"Изобретено от войната" - Майкъл Уайт

Войните винаги са били неразделна част от историята на човечеството и винаги са вървели ръка за ръка с техническия прогрес. И не, войните не се причиняват от злодеи, а са част от човека, неговата тъмна и деструктивна страна. Те са плод на непрекъснатото желание  за доминация, превъзходство, те са функции на алчността, самозащитата, страха - все качества характерни за всички раси и народи, независимо на кой континент се намират. Отгоре погледнато е тъжно как милиони хора, управлявани с  конци и подбудени от измислени и смешни "национални" каузи, намират смъртта си в тези ужасяващи военни и въоръжени конфликти, в които шепа хора си разпределят територии, ресурси и сфери на влияние. Но именно тази непрекъсната надпревара между тях е голямата причина за този индустриален бум, на който сме свидетели. 

В тази посока е тръгнал Майкъл Уайт, който се захваща да ни опише ролята, която изиграват войните за научния и технически прогрес, но в никакъв случай неговата книга "Изобретено от войната" не е милитаристка. Напротив, авторът представя тезата си съвсем трезво и реално, без да ни спестява и ужасите на военното дело. Защото хората са най-креативни тогава, когато тръгват да рушат.

Уайт умее да задържа вниманието и да разказва наистина любопитните истории за открития и технологии, без излишно да се разпилява и задълбава.
Влиянието на войните върху медицината е осезаемо. Още в древни времена Хипократ, основателят на модерната медицина, е казал: "Който иска да стане хирург трябва да отиде на война". Благодарение на полевите сражения редица лекари са усъвършенствали познанията си и са направили редица фундаментални открия. Като например това, че бактериите са причинители на инфекции, правили са първите опити за преливане на кръв, като са усвоили същността й, развили са различни техники за ампутации, разработвали са болкоуспокояващи и упойки. Интересна е и историята на пеницилина, не толкова неговото откритие, колкото опитите да се извлекат промишлени количества за нуждите на войната. Покрай непрестанните битки се появили и първите медицински организации и болници.

Войните са тласнали и минното дело. Постоянните нужди от метал за оръжия са развили този отрасъл, също както и цялата металургията. Търсени са били все по-качествени сплави, а процесите постепенно се подобрявали и усложнявали. Така се е появило масовото производство и стандартизацията на отделните компоненти.
Непрекъснатата военна надпревара довела до появата на все по-опасни оръжия, атомните бомби, а покрай тях са се развили и поставили основите на ядрената енергия, радиовълните и радиото, телевизията, микровълновите печки, докато стигнем до транзисторите, микрочиповете  иинтернет - всичките са финансирани от военните и предназначени за техни цели.

"Изобретено от войната" е широкообхватна книга и практически Уайт ни разказва за равитието на цялостния индустриален и научен прогрес и ни запознава с любопитните истории на компании като Сони, Форд, за т.нар. Силициева долина (още позната като Силиконова долина), както и историите на отделни изобретатели, учени, хирурзи и т.н. Като например тази на изобретателя на телефона - Антонио Меучи, чийто патент бил откраднат от Александър Греъм Бел...

Цитат:

... Гордън Мур направил наблюдението, че прогресирането на компютрите е експоненциално и намира отражение в броя на транзисторите във всеки компютър. Той обявил, че мощността на компютрите (или броят на транзисторите в една машина) ще се удвоява на всеки 18 месеца. Пресата кръстила това изказване "Законът на Мур" и той доказва правотата си вече повече от четири десетилетия.

Когато Мур направил това изявление, използваните от големите корпорации компютри съдържали под сто транзистора, днес обикновения персонален компютър има повече от сто милиона. Тази тенденция ще продължава, докато смаляването на чиповете не спре на границите на физическия свят. Когато инженерите стигнат до точката, в която ще могат да свият чиповете до големината на молекула, тогава тези чипове ще попаднат под властта на едно правило на квантовата механика, известно като съотношение на неопределеността, формулирано от Хайзенберг. То гласи, че на атомно ниво властва една степен на несигурност, която всъщност ще попречи на чиповете да функционират по начина, който се очаква от тях. Ако Законът на Мур продължава да е валиден, тази граница ще бъде достигната около 2020г. 

Прочетете и ревюто на Точка, щото едва ли някой друг е написал по-подробно и добро такова :Р