понеделник, 10 декември 2012 г.

Разочарованието Джона Лерър и "Изкуството, сталкерът на ума".

Знам, че много хора ще се разсърдят от това ревю. Защото ще е негативно и се чудех въобще дали да го напиша. Но не мога да толерирам псевдонаука, която се представя като наука и дори да не сте съгласни с мен, моето мнение е, че книгата на Лерър попада изцяло под сянката на "ненаучното".  



Ето за какво става на въпрос. Лерър разглежда биографиите и произведенията на някои от най-известните представители на литературата и изкуството като писателите Джордж Елиът, Вирджиния Улф и Марсел Пруст, композитора Игор Стравински, художника Пол Сезан и др., като се опитва да свърже творчеството им с постиженията на невробиологията и генетиката. И дори да ги постави над тях. Разбира се, че се е получило манджа с грозде.

Така например, в главата посветена на писателката Джордж Елиът, Лерър  разказва за геномите и как всъщност нашата ДНК е нещо като аналог на литературата. Да де, но това вече го прочетохме в книгата на Мат Ридли - "Геномът". И какво от това?  Да препишеш нещата от Мат Ридли, а след това по неясни и неведоми пътища да стигнеш до заключението, че видите ли, нашата ДНК има способността да интерпретира едни и същи неща по различен начин, така както всеки интерпретира творчеството на Джордж Елиът по свой начин и затова стигаме до заключението, че "животът подражава на изкуството". Сериозно ли? А защо да не е обратното? За какво ни се разказва цялата тази плетеница като почнем от теорията на вероятностите до ДНК и геномите? За да изглежда колко е запознат с материята и алогичните му тези да придобият тежест ли? Дали е за това, че литературата много преди науката ни е казала "истините за живота"? Или с "гениалните" проникновения от сорта на "хората са уникални с това, че всеки един от нас е уникален". Съжалявам, но за мен това са елементарни и абсолютно ненужни заключения от територията на пара-философията, а ако исках да знам за геномите, със сигурност Ридли ми предлага много по-подробно и рационално четиво. Лерър също възхвалява Елиът за това как, цитирам, "критикува всички научни теории, които не уважават свободата ни...". Хм, кои са тези теории, които са толкова страшни и не ни уважават? Леле, боже, а на мен ми изглежда, че Лерър е преписал, разбрал-недоразбрал, от няколко научни източника или както казва една от читателките в goodreads, чието ревю съвпада на 100% с моето мнение: It seems like Lehrer is just trying to play to people who want to feel smarter than scientists, and sell more books by making it sound like he has discovered something exciting (that art is so much smarter than science).

Много точно е дала и пример за това какво представлява книгата: "Тезите на Лерър изглеждат нещо като твърдението, че пещерните хора са рисували по стените използвайки зелено и червено, а науката много по-късно открива, че това са комплементарни цветове, следователно пещерняците са били много по-напреднали".

Всъщност, такива заключения може да препишем за кое и да е произведение на кой и да е автор.  Аз мога да кажа, че 14-те пространствени решетки на Браве отговарят на 14-те типа човешко поведение, които са описани много добре още в "Илиада" на Омир. Може ли някой да докаже противното? :)

Да, има мостове между науката и изкуството. Доказват го работите на Жул Верн, който с голяма точност е описвал пътувания със совалки и подводници, далеч преди да бъдат изработвани, а спътниците са идея на сър Артър Кларк. Има още - ползването на златно сечение в архитектурата, изкуството и музиката, картините на Кандински и т.н. Нищо от това не бе споменато. 

Е, аз я изтраях до 4-та глава, има интересни истории, така че вие преценявайте дали ще ви промени светогледа. На мен не го промени. Елементарните и наивни заключения на Лерър ми бяха досадни. И ако му погледнем биографията, ще прочетем, че е бил изгонен от работата си заради  плагиатство и рециклиране на негови стари работи , а книгата му "Imagine" е изтеглена от пазара, защото си е изфабрикувал част от цитатите. Останалите му книги също се "проверяват". Нещо, което не ме изненадва. Лерър няма нищо общо с науката, нито с изкуството.

Съжалявам, ако има обидени, но съм длъжен да изкажа разочарованието си.

Може да погледнете положителното ревю на Блажев, ако ми нямате доверие :)
.
.



14 коментара:

  1. Аз винаги съм била предубедена към подобни четива. За мен има два типа научна литература. Едната е гениално проста и всеки може да усети истинността и, а другата е съкровено познание само за посветени. Ако беше от първия тип - тази книга нямаше да събира от толкова много кладенци вода, ако беше от втория - нямаше да се продава на масовия читател.


    ОтговорИзтриване
  2. Ламоте, не се коси, че на някого си нямало да му хареса написаното. Т'ва си е твоята къщурка и никой няма правото да влияе над правото ти на изразяване. Да не се разпростирам по темата за гурутата, конформизма и стадото, че има много за казване. :D
    За самата книга, не съм я чел, но май и няма да се случи в бъдеще. Ако е пропуск, ще ми се наложи да живея с него. :)

    ОтговорИзтриване
  3. Гост, нямаш представа колко си прав :) Но на този панаир наистина имаше много разочарования :(. Иначе по темата - бих ти препоръчал "Геномът" на Мат Ридли, ако не си я чел вече, това поне си заслужава парите :)

    Зори, много хубаво го каза. Като се замисля, си е така. Но има и добра научнопопулярна литература - просто в България рядко имаме щастието да попаднем на такава :(. Така и не ми каза какво си взе от панаира :р

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Втори и трети на 1Q84, Нов патрул, стихосбирката на Мария, Пир в бърлогата, Облакът Атлас. Търсих миналогодишните страхотни бележници, но тази година ги нямаше и акъла не ми го побира как ще се правя на умееща да пише кифла :P

      Изтриване
  4. Чел съм само облакът Атлас и е наистина оригинална книга :). Пир в бърлогата ми е любопитно да прочета, а и има хубави корици, сигурно и аз ще я взема :) Взе ли си автограф от Мария :) ?
    А, тефтерите май ги мернах, но цените сякаш бяха два пъти по-високи от миналата година :/ Вземи си тефтер с кифла на корицата :р

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. "Пир в бърлогата" е с любимата ти дебелина и е яко книжле. Мария ще е в София на 17-ти, ще си взема автограф, ако успея да се добера до Гринуич.
      А за тефтерите -ще си взема кифла и ще си пиша на лаптопа ;)

      Изтриване
    2. Ако е кифла с шоколад, може да я дадеш :р
      Мда, и аз забелязах, че книжката е от любимите ми, не повече от 150 стр. :))

      Изтриване
  5. Поспорихме тук с Благо, който е съгласен с теб в някои отношения, но то си е до светоглед - аз стоя зад тази книга като алтернативен поглед към изкуството, защото не мисля, че където и да е Лерър казва, че то е по-добро от науката. Напротив, в края на книгата, докъдето ти не си стигнал, той пледира точно за взаимоуважение между двете неща, за да има напредък.
    Сърдене не може да има, личното мнение за една книга е по-важно от всичко :)

    ОтговорИзтриване
  6. Блажев, проблемът е там, че Лерър казва едно голямо нищо. Той просто е събрал накуп информация за самочувствие и след това е започнал да си прави свои собствени абсурдни изводи, които не само не са верни, но иска да ги пробута като някакво уникално откритие. Ти съгласен ли си с твърдението, че Джордж Елиът "критикува всички научни теории, които не уважават свободата ни"? Къде по-точно ги критикува - не е ясно.Както и това кои са тези теории - пак не е казано. Това са въздухарски писания, чиста псевдонаука, а да омаловажаваш науката (защото точно това се опитва Лерър, мога да ти покажа поне на 5-6 места само в първите две глави) и да принизяваш изкуството до ниво "сантиментални белтъци" е чиста проба неуважение и неразбиране. Науката и изкуството не са в конфликт. Спрях да чета в момента, в който Лерър ехидно съветва невробиолозите "Ами да бяхте чели Пруст". Лерър трябва да е наясно, като четеш Пруст няма да станеш невробиолог, за мен това са чисти глупости.

    Аз очаквах нещо друго. Самото заглавие подсказва някакво преклонение пред изкуството. Да, наистина е велико. Но можеше Лерър да ни разкаже как Жул Верн е разпалил въображението на милиони деца от различни поколения, и един ден, благодарение на него вече имаме подводници и совалки, или пък как Артър Кларк измислил изкуствените спътници. Или обратната страна - как гръцките архитекти са използвали златното сечени и как художници са превърнали изобразителното изкуство в математика.

    Е, но както казваш, всеки си има свой светоглед :)

    ОтговорИзтриване
  7. И двамата сте прави, всеки от своята камбанария. Истината, както при всеки интелигентен дебат за творческата природа на човешкото познантие, е някъде между двама ви. Защото Ламот преувеличава онова, което не му харесва (конкретния й апарат използван за аргументация), а Блажев преувеличава онова, което му харесва (нейната Идея). Лерер е завинаги загубен за своята собствена кауза след провала си с книгата за Боб Дилън, който го изложи като плагиат - в Америка на това не се прощава. Но неговата първа книга - обсъждана от двама ви - съдържа ценни идеи за ролята на интуицията, която при едни надарени хора се проявява като изкуство, а при други - като наука. В края на краищата Науката, на която вярваме, че ни обяснява света достоверно, защото си служи с доказатества, се развива по линията интуитивна догадка-хипотеза-експеримент-потвърждаване на хипотезата-теория. И всяка теория е добра само, когато оставя възможност да бъде опровергана. Великата концепция в този цикъл е ПОГРЕШИМОСТТА (fallibility). Хората на изкуството използват тази погрешимост, за да развиват интуитивно възгледи, които един ден, когато науката развие своя доказателствен апарат в необходимата степен, ще бъдат или доказани, или отхвърлени и ще се превърнат в теория. Пример за това със сигурност е Марсел Пруст: теорията за природата и механизите на паметта до голяма степен си служи с доказателства, които не опровергават интуициите на писателя. Интуициите на Ескофие за вкусовите перцепции по аналогичен начин са доказани като верни от невробиологията на рецепторите.

    Признавам, че също като Ламот и аз не дочетох книгата. Но не по същите причини. Аз разбрах идеята й, но не харесах начина, по който авторът я представя. Аз отхвърлих писателя, не онова, за което пише.

    Мисля, че във вашия случай трябва да ви занимава не въпросът, на който вие не сте компетентни да оговорите (дали Лерер е прав или не), а въпросът, на който сте компетентни да оговорите: тази книга популяризира ли идеи, които читателската публика в България с определено ниво на образование, може да разбере и да употреби в своето мислене или професия? Лично за мен отговорът на този въпрос е положителен.

    ОтговорИзтриване
  8. Г-н Ангелов, благодаря за коментара :), разбирам ви, но какво е това "теория на природата"? Коя теория на природата? Кои механизми на паметта?
    Невробиологията не се занимава, нито пък й е задачата да се занимава с г-н Пруст. Нито пък се стреми да "опровергава" интуициите на писателя. Нека да сме наясно. Нея не я интересува Пруст или Достоевски, нито пък Карл Май или Дж.Р.Р. Толкин. Тя не може да опровергае интуициите на никой, тя може да ги обясни до някаква степен, и за нея Пруст е важен точно толкова колкото бай Кольо от село Рупча. Науката е безпристрастна. Какво е това "невробиология на рецепторите"? За какво трябва невробиологията да доказва "вкусовите перцепции" на Ескофия. Той си ги има независимо от това, както ги има всеки един от нас в различна степен. Как така "верни". Ами има ли "неверни" или "грешни" перцепции? :) :)

    Лерър нито има интелектуалния капацитет да представи нещо ново, нито да впечатли рационалномислещите хора. И дори да имаш интерес към невробиологията или към геномите, или към изкуството, нищо няма да разбереш, заради разхвърляното и неумелото им представяне. Мисленето ми е прекалено твърдо рационално за да чета подобна литература.

    А, и на последния въпрос ще е твърде арогантно някой да му отговаря, всеки има глава, израства в различна среда и гледа на нещата по различен начин. Всеки решава сам за себе си. Аз давам моето мнение и то определено казва, че книгата не е от моето ДНК :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. 1) теория за природата на паметта и за механизмите на паметта.

      2) науката, това са хората, които провят научни изследвания - така че не е прилично тя да ъде подлог в изечения, които обясняват за какво става дума в научни изследвания

      3) човешкото познание е единно и неделимо, още по-малко би трябвало да го делим на такова, придобито с научни средства и друго, придобито със средствата на изкуствата (за италианците от Средновековието еилиза французите от 19 век сме научили повече от картините на итаиланските и френските майстори, отколкото от психологията)

      4) изкуството НЕ е нерационално, то е просто друга форма на използване на разума

      5) компетентността е онова, което кара хора да се доверяват на някого; некомпетентността - да не се доверяват на други. зцатова аз очаквам от хората, които изказват мнения и то в качеството си на книголюби, книгоразпространители, издатели и др. книго-... , да ги изказват компетентно. Иначе да: всеки е свободен да изказва мнения и аз съм последния, който ще се противопостави на това.

      Лично: твърде дълго съм се занимавал и с наука, и с изкуство, затова бих искал моите коментари тук да бъдат приети като много добронамерени. А това дали са компетентни остава да прецени всеки, който чете.

      Изтриване
    2. Апропо, именно некомпетентността е онова, което излага Лерър (бил е само на 26 години в 2007, когато излиза книгата му, и е търсил бърза слава) на основателна критика, включително и тази на Ламот.

      Изтриване
  9. Г-н Ангелов, колкото и да сте ми симпатичен, позволете да не се съглася със следните точки

    1) такава теория на природата на паметта и за механизмите на паметта просто няма, няма и как да има една теория :) Поне не е формулирана от науката, по-скоро звучи като терминология от алтернативна наука :)
    2)и 3) хората, които се занимават с изследвания се наричат изследователи. Науката е систематизиране на знания. Една картина сама по себе си е изкуство, но ако искаме да знаем нещо за французите от 19-и век, трябва да систематизираме, т.е. подредим и анализираме цяла съвкупност от факти и артефакти - не само картини, но и книги, дрехи, архитектурни останки, статуи, описи и архиви, ДНК-анализи, хим. анализи и т.н., и когато систематизираме всичко това по логичен път, тогава изкуството се превръща в наука. Науката е изкуство и изкуството е наука :)

    4) Не съм казал, че изкуството е нерационално, но така или иначе го споменавате, напротив, красотата на изкуството е използване на нерационални елементи (дракони, вампири, сюрреализъм), с което се постига по-силен и изпъкващ ефект. Аз затова харесвам Салвадор Дали и фентъзито :)

    5) винаги казвам, че съм некомпетентен :) така няма риск да се изложа :р :) Но поне може да се съгласим дружно, че Лерър е напълно некомпетентен :)

    :-)

    ОтговорИзтриване