"Кървави книги, том 2" - Клайв Баркър

Получиха се чудесни готически пролетни вечери, в които релаксирах на тавана под металическите звуци на сношаващи се прилепи, слети с мелодията на приятния лек ветрец навън.  Леле, колко поетично, изразявам се почти като сънародниците на Баркър :р.
Баркър е наистина майстор на ужаса. Показа го и в първия том. И ни кани на второто си демонично представление, състоящо се от 5 кошмарни акта, от 5 ужасяващи разказа. Ето ги и тях:

Па!

"Ужас" - Страхът! Това е разказ за онова най-важно първично чувство, биологически зададено от природата, което направлява живота, оцеляването и поведението на по-сложните организми. Точно това привлича млад мъж, който се опитва да извлече, анализира и направлява страха, използвайки двама студенти за целта. Но да си играеш със страховете на хората е нещо, което винаги води до фатален край.

"Адска надпревара" - Вечната надпревара между крайностите - доброто срещу злото, демокрацията срещу тиранията, дясното срещу лявото. Баркър облича тази борба в тениска и шорти, и я оформя като състезание по бягане. Чернокож бегач си жертва живота за победата (общочовешката), но дали ще го оценят хората или безразлично просто ще си тръгнат?

"Джаклин Ес - последна воля и завещание" - След неуспешен опит за самоубийство жена узнава за своя могъща дарба - тя може генетично да променя и деформира всеки мъж, който пожелае. Притежава умения, които превръщат мъжете в нейни роби. Една зловеща приказка за любовта, за желанията на жената да бъде център на вниманието, и за мъжа, който иска просто да си задоволи потребностите. Накрая тези сили взаимно се анихилират и балансират вселената. 

"Кожите на бащите" - Бижуто в сборника. Тук Баркър ни показва деструктивната сила на мъжкото начало, което е отговорно за грубостта, за насилието, за жестокостта в човешкия свят. Жителите на малко селище в прерията, водени от своите предразсъдъци и страхове, се изправят срещу неописуеми демони. Но кои всъщност са на страната на злото?

 "Нови убийства на улица Морг" - веднага се сетих за песента на Iron Maiden, която е инспирирана от разказ на Едгар Алън По. Криминалният полъх и дъха на 19-ти век се усещат, но отново са изкривени от въображението на Баркър.
за десерт:

Общо взето Баркър запазва нивото от предишния сборник, дори само заради безбожния разказ "Кожите на бащите" си заслужава да се прочете. Разказите в том 2 са изпълнени с похот, първични и тъмни страсти, с много ужас и страх, но на моменти нещата сякаш са предвидими. Хорър-феновете обаче ще са предоволни.

Още ревюта:

Весислава Савова 
Слави Ганев
Бран в Dark Corner
Блажев в Книголандия
Библиотеката
Габриела Кожухарова от Аз чета
Рафтчето на Райчо
The God Of Tears Project

Еми, изглежда сякаш съм последния блогър на Земята с ревю за тази книга :P
.