Ако си припомним предните избори за Европарламента, ще забележим една интересна тенденция. Успехите на крайната десница и Мари Льо Пен във Франция, на популистката десница и Найджъл Фараж във Великобритания, както и надигането на ПЕГИДА в Германия, а като добавим успехите на евроскептиците из цяла Европа, и на крайнолявите сили в Гърция, всичко това показва че на Стария континент витаят крайни настроения. В началото всички гледаха на субекти като Льо Пен и Фараж с насмешка, а днес подкрепата за тях е значителна. Като добавим и крайните религиозни фракции, които доминират в Близкия изток и Африка, картината става все по-тревожна. Борбата за ресурси, както циничните и лицемерни политическа вихрушки постепенно придават на Европа мрачен оттенък и тя вече постепенно взeма да наподобява онази от епохата на първата половина на миналия век.
Той е пак тук.
Вермеш не само изважда на преден план Хитлер като личност, а и като начин на мислене. Идеята да възродиш Фюрера и да го поставиш в съвременното общество е чудесен начин да го стреснеш и разтърсиш до основи. Хитлер се събужда в една градинка в Берлин през 2011 и съвсем бързо бива забелязан от телевизионери, които веднага виждат ораторския талант на бившия кайзер, както и потенциалния комерсиален успех. И докато всички възприемат Хитлер като гениален хуморист и сатирик, като човек, който разнищва и прави за смях лицемерните политици, възроденият фюрер взима всичко на сериозно и продължава да крои планове за издигането на Германия над всички. За него абортите са недопустими, защото това означава три дивизии по-малко в битката с Изтока, пластичните операции са опозоряване на расата. Хитлер вижда дори в графитите скрити послания на болшевиките, и се радва, че има толкова много поляци, турци, румънци работещи като "роби" в Германия. "Ако знаех, че поляците са толкова евтини, въобще нямаше да ги нападам", казва той.
Хитлер изразява политическата си неприязън към руснаците и еврейските капиталисти, като начинът му на мислене доста напомня на съвременните големи играчи на политическата сцена, само че без преструвките и лицемерните лъжи.
"...понеже тази Земя не расте. За разлика от броя на хората на нея. И когато естествените ресурси почнат да не им достигат, коя раса ще се домогне тогава до тези ресурси? Най-симпатичната? Не, най-силната"...
"Той пак е тук" е не толкова политическа, отколкото социална сатира. Хитлер веднага се превръща в сензация в Youtube, а клюкарската медия "Билд" го погва с измислени любовни авантюри и пиянски скандали. Мустакатият лидер не им остава длъжен и брутално ги размазва с техните си оръжия. Тимур Вермеш по великолепен начин иронизира празното, глуповато хай-лайф общество в Германия, като започнем от женкаря Лотар Матеус до глуповатите манекенки, кълчещи се пред фотообективите. Особено силен е моментът с Октобърфеста в Мюнхен, където Хитлер остава шокиран от повръщащите пияни немци.
Вермеш осмива и политическите партии в Германия, които след като виждат успехите на Хитлер се надпреварват да го привлекат на своя страна с различни агитации. Хитлер бива заливан с телевизионни и артистични награди, а той все още си живее в неговата си предвоенна Германия и приема всичко като политически победи.
Книгата на Тимур е и истинска енциклопедия по история, като по много непринуден и лек начин са вкарани доста имена и събития (в края на книгата преводачът Любомир Илиев е добавил много полезни бележки и разяснения), но също така е и съвременен пътеводител на германската поп-културна, социална и политическа сцена.
Накратко, "Той е пак тук" е една от най-добрите, да не кажа най-добрата, съвременна сатира, която съм чел напоследък и определено обяснява защо е търговски хит в Германия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар