Филми vs. Книги (2012)

През вече изминалата 2012 бяха направени страшно много филми, базирани на книги (а и на разкази), затова се постарах да изгледам голяма част от тях в последните две седмици. Не останах особено впечатлен, но има 5-6 филма, които си заслужава да се гледат. Забравете пристрастните ми оценки  - все ще си харесате 5 филма от долу изброените. Тъкмо ще си сверим часовниците и ще видим с колко минути (или часове) се разминават :)



Добрите (над 7.0) :

* Облакът Атлас (по Дейвид Мичъл) - 7.6

Филмът не предава и 50% от силата на книгата, не може да се усети заигравката със стиловете, но поне киното е способно по-добре да представи жанровото многообразие на произведението. Все още се двоумя дали това решение на режисьорското трио да сменя историите през 5-10 минути е сполучливо и не знам дали няма да обърка много зрители, но със сигурност одобрявам използването на едни и същи актьори за всичките истории, което от една страна е предизвикателство за самите тях, всеки един влиза в кожата на 6 коренно различни образа, а от друга - така се представят и някои от идеите на Мичъл. И не, не са за прераждането. Три от историите са променени до неузнаваемост, но като цяло полученият резултат е добър .
Ревю на книгата.

* Животът на Пи (по Ян Мартел) - 7.8

Очевидно липсват най-интересните за мен пасажи от книгата, но съм наясно, че няма как да бъдат представени във филма.Те са много важни, ала в крайна сметка силата на киното се различава съществено  от тази на литературата и точно нейната добра страна е показана от режисьора Ang Lee. Той се е постарал да представи "Животът на Пи" възможно най-близко до оригинала, поне като събития, а и пищната многолика феерия с животните в началото, показването на жестоката реалност на природата в средната част, и двете истории, съпоставени накрая - всичко това е добре изпипано.
Ревю на книгата .

* Огледалце, огледалце (по братя Грим) - 7.2
От двете екранизации на приказката, чиято история ни е банално и болезнено позната,  по-цветната, по-весела и дори по-лигава версия на Тарсем Сингх ми допадна много, много повече. В "Огледалце, огледалце" се вплитат западното и източното изкуство, като почнем от  същества от различни митологии, и стигнем до финалната песен в индийски стил. Не мога да разбера защо мнозинството не хареса това наивно, но красиво и симпатично творение. Точно така бих филмирал приказки и аз.

* Хобит (по Дж. Р.Р. Толкин) - 7.5
 Всеки има правото да харесва каквото си поиска, но за мен Питър Джаксън е извлякъл най-доброто, което може да получи от детинско книжле, чиято комиксова версия в сп. "Дъга" ме забавляваше още преди да се науча да чета на български. Джаксън за киното е това, което Толкин е в литературата - създател на светове. Внушителни, епични, мащабни. Оставят те да се потопиш в тях, въпреки наивността на историите им. Е, ако искаш, де. Единствено тези 48 fps ме накараха да се чувствам като стар компютър с недостатъчно RAM за да преработи гладко някой avi-файл.
PS Не вярвах, че някой може да направи по-добра песен по Толкин от Blind Guardian:

но ето, че успяха:

*Сивият (по разказ на Йън Макензи Джефърс) - 7.0
Бруталната сурова действителност, показана в един нелош сървайвъл филм. Някъде прочетох, че вълците не били много реалистични, но това не влияе на историята. Клишетата са налични, но в кой ли пък филм ги няма?

Ставащите (6.0 - 6.9)

*Зов за завръщане (бегло по Филип К. Дик) - 6.2
 Въпреки своята попкорн същност и всички холивудски клишета натъпкани във филма, "Зов за завръщане" е една от малкото фантастики от 2012, които стават за гледане. Или поне визуално е приятен, и то не само защото Джесика и Кейт са в плътни латексови дрешки.

* Наследството на Борн (по Ерик ван Лустбадер) - 6.2
Оригиналната трилогия на Лъдлъм е продължена с още 7 части след смъртта му, за съжаление от един пълен бездарник, наречен Ерик ван Лустбадер. От него ми е попадало само романчето "Нинджа", което бе достатъчно да разбера що за парцал е.  Лустбадер праска кухненски политически трилъри, изпълнени с пошла порнография. Цяло чудо е, че от този долнопробен източник се е получил приличен трилър, най-вече благодарение на актьорския дует Рейчъл Вайс - Джереми Ренър и благоразумието да не се следва точно романа. Става.

Посредствените (5.0 - 6.0)

* Игрите на глада (по Сюзан Колинс) - 5.8
Не съм чел трилогията на Колинс, която подозрително много прилича на "Дългата разходка" на Стивън Кинг в женски вариант, но доколкото разбирам, повечето читатели са разочаровани от филма. Най-вече защото са претупани някои витални моменти от книгата. На мен ми се стори, че липсва каквато и да е химия между Дженифър Лоурънс и плужека Джош Хътчерсън, но в крайна сметка филмът е търпим.

* Арго (по Антонио Мендес) - 5.8
Арго е от филмите, които имат много добри и много лоши страни. От една страна прави чест на създателите, че в началото подчертават интересите на Америка и Британия към находищата на нефт и газ, както и тяхното дирижиране на процесите чрез шаха-марионетка Пехлави (има няколко грешки, обаче). Друга добра страна е чудесната комбинация от истински исторически кадри с игрални, както и сполучливата седемдесетарска атмосфера. Но дотук. Нататък следват лошите страни - стерилното и безчувствено представяне на иранците, които са сякаш само маса от хора за декор, нагласен финал, както и неособено добрия тайминг за такава история.

*Линкълн  (по биографичната книга на Дорис Гудуин) - 5.5
През 2011 се навършиха 150 години откак Линкъл е избран за президент на една от най-великите нации, а тази година се навършват 150 години, откак той внася предложението за прословутата поправка в конституцията, известна като Прокламация за освобождение, с която се слага край на робството в САЩ. Това разбира се отприщи Холивуд да изкара какви ли не щуротии - Линкълн срещу вампири, Линкълн срещу зомбита, документален филм за Линкълн, както и тази лента, режисирана от не кой да е, а от Стивън Спилбърг. Още преди да излезе ми беше ясно, че неговата цел е глорификация на национален символ и дърпане на  патриотичните струни, както и възхваляване на борбата за правата на чернокожите. Въпреки че историята подсказва, че това е бил политически ход, а не морален, бъдете сигурни, че този филм ще бъде номиниран за всички престижни филмови отличия, оскари и глобуси. На мен ми бе по-скоро скучен, дори направо жалък и смешен, но пък Даниъл Дей-Люис отново показа, че е велик.

*Абрахам Линкълн - ловецът на вампири (по Сет Греъм-Смит) - 5.6
Споменах вече за Линкълн и вампирите, нали? Може и да съм затъпял, но определено предпочитам да гледам филм, в който южняците са представени като вампири, а Линкълн - като боец със сребърна брадва.

* По пътя (по Джак Керуак) - 5.3
 Наперени младежи тръгват на път за да намерят своя хедонистичен свят и да настроят пулса на живота с джаз ритми, и да напоят желанията си с уиски, жени и наркотици. Да уловят момента на младостта, преди той неусетно да отлети. Предадено ли е това във филма? Донякъде. Само че не усетих  онова житейско търсене на удоволствия от героите, а само сбирщина глупави младежи, които се друсат и правят секс. Женските образи бяха толкова безлични, сякаш са само средство за задоволяване. Скука, скука и непоносима скука.

* Жената в черно (по Сузан Хил) - 5.4
Това трябваше да е мрачна история в готически стил, уви, дали заради посредствения източник (който не съм чел) или слабото изпълнение, се е получило нещо, което никой няма да запомни.


Боклуците (под 5.0)

*"Бел Ами" (по Мопасан) - 4.0
Не съм чел романа на Мопасан, който го познавам като великолепен разказвач от сборника "Нормандска шега". Режисьорите обаче са го направили да изглежда като отегчителна сапунена опера, вместо да наблегнат на безскрупулните и безнравствени страсти сред френската буржоазия в  епоха, позната като Бел епок.

*Снежанка и ловецът (по приказката на братя Грим, ако въобще те са я писали) - 3.6
Гнус и гняс! Достатъчно псувах този филм. Стига толкова. 

* Фауст (инспирирана от пиесата на Волфганг Гьоте)- 2.0
Филм за псевдоинтелктуални люде, чиито немощни интелектуални дупки имат нужда от това псевдоинтелектуално гориво, с което да поддържат жалкото реактивното къркорене на хипстър контра-културата. Очаквам годишните им класации да са пълни с наградени фестивални филми, преписани един от друг, а Фауст освен че е гнусен за гледане, е и досадно дълъг и цяло чудо ще е, ако нормален човек го издържи докрай.

*"Талисманът" (по Никълъс Спаркс) - 2.0
Спаркс пише романи за влюбени момиченца и сексуално фрустрирани застаряващи жени, но нали и те се нуждаят от книги и филми? Не мога да трая романтиката в този стил, а откак прочетох няколкостотин страници от Спаркс, като му видя името бягам далеч. Все пак хвърлих едно око за да не кажете, че съм с предразсъдъци.

*"Алекс Крос" (по Джеймс Патерсън) - 2.0
Какво очаквате от филм, правен по роман на Патерсън? Той ежегодно бълва своите банални затъпяващи трилърчета. Горкото тъпо копеле вече е написало над 100 романа, всичките едни и същи - за политически афери, конспирации и преследвания, с участието на ФБР и ЦРУ. Можете ли да повярвате, че това е най-продаваният американски писател през последното десетилетие? О'времена, О'нрави!

*"Космополис" (по Дон ДеЛило) - Х
Дори не успях да го догледам. Бихте ли ме обвинили? Няма ли кой да удави Патинсън в някой кенеф?

*"Здрач - зазоряване" (по Стефани Майър) - Х
Това  не бих и помислил да го гледам.  Даже две кофи шоколад да ми дадете, пак няма да го гледам.
.
-------------------
За новата година останаха екранизациите на "Ана Каренина" от Лев Толстой, "Клетниците" от Виктор Юго и "Джак Ричър" от Лий Чайлд


Какво да очакваме през 2013? Ето какво са обявили засега:

Град от кости (Касандра Клеър)
Топли тела (Айзък Мериън)
Z-та световна война (Макс Брукс)
Кери (Стивън Кинг) 
Играта на Ендър (Орсън Скот Кард)
Великият Гетсби (Скот Фицджералд)
Gangster Squad (Пол Либерман)
Хензел и Гретел (братя Грим)
Хобит II (Дж. Р.Р. Толкин)
Игрите на глада II: Възпламеняване (Сюзан Колинс)
Джак, убиецът на великани (английска приказка)
Оз: великият и могъщият (Франк Баум)
Седмият син (Джоузеф Дилейни)
Вълкът от Уолстрийт (Джордан Белфърт)

Edit:  Не мога да спра да слушам и тази песен, посветена на Хобита :)

.