сряда, 12 декември 2012 г.

"Часът на чудовището" - Шавон Доуд § Патрик Нес


Историята около написването на “Часът на чудовището” е точно толкова тъжна и тро- гателна, колкото и самата история в книга- та.  През 2004г. на британската писателката  Шавон Доуд е поставена диагноза рак на  гърдата в напреднала фаза.  Въпреки болките тя намира сили и  продължава да твори и пише. През 2007г.  Доуд желае да напише своята лебедова песен.  Концепцията е в главата й, но тя осъзнава, че времето й изтича. Представете си огор- чението в очите й. Но тя не се отказва.  С последни усилия Доуд предава идеята на  издателя си, който се свързва с Патрик Нес. Така Нес се захваща с този проект и от талантливото му перо се ражда “Часът на чудовището”. Сивата и мрачна визия на книга- та, изпъстрена с илюстрациите на художни- ка Джим Кей, сякаш идват да ни покажат, че светът около нас не винаги е цветен, но  в сивите моменти се налага да намерим сили, да се изправим и преодолеем мрачната  действителност.

“Часът на чудовището” е роман за едно обикнове- но момче, чиято разведена майка е болна от рак  на гърдата. И за едно обикновено чудовище, рожба на самотата на стрховете, болката и мъката, както и на отказа да приемеш реалността.  Това чудовище разказва три истории на момчето. Три ИСТИНСКИ истории, от онези, в които  истината буйно и безмилостно препуска през реалния свят.  След което чудовището призовава момчето самó да разкаже четвъртата история. Дали то ще намери сили да го направи? Ще успее ли да пребо- ри страховете си и да приеме ралността?  “Аз съм гръбнакът, от който са израсли планините! Аз съм сълзите, с които изтичат реките! Аз съм дробовете, които издишат вятъра! Аз съм вълкът, който убива елена, аз съм ястребът, който сграбчва мишката, аз съм паякът, който  умъртвява мухата! Аз съм разкъсания елен, аз съм убитата мишка, аз съм изядената муха! Аз съм  Световната змия, захапала опашката си!  ......и дойдох за теб!

Други ревюта:
Неколов
Бран
Блажев
Габриела от Аз чета
Преслав от Литературата днес* (още е потресен и емоционално разбит от книгата, но доколкото разбрах, скоро ще напише ревю. Тогава ще добавя линка :р)
.
.

4 коментара:

  1. Много оригинална идея, брат и страшно офромление, но като твой фен ще ти кажа, че текстът е слаб за нивото ти.

    ОтговорИзтриване
  2. Същото важи и за Преслав. Мале, щом вие двамата, които сте ми любимите блогъри и винаги се аргументирате сте останали толкова без думи не ми се мисли каква ще е тая книга.

    ОтговорИзтриване
  3. Панайотов, тя самата книга е не повече от 100 нормални страници, трудно е да се каже повече за нея :) А и аз не съм фен на излишни философии :)

    ОтговорИзтриване
  4. Другата седмица, ако всичко върви по план ще си я взема. Изглежда трогателна. Тия от Арт лайн взеха да правят най-яките оформления обаче... само така!

    ОтговорИзтриване