациите на книгите. Някой може да изреве и да каже "ама книгите са много по-добри"... Еъъмм, не, не са по-добре. Много са зле и затова крайният продукт е плачевен. Един бърз преглед на най-продаваните романи разкрива още повече любовни триъгълници: "Пепел" на Илса Бик (там има и зомби включено), както и "Нощна сянка" на Андреа Креймър, която пък е отново копие на "Здрач" с алфа вълци (каквото и да означава това).
Преди време вече покойният Тери Пратчет остро разкритикува поредицата за Хари Потър, което бе прието от много кифли и понички като израз на завист, но с всички уважения тази поредица може и да е интригуваща по детски, но е толкова плоска и наивна, образите са толкова черни и бели, че лично аз спрях да я чета още след втората книга. А, да. И там има любовни триъгълници. Не един, а даже два: Хърмаяни, Виктор Крум и Рон. Отново доброто момче срещу екзотичния българин. Другият включва Снейп, Лили и Джеймс.
Другото изтъркано и постоянно експлоатирано клише е сетингът на книгите, а именно: анти-утопия. Явно пишещите брит- и юес-мами смятат, че е доста изтънчено да се правиш на Джордж Оруел или Джон Уиндъм. Всъщност "Игрите на глада", както и "Дивиргенти" много напомнят на два от романите на Стивън Кинг: "Бягащият мъж" и "Дългата разходка". Ако не е същинска анти-утопия, то романът ще е пълен със свръхестествени герои с магически способности или приказен произход (вампири, върколаци, нимфоманки, караконджули). Дори самите антиутопични сетинги са толкова наивни и нескопосано направени, че по-скоро предизвикват недоумение, отколкото размисъл. Обикновено се разказва за възбудени младежи-жертви, които са включени в някакви игри/експерименти, а те ще се опитат да свалят тази прогнила и корумпирана власт (на възрастните по традиция). Ако не е така, друг вариант е сюжетът да се цикли около племенните разправии за обмяна на любовни лиги между върколаци и вампири.
Поне по това отношение "Петдесет нюанса..." си е направо олд-скуул, там няма антиутопия. Явно Е.Л. Джеймс е чела розовите камари от хартия на Джаки Колинс и Елизабет Гейдж преди да премине към "Здрач" и се е получил интересен хибрид.
Вярно е, че всеки има право да чете и да пише каквото си иска. но също така е вярно, че еротичните кичове и наивните клишета продават. Затова е толкова популярна чалгата. А YA литературата по нищо не се различава от нея.
...
Хм, "Игрите на глада" някак не ми се вързва в една група с "нюансите" и "здрач".
ОтговорИзтриванеДаже не бях забелязал "любовни триъгълници". По-скоро си е нормална ситуация, в която готина мадама да привлича много пичове. Е, малко неестествено идва, че тя не се мята на "по-якия", ама предвид преживяното от тях, може да се приеме за допустимо. Но тази история е само спомагателна сюжетна линия.
Като каза "готина мадама" това означава, че впечатленията ги взимаш от филма, а не от книгата. Факт е, че има любовен триъгълник, факт е, че имаме антиутопия (при това доста нелепо измислена и самоцелна), факт е, че до голяма степен се копират две от книгите на Кинг. Нито идеята е оригинална, нито посланията, нито стилът пък е нещо, което би ме заинтригувало. Пробвах се да ги чета, но не съм в таргета. Но да, като цяло са с класа на Здрач и нюансите, но това не е критерий. Почти всяка книга е с класа над здрач и нюансите :)
ОтговорИзтриванеЕ, тя и в книгата е описана като "спортно гадже". А "Дългата разходка" не съм чел, ама на "Бягащият човек" идеята я има в поне от две от книгите на Шекли, което не я обезценява по никакъв начин. Въпреки, че използват обща идея, Шекли и Кинг са направили съвсем различни и стойностни произведения.
ОтговорИзтриванеТо чисто нова идея е много трудно да се измисли, все ще има някакъв паралел с нещо.
Бож, всъщност това е големият проблем - ние виждаме героинята като "спортно гадже", атлетична кифла и т.н. Да прав си, Кинг е повлиян от Шекли, сам го е признавал, но има много големи разлики. Първо, в книгите на Шекли героите не са деца. Но в "Дългата разхадка" са деца. Второ, никъде в Гладиаторите на Есмералда нямаме критика към медиите, докато това е основен мотив в "Бягащият мъж". В "Игрите на глада" имаме много подобни сходства - героите са деца, книгите общо взето са показват влиянието на медиите върху обществото и интереса към жестокостта, каквито са и основните теми в двете книги на Кинг. Освен това не съм съгласен, че любовният тиъгълник не е основна тема, напротив, във Фейсбук пуснах линкове към влогъри, които точно посочваха "Игрите на глада" като основен пример за клишетата, които доминират YA литературата. За мен тя се превръща в кич, защото 90% от книгите почнаха да експлоатират популярността й. Дори по-интелигентните започнаха да им става досадна.
ОтговорИзтриване