понеделник, 17 декември 2012 г.

Книгата, която ще ви накара да повярвате в Бог - "Животът на Пи" от Ян Мартел

В началото на книгата Ян Мартел е написал нещо като предговор, в който разказва как е стигнал до решението да напише този роман. С цел да получи вдъхновение той заминал за Индия, позната като страната на чудесата, където някакъв старец му разказал настоящата история, с твърдението, че тя щяла да ни накара да повярваме в Бог.

Наскоро излязлата екранизация открехна някакви мъждукащи спомени, че някъде в библиотеката ми има такова заглавие, което преди много лета се мъчех да прочета. От чисто любопитство извадих книжката от скромната ми библиотечка и започнах да чета, пък можеше да стане чудо и аз да повярвам в Бог (да бе!).



 Колкото и да е банално, да ви представя и историята. А тя е за едно момче, Писин, или накратко Пи, израсло като индус, но което проявява голям интерес към исляма и християнството. Баща му е директор на зоологическа градина, поради което Пи изпитва симпатия към животните. Политическата нестабилност на постколониална Индия кара семейството да реши да се премести в Канада и то заминава с част от животните с кораб. Но по пътя се случва инцидент и Писин едва успява да се спаси в лодка с няколко животни, като именно вярата му помага да оцелее...

Въпреки че интуицията ми ме караше да погледна скептично на произведението на Мартел,  то се оказа далеч не толкова религиозно и далеч не толкова едностранно, колкото бях убеден че е. Мартел е написал романа така, че поставя нас, читателите, насред океана, чудейки се дали тeзи води са божествени или не.

Ще ви извадя няколко цитата от "Животът на Пи", които ми направиха впечатление, и които като цяло дават добра представа за идеите на писателя:
"Когато бях на твоята възраст, аз живеех на легло, защото страдах от детски паралич. Всеки ден се питах: "Къде е Бог, къде е Бог?" Бог така и не се появи. И не Бог ме спаси, а медицината. Разумът е моят пророк и той ми казва , че когато часовникът спре да тиктака, ние умираме. Това е краят. Ако часовникът спре, ние сме тези, които трябва да го поправят - тук и сега. Един ден ще вземем в свои ръце средствата за производство и на Земята ще се възцари справедливост".
Това са думи на един учител, отправени към главния герой, Пи. Аз не усетих някаква ирония към атеистите. Дори напротив. Пи заявява, че не ги е оспорил, защото го е било страх от силното дар слово на учителя, което би убило вярата му в Бог.  

Пи решава да следва три религии - индуизъм, ислям и християнство, което пък довежда до спор между един брахман, един имам и един отец:

Отецът: Къде е Бог във вашата религия? Вие нямате ни едно чудо, което да докаже Пръста Божи!
Имамът: Това да не ви е цирк - мъртви хора току да изскачат от гробовете? Ние мюсюлманите вярваме в голямото чудо на съществуването! 
И много добро е видял Бог, от това, че е бил с вас, християните - опитали сте се да го убиете! Заковали сте го за кръст с големи гвоздеи. Много цивилизовано отношение към пророк! Пророкът Мохамед - Аллах да го благослови и с мир да го дари - ни е дал словото Господне, без да загуби достойнството си, и е умрял на преклонна възраст!
Отецът: Словото Господне? Някакъв неграмотен търговец насред пустинята ще ви даде словото Господне! Това са епилептични брътвежи, породени от дългото клатушкане на камилата, а не божествено откровение. Може и слънцето да му е изпържило мозъка.
Имамът:  Има само един Бог!
Брахманът: И с този Бог мюсюлманите предизвикват само проблеми и насилие. Доказателство за това е колко е лош ислямът е нецивилизованият нрав на мюсюлманите.
Имамът: Кой го казва - създателят на робската кастова система! Индуистите заробват хората и се кланят на натруфени идоли.
Отецът: И коленичат пред крави! Въпросът е, дали Писин се нуждае от истинска религия, или от митове във вид на комикси.
Имамът: От Бог или от идоли.
Брахманът: От нашите богове или от боговете на колониалистите.*
*Превод: Магдалена Куцарова - Леви

 Много е оригинално хрумването да представиш цялото лицемерие на религиите чрез спор между техните служители, нали? Съжалявам за дългите цитати, но държах да ги имам в блога. 
Към атеистите Мартел се отнася с уважение, но забелязах, че е доста язвителен към агностиците. Интересното е, че в "Животът на Пи" са пренебрегната вярванията на будистите - много често наричани безбожници, тъй като те нямат Бог в религията си. Не съм сигурен дали това игнориране е добро решение на Мартел.

Но остава следният въпрос: "Книгата религиозна притча ли е, или е религиозна сатира?".
Може да се интерпретира всякак, в зависимост от това как си устроен. Не случайно чух много противоречиви мнения и от двете страни. В третата част на книгата, Пи се среща с японци, които са изпратени за да установят причините за катастрофата с кораба. Те не вярват на историята, която Пи им разказва, затова той представя и друга история, този път с хора вместо животни. Тук и аз си зададох въпроса "Коя история е вярната, все пак?" Аз поне мога да интерпретирам романа по следния начин - Мартел не е искал да ни накара да повярваме в Бог, а просто ни показва защо някои хора се чувстват по-сигурни с вярата и се нуждаят от нея. Дори ако трябва да си измислят и абсурдни истории в нейна подкрепа...

Интересно ще ми е да чуя или прочета и други мнения за книгата. С нетърпение очаквам и филма - дали отново не е осрано поредното литературно произведение?
.





6 коментара:

  1. Видях трейлъра на филма, изключително впечатляващ е като ефекти. Все пак бих предпочела книгата, а след ревюто ти съм убедена :)

    ОтговорИзтриване
  2. Мерси :) И аз изгледах трейлъра и изглежда се е получило добре :)

    ОтговорИзтриване
  3. Последните изречения в предпоследния абзац са развити и в Нация на Пратчет по кажи речи идентичен начин. Книгата изглежда е интересна. :)

    ОтговорИзтриване
  4. Аз четох книгата преди няколко години. Случайно попаднах на нея в библиотеката и останах с някакво леко неприятно чувство от нея - същото, което имах и от единствената книга на Куельо, която съм чела Алхимикът. Може би защото имат нещо общо в начина, по който смесват разни познати неща и се опитват да ги поднесат уж по различен начин, но аз ги усещам като изкуствени - точно по този начин поднесени. Филмът сигурно ще е впечатляващ, ще го гледам... вероятно.:)

    ОтговорИзтриване
  5. Пламене, тъкмо четях Нация преди няколко дена, когато ми я взеха и жално ме помолиха да я дам. Още чакам да я върнат, но вероятно си много прав :)

    Пресли, права си, елементарни са нещата на Коелю, но ще отбележа, че Алхимикът и Петата планина са рециклирани арабски приказки като цяло, модернизирани и накрая осрани с излишна философия. Проблемът му е, че пише едни и същи превзети глупости по 100 пъти, става банален и досаден, а и като е ограничен човек, той се изчерпва бързо.
    При Мартел и аз бях се нагласил да го плюя, но ме спечели с доста неща, най-вече, че показва грубата страна на природата (все пак е детско-юношески роман), но съм съгласен, че има много плоски моменти :)

    ОтговорИзтриване
  6. Не съм чел все още книгата, но успях да изгледам филма два пъти и докато първия път бях изненадан и леко объркан от развръзката, то втория път се удивих от идеята, която дава по такъв перфектен начин избор за тълкуване. Не знам как е в книгата (съвсем скоро се надявам да се сдобия с нея), но във филма не остава никакво съмнение коя е истинската история и поне във избора, който предоставя възрастният Пи на журналиста, аз видях атеистичните убеждения ако не автора (защото както казах не съм чел още книгата), то поне на Анг Ли при това много тънко и майсторски показани. Но както Лами е написал по-горе историята наистина "може да се интерпретира всякак, в зависимост от това как си устроен".
    Превъзходен филм, сигурно още по-превъзходна книга и едно чудесно ревю !

    ОтговорИзтриване